№ 179
гр. Радомир, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е....... Т. З.......
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101095 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и
титулярът по партида от друга страна е налице облигациониоправна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с
представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.
С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа
Наредба № Е-.... от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 -
топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един
местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.З - в срок от 30 дни,
след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право
да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Сочи
се, че към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
1
Твърди се, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената
сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150.
ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно
одобрени от КЕВР.
Сочи се, че задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето
/фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази
енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Съгласно чл.42. ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.
В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на
ответника.
Моли се съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ответникът
В. Х. Д., с ЕГН **********, дължи сумата в размер на 2345,07 лв, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град П........, кв.”Д........ М.......” бл. .... вх... ап. ......, от които главница в размер на 2085,95
лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 259,12 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024г., както
и законната лихва върху главницата от 2085,95 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който е изразено
становище по същество на спора, като ответника заявява, че не оспорва приложеното от
„Топлофикация П........“ АД извлечение от сметки по абонатен номер ......... не оспорва
счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода на справката, не
оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода по индивидуалната справка и
прави възражение за недопускане на исканите СТЕ и СИЕ от ищцовата страна.
Относно претенцията на ищеца за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. ответника заявява,
че намира с оглед депозирането на ЗИЗИ със съответен вх. № и по ч.гр.д. № ......./2024 г. РРС,
както за главниците в размер на 2085.95 лева, така и за лихвите в размер на 259.12 лева, за
погасени по давност и прави възражение в тази връзка.
2
Ответника оспорва пасивната си процесуална легитимация, като задължено лице,
доколкото твърди, че не е ползвател на имота, потребител и клиент на заявителя за имота и
периода, а е само „гол собственик“ „нещо което се установява и от приложените от ищеца
писмени.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - П........“ АД, редовно
призовано, с писмена молба чрез процесуалния си представител моли за уважаване на
исковите и за присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът В. Д., редовно призован, не се явява в. с.з. , не се явява и адвокат-
пълномощника му.С писмена молба се моли за отхвърляне на исковите претенции и се
прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П........“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 18.06.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против соченото като длъжник
лице В. Х. Д. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П........, кв. „Д........
м.......”, бл. .... вх. „Е“, ап......., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № ......./2024 г. на ПРС, изпратено по
подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 427/05.07.2024 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П........“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
П........, кв. „Д........ м.......”, бл. .... вх. „Е“, ап. ......, е открита партида на името на В. Х. Д., с
абонатен номер ......
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ....., том
III, рег. № ...., дело № ....../2004 г. на нотариус при Пернишкия районен съд, се установява, че
В. Х. Д. е закупил от Х.......... П........ Д. процесния недвижим имот, находящ се в гр. П........,
а именно: апартамент № ......, вх. „Е“ на втори етаж на жилищен блок 14 в кв.Д........ м.......“
по регулационния план на гр. П........, състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения и
мазе, с обща квадратура от 40,709 кв. м.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
3
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 4.... ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът В. Д. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като
собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от което
следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е
установено в Общите условия. Липсват докозоталества в подкрепа на твърденията на
ответника, че не е ползвател на процесния топлоснабден имот за процесния период.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация - П........” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.
4
Ответникът не оспорва представеното извлечение от сметки на абонатен номер ......От
страна на ищцовото дужество са представени и 12 броя фактури ,неоспорени от ответната .
Ответника също така заявява в отговора на исковата молба ,че не оспорва счетоводното
отразяване на начислената топлинна енергия за периода на справката и размера на
начислената топлинна енергия за периода по индивидуалната справка
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното й включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова
е одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. Ответникът не оспорва същите , а и не се установява да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните – в 30-дневен срок след получаването на изравнителните сметки (чл. 29,
ал. 1 от ОУ), нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.
6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на мотивирано
оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
На следващо място, когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът
изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1
ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва (чл. 34, ал. 6 от ОУ). През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая, ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневния
срок, поради което същият е в забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния
период е в размер на 259,12 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по релевираното в отговора на исковата
5
молба възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност. На основание чл.
111 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на
доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на това
парично задължение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на
18.06.2024 г., следователно погасителната давност обхваща всички ликвидни и изискуеми
преди 18.06.2021г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В случая обаче претенцията на ищцовото
дружество е за период от време след 19.06.2021 г., което налага извод за неоснователност на
възражението.
По изложените съображения съдът намира, че исковете са изцяло основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
283,43 лева, от които 86, 53 лева – внесена държавна такса за исковото производство, 46,90
лева внесена държавна такса за заповедното производство 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, което съдът определя съобразно
ниската фактическа и правна сложност на делото.
Неоснователно е възражението на адвокат-пълномощника на ответника изразено в
представена по делото молба за недължимост на юрисконсултското
възнаграждение.Ответното дружество се е представлявало в производството по делото от
редовно упълномощен процесуален представител -юк.Софрониева и се дължи за заплащане
на юк. възнаграждение с оглед изхода на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Х. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.П........, кв.“Д........ м.......“ бл..... вх. „Е“, ап......., че дължи на „Топлофикация - П........” АД, с
ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. П........, кв. „М........“, ТЕЦ „Република”
сумата от 2085,95 лева (две хиляди осемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки) -
главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. П........, кв. „Д........ м.......”, бл. .... вх. „Е“, ап. ...... за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023
г., законна лихва за забава в размер на 259,12 лева (двеста петдесет и девет лева и дванадесет
стотинки) за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
6
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. Х. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П........, кв.“Д........ м.......“ бл..... вх.
„Е“, ап....... ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация П........” АД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес
на управление: гр. П........, кв. „М........“, ТЕЦ „Република” сумата от 283,43 лева (двеста
осемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7