№ 8534
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110149311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от АС. ХР. СТ., ЕГН **********, против „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
ищецът установил, че от нея се претендират суми за заплащане на предоставени В и К
услуги за недвижим имот, представляващ апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к.
„Илинден“, бл. 75, вх. Д, с абонатен № **********, в размер на 1 542.72 лв. по фактура №
92718298/01.11.2019 г. Счита, че начислената сума е недължима поради липса на
облигационна връзка между страните по делото. Твърди, че не е носител на право на
собственост и на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния имот,
респ. не е ползвател на същия. Поддържа, че през процесния период до имота не били
доставяни стоки, съответно не били предоставяни услуги, които да съответстват на
българския държавен стандарт и въведените от законодателя нормативни изисквания, които
да са били потребени от ищеца. Твърди, че имотът не е водоснабден, уредите, които се
използват за отчет не са изрядни и не са преминали необходимите метрологични проверки.
Поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса било извършено в
нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като не било поставяно съобщение кога ще се отчитат
водомерите, не бил правен и регулярен отчет. Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите
условия, съгласно който показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от
един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия
1
водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитане на общия
водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се
обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва данните, въз
основа на които е начислена процесната сума, като формирани по показания на
несертифицирано средство за търговско измерване. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението. На следващо място счита, че сумите са погасени по
давност на 25.04.2018 г. Предвид изложеното предявява частичен отрицателен
установителен иск, с който моли да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи
сумата от 500 лв., част от цялото вземане в размер на 1 542.72 лв. - главница за предоставени
В и К услуги за апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 75, вх. Д, с
абонатен № ********** по фактура № 92718298/01.11.2019 г. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Твърди, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне и ползване на В и К
услуги, за което се прилагат Общите условия на ответника, както и че ищецът притежава
качеството потребител на В и К услуги. Посочва, че клиентски номер ********** с титуляр
ищецът е създаден служебно след справка, установяваща придобиването от ищеца на
правото на собственост върху процесния недвижим имот, като при създаването бил
префактуриран дълг с период от 01.03.2012 г., за което ищецът бил уведомен. Поддържа, че
задълженията за питейна вода на собствениците, респ. ползвателите на имота били
начислени на база един обитател, а след 07.10.2020 г. – въз основа на изчислени или
отчетени от проверител показания. Твърди, че за ищеца е възникнало задължение за
заплащане на стойността на потребените В и К услуги, което не е изпълнено. Твърди, че
погасителната давност е прекъсвана многократно. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери
съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича
претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес
всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до постановяване на
решението. Предявеният отрицателен установителен иск е един без значение от това колко
2
основания за недължимост на сумата се сочат - решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. №
3616/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и въведените от
ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, следните правопораждащи факти: съществуването на вземането си,
включително: качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за
процесния период нормативна уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
От съвкупната преценка на представените към отговора на исковата молба
доказателства – справка по лице от СВ – гр. София и представено заявление с вх. № от
16.08.2018 г. – л. 42, което съдържа и изявление на А.С., че е собственик на процесния имот
от 10.09.2008 г., се установява, че ответникът е носител на право на собственост на
процесния имот Заявлението е подписано като подписът не е оспорен от ищеца, поради
което и съдът намира, че същото представлява извънсъдебно признание на неблагоприятния
за ищеца факт.
Относно възражението за договорно неизпълнение и относно отчитането и
начисляването на претендираните суми съдът е указал на ответника на основание чл. 146
ГПК, че не сочи доказателства процесната сума да е начислена съобразно нормативните
изисквания и ОУ на ответника. Ответникът въпреки дадените му указания е ангажирал
единствено писмени доказателства.
От представената по делото фактура № 92718298/01.11.2019 г. се установява, че по
същата е начислена префактурирана главница за ползвани ВиК услуги. Представена е по
делото и справка в табличен вид по партида с индивидуален кл. № 10054317477 за имот
апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 75, вх. Д. От представената
справка в табличен вид се установява, че сумите начислени по процесната фактура са
начислени „на база“. Представен е талон за пломбиране на водомер, който е от м.10.2020 г.
извън процесния период и е неотносим към предмета на делото.
Представените документи, представляват частни документи – извлечения от сметки и
фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което не са от естество да установят доставеното количество ВиК през релевантния период
за процесния имот. Като за установяване на факта на ползваните ВиК услуги в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото не са ангажирани други доказателствени
искания, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Представените отчети-карнети не
установяват спорните по делото обстоятелства, доколкото ответникът сам заявява, че в
процесния период сумите за били начислявани служебно „на база“.
Според Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за сгради -
етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
3
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането.
Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-
дълъг от шест месеца. В чл. 35, ал. 2 е посочено, че когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В сл. 3
и ал. 4 на чл. 35 е предвидено, че достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера
за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
общите условия или договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода
се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1. За потребителите без индивидуални водомери количествата
вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредбата.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на
В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, като клаузата на чл.
24, ал. 1 от ОУ на ответника регламентира задължението на потребителя да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед
определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване
на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ/.
При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов
представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на
длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за
4
осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице
на оператора и от поне един свидетел /чл. 24, ал. 4 ОУ/.
Следователно при невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя
уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е
налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от Наредбата и чл.
24, ал. 4 ОУ. В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет,
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет – чл. 35,
ал. 6 от Наредбата.
Ответникът е този, който следва да установи пълно и главно доказване как са
начисляваните ВиК услуги за съответния период и размерът на дължимите суми. Липсват
доказателства за начина на начисляване на процесните суми, не става ясно защо не са
начислявани суми по показанията на водомера, респ., били ли са налице основанията за
служебно начисляване на процесните суми. Не се установява защо начисленията са правени
„на база“. Липсват доказателства да е спазена процедурата предвидена в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и Общите условия. Липсва протокол за неосигурен достъп, който да е
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. По делото нито се
твърди, нито се установява да е изпълнена такава процедура, поради което не може да бъде
приета за дължима, начислената сума. Няма никакви данни имотът да е посещаван в
процесния период, в какви периоди е посещаван имотът – посещаван ли е имотът
ежемесечно, респ. кога е било последното посещение на имота. Не се установява имало ли е
водомер в процесния имот и кога е била последната метрологична проверка на водомера
въпреки изричните възражения в отговора на исковата молба, че водомерът не е годен /ако
изтеклият срок на водомера се отразява на неговата изправност, то съгласно чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК
услуги, съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване
на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на
холендъра/. Не се установява и дали е спазен начинът за начисляване на сумите по реда,
предвиден в чл. 35, ал. 6 от Наредбата, въпреки изричните възражения на ответника.
Предвид всичко изложено и поради недоказването на доставеното количество на ВиК
услуги до процесния имот, наличието на предпоставките за служебно начисляване на
дължимите суми и спазването на нормативните изисквания за начисляването на сумите, то
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото отрицателният установителен иск е основателен не следва да се разглежда
в производството основанието за недължимост на сумите поради настъпила погасителна
давност. Следва да се посочи единствено, че предявяването на отрицателен установителен
иск няма за последица предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл. 115 б.“ж“ ЗЗД действие,
5
поради което съдът следва да се зачете и изтеклата погасителна давност в хода на висящия
процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника.
По отговорността за разноски:
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. Разноски се следват на ищеца.
На ответника ще се присъди сумата от 51.41 лв. за заплатена ДТ и такса за банков
превод, съобразно списъка по чл. 80 ГПК – л. 71.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че АС. ХР. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул. Тодор
Александров № 181, бл. 75, вх. Д, ет. 5, ап. 101 и съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет. 1 (офис-партер), НЕ ДЪЛЖИ на “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, сумата от 500 лв. – представляваща част от общо вземане в размер на
1 542.72 лв. - главница за предоставени В и К услуги за апартамент № 101, находящ се в гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 75, вх. Д, с абонатен № ********** по фактура №
92718298/01.11.2019 г.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на АС. ХР. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул. Тодор
Александров № 181, бл. 75, вх. Д, ет. 5, ап. 101 и съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51.41 лв. – разноски по
производството.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на адв. В.Ф. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността –
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
6
300 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7