Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 15.01.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 2172 по
описа на СГС, ТО за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №
4908 от 07.08.2017 г. е върната исковата молба
в частта по предявените от „Д.и е.ц.”
АД срещу М.НА Т., информационните технологии и съобщенията на Република
България при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Това определение е влязло в сила като необжалвано. С разпореждане
от 07.08.2017 г. са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за
отстраняване на нередовности на исковата молба в частта по останалите за
разглеждане в производството искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Ищецът подава молба-уточнение в изпълнение на тези искания, с която се
съдържа искане по чл. 214, ал. 1 от ГПК, което съдът е намерил за
неконкретизирано и е дал нови указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК с разпореждане
от 17.11.2017 г. С това разпореждане на ищеца е указано да да посочи дали изменя основанието на предявения
главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, съответно иска предявеният иск по
делото да е с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като съобрази, че предявеният с първоначалната
искова молба при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е върнат с определение от 07.08.2017 г., което към настоящия момент е
влязло в сила, съответно няма как да се допусне изменение в основанието на
върнатия иск. По делото липсват доказателства кога тези указания са съобщени на
ищеца, но предвид заявеното в подадената от него в изпълнение на указанията
молба, че разпореждането с указанията му е връчено на 19.12.2017 г., то следва да се приеме, че на
тази дата указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК са редовно съобщени на ищеца.
Съдът намира, че
с подадената от ищеца молба на 22.12.2017 г. указанията на съда, целящи
изясняване на предмета на делото в частта по останалия за разглеждане главен
иск остават неизпълнени. С тази молба продължава да се поддържа, че основание
на предявения главен иск е хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /този
иск е върнат с определение от 07.08.2017 г., което не е било обжалвано от
ищеца/, като продължава да се поддържа като основание на иска и хипотезата на чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Противоречието в изложените от ищеца твърдения относно
основанието на останалия за разглеждане главен иск и процесуалното развитие на
делото /връщането на исковата молба в частта по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
и акцесорния му такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/,
прави невъзможно за Съда да
изпълни задължението си да
администрира делото, като определи предмета на искането, с което е
сезиран и изготви доклад по реда на чл.
146 ГПК, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и доказателства и предостави възможност на
ответника да организира и проведе защитата си.
Предвид
неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът намира, че исковата молба следва да
бъде върната. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка
извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на
нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от Съда срок по
чл. 129, ал. 2 ГПК. След като ищецът не
е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, то
исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р А З П О Р Е Д
И
:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
исковата молба, във връзка с която е образувано
т. дело № 2172/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: