№ 15759
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110123618 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Върховния касационен
съд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
през периода от 16.04.2020г. до 29.12.2021г., причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато в Решение от 16.04.2020г.,
постановено по НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, в което, въпреки
забраната на закона, съдът като касационна инстанция е разкрил нови фактически
положения, с което незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил обвинението, като е
осъдил ищеца по непредявено обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от
ВКС като касационна инстанция нови факти.
В исковата си молба и молбата-уточнение от 01.03.2022г. ищецът твърди, че с
Решение, постановено по НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК съдът е осъдил
окончателно ищеца за извършен грабеж, за което престъпление ищецът изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“. Сочи, че въпреки забраната на закона, съдът като
касационна инстанция е разкрил нови фактически положения, с което незаконосъобразно е
изменил, допълнил и надградил обвинението, като е осъдил ищеца по непредявено
обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от ВКС като касационна
инстанция нови факти. В частност ответникът ВКС бил разкрил в хода на производството,
че грабежът бил извършен от лице, неотразено в обвинителния акт по пр.пр. № 431/2013г. на
Специализираната прокуратура и бил посочил в мотивите си, че грабежът бил извършен от
Е. М., който заплашил с автомат Огнян Божилов и после отнел пистолет „Байкал“ от Огнян
Божилов, като Е. М. не бил обвинен да е извършил описаната заплаха и не бил обвинен да е
взел лично пистолета на пострадалия Огнян Божилов. Също така ответникът ВКС осъдил
ищеца за заплаха с насочване на автомат срещи Костадин Костадинов – водач на инкасо-
буса. Ответникът осъдил ищеца и за това, че бил осигурявал безпрепятствено извършване на
грабежа от другите извършители, докато ищецът /според съда/ бил стоял странично с
насочен автомат срещи Костадин Костадинов, за които действия не бил обвинен с
обвинителния акт по делото. Ищецът заявява, че осъждането на ищеца по непредявено
обвинение нарушавало правата му по членове 18, 20, 67, 82, пар. 2, т. В от ДФЕС, членове 2,
1
3, 4, 5 и 6 от ДЕС и членове 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от ХОПЕС. Нарушени били
основни принципи в наказателния процес, между които задължението на съда да разгледа
обвинението съгласно обвинителния акт, респективно забраната за осъждане по непредявено
обвинение. Нарушена била и забраната за разкриване на нови фактически положения в
производството пред касационната инстанция. Вследствие на това ищецът бил подложен на
убийствен физически и психически тормоз, от което бил развил депресия, паник-атаки и
хипертония. Изпитвал страх, ужас, безнадеждност, безпокойство, не могъл да спи и да се
храни, унищожила се вярата на ищеца в правосъдието и в държавата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим поради нередовност на исковата молба, както и като
неоснователен,. Излага съображения, че следвало да се вземе предвид специфичната
функция на ВКС при разглеждането на делото, като счита, че отговорност може да се носи
само в изключителен случай, когато правото е очевидно нарушено. Сочи, че съдът не бил
нарушил законова разпоредба, а се бил позовал на събраните доказателства от апелативния
съд, като са обсъдени подробно фактите и доказателствата. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
В хода на производството по настоящото дело ищецът е развил допълнителни
съображения за възприети от ВКС нови факти, а именно, че според изложеното в решението
на ВКС, Огнян Божилов се сбил с неотразено в обвинението лице – Николай Генов, Генов
ударил с пистолет по главата и лично отнел чантата с парите - 136072 лева от пострадал
Огнян Божилов и така, според ВКС, лично е извършил грабежа на 12.03.2010г. за сумата.
Ищецът счита, че тези фактически обстоятелства не били част от обвинението по
наказателното дело, такива факти не му били предявявани, нямало предявено обвинение за
съизвършителство по отношение на Генов. Счита, че въпреки частично осъдителната
присъда, фактическите обстоятелства около обвинението не били решени, нямало
произнасяне дали ищецът е виновен или не, по престъпленията, за които е изготвен
обвинителен акт по пр.пр. № 0431/2013г. Другите нови фактически положения касаели
изложеното в решението на ВКС, че Лазарин Лазаров и Едуард Павлов са заплашили с
пистолети пострадалия Божилов и се притекли на помощ на Николай Генов – неотразено в
обвинителния акт лице, като заплашили Божилов с насочване на пистолети и му казали да
падне на земята, като в резултат на тази заплаха, неотразеното в обвинителния акт лице –
Генов, отнел чантата с посочената по – горе сума. Сочи, че за тези факти обвинение не му
било предявявано. Третата група обстоятелства били изложените в решението на ВКС, че
ищецът е заплашил с автомат „Калашников“ неотразено в обвинението лице Костадинов и е
извършвал охранителна дейност, докато Генов е извършил грабежа на 12.03.2010г., като
ищецът М. е стоял странично с насочен автомат срещу Костадинов- неотразено в
обвинителния акт лице. Четвъртата група обстоятелства била, че ищецът е заплашил с
автомат Божилов и му е отнел пистолет „Байкал“ – за това деяние бил обвинен обв. Павлов.
С оглед на това ищецът твърди, че постановената от ВКС присъда не била разрешила
въпроса относно извършването на деянието, неговото авторство и вината на ищеца, поради
което ищецът и понастоящем продължавал да изтърпява незаконосъобразно наказание
„лишаване от свобода“.
В хода на производството ответникът ВКС поддържа, че касационната инстанция не
била инстанция по фактите, поради което нови фактически положения не били приемани.
Представителят на Софийска районна прокуратура изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Присъединява се изцяло към съображенията на
ответника и в допълнение към тях сочи, че не било възможно да се преразглежда влязла в
сила присъда по гражданскоправен ред.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Релевираното от ответника възражение за нередовност на исковата молба е неоснователно,
тъй като в същата и молбата-уточнение към нея се съдържат ясни твърдения за всички
елементи от фактическия състав иска по чл. 2в ЗОДОВ. Посочено е ясно в какво се изразява
достатъчно същественото нарушение на общностното право, а именно в това, че
касационната инстанция, като последна съдебна инстанция, е осъдила ищеца по непредявено
обвинение, като е възприела за първи път нови факти, които не са били изложени във
внесения обвинителен акт. По този начин касационната инстанция не е позволила на ищеца
в качеството му на подсъдим да се защити срещу тези факти, нито е имал възможност да
обжалва съдебния акт, с който те са били приети за осъществени. Посочените от ищеца
множество норми от ДФЕС, ДЕС и ХОПЕС също не водят до извод за нередовност на
исковата молба, тъй като се касае за правна квалификация, чието определяне е служебно
задължение на съда. В настоящата хипотеза наведените от ищеца твърдения, че е бил
осъден от ВКС по нови факти и по непредявено обвинение, следва да бъдат квалифицирани
като съществено нарушение уреденото в чл. 47 ХОПЕС право на достъп на ищеца до
ефективни средства за защита, именно защото се твърди, че съдът не е позволил на ищеца да
се защити срещу тези факти.
Неоснователен е и доводът на прокурора за недопустимост на иска, доколкото
предмет на настоящото производство е обезщетяване на вредите, причинени от твърдяното
от ищеца нарушение на общностното право, а не преуреждане на правните последици от
влязлата в сила присъда. Предмет на изследване по делото е въпросът дали ВКС е възприел
за осъществени нови факти в хода на касационното производство, срещу които ищецът не се
е защитавал, а не дали актът му е правилен по същество.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи нарушение
на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти
– в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив
съдебен процес, нарушението да е достатъчно съществено, настъпили неимуществени вреди
за ищеца и техния размер, причинно – следствена връзка между нарушението и
причинените на ищеца неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си, както и плащане на обезщетението.
Относно извършването на процесното деяние и неговата противоправност, съдът
намира следното.
Касационните основания за обжалване на въззивната присъда са изложени в чл. 348,
ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, съгласно който присъдата и решението подлежат на отмяна или
изменение по касационен ред когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила; както и когато наложеното наказание е явно
несправедливо. Така изложените касационни основания очертават и правомощията на съда
в рамките на касационното производство – негов предмет е единствено проверката дали
въззивната инстанция е приложила закона правилно и дали е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен; дали в производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно налице ли е отстранимо процесуално нарушение, довело
до ограничаване на процесуалните права на страните, дали обжалваният акт е мотивиран,
дали присъдата е постановена от законен състав, дали тайната на съвещанието е била
нарушена при постановяване на присъдата, както и дали наложеното с присъдата наказание
е явно несправедливо. Съгласно чл. 353, ал. 3 НПК, в касационното производство съдебно
следствие не се провежда, освен в случаите по чл. 354, ал. 5, изречение второ от НПК /при
повторно разглеждане на делото от касационния съд, в който случай Върховният касационен
съд решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на
въззивната инстанция/.
3
Следователно, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК /която в случая е
неприложима/, законът не допуска касационният съд да се произнася по фактите, въз основа
на които въззивният съд е постановил обжалваната /респ. протестираната/ присъда, нито да
събира нови доказателства или да приема за осъществени нови факти, които не са приети за
осъществени в присъдата. Нарушението на това правило от ВКС при всяко положение
съставлява нарушение на правото на достъп на подсъдимия до ефективни средства за
защита, установено в чл. 47 ХОПЕС, тъй като не позволява на подсъдимия да се защити
срещу тези факти.
В настоящата хипотеза, с Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС е отменил по касационен протест въззивната
присъда на Апелативния специализиран наказателен съд /АСНС/ по ВНОХД № 102/2018г. в
частите й, с които е потвърдена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № 646/2015г. на СНС, по
отношение Е. М. за обвинение за извършено престъпление на 14.12.2009г. на
Автомагистрала Тракия, в района на пътен възел Вакарел,: по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и 6 вр. ал.1
НК, чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,ал.2 НК, чл.330 НК, и по чл.116, ал.2, вр. ал.1
т.6 вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК на същото място, и по обвинението за извършено
престъпление на 21.08.2012г. в град Бухово, бензиностанция „Круиз 77“, по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК и делото е върнато на АСНС за ново разглеждане в посочените части.
Със същото решение по касационните жалби на подсъдимите и техните защитници,
ВКС е оставил в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018г. в останалите й
части, а именно в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № 646/2015г.
на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1,
вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в град София, пред „Прокредит банк
България“ АД, клон Люлин, като извършител, в съучастие с Едуард Д. Павлов и Лазарин
Тодоров Лазаров – извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди
движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „Прокредит банк България“ АД и
огнестрелно оръжие, марка „Байкал“ № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя,
собственост на Огнян Боянов Божилов, от владеинето на Божилов, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи
са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено частта, с която
въззивната присъда е оставена в сила, доколкото описаните в исковата молба противоправни
деяния касаят именно нея.
За да постанови решението си в посочената част ВКС на първо място е подчертал в
мотивите си, че касационната инстанция няма правомощието да контролира фактическите
констатанции на въззивния съд, а изложените в касационните жалби оплаквания касаят
несъгласие с приетите за установени от предходната инстанция фактически положения и
твърдения за необоснованост на въззивния съдебен акт. Посочено е, че в производството
касационната инстанция няма правомощието нито да констатира нови фактически
обстоятелства, различни от приетите, нито да се произнася по обосноваността на
проверявания съдебен акт, доколкото необосноваността не е в кръга на лимитативно
изброените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания.
В рамките на касационната проверка по изложените в жалбите касационни
основания, ВКС е възпроизвел възприетата от АСНС фактическа обстановка в мотивите на
решението и е разгледал възраженията по отношение на нейната доказателствена основа.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на касаторите, че АСНС неправилно и без
основание се е позовал на показанията на св. Николай Генов, който директно ги бил набедил
в извършване на престъпление, без да се отчете неговата заинтересованост. Съдът е приел,
че безспорно свидетелят Генов е един от извършителите на инкриминираното престъпление,
който пряко и непосредствено е възприел всички факти от неговото извършване. Съдът е
4
анализирал допустимостта на подобна категория свидетели, както и внимателната преценка
на неговите показания и е достигнал до извода, че липсва причина показанията да бъдат
дискредитирани. На следващо място съдът е разгледал възраженията, че присъдата е
постановена в хипотезата на „оговор“, като е установил, че такъв не е налице. На следващо
място съдът подробно е анализирал дейността на въззивната инстанция по проверка и
оценка на събраните доказателства и в частност на свидетелските показания, заключавайки,
че същата е извършена задълбочено и детайлно, като е обърнато внимание на всички
противоречия и е опровергано алибито на всеки от подсъдимите. Съдът е приел, че
въззивният съд е установил всички правнорелевантни факти в изпълнение на задължението
си за разкриване на обективната истина, поради което въпросът за авторството на
инкриминираното деяние е решен правилно и в съответствие със закона от АСНС. При това
положение ВКС е посочил, че обвинението е доказано по изискуемия от закона несъмнен
начин, което е предпоставило законосъобразен извод подсъдимите да бъдат признати за
виновни и осъдени за така посоченото престъплениеи материалният закон е приложен
правилно. След това ВКС се е занимал с възражението за липса на мотиви на АСНС, като е
заключил, че мотивите на въззивната присъда са не само съответни на законовите
изисквания, но и съществено надхвърлят установения процесуален стандарт за дължимия
доказателствен анализ. На последно място съдът е разгледал възраженията за явна
несправедливост на наложените наказания, като е отчел, че те са правилно отмерени в
съответствие с критериите на чл. 54 НК, както и с липсата на основание за приложение на
чл. 55, ал. 1 НК.
С оглед всичко изложено по-горе, след като е разгледал всички наведени в жалбите
касационни основания, ВКС е постановил решението си, с което е оставил в сила въззивната
присъда в тази част.
Видно от съдържанието на решението, както и от съдържанието на приобщения
препис от книжата по делото, в касационното производство не е провеждано съдебно
следствие, не са събирани доказателства и ВКС не приемал каквито и да било нови
фактически положения, нито е основал решението си на нови факти, които не са изложени в
обвинителния акт. В действителност, касационната инстанция в наказателното производство
не е възприемала за осъществени каквито и да било факти от обективната действителност, а
единствено е синтезирала фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, и е
обсъдила свързаните с нея възражения в касационните жалби относно недопустимост на
доказателствените средства и неправилна интерпретация на доказателствения материал по
делото.
Изложените в исковата молба и молбата-уточнение от 01.03.2022г. твърдения, че за да
постанови акта си, ВКС е нарушил забраната на закона и е разкрил нови фактически
положения, с което незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил обвинението, и
вследствие на това е осъдил ищеца по непредявено обвинение, не съответстват на
обективната действителност. Не в противоречие, а в съответствие със законовите норми,
ответникът ВКС изобщо не се е произнасял по фактите, а единствено по релевираните
касационни основания, поради което нито е възприел нови факти, нито е обсъждал тези,
които въззивната инстанция е приела за осъществени.
Следователно ответникът ВКС не е излязъл и извън пределите на обстоятелствената
част на обвинителния акт, тъй като това предполага да е извършвал дейност по установяване
на факти, каквато в случая липсва. Същевременно в исковата молба и молбата-уточнение
ищецът не е инкриминирал като противоправно деяние на въззивната инстанция /АСНС/ по
постановяване на присъда по непредявено обвинение, нито е навел твърдения за допуснато
от ВКС нарушение на общностното право, свързано с проверката на касационните
основания по отношение на въззивната присъда /включително проверката за съществени
нарушения на процесуалните правила/, поради което тези въпроси не подлежат на
5
разглеждане. С исковата молба и молбата-уточнение ищецът е инкриминирал като
противоправен фактът, че касационната инстанция в нарушение на закона е възприела нови
фактически положения, което именно е довело до осъждане по непредявено обвинение, а
такова деяние ответникът ВКС не е извършил.
При липса на първата и основна предпоставка за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 2в ЗОДОВ – наличие на противоправно деняние, с което е допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС – останалите предпоставки не следва да
бъдат обсъждани. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
бил защитаван в първоинстанционното производство и във въззивното производство по
в.гр.д. № 779/2023г. по описа на СГС, IV-A състав, от служител с юридическо образование,
поради което и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в двете производства. В съответствие с чл. 25, ал. 1 НЗПП, съдът определи
размера на юрисконсултското възнаграждение на по 100 лева за първоинстанционното и
въззивното производство. На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, в тежест на ищеца следва да
бъде възложено платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 460
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба 2“, бл. 507, вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу Върховен касационен съд, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
през периода от 16.04.2020г. до 29.12.2021г., вследствие на достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз - правото на достъп до ефективни средства за
защита, установено в чл. 47 ХОПЕС, допуснато с Решение от 16.04.2020г., постановено по
КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, с което, въпреки забраната на закона,
ответникът като касационна инстанция е разкрил нови фактически положения и
незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил обвинението, като е осъдил ищеца по
непредявено обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от ответника като
касационна инстанция нови факти.
ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 507,
вх. А, ет. 2, ап. 5, да заплати на Върховния касационен съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по в.гр.д. №
779/2023г. по описа на СГС, IV-A състав.
ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 507,
вх. А, ет. 2, ап. 5, да заплати по в полза и по сметка Софийския районен съд на основание
чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ сумата от 460 лева, представляваща сторените разноски от бюджета на
6
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7