РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200109 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0032285/26.04.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на
нарушителя „А. Ф.” ЕООД / с предишно наименование „М. Б.“ ООД/, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от неговия управител
П. М. И., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, вр. с чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1 т.2, вр. с
чл.461 т.1 от КЗ, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с
чл.58д т.4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД на МВР В. ДА ЗАПЛАТИ на „А. Ф.” ЕООД / с
предишно наименование „М. Б.“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление
гр.Б., представлявано от неговия управител П. М. И. сумата в размер на 120
/СТО И ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„А. Ф.” ЕООД / с предишно наименование „М. Б.“ ООД/, със седалище
и адрес на управление гр.Б., представлявано от неговия управител П. М. И. ,
чрез юрк. В. В. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г №
0032285/26.04.2021 год.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява от юрк. В. В. също редовно призован за всички съдебни
заседания. Същият е взел активно участие на съдебното следствие, като е
приложил освен депозираната по делото жалба и два броя писмени
становища, в които е отразил, че атакуваният ЕФ не отговаря на посоченото в
чл. 189 ал.4 от ЗДвП изискване за описание на нарушението. Акцентува се, че
в самия обжалван ЕФ липсват данни към момента на деянието посоченото
средство за измерване дали е минало изискуемата му проверка и дали е било
годно за употреба. Визира се, че за автомобила е налице сключена нова
застрахователна полица още на 29.04.2021 г. , т.е. месец и нещо след
извършеното деяние. Прави се възражение за изтекла давност във връзка с
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело
№1/2014 г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС. Алтернативно се иска
при приемане, че е налице нарушение да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.02.2025 год., видно
2
от приложените по делото и приети като писмени доказателства Справка от
Началника на 07 РУ – СДВР гр. С. под вх. №3154/23.06.2025 г., съответно
жалбата е входирана пред ответника на 06.03.2025 г., респективно изпратена
на 05.03.2025г. като в тази насока е приложената куриерска пратка на „С.“ и
безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.04.2021 год. в 10:04 часа в област В., община М., главен път І-1 /Е-
79/, км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.В. към
гр.Б., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 служителят на
РУ гр.М. свидетелят Б. В. с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС марка и модел “БМВ Х5
3.0 Д“, вид лек автомобил с рег.№ ..., със скорост от 55 км/ч при разрешена
скорост от 40 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в
сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден
Електронен фиш серия К № 4801215/26.04.2021 г. на собственика на
автомобила, в случая това е жалбоподателя. Свидетелят уточнява, че работи
по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като
мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната
автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с
това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на
скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и
ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи
автоматично. Последвало издаването на обжалвания ЕФ серия Г №
0032285/26.04.2021 г. на ОД на МВР гр.В. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1, вр.
с чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ, в който е отразено, че
МПС, а именно МПС марка и модел “ БМВ Х5 3.0 Д“, вид лек автомобил с
рег.№ ..., което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение няма към 26.04.2021 г. в 10:04 часа сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя,
3
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния
Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е
жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
Пълномощно от 30.12.2024 г., Договор за финансов лизинг
№АG0010761 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив от 05.01.2020 г., ведно с Приемо-Предавателен протокол
към Договор за финансов лизинг №АG0010761, Удостоверение от
Гаранционен фонд относно превозно средство с рама №... към дата
21.02.2022г., Удостоверение от Гаранционен фонд относно превозно средство
с рама №.... към дата 01.03.2021 г., копие от застраховка Полица
№BG/22/120003195806/17.11.2020 г., копие от Протокол от заседание на
съвета на директорите „Е. Г.“ АД в качеството му на едноличен собственик на
капитала на „М. БЪЛГАРИЯ“ ООД от 08.04.2022 г., Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г
№0032285/26.04.2021 г.,Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№4801215/26.04.2021 г., заверено ксерокопие на Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010 г., заверено ксерокопие на
Протокол №5-13-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
“TFR1M” от 29.07.2020 г., Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, ведно с Приложение №1 и Приложение №2, Снимка на
нарушението №15997 от 26.04.2021 г., Карта на мястото на нарушението,
Разпечатка на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост
от “TFR”” за дата 26.04.2021 г., Докладна записка от 26.04.2021 г., Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система от дата
26.04.2021 г., Справка за собствеността на МПС с рег. №...,Справка от АИС-
КАТ за ПС настояща собственост за МПС с рег. №.., Куриерска пратка на „С.“
от 05.03.2025 г., Протокол от взето решение на Едноличния собственик на
капитала на „М. България“ ЕООД от 01.12.2022 г. за назначаването за
управител на П. М. И., копие на депозирана жалба с вх. №3698000-
3571/06.03.2025 г. на ОДМВР – В. и товарителница на „С.“ с дата 05.03.2025 г.,
Актуално състояние на Дружеството „А. Ф.“ ЕООД, Пълномощно на юрк. В.
4
В., Удостоверение от Гаранционен фонд относно превозно средство с рег. №...
и номер на рама №... към дата 26.04.2021 г. Справка от Директора на ОД на
МВР В. под вх. №2894/06.06.2025 г. ведно със заверено копие на Инструкция
за експлоатация и техническо описание на техническо средство- система за
видеоконтрол на нарушението на правилата за движение TFR 1-М №611 и
Справка от Началника на 07 РУ-СДВР гр. С. под вх. №3154/23.06.2025 г. както
и от гласните доказателства, в лицето на разпитания по делото свидетел Б. В..
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Видно от приложения към административнонаказателната преписка
Електронен фиш Серия Г № 0032285 от 26.04.2021 г. за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР гр.В., в същия е отразено, че на
26.04.2021 г., в 10:04 часа в област В., община М., главен път І-1 /Е-79/,
км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.Б.,
юридическото лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
515. В ЕФ е описано МПС, а именно МПС марка и модел БМВ Х5 3.0 Д“, вид
лек автомобил с рег.№ ..., собственост на „А. Ф.” ООД / с предишно
наименование „М. България“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление
гр.Б., представлявано от неговия управител П. М. И. Нарушението е
квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и с това е нарушената законова
разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл.638 ал.1 т.2, вр. с
чл.461 т.1 от КЗ е наложена Имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като
са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към Електронния
фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в
централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с
№ 15997, направена на 26.04.2021 г. в 10:04 часа. На снимката фронтално се
вижда автомобил БМВ Х5 3.0 Д“, вид лек автомобил с рег.№ ..., пътуващ
през посочена локация, като са посочени и GPS координатите на мястото и са
отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в
пътния участък. На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния автомобил се явява
5
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР гр.В. са представили Протокол № 5-13-20/29.07.2020 год. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен
№ 515/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност
на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на
издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Неразделна
част към удостоверението е техническото описание на инструкцията за
експлоатация. Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство
е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено
заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба, то
на основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за
неговото използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална
полиция № 5-13-20 на л.20 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №
4835, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка след
ремонт за изправност на 29.07.2020 г. и в заключението на същия е посочено,
че съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на
нарушението. Предвид посоченото съдът намира, че изводите на
жалбоподателя за липса на техническа годност на използваното АТС, с което
е установено нарушението за неправилни, същото съответства на одобрения
тип като проверката е извършена на 29.07.2020 г., което означава, че към
датата на нарушението 26.04.2021 г. е отговаряла на условията на чл.43 от
Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 26.04.2021 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение
на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно
техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния
номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение,
както и съответната преписка, радара и клипа. Налице е и попълнен от
6
служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата
за контрол – мл.автоконтрольор Б. В. Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от 26.04.2021 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата
на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване –
стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния
знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за
измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било
позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът
приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на
нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред. Към делото са приложени два броя
Справки от електронната страница на Търговския регистър, от които следва,
че „А. Ф.” ЕООД / с предишно наименование „М. България“ ООД/, е със
седалище и адрес на управление гр.Б., и се представлява от неговия управител
П. М. И.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата
за основателна. Разпоредбата на чл.647 ал.3 от Кодекса за застраховането
гласи: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща
на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването
му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член
189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. “. Тази разпоредба
е процесуално – правното основание за издаване на Електронен фиш за
установено нарушение по КЗ, като предвид регламентацията на тази
разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по
чл.638 ал.4 от КЗ и по чл.638 ал.6 от КЗ. Относно процедурните изисквания
към издаването на Електронния фиш цитираната норма препраща към ЗДвП, в
7
т.ч. и по отношение реквизитите на Електронния фиш, регламентирани в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно който „Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане“. Поради своята специфика
Електронния фиш се приравнява на Наказателно постановление, съставено по
реда на ЗАНН, само по правното му действие /чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и
процедура на издаване. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване на Електронния фиш
предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност
на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.189 от
ЗДвП. Началото на производството по издаване на Електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство,
което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с
разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл.189
ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от
тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният Електронен фиш
съдържа всички визирани в чл.189 ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити и поради
това е редовен. Направените от жалбоподателя възражения, относно липсата
на данни за годността на ползваното техническо средство, относно
състоянието на МПС в момента на заснемането/в движение или в покой/,
8
както и относно непосочването на мястото на извършване на нарушението са
неоснователни. Законодателят не е поставил изисквания в Електронния фиш
да се впишат данни за годността на АТСС, но относно това са налице
съответните документи в приложената административнонаказателна
преписка, които установяват техническата годност на използваното в случая
АТСС. По отношение състоянието на МПС в момента на фиксираното
нарушение приложената към преписката снимка, отпечатана от записващото
устройство, ясно показва, че визирания в Електронния фиш автомобил се
намира в дясна лента за движение по пътно платно, с включени светлини, като
колелата му са стъпили на асфалта и не са върху платформа на автомобил за
пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в движение. В
Електронния фиш е дадено и словесно фактическо описание на нарушението,
от което става ясно, че юридическото лице – собственик на МПС, което е
регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на
нарушението, с посока на движение от гр.В. към гр.Б., което напълно се
подкрепя от наличните по преписката снимки и протокол за използване на
АТСС. От представените по делото доказателства се установява, че освен с
географски координати, мястото на нарушението е локализирано и чрез
наименование на пътя – главен път I-1 (Е-79), посочени са точни километри –
км.162+000, посочено е област В., община М., вида на АТСС, с което е
установено нарушението – „ТFR1-М” 515, т.е. начина, по който е посочено
мястото на нарушението е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на
закона за извършеното и посочено нарушение. Въпреки това е налице и
разпечатка на снимка от Клип № 15997 на заснетото МПС, както и
приложение към клип № 15997, на което е отбелязано км.162+000. При тези
констатации съдът прави извода за пълно съответствие на обжалвания
Електронен фиш с реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от наличните по
преписката документи следва, че не са налице пропуски и допуснати
нарушения в процедурата по установяване на описаното в Електронния фиш
нарушение. По административнонаказателната преписка, както се посочи е
налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в
Електронния фиш, на посоченото в Електронния фиш място, на която се
вижда ясно посочения в Електронния фиш автомобил. Относно типа на
9
снимащото АТСС в Електронния фиш е отразено изрично, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство TFR1–М 515, а в номера на
приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС.
Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената
дата и място е ползвано АТСС TFR1–М 515. Като нарушена законова норма в
Електронния фиш е посочен чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. За доказване на нарушението по административнонаказателната
преписка е приложена Справка от централната база на КАТ, от която следва,
че собственик на описания в Електронния фиш автомобил е жалбоподателя
като законен представител на „А. Ф.” ЕООД / с предишно наименование „М.
България“ ООД/, със седалище и адрес на управление гр.Б. Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че към 26.04.2021 г.
превозното средство с рег. №... не е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази насока е приложената
извадка от Гаранционни фон находяща се на л. 68 от делото.Приложените от
жалбоподателя 2 бр. справки от Гаранционен фонд касаят валидността на
„Гражданската отговорност„ за посоченото ППС за периоди различни от
инкриминирания.
Въпреки изложеното съдебния състав намира, че атакувания ЕФ следва
да бъде отменен по следните съображения:
С посочената в процесния Електронен фиш като нарушена разпоредба
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на
Република България, което не е спряно от движение.
Според разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1, като от своя страна, нормата на чл. 638 ал.1
10
т.2 от КЗ предвижда, че на лице по чл.483 ал.1 т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лева – за юридическо лице или едноличен търговец.
Същевременно, според разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6, съответно,
чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Иначе казано, в
разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ са регламентирани случаите, в които се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в ЗДвП и това хипотезите на установяване и заснемане с
АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Очевидно е, че посредством цитираните нормативни текстове, законодателят е
въвел особен ред за установяване на административното нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното
административно наказание и за заплащане на съответно определения размер
на глобата или на имуществената санкция. Този ред е приложим само по
отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение
от общото правило, възведено в нормата на чл.647 ал.1 от КЗ, според което
актовете за установяване на административно нарушение се съставят от
оправомощени от Зам.председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638
ал.1 – 3 и 5 и чл.639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона
за движението по пътищата.
В настоящия случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено
чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, по отношение на
11
описаното МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", поради което относими към този случай са
разпоредбите на чл.638 ал.4, вр. с чл.647 ал.3 от КЗ. Както бе посочено и по-
горе, именно в последните е регламентиран редът за установяване на
нарушенията, свързани с управление на МПС, за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
както и за заплащане на определения размер на санкцията и този ред на
установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от
общото правило, въведено в чл.638 ал.1, вр. с чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ,
изискващо съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.
Безспорно се установява по делото, че МПС с рег.№ ... има сключен
договор с № BG/22/120003195806, полиците се отнасят за МПС БМВ Х5 3.0
Д“, вид лек автомобил с рег.№ ... с номер на рама №..., валидността на
договора е от 17.11.2020 година до 17.11.2021 година, като договорът за
застраховка е прекратен от застрахователното дружество на 05.03.2021 г. Още
повече, при проверка от съда, направена в системата на Гаранционен фонд,
при въвеждане на рама №.... на автомобила за процесната дата се установява
невалидна сключена застраховка ГО.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че следва да се
отмени обжалвания ЕФ, защото е изтекла погасителната давност за
наказателно преследване, съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
във връзка с чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 26.04.2021 г., която
съвпада с датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по
смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като ЕФ е връчен на 21.02.2025 г.
Същевременно, от страна на административния орган, не са предприети
надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с
надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя, съобразно
изискванията на чл. 81, ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага
хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване,
посочена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.Основният спорен по делото
въпрос е за приложението на общата към абсолютната погасителна давност в
конкретния случай.
При правния анализ на този въпрос следва да се съобрази
задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление №
12
1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два
вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от
ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.Институтът на
електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва,
че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се
състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН,
установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не
намира приложение в така регламентираното специално производство по
издаване на електронните фишове.Процесното нарушение е извършено и
установено на дата 26.04.2021 г., от който момент е започнала да тече
тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. От момента на издаването на ЕФ – 26.04.2021 г. по аргумент
от чл. 81, ал. 2 НК с това действие по преследване се прекъсва общата давност
13
и започва да тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на
26.04.2024 г. г., а следващото действие по преследване – връчването на
електронния фиш, е извършено на 21.02.2025 г., т. е. извън рамките на общата
давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона
ефект по прекъсване на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не
подлежи на спиране и прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай
че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.При това положение
към момента на връчване на процесния електронен фиш се установява
абсолютна пречка за провеждане на административнонаказателно
преследване, поради изтекла обща погасителна давност.
С оглед решението за отмяна на ЕФ и направеното искане от страна на
представителя на жалбоподателя, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл.63д ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на жалбоподателя
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 120 лева, като
съдебния състав съобрази обстоятелството, че по делото са провеждани два
броя съдебни заседания и са събирани допълнително гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства именно по почин на съда и на
процесуалния представител на жалбоподателя, като последният е приложил
освен депозираната по делото жалба и 2 бр. писмени становища.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0032285/26.04.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
14
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
15