№ 2024
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100111886 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Д.а Т. срещу „МЕД-Д.“ ЕООД иск с правна
квалификация чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
26000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16,12,2020год. до окончателното изплащане на вземането.
Поддържа се осъществено от служители на ответника противоправно деяние,
извършено на 19,11,2020год., когато след посещение на ответника за извършване на
лабораторни изследвания- вземане на микробиология и кръв по повод проследяване на
бременност, ищцата била извикана на 16,12,2020год., за да й бъде съобщено, че е с
положителен резултат за HIV. В резултат на така съобщеното ищцата била шокирана,
стресирана, не спирала да плаче, с оглед притеснения за собственото си здраве и това на
плода. На 17,12,2020год. са извършени две нови изследвания за HIV, които показали
негативен резултат. Поддържа в резултат на погрешно извършеното изследване да е
претърпяла неимуществени вреди, продължаващи и към момента, подлежащи на
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът –МДЛ„М. Д.“ЕООД в указания законоустановен едномесечен срок по
реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. В
приложения по делото отговор се оспорва обстоятелството, че е налице деликт осъществен
от служители на ответника, респективно възможност да се ангажира отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД. Поддържа ищцата да е извършила лабораторни изследвания във
връзка с проследяване на бременност и по назначение на проследяващ лекар д-р.Иван
Вецов, който не е служител на ответника. Твърди взетия биологичен материал- кръв да е
1
взет в МЦ Ф. като пробата е изпратена за изследване при ответника, но пробовземането,
етикетиране, индивидуализирането и съхранението й не са извършени от служители на
ответното дружество. На следващо място се твърди изследваната проба кръв, с
идентифициращи белези на ищцата действително да е положителна за HIV, което е
потвърдено и в референтна лаборатория МДЛ „И.-Хем“ООД на 24,11,2020год. Оспорва
датата, на която ищцата е разбрала за положителен резултат, което следва да е в по-ранен
момент от посочения на 16,12,2020год. Оспорва фактическите твърдения относно
състоянието на ищцата, както и интензивността на негативните преживявания от
положителен резултат в рамките на един ден. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представената по делото доказателства се установява
ищцата да е проследявала бременност при д-р И.В.-акушер-гинеколог, в периода от
19,10,2020год. до 11,02,2021год., когато е дадено направление за хоспитализация и 45 дни
преди термин. /удостоверение вх.№15313/16,03,2022год., изд. от МЦ Ф. 87 ЕООД/.
Издадено е направление за изследвания на 19,11,2020год. във връзка с проследяване на
бременността на ищцата.
Не се спори на 19,11,2020год. да е изготвен резултат от изследване, издаден от МДЛ
М.-Д. ЕООД, в който е посочен позитивен резултат за HIV изследване. На резултатите от
изследването е посочен филиал- МЦ Ф.;
В същото време от изисканите по реда на чл.192 от ГПК данни се установява
кръвна проба в МЦ Ф. на 19,11,2020год. по отношение на ищцата да не е взета.
Както самата ищца твърди в изложение на обстоятелствата по исковата молба, така и с
оглед събраните гласни доказателства по делото, се установява да е разбрала за положителен
резултат от изследването на 16,12,2020год. от лекуващия я лекар д-р. В., който е
консултирал бременната и назначил повторно изследване, извършено в МБАЛ Токуда на
17,12,2020год. По делото са представени два отрицателени резултата за HIV
изследване/стр.8 и стр.9/.
В становище от 18,05,2022год. МЦ „П.Б.“ЕООД сочи в периода от 19,11,2020год. до
31,12,2020год. да не е вземана кръвна проба на ищцата П. Т..
В становище от 23,06,2022год. ГППМП-МКЦ „Моят лекар“ООД сочи в периода от
19,11,2020год. до 31,12,2020год. да не е вземана кръвна проба на ищцата П. Т..
По делото ответникът не оспорва обстоятелството да е извършено изследване на
кръвна проба на името на П. Т.. Самата ищца сочи пробата да е взета в „П.Б.“ еднократно.
Пробата е изследвана в „М. Д.“ ЕООД. Извършено е повторно изследване от МДЛ „И.
хем“, където пробата е транспортирана видно от транспоретн лист 19,11,2020год.
2
Резултатът е потвърден на 24,11,2020год./дата 24,11,2021год., съдът намира да е техническа
грешка/.
Безспорно по делото се установи ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
разбирайки позитивния резултат от HIV изследване. Този факт е установен от изслушаните
гласни доказателства –св.показания на А. Й. Й., ценени по реда на чл.172 от ГПК. От
същите се установи ищцата след като е разбрала за резултата да е била много разстроена.
Цяла нощ не можела да заспи, имали търкания със свидетеля, с който живеела на
съпружески начала, вкл. с оглед обстоятелството да се касае до полово предавана болест.
Интензитета на негативните преживявания се сочи да е засилен и поради историята на
ищцата, която имала три прекъсвания на бременност преди последната, което провокирало
страх за развитието на плода. Това състояние продължило до приемането й в болница месец
януари 2021год.
От заключението на СПЕ се установява ищцата да е възприела положителния резултат
от изследването като катастрофално събитие, съпътствано с негативни емоции. Този факт
бил силно стресово преживяване, чиято интензивност надхвърля обичайните възможности
за адаптация. Раждането на здраво бебе през месец март 2021г. бележи повратна точка в
психическото й състояние, като след това тя се възстановява почти напълно.
Към периода на провеждане на нужните за експертизата изследвания,
данните сочат при ищцата да не се наблюдават симптоми на посттравматично стресово
разстройство. Резултатът от изследването за HIV, узнат от П.Т. през декември 2020г., е
довел до възникване на тревожно-депресивна симптоматика. На 21 декември 2020г.
психиатърът д-р Гогова е констатирала рецидивиращо депресивно разстройство, умерено
тежък епизод. При осв. П.Т. в резултат на преживяното психотравмено събитие е
възникнала остра стресова реакция, последвана от дистрес с тревожно депресивна
симптоматика с водещи симптоми на депресия и тревожност.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата
- физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай отговорността на МДЛ М. Д. ЕООД се ангажира, в качеството
на работодател на М.ицински специалисти, предоставили погрешен резултат от изследване
на ищцата за тежко болестно състояние.
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние
/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
3
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора, включително
спазване на необходимите М.ицински стандарти и добра М.ицинска практика.
За да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да
бъде установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника, без значение житейски
оправданото негативно преживяване на ищцата, което безспорно е установено.
Ето защо за основателността на исковата претенция е необходимо установено
нарушение на М.ицинските стандарти във връзка вземане, съхранение и изследване на
биологичен материал за заразеност с ХИВ.
Основанието на отговорността на ответника е обосновано не с нарушение на
М.ицинските стандарти, а поради предоставяне на грешен резултат. Твърдението за наличие
на правоотношение между лекуващия лекар на ищцата и лабораторията заявено в писмени
бележки по делото, съдът намира да е ирелевантно, тъй като не е въведено надлежно
процеса. Отделно от това по делото няма никакви данни за правоотношения между д.р.И. В.
и ответника, в частност възлагане на М..дейност като такива не могат да се обосноват от
назначеното от него изследване във връзка с проследяване на бременността.
С оглед нормата на чл. 80 от Закона за здравето качеството на М.ицинската помощ се
основава на М.ицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, и Правилата за добра М.ицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5,
т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална М.ицина.
Принципите на които се основава предоставянето на М.ицинска помощ залегнали в чл. 81,
ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна М.ицинска помощ
сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на М.ицинската помощ; 2.
равнопоставеност при оказване на М.ицинската помощ с приоритет за деца, бременни и
майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на
дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Условията и редът
за осъществяване правото на достъп до М.ицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на
Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведения / изм. ДВ, бр.
102 от 2018 г. / дейността на лечебните заведения и на М.ицинските и другите специалисти,
които работят в тях, се осъществява при спазване на М.ицинските стандарти за качество на
оказваната М.ицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. М.ицинските
стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването. По отношение на
процесния казус съдът намира да е приложим М.ицински стандарт по Наредба №47 от 11
декември 2009г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с
вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност/ДВ. бр.5 от 14 януари 2011г./
издадена на основание чл. 60, ал. 6 във връзка с чл. 87, ал. 3 от Закона за здравето. Съгласно
чл. 6, т.1, вр.чл.8, ал.1,т.2 от наредбата скринингово изследване за заразеност с ХИВ се
предлага на бременните жени, включително и в случаите на прекъсване на бременност, вкл.
4
в периода 29-та - 40-та гестационна седмица от бременността, каквото в случая е назначено
на ищцата.
Съдът констатира на първо място неяснота относно това къде е взета пробата на
ищцата. Приложеният резултат сочи да е взета във филиал -МЦ Ф.. В изпратеното
становище от МЦ Ф. се сочи да не са взети кръвни проби на ищцата в периода от
19,11,2020год. до 30,12,2020год. По делото липсват данни сочещи на правоотношенията
между ответника и МЦ Ф., от които да е видно налице ли е възлагане на извършените
лабораторни изследвания на служители на ответника в МЦ Ф., в който случай от
осъществено противоправно деяние на последните при нарушение на М..стандарт би могла
да се ангажира отговорността на ответника или между МЦ Ф. и МДЛ М. Д. ЕООД е налице
договорно правоотношение, при което всяка от страните е компетентна за различен етап от
извършване на изследването /пробовзимане, съхранение, транспорт и др./, който факт е
достатъчен за отхвърляне на иска.
От друга страна въпреки липсата на релевирани нарушения на М..стандарти, съдът
намира да липсват данни за това. От данните по делото е видно изследваната при ответника
проба да е положителна за ХИВ като не се установи нарушение на правилата за изследване
съгласно цитираната наредба по реда на чл.18-чл.23 от Наредбата. Изследването на
кръвните проби се извършва от М.ицински специалист в посочените в.т.1 и т.2 лаборатории
или спациално разкрити кабинети за изследване на СПИН. Изследването се извършва при
съобразяване на правилата на чл.19, етикетира се по реда на чл.19, ал.3 и се транспортира по
реда на чл.20, ал.2 от наредбата. По делото не са ангажирани доказателства за нарушение на
правилата /СМЕ/, не се твърди да е налице и нарушение обосноваващо човешка грешка при
вземане на пробата, при етикетиране, съхранение, транспортиране или техническа грешка в
резултат от машинна обработка на данни или др. От представените от ответника
доказателства се установи спазване на процедурата на чл.21, ал.1 от наредбата изискваща
провеждането на изследването за заразеност с ХИВ да се извършва на два етапа: 1. първично
изследване; 2. потвърдително изследване. Съгласно чл. 22, ал.1 и ал.2 отрицателните
резултати от първичното изследване се приемат за окончателни, а реактивните резултати от
първичното изследване се потвърждават или отхвърлят чрез потвърдително изследване в
НРЛХ. Съгласно чл. 23. (1) от наредбата при неопределен или при положителен резултат от
потвърдителното изследване се взема нова кръвна проба за повторно изследване на лицето.
Втората кръвна проба се осигурява от лекаря, назначил първото изследване и се взема чрез
нова венепункция в затворена система с хепарин.
По аргумент на чл. 26, който сочи, че реактивният резултат от първичното
изследване не се съобщава на лицето, съдът обосновава извод положителни резултат от
потвърдителното изследване да се съобщава на пациента. Аргумент за това е и чл.27 от
наредбата, предвиждащ и неопределения резултат да се съобщи на лицето. Още повече, че
изискването за повторно изследване по чл.23, ал.1 наредбата няма как да се проведе без
съгласие на лицето. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за липса на акредитация
на лабораторията, вкл. МДЛ И.хем ООД потвърдила резултата.
5
Предвид изложените мотиви липсват достатъчно данни за осъществено от служители
на ответника противоправно деяние-нарушение на М.ицински стандарт довело до извода за
положителен резултат от проведеното изследване за заразеност с вируса на синдрома на
придобитата имунна недостатъчност (ХИВ). Фактът сам по себе си да е налице положителен
резултат, който впоследствие е опроверган от два отрицателни теста не е основание за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, тъй като самата процедура разписана
в Наредба №47/2009год. и предвиждаща повторно изследване на пациента преди да бъде
насочен към лечебно заведение за лечение на ХИВ инфекция и към служби за
психосоциална подкрепа и грижи на лица с ХИВ инфекция-чл.29 от Наредбата, допуска
наличието на процент на грешка при извършване на изследването. От друга страна самите
лабораторни резултати видно от отбелязването върху тях не са Д.гноза, а основание за
такава след консултация със специалист от съответната област. Последните съставляват
мнение за реактивност, подлежащо на проверка, което е и сторено, поради което и при
липса на конкретно доказано нарушение на М.ицински стандарт като елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, налага извод за отхвърляне на
исковата претенция.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1917,00лв., от които 250,00лв.-в.л.,
5,00лв.-СУ, 40,00лв.-Св., 50,00лв.-в.л. и 1572,00лв.-адв. възнаграждение с ДДС.
/Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като
адв.възнаграждение е в минимален размер съобразно цената на иска по чл.7, ал.2 от НМРАВ
с ДДС, с оглед данни за регистрация по ЗДДС/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от П. Д.а Т., ЕГН ****, адрес: гр. София, ул**** срещу МДЛ
„М.-Д.“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за сума в размер на 26000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от противоправно деяние осъществено от
служители на ответника във връзка с лабораторни изследвания от 19,11,2020год., ведно със
законната лихва от 16,12,2020год. до изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Д.а Т., ЕГН ****, адрес: гр. София, ул**** да заплати на МДЛ „М.-
Д.“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1917,00лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7