М О
Т И В И
към
присъда №152 от 14.04.2011г. по НОХД №1247/2010г. по описа на БОС
Съдебното
производство по делото е образувано по внесен в
съда обвинителен акт на БОП срещу С.Г. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.чл.354а, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.214, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3,т.3 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа
обвинението, което счита за безспорно доказано
в хода на съдебното следствие и пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор.
Подсъдимият С.Г.,
дава обяснения, в които отрича
инкриминираните от публичното обвинение факти, не признава вината си и моли да бъде оправдан. Защитникът му – адв.С.К.,
счита, че обвинението срещу подсъдимия не
се доказват по безспорен и несъмнен начин и пледира същия да бъде оправдан.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимият С.Г. *** на 05.03.1072 г., с основно
образование и осъждан. Понастоящем живее в с. Н., об. Русе.
Свидетелите Т.П., Я.П.,
Л.А., Й. *** и се занимавали с конструиране и изработване на велорикши. През
лятото на 2004г. свид. Т.П. за първи път
предоставял транспортни услуги с
велорикша на туристи по маршрута КК Слънчев бряг, Несебър и Равда. Като водач
на велорикша с него е работил и свид. Й.А.. Двамата продължили да извършват
същата дейност и през следващото лято.Като водачи на велорикши за по няколко
часа на ден участвали и свидетелите Я.П., Л.А.. През 2006г. свидетелите
развивали същата услуга в комплекса, като освен свид. Т.П. останалите също
разполагали вече собствени рикши. В началото на същия сезон свид. П. разказал в
телефонен разговор на свид. Т.П., че докато карал рикша в КК”Слънчев бряг” бил
спрян от подс.Г. и още няколко лица, които му се представили като част от
групата на М. „О.”, на които трябвало да се заплаща
сума за да могат приятелите от Русе да карат велорикши в туристическия
комплекс. При същата среща на свид.П. било съобщено, че трябва да се плаща по
10лв. за велорикша на денонощие, а парите да се дават на подс.Г.. Свидетелите
решили да се опитат да договорят
по-ниски суми или изобщо да не плащат за да работят и потърсили съдействие
на лице по име „В.” от Шумен, който
работел към охранителна фирма „Ви Ти Ай”. На следващия ден същото лице
ги уведомило, че собствениците на велорикши нямало как да бъдат под опеката на
охранителната фирма, освен ако не бъдат откупени от групата на М. „О.”. Свидетелите започнали да събират първоначално по десет
лева, а през м. август -15лева за велорикша , като всеки от собствениците
предавал събраната сума за 15 дни на свид. Л.А. и по-рядко на свид.Я.П., които ги предавали на подсъдимия.
През следващата година свид. И.П. , брат на свид. Т.П.,
също пожелал да се включи със свои рикши в предоставянето на услуги в курортния комплект. От разговорите с брат
си и със свидетелите Я.П. и Л.А., той
знаел, че за да упражнява тази дейност всеки собственик на рикша
трябвало да заплаща на групата на М. „О.” определената от подс. С.Г. сума, която се
предавала посредством свидетелите Л.А. или Я.П.. Свид. П. решил да измести
подсъдимия от тази му функция и вместо него той да определя условията и размера на заплащаните суми,
както и да се занимава със събирането и отчитането им . С тази цел през януари
и февруари 2007г. е провел срещи и се договорил с лица от криминалната група,
от които на брат си е споменал имената Я. Г. и Х. О.
Преди началото на
летния сезон през м.април същата година
основните фигури от същата престъпна група били задържани. По същото
време на територията на курортния
комплекс започнала да функционира организирана
от свид.Х.И.-„О.”
престъпна група, в която са участвали подсъдимия и свидетелите Д.Н. и А.И.. Групата
е била насочена към две основни сфери на престъпна дейност наркоразпространение
и изнудване. Отговорен придобиването, държането и разпространение на
високорискови наркотични вещества на територията на КК”Слънчев бряг” и
гр.Несебър да се извършва само от дилъри, снабдявани от престъпната групата е бил свид.Д.Н.. На същия свидетел всеки сводник трябвало
да заплаща седмична сума за да може водената от него проститутка да работи
несмущавано на определени алеи на
комплекса. Подсъдимият е бил лицето, на което собствениците на велорикши,
преимуществено негови земляци от гр.Русе, трябвало да заплащат определена от
него сума за всяка рикша, работеща в комплекса. Събирането на парите подсъдимия
възложил на Л.А. и Я.П., които не членували в групата. Поставяните от свидетелите Н. и Г. условия се
съобщавали на всеки желаещ да развива някоя от посочените две дейности на
територията на комплекса посредством техните колеги. При отказ или закъснение
да се заплатят сумите собствениците на велорикши били заплашвани, велорикшите
хвърляни в морето, сводниците били бити, а проститутките прогонвани от
комплекса, „шанаджите” бити, а наркотика им вземан. Принудата е била
реализирана от свид. А.И., който се занимавал и с разпространение на наркотици.
Той ангажирал помощта и на други негови приятели, които нямали пряка връзка с
останалите членове от групата, а от 2008г.
и на свид. С.Р.(„К.”). Така, за да заплашва водачите и собственици на
велорикши свид. Ат.И. не ходил сам, а заедно някой от приятелите си -
свидетелите С.Р., А.Л.„А.”, Б. С. И. –„З.” или, Х. „К.”.
На свид. С.Р., като
участник в групата, свид. Хр.И. възложил изнудването на прекупвачите на
диворастящи гъби в района на гр.Средец, които трябвало да отчисляват по един
лев за килограм изкупени гъби първо качество и по петдесет стотинки за второ
качество. Тази задача свид.Р. изпълнил съвместно с други лица, също нечленуващи
в престъпната група на Хр.И..*** 2007г. година свид. И.П. оставил две велорикши
в КК”Слънчев бряг”, където вече със свои рикши предоставяли услуги свидетелите П.,
А. и А.. Намерил двама водачи, които да карат рикшите – П.
и Т.Т., отказал да заплати каквито и да са суми на П. и А.(към онзи
момент сумата, която е трябвало И.П. да
заплати на подсъдимия била по 50лв. за денонощие за велорикша) и се върнал в гр.Русе. Съща вечер
подс. Г. и негови приятели са заставили двамата водачи да избутат рикшите от
мостика в морето. Отново същата вечер свид Т.П. бил уведомен от свид.Я.П. за
случилото се. По-късно през нощта по телефона на свид. И.П. се обадил мъж,
които му се представил като И. О. и го
попитал: „Имам две рикши, искам да ги пусна, на теб ли трябва да платя?”,
последвала е заплаха, че ако още веднъж стъпи в „Слънчев бряг” ще му бъде отрязана главата и че трябва да си
плаща. Свид. И.П. ***. Десетина дни по-късно в боулинг зала в гр.Русе подс.Г.
срещнал свид.И.П. и му заявил, че така се случвало с тези, които не си плащали,
но че той леко се е разминал, защото не е бил в „Слънчев бряг”.
След този случай свид.Т.П. първоначално се въздържал да
изпрати свои рикши, но през м.август същата година закарал три велорикши в
КК”Слънчев бряг”. От свид. Л.А. знаел, че сумата, която трябва да се плати на
подс.Г. е 100лева за рикша за денонощие. Единия от водачите на трите рикши- К. Ц. предал
на свид.Л.А. сумата от 1000лв., представляваща част от исканите август и
септември общо 9000лв., като свид.Т.П. се договорил със свид.А. да му остави
той да стопанисва трите рикши от средата на август до края на м.септември и той
да плати остатъка. От разговори с други собственици на рикши свид.Т.П. разбрал,
че единствено за него сумата, която трябвало да се плати на подсъдимия е била
по-голяма. Свидетелите Л.А. и Я.П. му
заявили, че сумата от 100лв. е била определена от подсъдимия и само за него е
била толкова висока. Свид.Т.П. се отказал да работи в курортния комплекс и
докато бил на Пловдивския панаир разказал за изнудването в интервю, което било публикувано през м. октомври 2007г. във
в.”Шок”(л.45-л.47 от т.2 от сл.д.).
Няколко дни по-късно той бил заплашен по телефона, а по-късно научил от
свид.Л.А., че е дал телефона му на подсъдимия.
През следващите 2008г. и
2009г. услуги със собствени рикши в К”Слънчев бряг” предоставяли М. М.,***, свидетелите Я. П., Л.А., Й.А., К.Р. и други лица. Изнудването на
собствениците на велорикши продължило по същия начин, като събраните пари
отново били предавани на свид.Л.А. и Я.П..
През 2009г. по повод реализацията на общ инвестиционен
проект възникнал конфликт между свидетелите С.Л., И.К. и Н.Н.. Свидетелят Л.
предявил претенции за заплащане на сумата от 60 000евро към последните двама,
които отричали нейната дължимост. Въпреки проведените неколкократни срещи спора
се задълбочил. Тогава свид.Л. за да получи заплащане потърси съдействието на
свид.Хр.И., като му обещал възнаграждение от 40 000евро. Свид. И. *** със
свидетелите К. и Н., на която среща им заявил, че дълга им към Л. е вече 250
000евро и те трябва да започнат да си плащат. Заедно със свид.Хр.И. на
разговора присъствал и подс.Г.. След тази среща свид.Н. попитал свид.Л. защо се
намесват и други хора във деловите им отношения, на което той му отговорил, че
те са наети за да му окажат натиск, т.к.Н. не го приемал на сериозно. Спора не
бил решен и на последвалите още няколко срещи между свидетелите С.Л.,Хр.И., И.К.
и Н.Н.. Последната среща между тях се провела в края на лятото в ресторанта на
хотел „Бургас”, на която присъствал и подс.Г.. Свидетелите Л. и Хр.И. искали да
им бъде заплатена сумата от 560 000евро. Когато отправените от свид.л. заплахи
към к. и Н., че ще ги убие, отвлече и запали колите не са дали очаквания резултат,
той поиска от свид.Хр.И. да ги застави да си осатвят колите пред хотела и да му
прехвърлят имотите си като гаранция , че ще започнад да плащат. Свид. И. заплашил Н. че ще го хвърли от терасата на
ресторанта, станал от стола, снимал с
мобилния си телефон Н. и К. и изпратил снимките на трето лице. След това заявил
им заявил че са били педупреждавани няколко пъти и оттук натаък да си носуят
кръста , а всичко каквото ще им се слечи е за тяхна сметка. Свидетелите Н. и К.
напуснали срещата .
На 31.10.2009г. сутринта били подпалени два леки
автомобила - „Ауди **” с рег.№******* и „Мерцедес ****”, с рег.№ ********* , собственост на лизингова фирма и управлявани от свид. И.К.,***
пред дома на родителите му.
През м.януари 2010г. по настоящото дело били задържани
подсъдимият, Х.И., А.И., С.Р., Д.Н.. През
летния сезон на същата година дейност с велорикши била осъществявана само около
месец, след което движението им на територията на курортния комплекс било
преустановено, а рикшите на Л.А., Я.П., Й.А., К.Р. и на други лица – С., И. били иззети и задържани от полицията.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите: Т.П., И.П., Й.А., К.Р.А.Г.И., А.Л., Д. Б., А. Г., С.Д., И.К., Н.Н.,
отчасти от показанията на свидетел с идентификационен №5, М.Р. и Д.Ч.,
писмените доказателствени средства - протоколи за
разпознаване, протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени
доказателства, експертно заключение на физико-химична експертиза, свидетелства
за съдимост, определение №329 по НОХД
№873 по опис на 2010г. на БОС са
одобрени споразумения за решаването на делото по отношение на С.С.Р., Д.С.Н., А.Г.И.
и Х.И.И. и веществените доказателства.
В обясненията си
пред съда подс.Г. отрича да е участвал в каквито и да са действия, вменени му с
обвинителния акт. Отрича да се познава
със свид.Д.Н., което се потвърждава и от показанията на последния(л.201 от
съд.д.). С останалите свидетели, посочени като участващи в групата, се познавал
и поддържал контакти. Според същите обяснения отношенията им със свид.Х.И. („О.”) били делови, заедно са участвали в
изпълнението на строителни работи по различни обекти и неуредени плащания са
причината за възникване на конфликт между тях. Действително от показанията на
свидетелите Хр.И. и Д. Б. и от очната ставка, проведена
между подсъдимия и свид. Хр.И., се установява, че между тях са съществували
бизнес отношения и неуточнени разплащания по повод извършена вертикалната планировка на строителен обект,
изпълняван от фирма „Е. Е.”, където и тримата са осигурявали
работници, като извършваната търговска дейност не е била документирана.
Според заявеното от подсъдимият той е имал бизнес отношения и с Я.П. и Л.А., на които дал пари, а те му
направили две велорикши(версия подробно разяснена от същите двама свидетели),
но той не е участвал в изнудване на собствениците на рикши – „Всички казват, че парите са стигали до мен. Всичко е
стигало до Л. и до Я..
Защо така твърдят, не мога да преценя.”- л.320 от съд.д. В съдебно следствие подс. Г. два пъти реализира правото си да дава
обяснения (л.гърба на л.104-л.105 и л.320-л.321 от съд.д.), като обясненията му
се пределно лаконични и с ясно проявена насоченост – разяснения на целта и
смисъла на проведени разговори, отразени в протоколите за изготвени ВДС, които
той счита, че го компрометират и отричане показанията на свидетелите П.И., Т. и
И. П.
Съобразявайки двояка същност на обясненията на подсъдимия
като доказателствено средство и средство
за защита, съдът ги кредитира единствено в частта им, поясняваща телефонните
разговори, в която си част те кореспондират с показанията на свидетелите Хр.И.,
Д. Б., А. Г., С.Д. и
Ат.И..
Показанията пред съда на свидетелите Х.И.И. („О.”), Д.С.Н. и С.С.Р.(„К.”) – осъдени по настоящото
наказателно производство за престъпления по чл.321, ал.3, вр.ал.1 и ал.2 от НК,
не съдържат съществена информация по предмета на делото. И тримата свидетели
отричат участието на подс.Г. в същата престъпна група. Последните двама отричат
и своето участие в тази организираната
престъпна група, което противоречи на направеното
от тях самопризнание на вината и на одобрените с определение №329 по НОХД №873
по опис на 2010г. на БОС споразумения за
решаването на делото и прекратяване на наказателното производство спрямо Х.И.И.,
С.С.Р., Д.С.Н. и А.Г.И. (л.289-л.302,
т.VІІІ от след.д.). Предвид разпоредбата на чл.413, ал.1 от НПК настоящия
състав намира за недопустимо неговото преобсъждане,
което с оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност не би се различавало от постановения резултат.
Свид. Хр.И., както бе посочено по-горе завява, че
отношенията им с подс.Г. са свързани само със строителния бизнес и отричат участието му в образуваната и
ръководена от него организирана престъпна група. Тази версия за общ бизнес в строителството
между двамата, а не за инцидентни отношения като подизпълнители на СМР, макар
и заявявана и от други свидетели в
съдебно следствие, съдът не приема за достоверна. Самия свидетел Хр.И. не може
точно да поясни какви точно строителни дейности са изпълнявани на обекта на „Е. Е.”и не знае какви дейности се включват за извършване на
„вертикалната планировка”, което е достатъчно показателно за липсата на минимална
квалификация и преди всичко за отсъствието на елементарен интерес към твърдяния
общ бизнес. Свид. С.Р. е бил в приятелски отношения и с двамата. Той е
братовчед на свид. Хр.И. и е лице, на което последният е доверявал различни
задачи в ОПГ, включително и приходоносното изнудване на изкупващите в района на
гр.Средец диворастящи гъби и
разпространението на наркотици в курорта. Същия свидетел е поддържал чести
контакти с подс. Г., с когото посещавали различни развлекателни заведения,
както е и приятел на другия участник в същата група - свид.А.И.. Точно свид. С.Р. в разпита си пред настоящия състав
заявява: „Когато ни прибраха миналата година, разбрах че подсъдимият и Х. имат
строителна фирма заедно. Дотогава не го знаех това нещо.” – гърба на л.284 от
съд.д, което обяснява, кога е възникнала версията за общия строителен бизнес
между подсъдимия и свид. Хр.И., а оттук и
каква е нейната цел – да придаде приемливо за обществото обяснение на
съществувалите между Хр.И. и С.Г. отношения.
Неправдоподобни са показанията на свид. Хр.И. за случайното
им присъствие заедно с подс.Г. на две от
срещите, провеждани между свидетелите С.Л., И.К. и Н.Н.. Повода за тези
срещи е бил да бъдат принудени свидетелите К. и Н. да заплатят на Л. сумата от
560 000евро, срещу обещано от Л. на Хр.И. възнаграждение от 40 000евр. При последната среща с К. и Н. свидетелят Хр.И. им отправил
множество заплахи (вкл. и с убийство -ще хвърли Н. от терасата на шестия етаж
на хотел ”Бургас”, където се провеждала срещата), ако не започнат за изплащат
на Л. исканата сума. Подс.Г. също е присъствал на тази среща, но нито като
охранител („Не се сещам да съм имал охранители. С. не съм го ползвал като
охранител, но ние си излизахме заедно.” - показания на свид. Хр.И.-гърба на
л.199 от съд.д.), нито като участващи в строителството на обект на свид.Л. („Основно
ходех сам и понякога със С.. Със С. ходех, защото заедно със С. правехме
фаянса, за който говоря. Нямам представа дали тези дължими суми имат връзка с
онова строителство, което ние изпълнявахме.”- показания на свид. Хр.И.-гърба на
л.198 от съд.д.). Подс. Г. вече е присъствал на друга такава среща и добре е
съзнавал каква е целта на провеждането и на следващата. Според показанията на
свидетелите К. и Н. той с думи и жестове не е отправял заплахи. По мнението на
свид. Н. „О.” е водил
подсъдимият със себе си, защото
последния е по-едър и да всява респект. Няма обаче някакво друго правдоподобно
обяснение за присъствието му там, освен да се демонстрира намесата на групата
на Хр.И. в упражняваната принуда. Л. е заявил на свид. Н.: „Знаеш О., най-малко си чувал за него. Като не приемаш мен на сериозно,
трябва него да приемеш”.- гърба на л.276 от съд.д. На предходна среща с Н. по
същия повод свид.Л. му е казал :”Не ме интересува. Аз съм си наел хора да
свършат работата.” –гърба на л.275 от съд.сл. На последната им среща свид.Л.
подканил свид Хр.И.: „Щом не искат така,
тогава почвайте ги и да се оправят”, който станал от стола, снимал с мобилния си телефон Н. и К. и изпратил
снимките на друг абонат. Това действие на свид.Хр.И. и присъствието на подсъдимия
на срещата много ясно са афиширали, че свид. Хр.И. ангажира и други лица от
своите приближени за осъществяване на отправените заплахи и събиране на
проблемната сума.
По отношение на заявените от свид. Н. думи на подсъдимия
при последната среща: ”Недейте така,
няма смисъл да говорите така, разумни хора сте, няма смисъл да се държите така”,
съдът намира, че такива не са били казвани. Тези думи не са били чути от свид. К.,
който предвид отправените заплахи („Все пак мен ме заплашиха с убийство.”) е
наблюдавал поведението на участващите в
срещата, включително и пасивното поведение на подсъдимия – „Той не вземаше
участие в разговора, той стоеше и мълчеше.”- гърба на л.107 от съд.д.
Тук следва да се посочи, че дори и да се приеме, че между
подсъдимия и свид. Хр. И. са възникнали дразги, те не са били от такова
естество, че да доведат до прекратяване на отношенията им. Твърденията на същия
свидетел, че не поддържали отношения и не били се виждали от лятото на 2009г.,
са неверни. Напротив, видно от съдържанието на разговори №38 и №39 на 15.10.2009г.
в интервала между 21.09ч и 21.26ч. свид.
Х.И. е уговарял среща с подсъдимия и пътувал към него, а обръщението на
подсъдимия към свидетеля – „Какво правиш бе батко…?”, изобщо не сочи за някакъв
разрив между тях - Протокол №RB 202007-001-05/0304-22-89 от 27.04.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис на разговор по мобилен телефон” от прилагане на СРС
-стр.33/50.
По отношение на извършваните СМР от
подсъдимия, те нямат пряко отношение с инкиримираната дейност и се възприемат
от съда като обстоятелство от значение за изясняване личността на подсъдимия.Същото значение съдът
придава и на показанията на интимната приятелка на подсъдимия – свид. А. Г. и на съдържанието на протоколираните при изготвянето на
ВДС разговори между тях.
Свид. А.Г.И.(„Н.”), участник в престъпната група, за когото наказателното
производство е приключило с одобреното от съда споразумение, също не е докрай
откровен в показанията си пред настоящия съдебен състав – л.189-гърба на л.190
и л.277- гърба на л.278 от съд.д.Това се дължи на нежеланието му да уличи с
показанията си участващите в инкриминираната група, включително и подсъдимия в негово присъствие, поради което
значително по-обстоятелствен е бил в разпитите си пред съдия(т.І,л.43-л.44 и т.ІІ,
л.128-л.129 от след.д.), приобщени на основание чл.281, ал.2, вр.ал.1,т.1,2,
вр.чл.118, ал.1,т.1 от НПК. В тези
разпити свид. А.И. разказва за съществуването и сферите на дейност на
организираната престъпна група, отношенията, йерархията и ролята на отделните
участници в нея. Тези негови показания се подкрепят и от данните, съобщавани от
него по време на проведените беседи с полицейските служители – свид. Д.Ч. и М.
Н., отразени в Протокол № RB
202010-001-05-04-Б-60/20.04.2010г.0304-22-130 от 02.06.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС и в Протокол № RB 202010-001-05-04-Б-59/20.04.2010г.0304-22-130 от 02.06.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС, които съдът разглежда като извънпроцесуални
изявления на свидетеля, преповторени и в обясненията му в хода на наказателното
производство.
Този свидетел е бил ангажиран в организираната престъпна група с упражняването на принуда към водачите и
собствениците на велорикши и сводниците на проститутки, с разпространението на
наркотици, както и с „наказването” на „шанаджиите”
в КК”Слънчев бряг”. Информацията, която той съобщава е съответна на ролята и
мястото му в групата -„Аз съм бил при С., разбираш ли . Той ми е давал поръчките,
тая за колата и за тва. И ходим на рикшите, ей това беше 2007година.” - Протокол
№ RB 202010-001-05-04-Б-60/20.04.2010г.0304-22-130
от 02.06.2010г. за изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС и „… ама
явно оня О. не иска да
знаят хората, че той дава цялата …му ги дава на тоз Г. и той Г. им казваше на
маса, разбираш ли. Отивате, тия с рикшите не си плащат, така и така. Те вика
знаят за какво ще ги биете.” – стр.3/23 от Протокол № RB
202010-001-05-04-Б-59/20.04.2010г.0304-22-130 от 02.06.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС. Очевидно е, че в отношенията
между двамата „работата” на „Н.” не е била само да носи храна на своето
и на подсъдимия кучета, които са държали
в бунгала на подс.Г. до курортния комплекс и за които се грижил свид. С. ***.
В приобщените показания на свидетелят от досъдебното производство
той еднозначно заявява, че точно подсъдимият му е възложил да заплашва водачите
на велорикши, при това не като еднократен акт
– „Получавал съм поръчки от Г. през лятото на 2007г. да плашим рикшаджиите. Отиваме и им
казваме: Вие знаете на кого да се обадите. Те знаеха на кого да се обадят и
колко да платят. Напомняхме им, че трябва да си платят рекета. Плащаха на Г. , а той се отчиташе на някой друг.”
– гърба на л.128 , т.ІІІ от сл.д. Тези показания се потвърждават и от
показанията на свид. А.Л., дадени в досъдебното производство(л.136,т.ІІ от
след.д.) и приобщени на основание чл.281, ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК, които също
разказва за отношенията на подсъдимия със свид. А.И. по повод велорикшите,
продължили до 2009г. и за предоставяна от подс.Г. заплата от 400 на Н. В съдебно заседание свид.А.Л. дава
несвързани и противоречащи на тези от досъдебното производство показания, което
поведение, след огласяване на последните, свидетелят обяснява с „объркването”
си. Съдът кредитира приобщените от досъдебното производство показания на този
свидетел, като намира, че действителната причина да дава противоречиви
показания е само нежеланието му да разкрие уличаващи себе си и приятелят му А.И.
факти за извършени престъпения, за които не им е повдигнато обвинение.
Свид. А.И. неколкократно
посочва и свид. С.Р., като едно от лицата, с които е ходил да заплашва
водачите на велорикши, което също сочи, че такова заплашване е било извършвано
не само 2007г.( свид. С.Р. за времето от
30.03.06г. до 16.02.08г.***). В този смисъл напълно неверни са
показанията на свид. А.И., че само през 2007г. е участвал в криминалната група
и се опровергава напълно от негови телефонни
разговори, възпроизведени в Протокол №RB 202007-001-05/0304-22-130 от
02.06.2010г. за изготвяне на ВДС”Звукозапис на разговор по мобилен телефон” от
прилагане на СРС. и от разговор 53 от
17.10.2009г. Приетото в съдебното производство заключение на вещото лице М., изготвил физико-химическата
експертиза(л.9, т.VІІІ от след.д.) на
иззетите от дома на свид. А.И. наркотични вещества(л.67-л.71 ,т.VІІІ от
след.д.), също е в потвърждение на участието му като член на престъпната група в
разпространението на наркотици към датата на извършеното процесуално-следствено
действие - 25.01.2010г.
Непоследователното поведение на свид. А.И., желанието му да омаловажи
собственото си участие, участието на подсъдимия и на останалите съпроцесници
в престъпната група (от решаващо значение за ценене на съобщаваната от него
информация е, че липсва причина да
преекспонира тяхната, а и своята роля в същата група), е обяснимо с изразеното от него опасение: „Само да не стане така да дойдат да
ме запалят, разбираш ли.” - Протокол № RB
202010-001-05-04-Б-59/20.04.2010г.0304-22-130 от 02.06.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС - стр.11/23.
По отношение на организиране на предоставяните в
КК”Слънчев бряг” услуги с велорикши, принудителното
събиране на суми от собствениците им и предаването им на подс. Г. съдът се
доверява на показанията на свидетелите Т.П., И.П., Й.А. и К.Р., които са
подробни,логично свързани и взаимно се потвърждават .
Констатираните несъответствия в показанията на свид. Т.П.
пред настоящия състав(гърба на л.268-л.273 от съд.д.) с показанията му дадени пред съдия
в досъдебното производство(т.ІІ, л.33-л.39 от след.д.) са отстранени чрез
приобщаване на последните по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК и направените от
него допълнителни уточнения. Съдът се доверява на съобщаваната от същия
свидетел информация за ролята на свидетелите Я.П. и Л.А. в събирането на
паричните суми и предаването им на подсъдимия. Този свидетел е бил пряк
участник в събитията, обитавал е една стая със свид.Л.А., чувал е провежданите
от последния разговори с подс.Г. за уточняването на размера на сумите и мястото
на предаването им. Причината за споменатите по-горе първоначални несъответствия
в показанията му, свидетелят свид.Т.П. посочва в началото и в края на разпита
си – „Дори наскоро Л.А. и Я.П. отправиха към мен устни заплахи да не казвам
истината. Това стана преди по-малко от седмица.”-гърба на л.268 от съд.д. и „Може
би преди около седмица преди днес се срещнах с Л. и Я. ***….. При тази срещата Л. и Я. ми казаха да не казвам истината или реалните факти
както са били, а това е всичко, което аз днес казах. Искаха да не коментирам
тези събития, да не казвам, че аз съм давал пари на тях, пък те после на С. и
всички събития, които са се случвали. Л. изрично ми заяви, че ако дам тези
показания пред съда, той не ме заплашвал, но ме заплашва, че ще ми стане враг.
Думите му бяха, едно такова хем уж не заплашва, хем заплашва.” - л.273 от съд.д.
Съдът кредитира показанията на свид. И.П., дадени пред съдия в досъдебното
производство(т.ІІ,л.31-л.32 от след.д.) и приобщени в хода на съдебното
следствие, поради неколкократните му заявления, че не помни минали събития и
факти. Тези показания способстват за установяване на началния период на действие на новата организирана престъпна група, нейния
произход, принадлежността на Хр. И. и на С.Г. към нея , описва един от конкретните методи използвани за
изнудване на собствениците на рикши.
Показанията на свидетелите Й.А. и К.Р.( гърба на
л.273-л.275 и гърба на л.315-л.316 от съд.д.) напълно потвърждават разказа на
свид.Т. П.. От разпитите им се установява, че изнудването на собствениците на
велорикши е продължило и през 2008г. и през 2009г., по установените от по-рано
начин и лица на плащане, като единствената промяна е била в размера на исканите
суми, което свид. Й.А. обощава: „ Рекетът на вело-рикшите продължаваше и
2008,2009 и 2010 г. включително, поправям се 2010 г.вече имаше промяна.”-
показания на -л.274 от съд.д.
Разказите на посочените свидетели, предоставящи услуги в
велорикши за заплащаните от тях суми,
намират частично потвърждение в показанията пред настоящия състав на свидетел с
тайна самоличност №5. Разказа на този свидетел за упражнено насилие от
подсъдимия спрямо свид. А.А. „Г.” не се потвърждава от други доказателствени източници. В
останалата им част показанията на свидетеля с тайна самоличност №5 са относими
към престъпната деятелност на свидетелите Д.Н., А.И. и А.Л. и се потвърждават
от разказите на последните двама и на свид.Н.М. – гърба на л.187-л.188 от
съд.д.), на свид.В.К., дадени пред съдия
в досъдебното производство и приобщени на основание чл.281, ал.1,т.4 от НПК. Депозираните
пред съдия показания на свидетеля с тайна самоличност №3, приобщени на основание
чл.281,ал.1,т.4 от НПК, са относими към
престъпната дейност на свидетелите Х.И. и С.Р., свързана с изнудване на
прекупвачите на гъби. От показанията на другия разпитан в съдебно следствие свидетел с тайна самоличност – с
идентификационен №2, потвърждение в доказателствата по делото намира единствено
разказа му за бутнатите в морето две рикши и за повреждането на лекия автомобил
на свид свид.Н.И.С., чрез забиване на кирки от свид. А.И. по поръчка на
подсъдимия. В останалата му част показанията на този свидетел и на свидетелите
с идентификационни №№ 4,3 са общи преразкази на чуто от неизвестни лица, които не могат да бъдат проверени чрез
съпоставката им с другите доказателства по делото, поради което съдът не ги
цени. По посочената причина, съдът не кредитира дадените пред съдия в
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.1, ал.1,т.1 от НПК показания
на свид. М.Р.(л.91 от съд.д., л.79-л.80,
т.ІІ от след.д.), в частта им извън
личните му възприятия когато свид.А.И. е „пръскал” наркотици. Съдът не
кредитира показанията на свид. П.И.(л.119-л.120,т.ІІ от след.д.), в частта им за
разказаното му от подс.Г., че последния взимал рекет от фотографи със змии,
което не се потвърждава от други доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че показанията на полицейския
служител - свид. Д.Ч.(л.93-л.95от съд.д.), представляват обобщен преразказ на споделяното му от пострадали от поведението на
подсъдимия и на Хр.И. и си кореспондира
с останалите по делото доказателства.
Съдът възприема показанията на свидетелите Л.А., Я.П. и А.А.(
л.185-л.187; гърба на л.99-л.101; л.317 от съд.д.) досежно пребиваването им в КК”Слънчев
бряг”, начина на организиране на велопарка и предоставянето на услуги с
велорикшите. В останалата им част съдът не ги кредитира. И тримата свидетели
отричат в района на курортния комплекс
да е съществувало събиране и плащане на суми, за да могат да упражняват
дейността си, което противоречащи на
доказателствата от обсъдените по-горе
доказателствени източници. В показанията си първите двама свидетели не отричат,
че са давали парични суми на подсъдимия, но твърдят, че се касае за полагащ му
се доход от две негови рикши, изработени
с негови средства от двамата свидетели и
ползвани от тях , според П. от 2008г., а според Л.А. от 2007г.(видно от
разпитите на останалите свидетели съвместният бизнес на двамата приятели с
подсъдимия не е известен на никой друг от колегите им).Обяснението е напълно
неправдоподобно, което достатъчно красноречиво се илюстрира от разясненията на
тези двама свидетели: „Аз и Л. събирахме парите от двете рикши на С.
и ги давахме на него….. Принципът, по
който отделяхме парите беше – ние си взимахме за нашите осем рикши по 50 % от
изкараното от тези рикши, а на С. давахме 50 % от изкараното от неговите рикши.”-
показания на свид.П. и „На С. пари сме носили и аз, и Я.. Събираха се по
100-150 лева. На никой не сме плащали по повод карането на тези рикши в
„Слънчев бряг”. Плащали сме на С. само оборота за неговите си две рикши……
Рикшите на Г. не бяха разделени от другите по никакъв
начин. Ако си ги поискаше щяхме да му дадем две, които той си избере. Парите на
Г. ги давахме от оборота на две момчета, които преценявахме, че ще работят за
него. Преценката я извършвахме аз и Я.. Гледахме долу-горе да са балансирани
нещата, да не се получи най-слабите шофьори да карат за него. Конкретно за
рикши, не сме преценявали кои ще работят за С., а две момчета от шофьорите. Ей
така просто решавахме, че две момчета ще работят за С.. Нямам по друг начин как
да го обясня. И каквото изкарат 50 % остават за тях, 50 % давахме на Г..”-
показния на свид.Л.А., което и причината съдът да не им се доверява в тези им
части.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.09.2007г.*** свид. А.И. е забил две
кирки в лек автомобил „Ауди **”, рег.№******** на свид.Н.И.С.. За това му действие той е бил подбуден,
подпомогнат и възнаграден с 400лв. от подс. Г.. Според свид. Ат.И. подсъдимия е
действал по поръчка на свид.С. М.. Събраните доказателства не
позволяват деянието да се обвърже с целите на създаване и функциониране на
инкриминираната с обвинителния акт ОПГ, нито да се квалифицира като такова
извършено по поръчение или в изпълнение на решение на същата група.
Повреждането на чуждата вещ не е направено с цел С. да бъде принуден да направи
нещо противно волята му. За конкретното престъпление не е повдигнато обвинение
в обвинителния акт.
В показанията на П.П. и Х.Я.- фотографи, ползващи животни
за снимките, се разказва за упражнено насилие спрямо тях за да бъдат принудени
да заплащат на непознати лица за да работят необезпокоявано на територията на КК”Слънчев бряг”. Тези
обстоятелства не могат да се свържат с
обвиненията срещу подсъдимия.
Ангажираните от прокуратурата в съдебното производство
доказателствени източници по обединеното към настоящото наказателно производство
ДП№379/2009г. на РУ на МВР-Елхово за палежа на леки автомобили „Ауди **” с рег.№******* и „Мерцедес ****”, с рег.№ *********, управлявани от свид. И.К. с нищо не допринасят за
изясняване на предмета на делото.
Показанията на свидетелите Х.Д., Я.Б., Т.Х., И.П., А.Т., Р.К.
и свид. З.М. (л.49-л.50,т.ІІ от след.д.)
не съдържат доказателствени факти, относими към обстоятелствата, включени в
предмета на доказване на съдебното дело.
Освен вече обсъдените, останалите приложени към делото
веществени доказателствени средства, отразяващи резултатите от използваните специални
разузнавателни средства , не разкриват факти, от значение непосредствено за
инкриминираната в обвинителния акт престъпна деятелност на С.Г..
Иззетите от подсъдимия С.Г.Г. веществените
доказателства: 1. Мобилен телефонен апарат марка
"Нокия" модел **** с ИМЕИ ****************** със СИМ карта
Lеbага mоbilе - lеbага Nеtherlands с
номер *************; 2.Мобилен телефонен апарат марка „Нокия"
модел **** с ИМЕИ ****************** със) СИМ карта
на Глобул с номер ********************; 3.Мобилен
телефонен апарат марка "Нокия" модел **** с ИМЕИ *************** със СИМ карта на Вивател с номер ********************; 4.СИМ карта Прима № ************; 5. Държач за СИМ карта (без самата карта) ******************** в плик с № ********** и личен код на клиента *****; 6. 1 бр. дигитален плеър, марка
"Neo", черен на цвят; веществените доказателства, иззети от М.П.А.: 1.Мобилен телефон "NOKIA"
модел ***** с имей *************** , ведно със СИМ карта на "Глобул " ******************** и номер абонат **********,
2.Мобилен телефон " Водафон" модел *** с имей ***************, ведно със СИМ карта на "М-тел" ******************* с телефонен № **********, 3.Мобилен телефон
"NOKIA" модел ***** ИМЕИ ******************, ведно със СИМ
карта на „Глобул" с фабр. № на картата : *******************, както и иззетите от дома на свид. А.И. четири броя
неистински банкноти, не са свързани с
извършеното от подсъдимия престъпление.
Обсъдените доказателствени източници, преценени в тяхната
съвкупност и приетата въз основа на тях фактическа обстановка, обосновават единствено възможния фактически
извод за това,че подс.Г. е установил със свидетелите Х.И. („О.”), Д.Н., С.Р.(„К.”) и А.И.(”Н.”) не инцидентни или епизодични контакти с делова или
развлекателна цел, а съгласувани отношения, присъщи на структурирано трайно
сдружение с престъпни цели.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира, че подс. С.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК, като за
периода от м.април 2007г. до 24.01.2010г. на територията на Бургаска област
участвал в организирана престъпна група с участници С.С.Р., Д.С.Н. и А.Г.И. и
ръководена от Х.И.И., която е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 354а1 ал. 2 вр.ал. 1 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр.ал.
1, вр.чл. 213а, ал. 3 т. 3 от НК.
С влязло в сила на 13.08.2010г. определение №329 по НОХД
№873 по опис на 2010г. на БОС са одобрени
споразумения за решаването на делото по отношение на С.С.Р., Д.С.Н., А.Г.И. и Х.И.И..Определението
е задължително по силата на чл. 413, ал.1
във вр. с чл. 383, ал.1 от НПК и за правоприлагащите органи относно
деянията, виновността и наказуемостта на същите лица - свидетели по настоящото
дело. Решените с същото определение въпроси
относно извършените от тези четири
лица наказуеми престъпни деяния по
чл.321, ал.3, вр.ал.1 и ал.2 от НК, обосновава съществуването и функционирането
на организирана престъпна група, съобразно легалната дефиниция по чл. 93, т. 20
от НК и квалифициращите призанци по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК - структурирано
трайно сдружение на повече от три лица създадена с користна цел и с цел да
върши с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а ал. 2
вр.ал. 1 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр.ал. 1, вр.чл. 213а, ал. 3 т. 3 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.
По отношение на подсъдимия Г., съдът намира, че със своето
противоправно поведение, установено в рамките на настоящото съдебно следствие, той е осъществил третата форма на
изпълнителното деяние по чл.321 от НК – участвал е в посочената по-горе
организирана престъпна група.
Участието в организирана престъпна група е предварителна
престъпна дейност и представлява умишлено създаване на предпоставки и условия
за осъществяването на последващи престъпни прояви(”необходимо” съучастие).
Повода на създаването и съществуването на престъпното сдружаване на С.С.Р., Д.С.Н. и А.Г.И. , Х.И.И. и подсъдимия,
не е ситуативно, за извършването на някакво конкретно престъпление, а обхваща
обединяване волите съгласие на участващите в нея за извършване на повече от две
престъпни деяния. Тук следва да се
посочи, че за съставомерността на престъплението по чл. 321, ал. 3, във вр. ал.
1 и 2 от НК, не е необходимо да се е стигнало до осъществяване на престъпните
деяния, съставляващи целта на групата. Пълното описание на тези целени престъпления
чрез индивидуализация на техните обективните и субективни елементи не е
необходимо, защото касаят бъдеща
престъпна деятелност, уточнена само като
вид престъпления. За описаните конкретни престъпления в обвинителния акт
- по чл. 214, ал. 2, т. 2 и по чл.354а,
ал.2 от НК не са повдигнати обвинения. Чрез осъществяването на тези
престъпления, за които е създадена групата, нейните участници са преследвали
користна цел – да се обогати материалното състояние на участващите в нея.
Подсъдимият е целял да набави имотна
облага, изразяваща се в получаване на
парични суми от собствениците на рикши. Сред престъпленията, към чието
извършване е била насочена деятелността на организираната група се включват
придобиване, държане и разпространение на високорискови наркотични вещества
наркотични – престъпления по чл.354а, ал.2 от НК, поради което са налице
по-тежко квалифициращите обстоятелства по ал. 3 на чл. 321 от НК
Подс.Г. е встъпил във взаимоотношения с останалите
участници от същата група и обвързвайки се с тях е станал част от
организационната й структура. Само чрез
участието си в тази група, той е могъл да пристъпи към изнудването на предоставящите
услуги с рикши, защото членството в тази групата му е давала възможност да
прави това на територията на курортния комплекс, поделяйки си с останалите от
групата печелившите дейности, които ще
експлоатират, в т.ч. и чрез отстраняване на
евентуални претенденти, какъвто е
примера със свид.И.П., осигурил си е и лицата, чрез които да упражнява
принудата, а така е участвал и в разпределението на функциите на участващите в
групата. По отношение на последното обстоятелство, както и за съзнанието на подсъдимия с какво се
занимават членовете на престъпната групата, дори и извън територията на
КК”Слънчев бряг” е показателен разказа на свид. А.И. в показанията му на гърба на
л.277 от съд.д. – „Щях да ходя да
събирам пари от гъбарите, но не отидох. Имаше предложение за гъбарите, но не
помня кой го направи. Много хора бяхме на една маса, някой спомена да ходим и
да събираме от хората пари, дето събират гъби. Аз не исках и останах в „Слънчев
бряг”.” и неговите думи на л. 12/23 от
Протокол № RB 202010-001-05-04-Б-59/20.04.2010г.0304-22-130 от 02.06.2010г. за
изготвяне на ВДС”Звукозапис” от прилагане на СРС: „Щяха да ма пращат и мене, обаче не ме
вземаха … Щото на мен Г. ...и ми вика. Сега вика ще те пратя на
гъбите. Не ми каза подробности. Вика там нали, ще станеш човек. Така ми викаше.
И викам добре. Айде ще дойда , 50лева на ден ми дава. ..И аз знам, че се вадят много пари.”
Участието в организирана престъпна група е продължено
престъпление на формално извършване, без да се предвижда настъпването на
съставомерен престъпен резултат. Задържането на подс.Г. на 25.01.2010г. е
преустановило осъществяваната от него
престъпна дейност, съгласно чл.80, ал.3, посл.изречение от НК, поради което
съдът на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение
за участие в същата група от
25.01.2010г.***0г.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че участва в трайно структурирано
сдружение, чиято цел е била извършване на престъпления по чл. 214, ал. 2, т.
2 и по чл.354а, ал.2 от НК, като освен
това е целял набавяне на материална облага от престъпните деяния – цел на
групата.
За престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от три до десет години.
При определяне на наказанието съдът взе предвид
относително по-високата степен на
обществена опасност на престъпната деятелност на подсъдимия по сравнение с други от същия вид, предопределена от
наличието на два квалифициращи признака по ал.3 на чл.321 от НК и от нейната
продължителност. От друга страна, съдът съобрази високата лична степен на
обществена опасност на подсъдимия, обуславяща се от сериозното му криминално
минало(т.8, л.245 от сл.д.) и от факта, че настоящото престъпление е извършено
в рамките на изпитателния срок от четири години, определен му по влязла в сила
на 23.10.2004г. присъда 3122/15.12.03г.
по НОХД№114802г.*** и след като вече е изтърпявал наказание лишаване от
свобода. Налице е пълна липса на въздействие и респект на ангажираната спрямо
него наказателна репресия за извършените предишни умишлени престъпления и
установен престъпен начин на живот като
източник на доходи. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема реализирането
на целите на групата, за които е била създадена. Полаганите от подс.Г. грижи за
двете си деца и болната си майка, която в резултат на мозъчно-съдова болест
е пожизнено 99% нетрудоспособна и
проявеното добросъвестно процесуално поведение, съдът съобрази като смегчаващи
вината обстоятелства. Съобразявайки
изложеното настоящия състав намира, че наказателната отговорност на
подс.С.Г. следва да се реализира при лек привес на смегчаващите вината
обстоятелства, поради което му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Налице са материалноправните предпоставки на чл.68 от НК, поради което съдът приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода за
срок от две години, наложено на подс.Г. с присъда 3122/15.12.03г. по
НОХД№114802г.***. Обстоятелството, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода, изисква той
да изтърпи поотделно и двете наказания лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим.
В съответствие с
чл. 59 ал.1 от НК от срока на така наложеното на подсъдимия по
настоящото наказателно производство
наказание следва да се приспадне
времето, през което подсъдимия е бил задържан по воденото наказателно
производство, считано от 25.01.2010год.
до 10.09.2010 год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода, както и времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”
от 11.02.2010 год. до влизане в сила на настоящата присъда, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства, иззетите от подсъдимия Г. и от
М.П.А., след влизане в сила на присъдата следва да се
върнат на притежателите им, поради неотносимост към предмета на дело.
Придобиването
и държането на неистински парични знаци с курс в страната е забранено, поради
което иззетите от дома на свид. А.И. (л.67-л.71 ,т.VІІІ от след.д.) четири броя неистински банкноти с номинал от
50 евро, от които два броя със серийни №
************, а
останалите два със серийни номера : ************ и ************, трябва на основание чл.112, ал.3 от НПК вр. чл.53, ал.2,
б.”а” от НК да бъдат отнети в полза на
държавата и след влизане в сила на присъдата да бъдат предадени на БНБ за
унищожаване.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата съответната
част от направените в наказателното производство съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:.......................