№ 4618
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110163276 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Д. ХР. Д., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 879.21 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.04.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 101.99 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г.; сумата от 35.87 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.04.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 4.43 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 17.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19010/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата, към което са приложими Общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
за процесния период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за
1
битови нужди за процесния имот. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната
стойност. Счита, че по делото не са представени надлежни доказателства за отчетените
показания на средствата за топлинно измерване, нито изравнителните сметки, като
представените писмени доказателства нямат материална доказателствена сила. Изтъква, че
липсват доказателства за показанията на общия топломер и неговата изправност през
исковия период. Сочи, че срокът на договора с топлинния счетоводител е изтекъл. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за част от периода.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19010/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени при наличие на депозирано възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза липсва възможност за избор от
страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а при наличието на
учредено върху имота вещно право на ползване клиент на топлинна енергия по смисъла на
посочената законова разпоредба, респ. страна в отношенията с топлофикационното
дружество, е титулярът на вещното право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта
2
В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** на Нотариус Стилиян
Тютюнджиев, с рег. № 065 на НК, се установява, че на 15.12.2006 г. ответницата е дарила на
дъщеря си Вероника Ценкова Д. процесния недвижим имот, но си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху него, като липсват доказателства за погасяването
му. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС именно тя, а не голият собственик, се
явява задължена за разноските за ползването на имота, включително за консумираната
топлинна енергия в него. Ето защо съдът намира, че ответницата е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове, като развитите от нея съображения в
обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като с Определение № 2701/31.01.2022 г. е съобщено на
страните, че е служебно известно на съда тяхното публикуване в един централен и един
местен всекидневник.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ****,
находящ се в ****, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на
етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 2701/31.01.2022 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно –
техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т. се изяснява, че за периода редовно са отчислявани
за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е
формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост, а чистото
количество топлинна енергия, отиващо при потребителите, е разпределяно между тях, както
следва: за отопление /за имот, за сградна инсталация и за отопление на общи части/ и за
битово горещо водоснабдяване. Вещото лице посочва, че отчитането не е визуално, а чрез
електронно устройство, като общият разход на топлинна енергия в абонатната станция е
посочен в справката на л. 113 от делото, представляваща неразделна част от заключението
на съдебно-техническата експертиза, поради което възражението на ответницата за липса на
доказателства за показанията на общия топломер са неоснователни.
Неоснователно е и възражението в отговора за липса на доказателства за изправност на
общия топломер, тъй като вещото лице Т. дава заключение, че топломерът в абонатната
станция през исковия период е бил изправен, защото е преминавал проверки, които винаги
са приключвали със заключение за съответствие.
Видно е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че остойностяването на
3
потребената топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвано
на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирма. Установява се, че в имота
през исковия период е имало 6 броя радиатори, като абонатът почти не е ползвал топлинна
енергия за отопление на имот, начислени са му за периода 2017 г. – 2018 г. разходи за
топлинна енергия за отопление на общи части, а през останалите периоди не са му е
начислявани такива, като сумите за отопление на общите части са отнесени от ФДР към
сумите за отопление на имот. Изяснява се, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, който
на 28.02.2019 г. е заменен с нов. Вещото лице Т. посочва, че на абоната е начислявана и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като делът на сградната инсталация е
изчисляван на база нормативно установена формула, а стойността на топлинната енергия,
отделена от сградната инсталация, е разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изяснява се, че за
процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети са
подписани. Вещото лице констатира, че записаното в главните отчети за 2017 г. – 2018 г. и
2018 г. – 2019 г. съвпада с отразеното в изравнителните сметки за тези периоди, а
записаното в главния отчет за 2019 г. – 2020 г. не съвпада с изравнителната сметка за този
период, тъй като отчетът е извършен на 29.06.2020 г. – близо 2 месеца след края на отчетния
период, поради което от ФДР са върнали показанията на водомера за топла вода назад
пропорционално на потреблението към 30.04. Съобразявайки всичко изложено, вещото лице
Т. дава заключение, че дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е извършвано в съответствие с нормативните изисквания. Изводите му
намират опора и в представените от третото лице – помагач писмени доказателства, които са
били съобразени от него.
Заключението на съдебно-техническата експертиза не се опровергава от данните,
съдържащи се в представената от ответника справка от фирма, а дори напротив –
потвърждава се от нея, тъй като отчетените от посоченото дружество показания на водомера
за топла вода в имота през исковия период приблизително съвпадат с отчетените от ФДР
показания, а разликите са минимални и са обясними с различните дати за отчет на двете
дружества.
Всичко изложено обуславя извод, че искът за стойността на доставената топлинна
енергия е доказан по основание, като възраженията в отговора, че не се установява реално
потребеното количество топлинна енергия, са неоснователни.
Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, преценено съвкупно с представените
от третото лице – помагач изравнителни сметки. Следователно дължимата цена за
доставената топлинна енергия за целия процесен период възлиза на 1 575.38 лв.
4
По възражението на ответницата за частично погасяване по давност на вземането съдът
намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 02.04.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г. включително, тъй
като срокът за заплащане на месечното задължение за м. 02.2018 г. е бил до 15.04.2018 г.,
респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Дължимата от ответницата сума за непогасената част от исковия период възлиза на 1
189.28 лв., което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че не са извършвани
плащания по партидата на имота за процесния период.
Ищецът претендира вземането в по-малък размер от установения от съда размер,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер, но за
периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху сумата от 879.21 лв. ответницата дължи
и законната лихва, считано от 02.04.2021 г. до окончателното плащане. Искът следва да бъде
отхвърлен за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г. поради изтичане на погасителна
давност за вземанията за този период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
5
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през част от исковия период, както и забава в плащането й
предвид липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази
главница е доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2018 г. – за задълженията за
периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.09.2019 г. – за задълженията за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2019 г., и 15.09.2020 г. – за задълженията за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. тъй като изравнителните сметки са съответно от м. 07.2018 г., м. 07.2019 г. и м.
07.2020 г., което се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
представените от ищеца съобщения към фактури.
Размерът на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г.
върху непогасената по давност главница, изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 154.28 лв. В случая се
претендира мораторна лихва в по-малък размер, поради което акцесорният иск е изцяло
основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от фирма. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй като за
ответницата при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на
извършената по отношение на нейния имот услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът намира иска за
цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание, а предвид липсата на
оспорване на неговия размер и с оглед на обстоятелството, че периодът, за който се
претендира сума за дялово разпределение, не включва задължения, които да са погасени по
давност, то ответницата дължи именно претендираната сума, ведно със законната лихва,
считано от 02.04.2021 г.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и отчитайки, че отхвърлената част от исковете в
математическо отношение е пренебрежимо малка част от общия размер на предявените
искове /под 1 %/, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
се присъдят всички сторени от него разноски, както следва: за исковото производство в общ
размер на 625 лв., а именно: 175 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозити за вещи лица, 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение; за заповедното производство в общ размер на 75 лв.,
а именно: 25 лв. – държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Д. ХР. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, ап. 5, с
абон. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 879.21
лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г. ,
ведно със законната лихва от 02.04.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 101.99 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г.;
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 35.87 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от
02.04.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19010/2021 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за периода от м. 05.2017 г. до
м. 01.2018 г. като погасен по давност; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4.43 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 17.03.2021 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. ХР. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
625 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 75 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7