Определение по дело №324/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260700324
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Хасково, 30.03.2021г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №324 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е образувано по жалба с правно основание чл.256 от АПК, подадена от В.Ж.У. ***, с която се иска съдът да издаде разпореждане, с което да задължи ДФ Земеделие да се произнесе по заявлението на жалбоподателката по Мярка 11 с вх.№19041561/03.05.2019г. Сочи се, че иска защита от бездействие на административния орган ДФ Земеделие по посоченото заявление. С подаването на заявление за ДФЗ възниквало задължение да издаде уведомително писмо в срок до края на годината на подаване на заявлението. С това уведомително писмо следвало да се разреши или откаже плащанията, посочени в заявлението. Към февруари 2021 не било издадено такова уведомително писмо, както и не били получени никакви плащания. За сериозното забавяне не били дадени никакви обяснения и от административния орган, при това бездействието продължавало повече от година. От страна на ДФЗ не била искана допълнително информация, не били започнали допълнителни проверки, но с писмо изх.№02-260-6500/6855 от 17.07.2020г. били изискани документи за сертификати. Така се разбрало, че през лятото на 2020г. имало административна проверка по чл.33 от Наредба №4/24.02.2015г., но тя не касаела заявлението за подпомагане от 2019г. и не можела да бъде основание по чл.43, ал.2 от Наредбата за забавяне на издаването на уведомително писмо. Сочи се и че жалбоподателката била започнала бизнес с намерение да отглежда билки и други биологични култури в един от най-обезлюдените и бедни райони на страната, като вложила изцяло свои средства, теглила и банков кредит. Поради ограничения стартов капитал била предвидила средствата от мерките за директни плащания като задължителен елемент от финансирането на проекта, а поради липсата на средства през изминалата година не произвели етерично масло, като това довело до отказване на клиенти. От заявените 48 092 лева били изплатени само 13 879 лева. Иска се съдът да „осъди“ ДФЗ – РА, да издаде уведомително писмо по заявлението.

Като извърши проверка относно допустимостта на жалбата в настоящото производство, съдът намира същата за недопустима.

Жалбоподателката е подала заявление за подпомагане УРН 620923, вх.№19041561/03.05.2019г. по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020г., което видно от представените доказателства е получено в ДФЗ, а плащане по това заявление към датата на подаване на жалбата не се твърди да е извършено. С представеното писмо изх.№02-260-6500/6855 от 17.07.2020г. Зам.изпълнителен директор на ДФЗ сочи, че при извършени проверки били установени непълноти, като е указано в 15-дневен срок да се представят допълнителни документи.

Според чл.256, ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. За допустимостта на това производство освен наличието на бездействие на административния орган следва да е налице и негово задължение за действие. Освен това на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.

В настоящия случай обаче задължението на органа да издаде уведомително писмо и извърши плащане не произтича пряко от нормативен акт, а е предпоставено от провеждане на административно производство, което следва да приключи с издаването на индивидуален административен акт. Съгласно чл.43 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 – 2020г. ДФЗ – Разплащателна агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни и пчелни семейства по мярка БЗ в срок до края на годината на подаване на заявлението, а в случай на изискване на допълнителна информация или извършване на допълнителни проверки по съответното заявление писмата се изпращат след приключване на проверките. Преди приключване на проверката, произнасянето по заявлението за подпомагане не е възможно, както и евентуално задължение за плащане на суми за подпомагане не може да възникне. Следва да се има предвид, че самото плащане не е дължимо по силата на закона, тъй като може да бъде отказано - било изцяло, било частично, когато не се констатират изискуемите за плащане предпоставки. Доколкото искането в настоящото производство е по реда на чл.256 от АПК, като не се нито твърди, нито установява да е налице искане до органа за извършване на фактическо действие, което да е процесуална предпоставка за предявяването му, то за жалбоподателя не е налице и правен интерес от търсената съдебна защита. В случая се касае за административен акт, а не за фактически действия, поради което и процедурата за защита е тази по чл.197 от АПК или чл.58 от АПК. Обвързан с твърденията, изложени в жалбата и формулираното искане, за съда не е допустимо в настоящото производство да обсъжда нито наличие или липса на мълчалив отказ, нито неговата законосъобразност.

Поради така изложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено и мотивиран така на основание чл.159 и т.4 от АПК,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Ж.У. ***, с която се иска защита срещу неоснователни бездействия на ДФ Земеделие – неизпълнение на задължение да издаде уведомително писмо по заявлението на жалбоподателката по Мярка 11 с вх.№19041561/03.05.2019г. по ПРСР за периода 2014–2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д.№324/2021г. по описа на Административен съд Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

Съдия: