№ 494
гр. Казанлък, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510102346 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. О., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. П. Й. Н.,
против Прокуратурата на Република България, с която е предявени искове с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на
прекратяване на наказателното производство, както и законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът А. А. О., ЕГН **********, с адрес ***, ет. 2, an. 1, чрез
процесуалния си представител адв. П. Й. Н., твърди, че на 08.02.2021 г. спрямо
нея било издадено постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от разследващ полицай при РУ - Казанлък по ДП №284
ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на
РП - Стара Загора, ТО - Казанлък.
На 21.04.2021 г. същата била привлечена като обвиняем, затова че в
периода на м. август 2017 г. до м. декември 2017 г. в гр. Казанлък, в условията
на продължавано престъпление/на два пъти/ съзнателно се е ползвала пред
Взаимоспомагателна каса при Дирекция „Социално подпомагане“ - Казанлък
от неистински частни документи - молба за отпускане на заем с
№2004/20.09.2017 г. от името на А.М.О до председателя на ВСК, разписка от
ВСК, издадена на името на А.М.О. за сумата от 2000 лв., молба за отпускане
на заем с №2042/20.12.2017 г. от името на А. А. О. до председателя на ВСК и
разписка от ВСК, издадена на името на А. А. О. за сумата от 3000 лв. -
престъпление по чл. 316, вр. с чл.309, ал. 1, вр. с чл. 26, ад. 1 от НК. Била
1
взета мярка за неотклонение „Подписка“. Досъдебното производство било
образувано на 09.08.2019 г. за това, че през 2017 г. в гр. Казанлък били
съставени неистински частни документи, описани по-горе, в частта подпис от
името на поръчителите Т.И. О. и М.И.П. и употребени пред ВСК при ДСП -
Казанлък, за да се докаже, че съществува някое правно отношение, а именно,
че Т.И. О. и М.И.П.(дъщери на обвиняемата) са дали съгласието си да станат
поръчители при отпускането на заем - пр. по чл. 309, ал. 1 от НК. На
31.08.2017 г. А. О. подала молба за отпускане на заем в размер на 2000 лв. до
ВКС при ДСП - Казанлък от името на баща си А.О. и вписала като гарант себе
си и дъщеря си Т. О., мислейки че това са лица за контакт. За получаване на
заема била съставена разписка, подписана от получателя на заема А.О. и
поръчителя Т. О., като последната заявила, че не е знаела за заема и не е
полагала подпис. На 17.11.2017 г. А. О. отново подала молба за отпускане на
заем в размер на 3000 лв., като е посочила за гаранти дъщеря си М.П. и Р.К.,
като по нейни обяснения отново ги е смятала като лица за контакт. М.П. също
заявила, че не знае за заема и не е полагала подпис. Тъй като ищцата спряла да
погасява вноските по заема, ВСК образувала гражданско дело с №188/2019 г.
по описа на PC - Казанлък срещу А.О. и двете поръчителки. По ДП били
назначени графологически експертизи на подписите, положени срещу имената
на Т. О. и М.П., като видно от заключението подписите не са били положени
от тях. Не било възможно обаче да се каже дали обвиняемата е положила
подписи вместо поръчителите, поради факта, че лицето при подписване от
чуждо име не е отразило собствените си графически идентификационни
признаци. При предявяването на разследването обвиняемата е дала обяснения,
направила е искания и възражения, като е заявила, че не тя е изтеглила заем от
2000 лв., а баща й А.О., който подал молба и получил кредита. По отношение
на другия частен документ за сумата от 3000 лв. О. посочила, че кредитът е
бил изтеглен от нейно име и платен от нея. Това се установило и от поиканата
справка за размера на дълга от ЧСИ. С оглед на установената фактическа
обстановка прокурорът приел, че деянието не представлява престъпление, т. к.
макар формално и да осъществявало признаците на престъплението, визирано
в постановлението за привличане на обвиняемо лице, поради своята
малозначителност неговата обществена опасност била явно незначителна и в
случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се
отчетат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
изплащането на всяко едно задължение и липсата на причинена вреда, както и
обстоятелството, че всички лица са роднини по права линия - възходящи и
низходящи от първа степен.
Процесуалният представител на ищцата твърди, че наказателното
производство срещу нея се водило в продължение на повече от две години. На
ищцата са били снемани обяснения и показания, явявала се е лично за разпит
и повдигане на обвинение, проведена била криминална регистрация на
лицето, събирани били доказателства срещу нея- гласни, писмени,
провеждани били експертизи.
2
За защитата си ангажирала защитник, същата често се срещала с
адвоката си и провеждала разговори за организиране на защитата си, което
личи от дадените обяснения и направените възражения и искания. Това
създало неудобства за ищцата, която по същото време трябвало да се грижи
сама за болния си баща А.О., останала без работа, заради образуваното дело се
изпокарала с дъщерите си, който спрели да й говорят. Ищцата се почувствала
дискомфортно поради факта, че срещу нея се води досъдебно производство,
повдигано й било обвинение. Освен това тя се притеснила много и когато
разбрала, че я грози наказателна отговорност, притеснявала се, че трябва да я
заплаща за защитата си, а нямала доходи. Делото било и с висок негативен
емоционален заряд предвид, че касаело отношенията й със собствените й деца
и нейния баща, това предизвиквало негативни емоции в нея, както и
безпокойство за бъдещите семейни взаимоотношения. А. О. била силно
притеснена за крайния изход на делото, затова, че може да бъде осъдена за
престъпление, че това ще се отрази на нейния статус като неосъждана и
можело да й попречи в търсенето на работа, тъй като в онзи момент тя била
безработна. Ищцата изпитвала и дълбоко омерзение, тъй като тя винаги се е
считала за невиновна по това дело, тъй като при попълване на документите
била подведена, че подава лица за контакт.
Претендира, че на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ й се дължи
заплащане на обезщетение за причинените й имуществените и неимуществени
вреди от действия на Прокуратурата.
Адв. Н. сочи, че отговорността на държавата за причинените на ищеца
неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи в
лицето на Прокуратурата на РБ се поражда от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда / в тази насока и т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г./. или от
влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на
държавния орган. От този момент държавните органи изпадали в забава и
дължали лихва върху размера на присъденото обезщетение, а по силата на чл.
114 ЗЗД започвала да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следвало да се вземат предвид общите
правила на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост - съгл.
nap. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ обезщетението. Предназначението за
обезщетението за морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и
страдания от незаконното наказателно преследване, но само тези, за които са
представени надлежни писмени или гласни доказателства и са безспорно
установени по делото, като доказателствената тежест е на ищеца.
Неимуществени вреди са предмет на конкретна преценка на психическото и
емоционално състояние на всеки индивид.
Моли съда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. О., ЕГН
3
**********, с адрес ***, ет. 2, an. 1, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото
срещу нея наказателно производство по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на
РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО -
Казанлък, прекратено на 23.08.2021 г., ведно със законната лихва от считано
от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъди
сторените по делото съдебни разноски на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратура на
Република България, Районна Прокуратура гр.Стара Загора, чрез прокурор
Иван Червенков, който оспорва изцяло по основание съответно и по размер
исковите претенции по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Като акцесорна страна оспорва и претенцията за законна лихва върху
сумите - обезщетения за неимуществени вреди.
Счита, исковата молба за нередовна, тъй като същата не съдържала
пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в
нея не са били посочени наличия на значителни периоди без извършване на
действия по разследването, а само общи позовавания за продължителен
/неразумен срок. В петитума на исковата молба не било посочено
причинените неимуществени вреди на пострадалата в какво се изразяват,
какво й е било причинено.
Твърди, че отговорността на Прокуратурата в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ
не може да бъде ангажирана във връзка с твърденията за неосъждане на
извършител.
В случая наказателното производството било прекратено на основание,
че деянието не съставлява престъпление, тъй като макар и формално да
осъществявало признаците на престъпление по - чл.316 , вр. с чл.309 ал.1, вр. с
чл.26 ал.1 от НК, поради своята малозначителност неговата обществена
опасност била явно незначителна. В случая била приложима разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, - наказателното производство да се прекрати. (Според
легалната дефиниция, дадена в чл.9 ал.1 от НК, за да е налице престъпление,
деянието следва да разкрива такава степен на обществена опасност, която да
оправдава използването на санкционните средства на наказателното право. В
случая деянието, предмет на разследване, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, било малозначително и с
ниска степен на обществена опасност) При условията на пълно и главно
доказване, ищецът следвало да докаже търпените вреди, техния размер и
връзката им с повдигнатото обвинение. Претенцията не била доказана.
Липсвали доказателства за твърдените претърпени негативни последици -
както и за причинно следствена връзка между тях и основанието за
настъпването им, т.е между воденото ДП и причинени неимуществени вреди.
Досъдебното производството срещу ищцата било образувано на 09.08.2019 г.
за това, че през 2017г. в гр.Казанлък са съставени неистински частни
документи - Молба от А.М.О от 31.08.2017г. до председателя ВСК при Д"СП"
4
гр.Казанлък за отпускане на заем в размер на 2000лв., в частта - подпис от
името на поръчителя Т.И. О.; Разписка от името на А.М.О, че е получил от
ВСК при Д"СП" гр.Казанлък сумата от 2000лв. - в частта - подпис от името на
поръчителя Т.И. О.; Молба от А. А. О. от 17.11.2017г. до председателя ВСК
при Д*СП* гр.Казанлък за отпускане на заем в размер на 3000лв., в частта -
подпис от името на поръчителя М.И.П.; Разписка от името на А. А. О., че е
получила от ВСК при Д"СП" гр.Казанлък сумата от 3000лв. - в частта -подпис
от името на поръчителя М.И.П. били употребени пред ВСК при Д"СП
гр.Казанлък, за да се докаже че съществува някое правно отношение - че Т.И.
О. и М.И.П. са дали съгласието да станат поръчители при отпускането на заем,
квалифицирано като престъпление по чл.309 ал. 1 от НК.
В хода на разследването била установена следната фактическа
обстановка: През месец август 2017г.. А. О. се срещнала със св. Байкова -
касиер счетоводител на ВСК при Дирекция "Социално подпомагане"
гр.Казанлък, за да разбере какви са условията за отпускане на заем. Св.
Байкова й обяснила условията, като и дала необходимите документи, които О.
трябвало да попълни вкъщи и да представи молба и разписка. На 31.08.2017г.
А. О. подала Молба за отпускане на заем в размер на 2000 лева до ВСК при
Д"СП" гр.Казанлък от името на баща си А.О., и като гаранти вписала себе си и
дъщеря си - Т. О., мислейки че това са лица за контакт. За получаването на
заема била съставена разписка, подписана от получателя на заема А.О. и
поръчителя Т. О.. Св. Т. О. твърди че не е знаела за заема, и не е полагала
подписи на документи за отпускането му. На 17.11.2017г. Ант. О. отново
подала Молба за отпускане на заем в размер на 3000лв., като е посочила за
гаранти дъщеря си М.П. и Р.К., по нейно твърдение отново мислейки ги за
лица за контакт, и затова подписала молбата от името на дъщеря си М.П.. За
получаването на заема била съставена разписка от името на А. А. О.,
подписана от получателя на заема и поръчителя М.П.. Св. М.П. твърди че не е
знаела за заема, и не е полагала подписи на документи за отпускането му. Тъй
като А. О. спряла да погасява вноските по заема, спомагателната каса завела
гражданско дело под № 188/2019г. по описа на РС- Казанлък срещу А.О. и
двамата поръчители. В хода на делото постъпил отговор-възражение от св. Т.
О., в който тя категорично заявява че не е знаела за заема и не подписвала
молбата и разписката. По ДП били назначени графологически експертизи на
подписите, положени срещу имената на Т. О. и М.П., като видно от
заключението, същите не били положени от тях. Не било възможно да се даде
заключение дали А. О. е положила подписи в молбите и разписките от името
на дъщерите си Т. О. и М.П., поради факта, че лицето при подписване от
чуждо име не е отразило собствените си графически идентификационни
признаци. Такова заключение дала и назначената повторна графическа
експертиза на БНТЛ при ОДМВР- Ст. Загора.
Ha 21.04.2021г. в присъствието на защитник А. А. О. била привлечена
като обвиняема за престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от
НК, като се е възползвала от правото си да не дава обяснения на този етап от
5
разследването. При предявяване на разследването А. А. О. и нейният
защитник са заявили следното: Считат, че О. не се е ползвала от първата
молба, подадена от А.О., който е подписал и съответно получил кредита и в
момента връщал заема по изп. дело. По отношение на другия частен документ
- молба от 20.12.2017г., тя изхождала от нея (от А. А. О.) , подписана била от
нея и не счита, че е неистински частен документ, като заема от 3000 лв. бил
изплатен и нямало вреда за ВСК. Предвид ,че кредитите се плащали и били
върнати, нямало вреда за ВСК, счита, че не е виновна, и дори формално да е
имало състав на престъпление, деянието не е с обществена опасност, не
представлявало престъпление и е маловажен случай. В тази връзка прави
искане да се изиска справка от ЧСИ за състоянието на дълга, която да
съдържала всички погашения, които е извършила обвиняемата до момента, и
остатъка по сумата, с което щяло да се установи, че нямало вреда за ВСК.
Правят искане ДП да бъде прекратено на осн. чл.9 ал.2 от НК, т.к. деянието
било малозначително. Искането да се изиска справка от ЧСИ за състоянието
на дълга, която да съдържа всички погашения, които е извършила обвиняемата
до момента, и остатъка по сумата, било уважено от набл. прокурор, а относно
направените бележки, че деянието не представлява престъпление поради
своята малозначителност, било посочено че това обстоятелство подлежи на
оценка и произнасяне от набл. прокурор в крайния акт по производството. От
изискана справка от ЧСИ по изпълнителното дело било видно, че длъжник по
договорите за заем е А.М.О /баща на обв. О./, с поръчител Ант. О., като
дължимата сума по изп. дело е 748 лв. главница, ведно със законна лихва от
03.04.2019г. и неолихвяема сума 859 лв. съдебни разноски. Описани били
постъпили суми за погасяване на заема, като същите постъпвали регулярно
ежемесечно от м. август 2020г. до момента на изготвяне на справката - м. май
2021г. Към 02.06.2021г. дължимата сума по делото била в размер на 317.71 лв.
главница, лихва 1.77 лв. и такса 58.63 лв. - или общо 378.11 лв. Предвид
изложеното бил изведен извод, че деянието не съставлява престъпление, т.к.
макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл.316 вр. с
чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради своята малозначителност неговата
обществена опасност била явно незначителна. В случая следвало да се
приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, и наказателното производство да се
прекрати. Според легалната дефиниция, дадена в чл.9 ал.1 от НК, за да е
налице престъпление, деянието следвало да разкрива такава степен на
обществена опасност, която да оправдава използването на санкционните
средства на наказателното право. В случая деянието, предмет на настоящото
разследване, макар и формално да осъществявало признаците на
предвиденото в закона престъпление, било малозначително и с ниска степен
на обществена опасност, в това число и на дееца, като се има предвид чистото
съдебно минало, добри характеристични данни, липса на реална вреда за ВСК,
и се касаело за подаване на молби за заем от ВСК с вписване на гаранти по
заема, близки на обвиняемата - нейните дъщери. Счетено било, че предвид
конкретните обективни и субективни признаци на деянието, то
6
представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид. Престъпление не било
просто едно общественоопасно деяние, а само такова, което разкрива висока
степен на обществена опасност. В противен случай деянието, макар и
съставомерно, не можело да бъде престъпление.
Представителят на Прокуратурата сочи, че непротиворечива и
последователна била съдебната практика на Върховен съд на РБ относно
приложението на чл.93 т.9 от НК и чл.9 от НК и по отношение на
документните престъпления. При преценка приложимостта на чл.93 т.9 от НК
във връзка с документните престъпления трябвало да се има предвид
обстоятелствата, при които бил съставен документът, целта на
удостоверяването на неверните факти, характерът на обществените
отношения, които били застрашени от документната подправка, дали
документът е използван, личността на дееца и прочие. Нормата на чл.9 ал.2
НК била от Общата част на кодекса и принципно можела да намери
приложение по отношение на всеки престъпен състав от Особената му част,
когато обаче били налице основанията за това - деянието да е малозначително
поради липсата на обществена опасност въобще или поради нейната явна
незначителност. Такъв извод следвало да бъде направен от съда на базата на
съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства за всеки отделен
случай. /Решение № 332 от 11.07.2011 г. по н.д. № 1609/2011 г., III н.о.,
Решение № 324 от 13.06.2013 г. по н.д. № 910/2013 г., I н.о., Решение № 206
от 17.04.2008 г. по н.д. № 160/2008 г., I н.о., Решение № 396 от 14.11.2000 г.
по н.д. № 321/2000 г., I н.о., Решение № 154 от 30.07.1985 г. по н.д. №
145/1985 г., I н.о., Решение № 283 от 13.06.2011 г. по н.д. № 1513/2011 г., II
н.о. идр./. Предвид горните мотиви, на осн. чл.199, чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24
ал.1 т.1 от НПК и чл.9 ал.2 от НК наказателното производство - досъдебно
производство №284 ЗМ- 1044/2019г. по описа на Районно управление
Казанлък, по пр.№ ТОК 1157/2019г. по описа на РП-Ст.Загора, ТО-Казанлък,
водено срещу А. А. О. за престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 от НК било прекратено с постановление от 23.08.2021г.
С така описаната фактическа обстановка ищецът мотивирал правното
основание и обстоятелствата, ангажиращи отговорността на Прокуратурата на
Република България за причинените му вреди. Във връзка с посоченото и
доколкото в подкрепа на изложените факти не се прилагали никакви
доказателства, от които да се установи, че действително ищецът е търпял
вреди вследствие на обвинението, то липсвало основен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Ответната страна счита, че
липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,
че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства,
притеснение, тревоги, несигурност, чувство на незащитеност поради проявена
необективност на Прокуратурата, пренебрежение от околните и конфликти с
нейни близки, като последица от създадения й статут на обвиняем, както и те
да са пряк резултат от повдигнатото обвинение и определената мярка за
7
неотклонение. Отбелязва, че независимо от тежестта на обвинението, взетата
мярка за процесуална принуда била най-леката такава, предвидена в НПК.
Твърденията на ищеца за продължителност на наказателното производство
били неоснователни при отчитане на факта, че ДП било образувано и водено
първоначално срещу Неизвестен извършител, а на ищеца е повдигнато
обвинение на 21.04.2021г., а наказателното производство срещу нея е било
прекратено на 23.08.2021г., което налагало извод за разумност на срока на
провеждане на досъдебното производство. Ищецът не бил представил
доказателства относно какви конкретни вреди е претърпял по вид и
интензитет и това, че те са причинени именно и само от процесния деликт.
Възразява срещу претендирания размер на обезщетението в размер на
3000 лева, което с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна
практика, липсата на изпълняване мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и липсата на други ограничения, респ. по-значителни вредни
последици за ищеца, счита за значително завишен. Според възприетото в т.П
на 111 1ВС № 4 / 1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед на
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения било
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД като справедливостта не била
абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни
обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди от значение
било как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за морални
вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им, като не
била проява на справедливост, а било в дисхармония със справедливостта
определянето на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди. Претенцията на ищеца била
изключително завишена и не била съответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Р.България и на съдебната практика по аналогични
случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Изложените обстоятелства в исковата
молба сочели на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно
производство. Размерът на обезщетението за репариране на неимуществените
вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за
справедливост не бил съобразен с вида, характера и интензитета на
упражнената принуда, както и с продължителността на периода, в който
ищецът е имал процесуалното качество - обвиняем - 4 месеца - считано от
предявяване на обвинението до издаването на постановлението за
прекратяване на НП, през който период ищецът бил с най-леката мярка за
процесуална принуда и по отношение на него не били налагани други
принудителни мерки и ограничения от каквото и да било естество.
Като акцесорна страна Прокуратурата на РБългария оспорва и
претенцията за законна лихва върху сумата - обезщетение за неимуществени
8
вреди – като неоснователна. Лихвата била дължима от датата, на която
съдебния акт е придобил стабилност, за която дата не са ангажирани
доказателства. Крайният момент на увреждането била датата, на която
наказателното производство било приключило с влязъл в сила надлежен
съдебен или прокурорски акт. Това бил моментът, от който при уважаване на
главния иск, ще се дължи лихва върху обезщетението според т.4 от ТР №
3/2005г. на ОСГК на ВКС.
Счита исковата претенция за недоказана по основание и размер.
Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както
и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
морални вреди и воденото досъдебно производство. Оспорва претендирания
размер на обезщетението, особено след като се отчете видът и характера на
разследването - при наличие на фактическа и правна сложност, видът и
спецификата на обвинението, както и че наказателното производство било
приключило във фазата на досъдебното производство. Във връзка с
направеното искане за присъждане на разноски, част от които е и адвокатски
хонорар /който не бил посочен /, следвало да се отбележи и прецени, че
възнаграждението за адвокатски хонорар не следвало да превишава
минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представените по делото доказателства срещу ищеца А. А. О. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл.309,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С Постановление от 08.02.2021 г., постановено
по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г.
по описа на РП - Стара Загора, ТО - Казанлък, ищецът е привлечен като
обвиняем по посоченото досъдебно производство и по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. Цитираното постановление е
връчено на ищеца на 21.04.2021 г.
Видно от Постановление от 23.08.2021 г. по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по
описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора,
ТО – Казанлък, действието на взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „Подписка“ е преустановено поради прекратяване на
наказателното производство. Посоченото постановление не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 02.09.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства от свидетеля Т.И. О.. Същата
е дъщеря на ищцата, поради което съдът кредитира частично показанията на
свидетеля. Същите са непоследователни и неясни, като за повечето
обстоятелства свидетелят не може да отговори конкретно или изпада в
противоречия със предходни негови изявления. Установява се, че ищцата е
9
изпитвала притеснения от образуваното против нея наказателно производство,
но не може с точност да посочи техния интензитет и честота.
По делото са събрани гласни доказателства от свидетеля Илияна
Иванова Рачева. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни и обективни. Свидетелят посочва, че след 2021 г. ищцата
изпитвала стрес и безпокойство, че се чувствала виновна пред семейството си
и не може да се отърси от това чувство. Не става ясно причината за
притеснението й. Посочва, че е приемала лекарства, но не може да посочи
какви и какво е лекувала с тях.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
От доказателствата по делото се установява, че на 08.02.2021 г. спрямо
ищцата било издадено постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от разследващ полицай при РУ - Казанлък по ДП №284
ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на
РП - Стара Загора, ТО - Казанлък. На 21.04.2021 г. същата била привлечена
като обвиняем, затова че в периода на м. август 2017 г. до м. декември 2017 г. в
гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление/на два пъти/
съзнателно се е ползвала пред Взаимоспомагателна каса при Дирекция
„Социално подпомагане“ - Казанлък от неистински частни документи - молба
за отпускане на заем с №2004/20.09.2017 г. от името на А.М.О до председателя
на ВСК, разписка от ВСК издадена на името на А.М.О. за сумата от 2000 лв.,
молба за отпускане на заем с №2042/20.12.2017 г. от името на А. А. О. до
председателя на ВСК и разписка от ВСК, издадена на името на А. А. О. за
сумата от 3000 лв. - престъпление по чл. 316, вр. с чл.309, ал. 1, вр. с чл. 26, ад.
1 от НК.
С Постановление от 23.08.2021 г. по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа
на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО –
Казанлък, действието на взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „Подписка“ е преустановено поради прекратяване на
наказателното производство. Посоченото постановление не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 02.09.2021 г.
При налагане на мярката за неотклонение е присъствал защитник. От
приложеното по делото досъдебно производство е видно, че ищцата е
упълномощила адвокат, присъствал при предявяването на обвинението.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
10
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил ДП №284
ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на
РП - Стара Загора, ТО - Казанлък, което е прекратено на 23.08.2021 г.
Следователно е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи
ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който
длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като негови длъжностни лица с актовете си образуват наказателно
производство срещу лицата, за които има достатъчно данни за извършено
престъпление, извършват необходимите действия по разследването и повдигат
обвинение, като представителят на прокуратурата поддържа обвинението.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е
ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия
закон е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение
на две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са
възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на
ищеца.
От данните по досъдебното производство се установя, че са били налице
предпоставките за образуване на досъдебно производство срещу ищеца, а
именно законен повод и достатъчно данни, поради което органите на
досъдебното производство и прокуратурата са действали законосъобразно.
Установява се, че поради необходимостта от събиране на доказателства
досъдебното производство е спирано и възобновявано. С постановление от
21.04.2021 г., ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство и е разпитан като обвиняем, при което същият не се е признал за
виновен. Изготвено е постановление за привличане на обвиняем, което е
връчено на ищеца. Взета е мярка за неотклонение - подписка.
Съдът приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство,
явяването за разпити и обяснения в досъдебното производство, би могло да му
причини неудобства, притеснение и страх, че може да бъде осъден. В случая
следва да се вземе предвид продължителността на досъдебното производство
от датата на привличането на ищеца като обвиняем 21.04.2021 г. до
приключването му на 23.08.2021 г. Следователно продължителността на
наказателното производство е 4 месеца и два дни, но през този период на
ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение "подписка". Установява
се, че органите на досъдебното производство са извършвали процесуални
действия за установяване на обективната исТ.. Същите са имали законен повод
и достатъчно данни за образуване на наказателно производство по отношение
ищеца, поради което същите са действали законосъобразно и не са излезли от
рамките на своите правомощия. Установява се, че причина за периода на
11
действие на мярката е необходимостта от събиране на доказателства.
От посоченото следва, че забавянето на съдебното производство не се
дължи на бездействие от страна на разследващите органи в досъдебното
производство или на прокуратурата, тъй като през цялото време са
извършвани активни действия по разследването и изясняване на фактите по
делото. Освен това поведението на подсъдимите и техните защитници също е
обусловило забавяне приключването на наказателното производство в
съдебната му фаза.
Следва да се кредитират показанията на свидетелите за това, че ищецът е
бил стресиран и се е притеснявал от възможността да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, че е станал изнервен. Съдът приема за
недоказано от събраните по делото доказателства, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило поради воденето на конкретното
наказателно производство. Не беше доказано, че същият е приемал лекарства
или ако е приемал, то същите са в резултат на повдигнатото му обвинение.
Поради изложеното съдът приема за недоказано твърдението за
влошаване здравословното състояние на ищеца в причинно –следствена
връзка с повдигането на обвинение по процесното досъдебно производство.
Не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели по
отношение на това, че повдигане на процесното обвинение се е отразило на
семейството на ищеца, същото не може да се установи от доказателствата по
делото. Влошаването на отношенията със децата на ищеца не е извън
нормалното в подобна ситуация.
Недоказани са твърденията, че процесното наказателно дело се е
отразило на доброто име на ищцата и социалния й статус, по съображенията
изложени по-горе.
Съдът намира, че с действията си Прокуратурата на Република България
е осъществила изцяло фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е
незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, като
резултатът е прекратяване на досъдебното производство. Предприетите от
прокуратурата действия са причинили стрес на ищеца, но в хода на
производството не се събраха доказателства в каква точно степен е изпитания
от ищеца стрес.
Съдът без да отрича факта, че психичното състояние на едно лице, което
е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка
реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни
проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, чието
репариране се претендира. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-
емоционалното състояние на ищеца, изразяващи се в стрес и безпокойство в
резултат на възможността на същия да понесе наказателна отговорност,
вследствие на повдигнатото обвинение.
Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е
12
повдигнато обвинение в определено престъпление, води до накърняване на
достойнството му и личната му сфера. Постановяване на прекратително
постановление е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото
обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на
обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е
безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищецът да докаже
наличието на твърдените за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от
незаконното обвинение. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о.,
ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателноотговорно
лице, което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено
наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените
спрямо него наказателно-репресивни мерки. Обезщетението за претърпените
вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя
съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по
всяко дело факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е
от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него, вида на наказателното производство - дали е приключило
в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността
на наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането,
момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални
изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания.
За да извърши преценка за размера на обезщетението в този случай
съдът взема предвид, че производството по делото е приключило в
предвидения от закона срок. Наложената мярка за неотклонение подписка е
действала за периода от 21.04.2021 г. до 23.08.2021 г. или около четири месеца,
считано от налагането й. Същата е най-леката, предвидена в закона
процесуална мярка за принуда. По отношение на ищеца не са налагани други
принудителни мерки или ограничения. Липсват доказателства процесуалните
действия, изискващи неговото присъствие да са отнели по-голям от
13
нормалния период от време за осъществяването им. По време на провеждане
на процесуално-следствените действие е осигурено присъствието на
защитник.
Предвид събраните по делото гласни доказателства не може да се
установи друго освен, че ищецът е преживял стрес от повдигнатото срещу
него обвинение. Показанията на свидетелите са противоречиви и от тях не
може да се установи, дали обвинението е довело до негативни последици
върху здравословното състояние на ищеца. Въпреки дадената възможност от
съда не бяха събрани доказателства как се е отразило налагането на мярката за
неотклонение върху психиката на ищеца. Останаха недоказани и
обстоятелствата, че същият приема лекарства заради повдигнатото обвинение.
В непълна степен се доказа и отражението върху личния и професионалния му
живот.
При определяне на обезщетението съдът кредитира само вредите,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно
вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното
увреждане. За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът
отчете, че досъдебното производство е образувано и ищеца е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл.309, ал. 1, вр. с
чл. 26, ад. 1 от НК, наказателното преследване е приключило с постановление
за прекратяване на досъдебното производство. наказателното производство е
приключило, без да бъде внасян обвинителен акт, което означава, че не е
минало през всички фази. Не е провеждано съдебно производство.
Наложената мярка за неотклонение „подписка“ макар и най-лека по своето
естество е създала ограничения в социалната сфера на ищеца. Освен това
мярката „подписка“ е била отменена в срока по чл. 234, ал. 8 от НПК, а именно
преди изтичането на четири месеца от налагането.
Съдът намира, че интензитетът на душевните болки, страдания и
неудобства в личния живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в
такива случаи, за да обоснове уважаването на предявения иск изцяло. Следва
да се има предвид, че негативното влияние на обвинението не се е
разпространило сред обществото. Информацията за повдигнатото обвинение е
станала достояние на близкия приятелски кръг на ищеца и той сам е съобщил
за това обстоятелство.
Предвид горното претендираният в исковата молба размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 3000,00 лв. е завишен и не
отговаря на критерия за справедливост, а освен това и не е доказан в пълния
си размер. Съдът счита, че при съобразяване на посочените по-горе
особености на случая, както и на обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на неимуществените вреди, на ищеца трябва да се
присъди обезщетение в размер на 300,00 лева, което да обезщети вредите от
незаконното обвинение. За разликата над 300,00 лева до предявения размер от
3000,00 лева искът трябва да се отхвърли като неоснователен.
14
По отношение на претенцията за законната лихва, съдът намира, че
същата следва да се присъди от момента, в който актът за прекратяване на
досъдебното производство е влязъл в сила – 02.09.2021 г., а за периода до тази
дата да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски, в
това число и възнаграждението за един адвокат следва да му бъдат присъдени
съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника е да заплати разноски на
ищеца. Съгласно представеният списък с разноски и доказателства към него,
ищецът претендира сумата от 1000,00 лева адвокатско възнаграждение по
Договор за правна помощ от 25.09.2024 г. и 10 лева, представляващи държавна
такса за образуване на производството.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за основателно. Действително
делото не се характеризира със значителна правна и фактическа сложност, по
делото не са събирани допълнителни доказателства, освен посочените в
исковата молба. Въпреки, че са проведени три заседания, това се дължи на
служебната ангажираност на процесуалния представител на ищеца.
Предявеното адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Съдът намира, че за процесуалната защита и съдействие по делото на
страната следва да бъде уважено възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
иска както следва: 61,00 лв., от които 1,00 лв. за заплатената държавна такса и
60,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. А.
О., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300,00 лева, представляваща за
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали от обвинение в извършване
15
на престъпление по чл. 316, вр. с чл.309, ал. 1, вр. с чл. 26, ад. 1 от НК, по ДП
№284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по
описа на РП - Стара Загора, ТО - Казанлък, прекратено на основание чл.24
ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2021г. до окончателното изплащане, като в останалата част за разликата
до претендирания размер от 3000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. А. О., ЕГН **********, с адрес ***,
ет. 2, aп. 1, против Прокуратурата на Република България за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на прекратяване на
производството - 23.08.2021 г. до датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр.
пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО – Казанлък – 02.09.2021
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. А.
О., ЕГН **********, с адрес ***, ет. 2, aп. 1 разноски в размер на 61,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен Съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
16