ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500143 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение №10050/29.11.2021г. на Пловдивския районен
-ри
съд, ХХІІ гр. с., постановено по гр. д. №9905/2021г., с което се прекратява
производството по делото по исковете предявени от Г. Н. К. против „Профи Кредит
България“ ЕООД за прогласяване на недействителни клаузата за възнаградителна
лихва в размер на 81.97%, клаузата, която предвижда заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 1 633 лева и клаузата за револвинг в размер на 2 016 лева,
предвидени в договор за револвиращ заем № ********** от 15.02.2008г., поради
противоречието им с добрите нрави, както и по исковете за присъждане на сумата в
размер на 1 409 лева, представляваща платена главница и лихви по договор за
револвиращ заем № ********** от 15.02.2008г., поради недопустимост на исковете.
Частният жалбоподател Г. Н. К., чрез адв. Ст. П. моли съда да отмени
обжалваното определение по съображенията, изложени в жалбата и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид доказателствата, съдът установи следното:
За да прекрати производството по делото районният съд е приел, че между
ищеца и неговия кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД, който в последствие е
прехвърлил вземането си по процесния договор на „Кредит Инкасо Инвестмънд БГ“
ЕАД е налице влязло в сила Арбитражно решение № 1899/01.10.2010г. по описа на
арбитър Бисерка Газдова, с което е прието, че Георги Н. К. дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД 1 932лв. остатъчна главница, 587.62лв. лихви и 1 512лв. неустойка по
същия договор за заем и затова е преклудирана възможността да се оспорват права,
1
установени с арбитражното решение.
Този извод на районния съд е правилен.
Частният жалбоподател не оспорва, че има постановено арбитражно решение
между страните, но твърди, че предмета на настоящето дело е различен от този на
арбитражното решение, както и че арбитражната клауза в договора за потребителски
кредит е нищожна.
От приложеното арбитражно решение се установява, че с него се присъждат
суми на основание процесния договор за револвиращ заем, които всъщност са предмет
и на спора пред съда, но с възражения за нищожност на части от договора и искане за
връщане на суми по същия договор.
Доколкото арбитражното решение има същите правни последици, каквито
притежава и съдебното решение, при постановяването му се дължи проверка на
действителността, както на самия договор, така и на отделните негови клаузи. Затова
възраженията и твърденията за нищожност на отделни клаузи от процесния договор и
връщане на суми, платени на кредитора по същия договор като платени при начална
липса на основание са преклудирани и е недопустимо да се разглеждат в последващ
процес.
Относно действителността на арбитражната клауза: Съгласно нормата на чл. 47,
ал.1, т.2, предл. първо от ЗМТА само Върховния касационен съд е компетентен да
прецени налице ли е основание за отмяна на арбитражно решение и недопустимо съдът
да извършва инцидентно преценка за нищожност на арбитражна клауза в каквато
насока е цитирана от първоинстанционния съд съдебна практика – Решение №
151/19.06.12г. по гр. д. № 553/11г. на ВКС, ІV г. о.
Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че изменението на нормата на
чл. 19, ал.1 от ГПК, с което се въвежда забрана споровете, по които страна е
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП да бъдат решавани от арбитражен съд е
въведена през 2017г., т.е. почти осем години след сключване на договора за
револвиращ заем, а арбитражното решение е постановено през 2010 година.
Изложеното налага извода, че предявените искове са недопустими и затова
правилно производството по тях е прекратено, като съгласно разпоредбата на чл. 130
от ГПК исковата молба е следвало да се върне, който текст е посочен в мотивите на
атакуваното определение, не е отразен в неговия диспозитив. Този пропуск обаче е
несъществен и не влияе на законосъобразността на обжалвания акт и затова частната
жалба против него ще се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Г. Н. К., от с. Граф
Игнатиев, ул. „Калоян“ № 5А, Община Марица, Пловдивска област чрез адв. Ст. П.
-ри
против определение №10050/29.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ гр. с.,
постановено по гр. д. №9905/2021г., с което се прекратява производството по делото по
исковете предявени от Г. Н. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД за
прогласяване на недействителни клаузата за възнаградителна лихва в размер на
81.97%, клаузата, която предвижда заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1
633 лева и клаузата за револвинг в размер на 2 016 лева, предвидени в договор за
револвиращ заем № ********** от 15.02.2008г., поради противоречието им с добрите
нрави, както и по исковете за присъждане на сумата в размер на 1 409 лева,
представляваща платена главница и лихви по договор за револвиращ заем №
********** от 15.02.2008г., поради недопустимост на исковете.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3