РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Венелин Иванов
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора И. Б. А.
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал.1 т. 5 от
НПК.
Образувано е молби от осъдения Р. З. Ц. с №276033/29.08.2024г. и вх.
№27004/22.10.2024г., (приложени като заверени фотокопия от защитникът адв. А. САК) и
молби с вх.№ 267633/21.08.2024г., вх.№275537/29.08.2024г., вх.№27004/22.10.2024г. и
допълнение към нея вх.№284101/09.09.2024г. от защитникът му адв. Г. А. от САК, с които се
иска отмяна на присъда №110/06.03.2024г. по наказателно дело НОХД №9200/23г. по описа
на Районен съд – София, потвърдена с Решение №458/17.07.2024г. на СГС и възобновяване
на наказателното производство. Като основание за искането се посочва, че по делото са
извършили лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 НК свидетелите Б. Б. Б. и А. М.
А., които са били разпитани в открито съдебно заседание на 20.10.2023г. – (л.327 – л.331 от
т.1 и л.332-л.334 т.1 СП) по НОХД №9200/23г. пред съдебния състав от СРС.
С разпореждане №337/22.102024г. на съдията докладчик при 10- ти състав на АС-
София, делото е било прекратено и върнато на СРС, за изпращането му по компетентност на
ВКС с оглед разпоредбата на чл.424 ал.2 вр. ал.1 НПК.
С Разпореждане №2485/29.11.2024г. на председателя на второ наказателно отделение
при ВКС е било отказано образуване на производство за възобновяване по чл.422 ал.1 т.1
НПК, доколкото неистинността на конкретни доказателства се установява с разследване или
влязла в сила присъда по реда на чл.422 ал.2 НПК, а компетентен да сезира ВКС е само
окръжния / военният/ прокурор на основание чл.420 ал.1 НПК. В разпореждането е
посочено, че следва да бъдат обсъдени молбите и допълненията на жалбоподателя, като
бъдат тълкувани и проверени с оглед евентуално допуснати съществени процесуални
нарушения, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 - т.3 НПК, респективно по въпросите на чл.422 ал.1
1
т.5 НПК, за чиято проверка е процесуално компетентен АС-София.
С оглед касационните мотиви, делото следва да бъде прието за разглеждане за
преценка наличието на нарушения на чл.422 ал.1 т.5 НПК, от компетентност на АС София,
като основанията претендирани в жалбите за възобновяване на посоченото наказателно
производство и отмяна на присъда №110/06.03.2024г. на СРС и Решение №458/17.07.2024г.
на СГС, следвало да бъдат преценени през призмата на евентуално наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на влезлите в сила съдебни актове,
които не са били обект на касационна проверка.
Софийският апелативен съд след като обсъди и тълкува в описаната насока
доводите на страните и като извърши самостоятелна проверка за наличие на
основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
На първо място настоящият състав съобрази, че наказателната отговорност на
осъдения Р. З. Ц. е била ангажирана за престъпление от общ характер по състава на чл.159а,
ал.2, т.2, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК, за това че в периода от месец април 2022г. до 28.08.2022г.
в гр.София набрал (мотивирал, убеждавал, оказал психическо въздействие) и приел
(настанил) в жилището си, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, отделно
лице - М. В. Г., с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно предлагане и
предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, независимо от съгласието й, като
деянието е било извършено, чрез използване на принуда - сила (осъществявал физическо
насилие спрямо нея, като я биел) и заплашване (казал й, че ще я запали, ако избяга), за което
му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, с
първоначален „строг“ режим на изпълнение, както и наказание „парична глоба“ в размер на
16 000.00 (шестнадесет хиляди) лева, която да заплати в полза на Държавата с влязлата в
сила присъда №110/06.03.2024г. по НОХД №9200/2023г. на СРС, потвърдена с Решение
№458/17.07.2024г. по ВНОХД 3346/2024г. на XII – ти състав на СГС.
Пред въззивната инстанция по ВНОХД № 3346/2024г. на СГС, осъденият и защитата
пледират, че присъдата почивала единствено на лъжливи показания на св. Г.. А. и Б., че
съдебният състав не положил усилия за разкриване на обективната истина по делото, че
отказал проверка за това дали секс обявите на Г. са били пускани от телефона на св. Б., че Г.
сама е сключила договор за наем на апартамент за извършване на сексуални услуги, че
винаги е можела, но не потърсила помощ от органите на МВР като пострадало лице. Твърди,
се че на една от снимките, с които се обявила пострадалата за извършване на сексуални
услуги се виждала дреха на свидетеля Б. Б., че и след задърЖ.ето на подсъдимия, обявите за
секс услуги на Г. са били актуални и са били качвани от телефона на Б..
Пред настоящият състав, в производството по искане за възобновяване на
наказателното производство по Глава 33 НПК, защитата претендира събиране на нови
доказателства, чрез разпит на лицето В. Г. Ц., за който не са налице никакви данни по
делото, нито са правени искания за негов разпит пред двата съдебни състава. Пред САС в
молба/жалба озаглавена като „Становище“ с вх.№575/10.01.2025г., приложено по
настоящото производство се посочва, че „…след постановяване на присъдата срещу мен, ми
се обади В. Г. Ц., който твърди, че също имал неуредени финансови отношения с Б., по
повод на търговска сделка, като заяви, че е готов да свидетелства където и да било, че в
периода, в който се твърди, че съм бил „сводник“ на Г., тя е извършвала дейността си в
компанията на Б., като той е отговарял за финансите и…“. Освен посоченото
доказателство се претендира, че е осъден на основата на неистински показания на М. Г. и Б.
Б.. Според защитата на осъдения Ц., доказателство за предубеденост на
първоинстанционния състав било и обстоятелството, че съдът насрочил производство по
кумулация на наложените наказания за 25.02.2025 г., т.е. преди да е ясно, какво ще е
решението на настоящия състав по така образуваното дело, по искане за възобновяване на
наказателното производство. Твърди се, че съдебните състави, осъдили Ц. са пренебрегнали
събрани доказателства, че обявите за сексуални услуги са били пускани от имейла и
телефонния номер на свидетеля Б. Б. Б.. Осъденият Ц., акцентира за пренебрежително
отношение към установени по делото доказателства, че свидетеля Б. е качвал обявите за
2
сексуални услуги, че карал М. В. Г. по адресите, която лично сключила договор за наем на
жилището ползвано за предоставяните от нея сексуални услуги. Претендира се и нарушено
право на защита, поради непредоставяне на материалите по делото за запознаване.
Отново да се посочи, че искането от осъдения Ц. и защитника му адв. Г. А. – САК, е
допустимо само по отношение процесуалните въпросите по чл.422 ал.1 т.5 НПК, т.е. за
проверка евентуалното наличие на съществени процесуални нарушения в
съдопроизводството на двете съдебни инстанции, като преценено само в този смисъл е
допустимо, заедно с положителната преценка за това, че е било депозирано от процесуално
легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от
НПК и срещу влязъл в законна сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.
419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
производство е неоснователно.
В извънредното по своя процесуален характер производство по глава тридесет и
трета от НПК, възраженията и доводите в искането за възобновяване, чрез тълкуване следва
да бъдат обсъдени като съответни претенции за евентуално наличие на нарушения на чл.422
ал.1 т.5 НПК, доколкото в такъв смисъл, по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК, може да бъде разгледано делото, по въпроси от компетентност на АС София. По
естеството си настоящото производство се провежда по правилата на касационна проверка,
което е видно от разпоредбата на чл.426 НПК.
В конкретния случай, с оглед наведените доводи за събиране на доказателства
настоящият състав намира за необходимо и съществено да посочи на страните, че в това
производство не се установяват нови фактически положения. В утвърдената съдебната
практика на ВКС (пр. в Решение № 1 от 26.04.2017 г. по н. д. № 1171/2016 г., н. к., ІІ н. о. на
ВКС) се посочва, че в рамките на това производство „…се проверява юридическата
правилност на съдебния акт, без възможност за изменение на изложената в него
фактическа обстановка и промяна на изводите за достоверност на доказателствените
източници…“…“Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не
представляват самостоятелни касационни основания за проверка на атакувания съдебен
акт…“
В изложеното от ВКС е ясно, че в правомощията на апелативния съд е да провери
дали не са нарушени правото на защита на осъдения, дали са били обсъдени всички
доказателства в цялост и в тяхната взаимна връзка и дали не е допусната тяхната превратна
оценка, като не може да се събират нови доказателства и установяват нови фактически
положения.
Настоящият състав счита, че възраженията на осъдения Ц. и защитниците му, които
могат да бъдат проверени за евентуално нарушение на материалния закон, са неоснователни.
И двете съдебни инстанции са проверили и основали изводите си по фактите на база
правилна преценка на събраните доказателства. Събрани и проверени са процесуално годни
и некомпрометирани доказателства, които установяват значима и относима доказателствена
информация, че през инкриминирания период април 2022г. до 28.08.2022г., след като
пострадалата Г. и осъдения Ц. се запознали чрез социалните мрежи (фейсбук), са постигнали
съгласие и на основание формирани лични отношения заживели в едно жилище на семейни
начала в гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.* ет.*, ап. *, собственост на Ц., в което до този момент
живеел сам. При комуникацията им, пострадалата се привързала към осъденият Ц. и
възприела неговото предложение да заживеят заедно, поради което Ц. я посетил през април
2022г. в гр. Ботевград и тя била заведена в неговото жилище в гр.София. След десетина дни
съвместен живот Г. установила, че желанието на Ц. за съвместен живот, основан на чувства
и взаимно уважение е било привидно. Пострадалата Г. била с основно образование. Нямала
деца, нито трудова ангажираност. Нямала доходи. Нямала перспектива на развитие и
благополучие. Изпитвала значителна финансови затруднения. по време на комуникацията им
пострадалата живеела в гр. Ботевград живеела заедно със своите родители, като баща и
майка й били пенсионери по болест. Ползвала мобилен телефон с № 08********.
3
Пострадалата Г. споделила на осъдения, че е работела като проститутка в гр. Велинград и гр.
Пазарджик (а преди това и в Лондон), който приел изложеното от нея за миналото й. Не се
оспорва от страните, че двамата в период от около десетина дни живеели заедно и
отношенията им отговаряли на привидно заявените от осъдения намерения да живеят като
семейство заедно. Действителните намерения на подсъдимия обаче били съвсем други и под
предлог, че жилището е малко и неуредено, в много лошо битово състояние –
неремонтирано и без основни домакински уреди за бита, поискал от пострадалата Г. да
започне да проституира за него, тъй като нямал финансови средства за да я издържа. Казвал
й, че ще продължат да бъдат мъж и жена и че ще се грижи за нея, че ще продължат да
съжителстват. Това очевидно е в разрез с първоначално заявените планове за съвместен
съпружески живот. Осъденият манипулирал пострадалата като й казвал, че с парите от
проституцията щели заедно да обзаведат и ремонтират апартамента и да продължат да
живеят в него, като е нямало да е за дълго време. Пострадалата Г. не вижда никаква
перспектива и изход за себе си. Не можела да се прибере до гр. Ботевград. Нямала пари. Не
можела да избяга от подсъдимия, който всеки ден постоянно бил до нея и не я оставял сама.
Тя склонила на това положение, мотивирана и от чувствата си към него. Пострадалата
нямала желание отново да проституира, но се съобразила с настояването на Ц. и
осъществявания психическия натиск.
Настоящият състав, намира, че правилно двата съдебни състава са възприели
доказателствата за поведението на Ц. и демонстрираната промяна в отношението му към Г..
Тези факти съобщени от Г. са подкрепени от данните, че осъденият и съдействал да
регистрира обява и обяви телефона си в сайта „Адам и Ева“ за осъществяване на сексуални
услуги за получаване на парични средства. Г. се регистрирала с телефона си на сайта „Адам
и Ева“ - www.********.info, като попълнила (със съдействието на подсъдимия и под негово
указание) по електронен път информация за предлагането на сексуални услуги, техния вид и
цена. Заедно с Ц. направила снимки в сексуален план, дори и в лице, и с бельо, които
поставила в приложението на сайта. Написала се е името „М.“ в обявата в категория „Ева
търси Адам“ в сайта „Адам и Ева“ - www.********.info. Посочила телефонен номер за
връзка е клиенти: 08********, като сим-картата била закупена от подсъдимия на името на
друго лице.
В изисканата информация от доставчика на интернет платформата на дружеството
„Резон“ ООД с ЕИК: ********* от първостепенният съд, направено включително по искане
на защитата на осъдения Ц. се установява, че дружеството „Резон“ ООД, стопанисващо
сайта www.********.info, е предоставило отговор изх.№12/16.01.2024г. (л.879-л.881 СП –
т.2), за регистрираните и архивирани електронни данни, за регистрирани акаунти и
съответните телефонните номера, от които е било направено, като са били проверени
тел.**********, 08********, 08******** и **********. От проверката на цялата налична
информация се установило, че се съдържа единствено информация за акаунт № 273182 с
телефонен номер за потвърждаване и връзка - 08********., а за останалите липсвала
информация. Срока за съхранение бил не по-дълъг от четири седмици. За този телефон се
установява, че се ползвал от свидетеля А. М. А. за връзка с пострадалата Г., което е заявено
от него в разпита му в о.с.з на 20.10.2023г. (л.334 т.1 СП).
По делото е приложена видеотехническа и лицево идентификационна експертиза
(л.829-л.849 т.2 СП), на изпратената в електронен вид информация като приложение на
отговор изх.№12/16.01.2024г., в която се посочва, че датата на регистрация на за акаунт №
273182 с телефонен номер за потвърждаване и връзка - 08********., е от 21.07.2022г.
Всички налични обяви са на жени, на които не се виждат лицата, които са регистрирани през
2023г., т.е след инкриминирания период, за които жени не може да се направи извод, че
представляват изображения на части от тялото на пострадалата Г.. За останалите телефонни
номера не са установени никакви данни. На л.845 т.2 СП, са установени две регистрации, за
които е посочено име Б. Б. и телефон +359 8********, но тези регистрации са били
създадени на 07 и 09.03.2023г. с валидност до 08.05.2023г. и са били изтрити още на
09.03.2023г., от модератор, поради качване на неоригинални снимки. Посочената
4
информация, не съдържа претендираните от защитата и осъденото лице доказателствена
информация, която да е от значение за предмета на делото, доколкото е извън
инкриминирания период, качените снимки не са били оригинални и не са били запазени и
налични за проверка, нито е ясно дали посочения Б. съвпада със свидетеля Б. по делото. В
профила в сайта на www.********.info, няма данни и за телефона ползван от свидетеля Б. в
инкриминирания период, с който да са били качени обяви за сексуални услуги от Г.. В този
смисъл, твърденията на защитата и осъденото лице, че свидетелят Б., като преразказва това
което е установил от Г. е съобщил неверни факти, че съдърЖ.ието на информацията
предоставена от доставчика на интернет платформата на дружеството „Резон“ ООД, по
какъвто и да е начин допринася за уличаването му в лъжесвидетелстване, за факти и
обстоятелства в периода от април до края на август 2022г.
Съгласно подробните показания на пострадалата първоначалната форма на принуда
била психическото въздействие върху волята на пострадалата, а когато Г. поискала да се
откаже поради това, че подсъдимия я карал да извършва сексуалните услуги дори когато
била в месечен цикъл, без значение за здравето и, при което значителна част от средствата
осъденият решавал сам как да ползва, включително залагал на хазарт. Заплашвал я, че ще я
запали докато спи ако избяга от него, била осъществена и физическа принуда, чрез нанасяне
на шамари и била дърпана за косата многократно в периода на цялата й платена сексуална
дейност, от което пострадалата изпитвала страх към него. Първоначално пострадалата
уговаряла срещите за сексуалните услуги да се извършват в помещения осигурени от
клиента. Осъденият Ц. съдействал като осъществявал „транспортиране“ на пострадалата,
като я превозвал до съответния адрес с различни автомобили, които не били регистрирани на
негово име и в повечето случаи предварително прибирал парите от клиента, след което я
оставял да извършва сексуалната услуга и след като приключвала я вземал обратно с
автомобила си. Същият приемал (прибирал) парите на клиентите при себе си. Г. след това за
съответния час или часове предоставяла (изпълнявала) уговорените с клиентите сексуални
услуги. Осъденият я изчаквал след всяка предоставена от нея сексуална услуга.
Пострадалата работела с множество клиенти всеки ден, като е имало случаи да извършва до
десет посещения на клиенти. Минималното заплащане за един уговорен час е била 150.00
лева за отделна сексуална услуга или услуги. Осъденият не се криел от клиентите поръчали
Г. за проститутка за определени часове. Дори учтиво (любезно и възпитано) поздравявал и
комуникирал с клиента, за да получи плащането за услугата. Вечер осъденият я връщал в
жилището си в ж.к. „***“, след свършване на работата й за деня е клиентите като
проститутка.
Така Г., транспортирана от осъдения Ц. посещавала няколко пъти свидетеля А. А. в
гр.***., кв. ***, ул. „***”, блок *, ет. *, ап.*, който първоначално я наел за три часа и
заплатил 800лв. В края на тези три часа, след като консумирал услугата Г. звъннала на
мъжа, който я закарал до адреса. Свидетелят А. изпратил Г., като я придружил до входа на
блока, където видял подсъдимия Ц. в автомобила на който се качила. Свидетелят А. звънял
на Г. на телефонния номер от обявата й (посочен по-горе), който бил запаметил в
телефонното си устройство още няколко пъти в периода месец юли - месец август 2022г.,
общо три-четири пъти. Запаметил под имената „М. 1“ и „М. 2“ телефонните й номера е №
08******** и телефонен № 08******** на пострадалата Г.. Вторият й телефонен номер
получил от нея. Поръчвал си пострадалата за сексуални услуги, за което същата се
съгласявала след заплащане да му ги предоставя. Тя пристигала всеки път на адреса на
свидетеля А., придружена от един и същи мъж (осъденият Ц.), с управляван от него лек
автомобил. Осъденият закарвал пострадалата до адреса на свидетеля А. за сексуални услуги
с различни автомобили с марки „Опел Вектра“, „Фолксваген“, „БМВ“. Свидетелят А. всеки
път посрещал Г. пред входа на своя блок, виждал подсъдимия, който изчаквал всеки път
отвън пострадалата след края на предоставяните й платени сексуални услуги. Свидетелят А.
слизал лично и пред входа на блока и ги предоставял на подсъдимия, който я транспортирал,
поради което запомнил чертите от лицето му и го разпознал при извършеното действие за
разпознаване на лица по фотоалбум на 21.04.2023г. (л.84-л.88 ДП). За същото действие е
налице (л.89 ДП) декларация от осъденото лице, че отказва лично участие в процесуално
5
следственото действие по разпознаването му. Свидетеля посочва в съдебната зала
подсъдимия като лицето, което е транспортирало пострадалата Г., като лицето на което е
заплащало за предоставената от Г. сексуална услуга.
По делото не е било инкриминирано изпълнителното деяние „транспортиране“, което
по принцип е самостоятелна форма на изпълнително деяние по чл.159а ал.1 НК, но
доколкото са установени такива факти, за действия на Ц., същите следва да бъдат ценени
като доказателствената подкрепа за субективните цели на инкриминираните форми на
изпълнително деяние по чл.159а НК. Ц. се възползвал от контакта с клиента, за да получи
сума като заплащане за сексуалната услуга и да осигури предоставянето и на съответния
адрес за уговорения час или часове. Когато клиента следвало да доплати поради
допълнителни часове или „екстри“, пострадалата съгласувала това по телефона с осъдения.
В края на инкриминирания период, около средата на юли 2022г., за около седмица
пострадалата се съгласила да пребивава на постоянен адрес, като Ц. намерил такъв, на който
тя се съгласила да извършва сексуални услуги. Доколкото съжителствала и била изцяло
зависима от осъдения Ц., пострадалата се съгласила да наеме помещение гр.***, ж.к. „***“,
ул. „***“ № *. вх.*, ет.*, ап.*, за извършване на сексуални услуги, за което Г. подписала
договор на 01.07.2022г. за наем с представител на наемодателя „Столични имоти“ ЕООД
ЕИК:*********, свидетеля К. К., но същият твърди, че никога не се е виждал с нея. На този
адрес, около една седмица пострадалата предлагала сексуални услуги срещу заплащане, за
което плащала наем от 55.00 лева дневно всеки ден, като парите за наема оставяла в каса под
ключ, съобразно уговореното. Наемодателят й чрез представителите му свидетеля К. К. и
неговия представител свидетелят Д. П., както и управителя на етажната собственост от
адреса Г. Е. И. стопанисвана от фирмата „Бароко“, не знаели за предлаганата от нея
сексуална дейност, не са разпознали лицето, включително от предявената на основание
чл.284 от НПК снимка (приложена на лист 33 ДП).
Пребиваването на адреса било прекратено, поради проверка по ЗМВР от полицейски
служители на 28.07.2022г., при която на пострадалата е съставен предупредителен протокол
по чл.65 от ЗМВР (л.25 ДП). След този случай, осъдения Ц. и предоставил, без регистриран
договор друго жилище в гр.***, ул.„***“ № *, в което Г. продължила до 28.08.2022г. да
предоставяла възмездно сексуални услуги на клиенти.
Обстоятелството, че Г. се е подписала в договора за наем не опровергава съобщената
от нея психическа и физическа проява на принуда от осъдения Ц., която освен от косвените
по своя характер показания на свидетеля Б. се потвърждава и от поведението на осъдения,
обективирано от съдърЖ.ието на обвинението срещу него, за което е осъден десетина дни
след инкриминирания период, когато без причина в резултат на немотивираното от
поведението на пострадалата и причинил средна телесна повреда, чрез брутално повдигане
и хвърляне на тялото и върху стълби на публично място, при тяхна случайна среща пред
търговски обект в жк.Надежда.
В материалите по делото е приложено друго досъдебно производство №3384/22г. по
описа на 09 РПУ СДВР, приключило със споразумение за прекратяването му и налагане на
наказание за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК спрямо пострадалата Г. на
12.09.2022г. , за това че около 11ч. в жк.Връбница пред магазин за алкохол и цигари
осъденият Ц. вдигнал пострадалата Г. с двете си ръце и я хвърлил със сила върху стълбището
на магазина, от което загубила за кратко съзнание, като и причинил фрактури в долните част
на двете кости на дясната предмишница и контузия на лявата скулово орбитална област,
контузия в поясната и дясната тазобедрена става, като се потвърждава описания механизъм
на причиняване на уврежданията. Пострадалата Г. била отведена в болница „София Мед“ с
линейка след сигнал на свидетеля Б. на телефон 112 за оказване на медицинска помощ.
Свидетелят Б. ползвал към този момент мобилен номер № 08********. Около четиридесет
дни ръката и била обездвижена с гипсова шина.
Това, че е осъществявана принуда в инкриминираните форми, че са били установени
отношения на власт и подчинение между осъдения и Г., че случилото се десетина дни, след
като пострадалата „се осмелила“, да се „освободи“ от властта му, са логичните вътрешни
6
подбуди за проявената агресия и начина на причиняване на съставомерните последици на Г.,
описани в споразумението за решаване на делото по досъдебно производство №3384/22г. по
описа на 09 РПУ СДВР. Фактите, съставна част от осъдителния акт по досъдебно
производство №3384/22г. по описа на 09 РПУ СДВР, допринасят за кредитиране на
относимите обвинителните факти, установени от доказателствената съвкупност, въз основа
на която е бил осъден по наказателното производство, чието възобновяване се иска. В този
смисъл, настоящият състав прие, че двете съдебни инстанции вярно са установили и
обмислили доказателствено подкрепени факти, включително тези извън инкриминирания
период, относно оспорваните отношения на власт и подчинение, чрез които осъденият Ц. с
користни цели е осъществил сексуалната и експлоатация, респективно извършил деянието за
което е бил осъден. Логични и фактически обвързани с умишлено причинените средна
телесна повреда, с твърденията на пострадалата, че Ц. се опитал да накара Г. да се върне и да
изкарва пари за него. Двете съдебни инстанции не са обсъдили превратно, нито без наличие
на система от факти, за да кредитират твърденията на Г., че и били отправени заплахи по
телефона че „ще я пребие“ и че „ще я изкорми“ . Казвал й, че „дори е лежал в затвора за пет
месеца“ и че „от нищо не му пукало“. Пострадалата блокирала телефона му поради което и
защото искала да продължи живота си със свидетеля Б. Б., с когото имала предходна и
дългогодишна лична връзка. Разказала му за дейността си на проститутка в гр. София и за
принудата осъществявана от осъдения Ц., че е била физически малтретирана и психически
тормозена от него, че изкараните от нея парите били прибирани от него, че се страхува от
него и успяла да избяга от него и търси сигурност и подкрепа. За това поведение Г. била
„наказана“ от Ц., която на 12.09.2022г., около 11ч. в жк.Връбница пред магазин за алкохол и
цигари я хванал, вдигнал с две ръце и хвърлил със сила върху стълбището на магазина, от
което Г. загубила за кратко съзнание, като и били причинени фрактури в долните част на
двете кости на дясната предмишница и контузия на лявата скулово орбитална област,
контузия в поясната и дясната тазобедрена става.
По делото съдебните състави, правилно и подробно са обсъдили и кредитирали
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалата Г. и тези на свидетелят
А., които са преки очевидци на случилото се и техните показания са годен източник на
доказателствена информация по смисъла на чл.117 НПК. Косвени гласни доказателства за
инкриминираните форми на изпълнителното деяние „набира“ и „приема“ по чл.159а ал.1 НК
се установяват в показанията на свидетеля Б., който преразказва информация за действията
на осъдения Ц., от това което му съобщила пострадалата. Същевременно преки
доказателства са тези, които установяват поведението на осъдения по ДП №3384/22г. по
описа на 09 РПУ СДВР към пострадалата Г., като макар и извън инкриминирания срок, те
установяват естеството на власт и подчинение, което е мотивирало осъдения в действията
му за които е бил осъден с влязло в сила споразумение, за причиняването на средна телесна
повреда на Г. на 12.09.2022г., т.е непосредствено след инкриминирания по делото период и
поради намерението му да я накаже за това, че го лишила от доходите, които получавал от
сексуалната и експлоатация.
След като прецени оценъчната и доказателствена дейност на съдебните състави,
настоят състав намери, че кредитираните показанията на пострадалата М. В. Г. разпитана на
29.09.2023г. (л.273 гръб – л.279 СП т.1) и на свидетелите Б. Б. Б. и А. М. А., разпитани от
съдебният състав на 20.10.2023г. (л.327 – л.331 от т.1 СП), и (л.332-л.334 т.1 СП), не са били
превратно оценени, доколкото са съответни на доказателствената информация от писмените
доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица по фотоалбум на 21.04.2023г.
(л.84-л.88 ДП). За същото действие е налице (л.89 ДП) декларация от осъденото лице, че
отказва лично участие в процесуално следственото действие по разпознаването му. Не
съответстват на доказателствата по делото защитните твърдения, че свидетеля Г. в
инкриминирания период не е извършвал действия за набиране, приемане или
транспортиране на пострадалата Г. за извършване на сексуални услуги срещу заплащане,
доколкото не са установени такива данни от приобщената информация от дружеството
„Резон“ ООД, стопанисващо сайта www.********.info .
7
Не е сериозен довода на защитата, че на някоя от приобщените снимки, извлечение от
публикувани обяви на лица, на които не се вижда лицето, се виждала дреха, която била на
свидетеля Б.. Самостоятелно настоящият състав не установи да са налични изображения на
дрехи, за които по каквато и да е причина може да се направи извод, че са притеЖ.ие на
свидетеля Б..
Отново изрично следва да се подчертае, че в това производство, настоящият състав
няма правомощието да контролира фактическите констатации по влезлите в сила съдебни
актове. Релевираните в жалбите на осъдения Ц. и защитниците доводи за нарушение на
закона и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, развити в
корелация помежду си, по същество са мотивирани с несъгласието на всеки от тях с
приетите за установени факти, които са предпоставили осъждането му.
Законът ограничава контролните правомощия на настоящият състав до проверката за
правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на
наказанието. В този смисъл необосноваността не е в кръга на изрично и лимитативно
регламентираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, поради което и в
принципен план този довод в жалбите не подлежи на обсъждане и оценка.
На контрол обаче подлежи развитата от органите на досъдебното производство и
съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на
доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по
същество. Настоящия състав намери, че следва да прецени дали съдебните актове са били
постановени на основата на несъмнени доказателства, респективно дали е налице нарушение
на чл.13 ал.1 и чл.303 ал.2 НПК, като не може да се подменя вътрешното убеждение на
съдилищата по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална
законосъобразност на конкретния съдебен акт, съдът е задължен да извърши собствена
проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи
законосъобразното му формиране.
Следвайки този принципен подход и доколкото поддърЖ.ите доводи за нарушение на
материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
подкрепени с твърдения за неправилна интерпретация на доказателствата, с твърдения за
игнориране на част от доказателствата, които установяват оневиняващи осъдения
доказателства, респ. преекспониране и фаворизиране на обвинителните, същите следва да
бъдат обсъдени и оценени по същество в очертаната от жалбоподателите процесуална
рамка.
Оспорваната доказателствена основа, че именно осъдения Ц. е осъществил
съответните инкриминирани форми на изпълнителното деяние за трафик на отделно лице -
М. В. Г., с цел да бъде използвана за развратни действия, като я набрал (мотивирал,
убеждавал, оказал психическо въздействие) и приел (настанил) в жилището си, находящо се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както и квалифицираното обстоятелство – чрез
ползване на принуда (физическа насилие и психическо въздействие, чрез отправени
различни заплахи) не е установена при незадълбочено, едностранно тълкуване на
доказателствата и превратно възприемане на съвкупната доказателствена информация.
Емоционалното състояние на пострадалата Г., описано в показанията на свидетеля Б. (в тази
част показанията му извеждат преки доказателства) намират доказателствена подкрепа в
заключението на КСППЕ на вещите лица д-р М. К. и психолога Д. З.-С., както и в самите
показания на свидетеля Г. и установяват как привидно лични положителни отношения са
превърнати в наложени от осъденият, в такива които формират режим на отношения на
власт и подчинение с користна цел. В този смисъл в тази си част доводите в жалбите,
аргументирани и поддърЖ.и в съдебно заседание, по същество се свеждат до поредица от
твърдения за необоснованост на съдебните актове, чиято отмяна се иска, доколкото
възраженията се оказват преимуществено насочени срещу приетите за установени по делото
фактически обстоятелства, отнасящи се до авторството на престъплението, дейността на
осъдения за което е признат за виновен и осъден.
В настоящото производство не се установиха основания за нарушение на основните
8
принципи за проверка и оценка на доказателствата, нито източници на доказателства, които
да доведат до нови фактически обстоятелства, различни от приетите, нито са налице
легитимни основания настоящият състав да се произнася по обосноваността на
проверяваните съдебни актове. По отношение на искания разпит на свидетеля от осъдения
Ц., беше ясно посочено защо настоящият състав в това производство няма законна
възможност да събира доказателства, но следва да се посочи, че осъдения Ц. ясно е
ангажирал личната пристрастност и негативно отношение на това лице, което „имал
неуредени финансови отношения с Б.“, като е посочил водещия мотив да даде показания
срещу свидетел, който по същество преразказва това, което е разбрал от пострадалата Г..
Впрочем, в нито един пункт показанията на Б. не се разминават с тези на Г., но те, доколкото
са производни на първичните показания на Г., нямат самостоятелно и решаващо значение за
изхода на делото, респективно за осъждането на Ц.. Впрочем, изводите на решаващите
съдебни инстанции са верни не поради едно отделно доказателство, а поради правилната
съвкупната оценка и анализ на доказателственото съдърЖ.ие формирано от всички събрани
доказателства и от заключенията на доказателствените способи приобщени в материалите
по делото.
В конкретния случай както първата, така и втората съдебна инстанция е подложила
на собствен критичен анализ всички доказателствени средства, относими към посоченото
обвинение, събрани от състава на първостепенния съд. Всеки доказателствен източник е бил
анализиран както поотделно, така и в рамките на формираната доказателствена съвкупност.
Изключително пространно съдилищата са изложили съображенията си, кои от тях се
кредитират, кои се отхвърлят, и особено съществено - какви са съображенията за това.
Изрично е посочена в мотивите доказателствената основа на всеки отделен констатиран
факт. Подробно са обсъдени и съществуващите доказателствени противоречия, каквито
безспорно са налице, както и заключението на съда за всяко от тях.
Не е вярно, че съдилищата са базирали на недопустими предположения изводите си
за вината и отговорността на осъдения, стъпвайки основно на недостоверните и
тенденциозно недобросъвестни показания на свидетеля Б. и А., както се твърди от осъдения
Ц. и защитниците му, с което са го уличили за извършеното престъпление. Не може да се
приеме, че свидетеля А. има каквито и да са причини за да твърди неверни факти и
обстоятелства. Свидетелят Б. преразказва това, което е възприел от пострадалата Г., като в
този смисъл неговите оспорвани от осъдения показания са само преразказ на показанията на
Г. и изцяло съвпадат с нейните. Не са игнорирани и данните установени със събраните
сведения за телефоните, от които са били регистрирани снимките в сайта
www.********.info, времевия период, в който това е установено, не са били игнорирани тези
доказателствени източници, от които правилно съдилищата са приели, че свидетелите А. и
Б., които съобщавайки съществени сведения за осъждането на Ц. не са били съпричастни,
към твърдяната от осъдения деятелност. Нито едно доказателство, за което се претендира, че
съдържа различни от приетите факти и обстоятелства от съдилищата и е оневиняващо, не е
било игнорирано. В обясненията на подсъдимия не се отрича, че през инкриминирания
период е познавал и съжителствал с пострадалата Г.. Неговите действия и отношението му
към дейността на пострадалата е съответна на инкриминираните форми на изпълнителни
деяния и дори не се изчерпва с тях. По своята същност същевременно са както
доказателствено средство, така и значим процесуален инструмент за упражняване правото
на защита. По делото са били изслушани и приобщени съдебно психиатрични експертизи за
психическото здраве и за даваните показания от пострадалата, които в заключението по
КСППЕ (вх. № 339497/27.11.2023г.) спрямо свидетеля М. В. Г. на вещите лица д-р М. К. и
психолога Д. З.-С., които установяват, че изследваното лице не страда от качествени
заболявания на психиката, не страда от психоза или от налудности. В изводите на
експертизата се изяснява, че свидетелят Г. имала съхранени паметови показатели и е с
активно внимание, че притежавала широки интелектуални възможности и не са установени
дисхармонични разстройства, не са били установени данни за зависимост към психоактивни
вещества (имала е в миналото инцидентна употреба на кокаин), а употребата на алкохол е в
допустимите битови граници, не са установили мисловни разстройства в съзнанието на
9
свидетеля Г., нито в нейните възприятийно-представни сетива и/или качествена промяна в
емоционално-волевите й функции, като в този смисъл е годен участник в наказателния
процес по критериите на чл. 144, ал.2, т.5 от НПК. Първостепенният състав е изложил
подробни сведения за изводите на експертизата, че по характер пострадалата Г. е активна,
самостоятелна, че в контактите си е пряма, откровена, обективна в мненията и оценките,
които прави, че не са установили да проявява склонност към манипулации и предпочитала
откритите и ясни отношения, ориентирани към реалността. Същевременно е била
констатирана емоционална потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност и
депресивитет. Констатирали са нейната неувереност и нужда от безопасност, поради чувство
на незащитеност, което е в информационен синхрон с гласните доказателства по делото,
съдържащи се в показанията на Г., Б. и А..
Конкретно за пострадалата Г., експертизата е преценила, че не притежава
психологическа склонност да измисля, преиначава или преувеличава възприетите от нея
факти или обстоятелствена от обективната действителност, че няма склонност към
фантазиране или псевдолого-фантастно заместване в резултат на личностни абнормности.
Възприятията на пострадалата Г. в представите й според експертизата са ориентирани към
реалността. Вещите лица са единодушни, че пострадалата Г. няма нагласа и не проява
отношение на тенденциозност към подсъдимия Ц.. Същата не изпитвала спрямо подсъдимия
Ц. отмъщение, злоба или ярост. Вещите лица приемат, че такива състояния не
предопределят позицията й спрямо подсъдимия Ц. от психологическа гледна точка. Не било
установено в реакциите и психологическите нагласи на пострадалата Г. да има нито
финансов мотив, нито евентуална користност. От психологическа гледна точка КСППЕ не е
установила освидетелстваното лице да премълчава неизгодни факти или да бъдат лансирани
изгодни такива. КСППЕ приема, че върху пострадалата Г. е било упражнявано и е останало
психологическо въздействие в резултат на манипулацията й от подсъдимия Ц., от
проявеното спрямо нея физическо насилие, поради заплахите към нея, за да извършва
изгодна за него дейност - проституция. КСППЕ е констатирала към датата на изследването
26.11.2023г. (повече от година след датата на събитията), че пострадалата Г. продължавала да
е травмирана от преживяното, доколкото е било установено наличие на негативно
емоционално състояние, с повишено ниво на стрес, безпокойство и страх за здравето и
живота й. Травматичните последици според заключението на експертизата били трайни и
продължителни, доколкото съдържали травматичен спомен, който се проявявал при сходни
ситуации или в ситуации, които напомнят за преживяното от нея. В резултат на преживените
от пострадалата Г. събития, според КСППЕ, пострадалата е изпитала значителен психически
дискомфорт, чувство на психически натиск, обида, унижение и страх. Експертите приемат,
че при пострадалата Г. е необходим продължителен период от време, който не можело да се
уточни, за да настъпи възстановяване или за да се убеди, че няма да продължава да бъде
обект на отмъщение от подсъдимия Ц., когото продължавала да възприема като опасен
човек.
Това е довело до извод в съдебната експертизата, че животът на свидетеля Г. към
днешна дата е подчинен от страха, който изпитвала в резултат на действията на подсъдимия
Ц. спрямо нея. От своя страна, тази ситуация пораждала пасивност у пострадалата Г.,
търсейки безопасност и защитеност в сигурна среда. Пострадалата Г. била разколебана в
собствената си увереност, изпитвала стрес, безпокойство, несигурност и тревожност. По
емоционални причини пострадалата Г. можела да бъде обект на влияние. В условията на
заплахи към нея или нейни близки тя била в състояние да изпълнява чужди нареждания на
друго лице или да бъде мотивирана например за изграждане на общ дом.
Правилно са преценени и показанията на свидетелите К. Г. К.; В. Н. Ф., Д. П. П.; Г. Е.
И.; Г. В. Д.; Р. Г. Х.; В. К. Н.; К. С. Д.; Р. Т. Х. и Г. Г. М., относно това, че не съдържат
доказателствена информация, която да допринася за изясняване на делото. Показанията на
свидетеля А. З. Ц., брат на осъдения Ц., са общи и не могат да опровергаят показанията на
свидетелят А. М. А., доколкото свидетеля не е имал постоянни сведения за ежедневното
поведение на осъдения и пострадалата, а от друга страна същият, доколкото е брат на Ц. и
10
има основания да е пристрастен към изхода от делото. Правилно са били обсъдени и
преценени доказателствените качества на останалите писмени доказателствени източници,
приобщените изображения в материалите на л. 319- л.324 от СП, том 1 и л.364-л. 382, том 1
от СП, както и тези приложени на л.22-л.23 от ДП, на които Г. се разпознава. Разпозната е и
от свидетеля А., но изображенията не са били запазени в архива на дружествата „Резон“
ООД и „Ало.БГ“ ЕООД. При така установените относими доказателства, неоснователно се
твърди, че при оценката и анализа на доказателствените източници, съдилищата са
подходили селективно, като приоритетно и избирателно се е позовавал само на онези от тях,
които подкрепят обвинителната теза, което очевидно не може да бъде споделено и е напълно
неоснователно.
Първостепенният съд е извършил всички съществени за делото действия за
фактически и правен анализ на съставомерните признаци на обвинението и съответствието
им с достоверни доказателствени източници, като е обсъдил и основал изводите си на
процесуално изрядни доказателства и способи за доказване. Доколкото втората съдебна
инстанция, осъществила пълноценна проверка за правилността на постановената
първоинстанционна присъда, в нейната аналитична и доказателствена процесуална функция
е била изрядна и е постановила законосъобразен съдебен акт, поради което не са налице
твърдените от защитата дефицити, за да се възприеме защитната претенция за неправилност
и необоснованост на контролираните съдебни актове.
Защитните доводи, че осъденият е бил лишен от правото си да се запознава с
материалите по делото са голословни и в този смисъл неоснователни. Материалите от
досъдебното производство са били предявявани, съдебното следствие се е развивало с
активното участие на защитниците и осъдения, а по негово искане са му били предоставени
всички протоколи за съдебните заседания. Няма данни да му е било отказвано запознаването
с материалите по делото.
Доколкото настоящото производство се провежда по правилата на касационното по
арг. на чл. 426 НПК, то настоящият състав намира, че след като не е сезиран с такова искане,
няма задължение да обсъжда справедливостта на наказанието, от гледна точка на неговия
размер и вид. Що се отнася до наложеното му наказание следва да се отбележи следното.
Доколкото не са наведени касационни доводи и не е оспорен размера на наложеното
наказание, освен възражението на осъдения в последната дума, че „Не мога да разбера как
съдията ме осъди по такъв жесток начин мен, при положение, че никъде ме няма“., което
може да се тълкува, като възражение срещу размера на наложеното наказание, за пълнота
следва да се даде оценка и на санкционната част от атакуваните актове.
След тълкуване на възражението на осъдения срещу размера на наложеното наказане,
следва да се подчертае, че съдилищата са направили правилен анализ на доказателствата,
определящи отговорността в рамките на индивидуализацията на наказанието, включително
на съотношението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като
наказанието му правилно е било определено при условията на чл.54 НК. Правилно е била
съобразена личността на осъдения, оценена през съдебното му минало и призмата на целите,
които закона поставя за степента на наказателна репресия при правоприлагане на закона.
Смисъла на всяко наказание е да постига легитимни обществено оправдани последици, а
именно да превъзпита извършителя на престъпление и да въздейства предупредително
върху останалите членове на обществото. Съдебното минало на осъдения Ц. е утежнено от
наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 2581/2012г.; по НОХД № 1675/2014г. по
НОХД № 475/2014г. и по НОХД № 5813/2014г. и по НОХД № 5490/2021г. на PC – Бургас, по
което с влязло в сила споразумение на 13.12.2021г. Ц. е осъден за престъпление по чл.281,
ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за трафик на 13 (тринадесет) броя чужди
граждани, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет)
месеца, при първоначален общ режим и „парична глоба“ в размер на 2500.00 лева.
Осъденият Ц. е изтърпял наложеното му ефективно наказание „лишаване от свобода“ на
15.03.2022г., когато бил освободен от затвора в гр. Бургас. Въпреки провежданите
превъзпитателни дейности в периода на изпълнение на присъдите е извършил и
11
престъплението по чл.159а ал.1 НК, предмет на съдебните актове, чиято отмяна се иска.
Доводите за несправедливост на наложеното наказание са изцяло неоснователни, доколкото
наказанието е било наложено в пределите на закона и в конкретния случай е било
индивидуализирано правилно. Доводите свързани със семейното му положение не съдържат
такива фактически основания, от които следва да бъде смекчено наложеното му наказание.
Изложените в мотивите на двете съдебни инстанции доводи за осъществено
изпълнително деяние „транспортира“, което не е било инкриминирано в повдигнатото
обвинение, не опорочава мотивите на съдебните актове, доколкото тази форма на
изпълнително деяние не присъства в крайния съдебен акт. Всички установени факти и
обстоятелства са били подложени на изясняване и оценката на всички установени
фактическите действия на осъденият, допринася за пълноценна доказателствена подкрепа на
изводите, свързани с инкриминираната престъпна цел, а именно целта за „набиране“ и
„приемане“ на пострадалото лице, като осъдения, чрез предоставяне на транспортир е
способствал за извършването на развратни действия на адреса на клиентите, независимо от
съгласието на пострадалата. Изясняването на фактите и доказателствата, които подкрепят
всички действия на осъденото лице е част от общата доказателствено аналитична дейност на
решаващите съдебни инстанции по фактите, по преценка на доказателствата и тяхната
подкрепа за изводите, касателно инкриминираната съставомерна престъпна цел, за
изпълнение на осъществените и инкриминирани конкретни изпълнителни деяния по
„набиране“ и „приемане“ на пострадалото лице.
Несъстоятелно е твърдението за предубеденост на първоинстанционният състав,
поради насрочване на дело за кумулиране на присъдите на Ц., доколкото образуването на
такова производство, никога не е резултат на индивидуална своеволна инициатива на
председателя на състава. В заключение следва да се обобщи, че САС не установи наличието
на процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, които да са
били пропуснати от въззивната инстанция при постановяване на решението по ВНОХД №
3346/2024г. по описа на СГС, нито такива, които за първи път да се били допуснати при
въззивната проверка. Изложените правни и фактически доводи във въззивното решение са
пълни и задълбочени, в резултат от самостоятелната дейност на въззивната инстанция по
оценка на надлежно събрания по делото доказателствен материал.
Претенциите на осъденото лице и защитниците срещу осъществения от съдебните
инстанции доказателствен и правен анализ са неоснователни. СРС е оценил
доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и
чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до
съмнителност на приетото по фактите. В обхвата на въззивната проверка, определен от
разпоредбата на чл. 314 НПК, СГС е проверил изцяло правилността на
първоинстанционната присъда, като е извършил собствен анализ на всички доказателствени
материали и пълноценно е изяснил отправените от подсъдимия и защитника му възражения
за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с
обективната съставомерност на деянието.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията
на СРС и СГС по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като
съществените факти и обстоятелства са доказателствено подкрепени по безспорен начин и в
обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към
предмета на доказване обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, а
вътрешното убеждение на предходните инстанции е правилно формирано, САС не разполага
с процесуална възможност да го променя или замества. Посочените доводи обуславят
неоснователност на искането на осъдения Ц., депозирано чрез адв. А. САК за възобновяване
на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1 т.5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.425 НПК Софийският апелативен
съд, наказателно отделение, Х състав
12
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. З. Ц. за отмяна на съдебните
актове - присъда №110/06.03.2024г. по наказателно дело НОХД №9200/23г. по описа на
Районен съд – София, и ВНОХД № 3346/2024г. на СГС и възобновяване на наказателното
производство по тях.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за постановяването
му да се уведомят осъдения Р. З. Ц. адв. А. САК и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13