№ 89
гр. С., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900230 по описа за 2021 година
Ищцата ЕЛ. Г. АНГ., с ЕГН**********, гр.В. ул. „Христо Ботев“ №20 вх.Г ет.8 ап.95
чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. Е.Х. И.-А., е предявила иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждането му да й заплати следните суми:
80 000лв. (осемдесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди,
1755,56лв. (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки),
законната лихва за забава, от 30.08.2021г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
16.11.2021г. и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -16.11.2021г.
до окончателното плащане и
637,40лв. (шестстотин тридесет и седем лева и четиридесет стотинки), обезщетение
за имуществени вреди, разходи за лечение и възстановяване в общ размер, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.11.2021г., до
окончателното плащане.
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2021г., около 15.50ч., в района на километър
22.050 от автомагистрала „Хемус“, в землището на с.Ч., област С., при слънчево време, със
суха и добра асфалтова настилка се движел товарен автомобил, марка „ДАФ“, модел „ХР
105“ с белоруска регистрация № АК 7341-1 и на ремаркето А7782Е10, управляван от
РР.Е.Б., на 26г. от Б.. Този автомобил се движел в дясната пътна лента в посока гр.С..
Пътното платно в този участък се състои от две активни ленти с широчина 3.50м. всяка и
вдясно от активните ленти е разположена аварийна лента с широчина 7м. Движейки се по
1
автомагистралата, водачът забелязал, че му свършило времето за кормуване и решил да спре
в аварийната лента, където били спрели 4-5 други автомобила.
Предприел преустройване в аварийна лента, за да спре, подал десен светлинен сигнал
/мигач/ и намалил скоростта на автомобила до около 50км./ч.
В същото време зад товарния автомобил „ДАФ“ „ХР 105“ се движел лек автомобил,
марка „Ситроен“, модел „Ц2“, с рег. № СВ 4471 МН, управляван от Д.В.С., на 36г., от гр.В..
Лекият автомобил се движел в дясната пътна лента с посока гр.С., със скорост на движение
около 90км./ч. Виждайки, че т.а. „ДАФ“ „ХР 105“ е подал десен светлинен сигнал /мигач/ и е
намалил скоростта си, водачката на лекия автомобил „Ситроен“ „Ц2“ също намалила
скоростта си, включила аварийните светлини и изчакала движещия се пред нея т.а. „ДАФ“
„ХР 105“ да се преустрои в аварийната лента.
Зад л.а. „Ситроен“ „Ц2“, в дясната пътна лента с посока гр.С. се движел т.а. „Ивеко
Дейли 35Ц 14“, с рег. № ВН 1512 АМ със закачено за него товарно ремарке с рег. № ВН 0974
ЕК, със скорост около 88,50км./ч„ управляван от ЛЮБ. М. Н.. На платформата на
автомобила бил натоварен един лек автомобил, а на ремаркето - два леки автомобила, без
регистрационни номера. Движейки се зад л.а. „Ситроен“ „Ц2“ и когато достигнал отстояние
около 76.70 метра от него, водачът на т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“ видял, че лекият автомобил
намалява скоростта и реагирал за аварийно спиране. В следващия момент той загубил
управление на автомобила си, видял, че не може да спре и за да не удари л.а. „Ситроен“
„Ц2“, решил да мине през процепа, образуван между т.а. „ДАФ“ „ХР 105“ и лекия
автомобил. При така създалата се пътна обстановка т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“ ударил със
своята предна лява страна задната дясна страна на л.а. „Ситроен“ „Ц2“. Вследствие удара
водачът на т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“ загубил контрол над автомобила си и се ударил в най-
задната лява страна на ремаркето на т.а. „ДАФ“ „ХР 105“, отскочил назад и се ударил
повторно в средата на същото ремарке.
В резултат на горното ЕЛ. Г. АНГ. пътничка на пасажерската седалка до водача на
т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“ е причинена средна телесна повреда - счупване на тялото
/диафиза/ на бедрената кост.
За описаното деяние е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от
ст.разследващ полицай при ОДМВР-С. и е образувано досъдебно производство ДП 104/21г.
по описа на РУ-Е. /пр.пр. 402/21г. по описа на Районна прокуратура-Е..
Относно моторното превозно средство - товарен автомобил, „Ивеко Дейли 35Ц 14“, с
рег. № ВН 1512 АМ, при управление на което ЛЮБ. М. Н. предизвикал ПТП и причинил
уврежданията на ищцата е бил налице сключен и действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите"-полица №GO
84700022/86508706/88907863/********* по описа на ответника, със срок на действие : от
16.10.2020г. до 16.10.2021г.
Ответникът „З.“ АД е уведомен за настъпилото застрахователно събитие с писмена
застрахователна претенция, връчена му на 09.08.2021г„ към която са приложени :
2
амбулаторен лист № 001011/05.07.2021г., издаден от д-р Г.Ф. с УИН: **********, рецепта за
предписани медикаменти, касов бон от 17.05.2021г. за сет за тазобедрена става и сет за
колянна става, издаден от „Ф.“ ЕООД, на стойност 200.00 лв., касов бон от 17.05.2021 г. за
медикаменти, издаден от „Ф.“ ЕООД, на стойност 37.40 лв., документ, удостоверяващ
реквизитите на банковата сметка на ищцата, и изрично адвокатско пълномощно.
Въпреки горното ответникът до настоящия момент не е изплатил никакво
застрахователно обезщетение.
В резултат на описаното по-горе противоправно деяние претърпяла имуществени и
неимуществени вреди.
Вследствие на сблъсъка между посочените по-горе автомобили ЕЛ. Г. АНГ. била
заклещена между таблото и седалката на т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“, не можела да движи
тялото си и дишането ми беше силно затруднено. Погледнала надолу към краката си и
видяла, че и двата, особено десният, изглеждали силно деформирани и не можела да ги
движи. В този момент си помислила, че са счупени и се уплашила да не остане инвалид за
цял живот. По нея имало много кръв от носа й и лявата ръка, която била порязана.
След приблизително пет минути в това положение Л.Н. и непознат за мен мъж заедно
с крака успели да избутат таблото, за да я освободят. В този момент видяла, че таванът на
колата липсва. След като таблото било избутано и вече не била приклещена, жена и мъж
дошли при нея и започнали да я успокояват. Жената поливала лицето й с вода, защото
виждала, че се унася, като се опитвала да изчисти част от кръвта по лицето й.
Приблизително двадесет минути след сблъсъка дошла първо пожарната, а спешна
помощ пристигнала след около час. През цялото време държала десния си крак с ръце,
защото и най-лекото движение й причинявало ужасна болка, от която й причернявало,
опитвала се да стои неподвижна. След пристигане на линейката медицинският екип около
двадесет минути се чудел как да я издърпат от колата и поставят на носилка, защото
изпитвала много силни болки при всяко помръдване. В крайна сметка успели да я извадят от
колата и пренесат в линейката. В линейката изпитвала болка при преминаването през всяка
неравност на пътя. Виждайки страданието й, медицинският екип инструктирал шофьора да
намали скоростта и да кара много бавно.
Откарали я в УМБАЛ „Ц.“ ЕАД около 19.00ч. Първо я отвели в противошокова зала,
след което лекар разпоредил да й се направи скенер, който установил, че няма черепно-
мозъчни травми. Последва промивка на лявата ми ръка, която била порязана. Откарали я до
болничната стая, където наместили счупения десен крак /счупване на бедрената кост на три
места/, като пробиха костта и я издърпаха, за да се изправи до операцията, като през цялата
процедура изпитвала неописуема болка.
Левият й крак също бил сканиран, за да се увери лекуващият лекар, че не е счупен,
като скенерът показал, че е бил изкълчен.
На 10.05.2021г. й е направена операция, при която е поставен платинен пирон в
бедрената кост. По време на престоя в И. (09.05.-19.05.2021г.) били проведени още няколко
3
изследвания : рентгенови снимки, ПКК и ЕКЕ.
От 11.05.2021г., денят следващ операцията, започнало раздвижване на счупения крак,
като рехабилитатор идвал 1-2 пъти дневно в болничната стая и раздвижвал крака. Често при
раздвижването й ставало лошо от болката. Всяка сутрин изпитвала силна болка в крака от
обездвижването през нощта. До изписването от болницата можела да се придвижва
единствено с проходилка, на не повече от пет метра разстояние.
На 19.05.2021г. била изписана от И. и откарана в гр. В.. След изписването от болница
у дома се придвижвала само с проходилка първите две седмици след изписването, а след
това започнала да използва две патерици. Когато излизала навън, трябвало да е с инвалидна
количка, защото придвижването ми по друг начин извън дома било невъзможно.
Впоследствие, макар и с много трудности, започнала да излизам с две патерици. Част от
домашното лечение било през първия месец от изписването да се поставя ежедневно
инжекция за разреждане на кръвта.
Първите четири седмици след изписването вкъщи я посещаваше частен
рехабилитатор, който идвал от понеделник до петък. На 25.06.2021г. отишла на контролен
преглед в медицински център „С.“ в гр.В. при д-р К., който бил опериращ и лекуващ лекар в
И.. Д-р К. казал, че пиронът в крака вероятно ще остане за цял живот и ще причинява
дискомфорт при смяна на времето, както и болка през студените месеци. През м. юли 2021г.
изкарала и курс по рехабилитация в медицински център „Б.“ в гр.В. по направление от
личния лекар.
Вследствие на ПТП претърпяла физически и морални болки и страдания, изразяващи
се в силна болка при счупването на десния ми крак и последвалите медицински и
хирургични интервенции върху него, изкълчването на левия ми крак, порязване на лявата
ми ръка, както и други охлузвания по лицето и тялото, получени при катастрофата. В хода
на възстановяването трябвало да разчита изцяло на левия ми крак за опора, който обаче
също бил пострадал след катастрофата. Левият крак се възстановил достатъчно, за да го
използва за опора, около месец след изписването от болницата. От края на месец юли 2021г.
движението се осъществявало с една патерица, но преди това се придвижвала единствено с
две помощни средства.
Вследствие горното изпитва сериозни затруднения в ежедневието си в продължение
на няколко месеца. Невъзможно било да се обслужва сама. През първия месец след
изписването това разчитала изцяло на помощта на майка й, в същия период изпитвала
сериозни затруднения самостоятелно да ходи до тоалетната, да се облича, както и да се къпе.
Не могла сама да приготвя храна, нито да участва пълноценно в останалите домакински
задължения (пазаруване, чистене, пране, простиране, гладене и др.), като всичко това се
извършвало от майка й.
След операцията около един месец изпитвала силни болки вечер, което се отрази
негативно на съня й, довеждайки до това да спи едва два-три часа на нощ. Болката в десния
крак продължава и до днес, като се активира при всяко по- рязко движение на крака,
4
особено осезаема е при навеждане, при обръщане на тялото и лягане на дясната страна, при
продължително стоене права, ходене и продължително седене, все още не е способна да
коленичи върху твърда повърхност, не мога да изкачва стълби, освен с левия крак напред,
изтегляйки бавно нагоре десния. Немислимо е да тича, не може да танцува, никакъв спорт
не е постижим, не може да отиде на разходка в планината. Походката е нарушена - има
накуцване и това се забелязва от околните.
Често през периода на възстановяване след ПТП - от шока, предизвикан от
инцидента, болките, затруднения сън и принудителната изолация, получава паник атаки.
Неспособността да се обслужва самостоятелно в битов план и липсата на социални контакти
я изнервят и депресират.
Нанесената травма вследствие на описаното ПТП затруднило образователния й
процес като студентка в първи курс по специалност „Икономика, общество и човешки
ресурси“ в УНСС. На лятната сесия успяла да се яви и да вземе само един от седемте
насрочени изпита, не успяла да се яви и на редовната поправителна сесия /лятна
поправителна сесия/. Пет от невзетите изпити успяла да премине едва на извънредната
поправителна сесия /годишна поправителна сесия/, а един изпит не могла да вземе и поради
това била записана условно за учебната 2021/2022г.
На 04.10.2021г. започнала работа като „младши служител, гише за регистрация на
пътници и багажи-чек-ин-гейт“ при „С.“ АД на летище-С., но на непълно работно време от 4
часа дневно заради травмата, която не й позволява да седи продължително време на едно
място.
Бидейки на 21 години, преди инцидента водела активен начин на живот, като всеки
ден общувала с приятели, ходела по заведения, посещавала кина и други места за
развлечение. Отделно спортувала, обичала много да танцува, често през уикендите излизала
на разходки в природата. След катастрофата е принудена да стои предимно вкъщи,
ограничила силно комуникацията с познати и не може да посещава повечето от местата,
където ходела редовно допреди инцидента.
Притеснява се, че никога няма да се възстанови напълно и до края на живота си ще
изпитва дискомфорт в десния крак, което несъмнено ще повлияе негативно върху
качеството й на живот. От лекар получила предупреждение, че е възможно травмата да
създаде трудности по време на бременност, както и да се наложи да ражда с цезарово
сечение.
Оперираният крак, освен че е със затруднени движения, има дълбоки и видими
белези от операцията, които вероятно ще останат завинаги. Като млада жена това силно я
смущава, принуждава я през летния сезон да избягва посещения на плаж и басейн,
принудена съм да се обличам по начин да прикрива белезите.
В заключение, описаната физическа травма, получена от процесното ПТП, й
причинило силна болка за дълъг период от време, ограничения в движението, затруднения в
битов план, възпрепятства образователния й процес и довело до продължителна и трудно
5
приемлива за нея социална изолация. Сега продължава да изпитва болки и неудобства, които
ведно с накуцването и белезите въздействат негативно на самочувствието и настроението й.
Няма възможност на този етап да работи на пълно работно време дори работа, която не е
свързана с физически труд. Лишена е от твърде много лични и социални активности,
присъщи ми до момента на ПТП, което я разстройва и огорчава. Страхува се, че няма да се
възстанови напълно и че животът й и занапред ще бъде в чувствителна степен подчинен на
претърпяното увреждане.
Претърпяла е и имуществени вреди.
Извършила е медицински разходи за сет за колянна става и сет за тазобедрена кост,
както и за медикаменти за лечението, възлизащи на обща стойност от 237,40лв.
За рехабилитация в първите четири седмици след изписването от болница заплатила
общо 400лв.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.“ АД,
който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения адв. Т..
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва вината на сочения за делинквент водач ЛЮБ. М. Н., противоправността на
неговите действия, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Към
момента не е приключило досъдебното производство, образувано по повод настъпилия
пътен инцидент.
Обстоятелството, че е налице висящ процес не се отрича от процесуалния
представител на ищцата, поради което счита, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК за спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното
такова. Спирането е наложително, поради необходимостта от установяването в хода на
наказателното разследване на обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия
гражданскоправен спор и прилагането на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Оспорва размера на предявените искове за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Оспорва причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените
телесни увреждания, както и описаните в исковата молба негативни последици за ищцата.
Оспорва дължимостта на законната лихва, претендирана от 30.08.2021 г. по аргумент
на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането.
Не оспорва валидността на застрахователна полица № ВG/22/120002917959 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по
отношение на посоченото МПС, към датата на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала в
процесното МПС, без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.
137а от Закона за движението по пътищата.
Ищцата ЕЛ. Г. АНГ. е подала допълнителна искова молба, с която уточнява, че
6
вследствие процесното ПТП и получената от него травма в десния долен крайник на ищцата
е скъсен спрямо ляв долен крайник с 1.5см., което е непосредствената причина за
нарушената походка и накуцването на ищцата, описани в исковата молба. Тази последица за
ищцата, на 21г. към датата на ПТП, е трайна и неотстранима, като ще бележи целия й по-
нататъшен живот с физически и емоционални негативи.
В тази връзка представя и моли да се приеме по делото като писмени доказателства:
амбулаторен лист №000020/13.01.2022г., издаден от д-р Г.М. и медицинско
направление№000001 към него.
Поставя допълнителна задача към поисканата с първоначалната искова молба СМЕ.
Увеличава предявения иск за застрахователно обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ от първоначалния му размер от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ на 80 000лв.
/осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 16.11.2021 г., до окончателното плащане.
Увеличава предявения иск за мораторна лихва, равна на законната лихва за забава,
върху посочената по-горе увеличена главница, от 30.08.2021 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда - 16.11.2021г., от първоначалния размер от 1097,22лв. /хиляда и
деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ на 1755,56лв. /хиляда седемстотин
петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/.
Оспорва отговора на ответника.
Възразява срещу искането за спиране на производството по настоящото дело,
направено от ответника, с оглед висящността на досъдебно производство по случая.
Съобразно цитираната от ответника разпоредба на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира
производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая ответникът не само не
твърди и не представя доказателства наказателното производство да е влязло в съдебна
фаза, но изрично признава, че все още не е приключила досъдебната такава.
Ответникът „З.“ АД не е подал допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се разпита свидетеля ЛЮБ. М. Н..
„На 9.05.2021 г. участвах в ПТП. Управлявах бус „Ивеко“. Движех се от В. в посока
С.. В района на Е. стана ПТП-то. Карам си в дясна лента, виждам пред мен кола и пред нея
ТИР, който спираше в аварийна лента, колата почна да намалява, но намали твърде бързо за
моята реакция и не успях да спра и катастрофирах. Товарният автомобил имаше закачено
ремарке с два леки автомобила. Сблъсъкът стана в аварийната лента, не, първо се е случило
в дясна движеща се лента, защото аз съм ударил и колата пред мен, и ТИР-ът, който спира в
аварийната лента. Аз се движех с 90 км/ч. Там е спускане, прав участък. Там нямаше
ограничаващи видимостта неща. Сблъсъкът настъпи изцяло в дясната част на автомобила.
Ремаркето не се завъртя, няма щети по ремаркето. Лекият автомобил, който ударих, го
7
ударих отзад вдясно. Бях изцяло, трябваше да й помогна на нея, защото видях, че е ранена,
говоря за пътничката в моя автомобил. Дойде Бърза помощ, но опитахме с хора, които
излязоха от автомобилите, да й помогнем и да я освободим, тя отначало е била в кондиция,
после почва да й става лошо. Пътната настилка беше суха. Катастрофата стана в светлата
част на денонощието.
Автомобилът пред мен имаше дете на задната седалка, видях го, че си играе и това
ме накара да се насоча към аварийната лента, че да не ударя колата. Нямаше как да спра без
да ударя колата. Зад автомобила съм бил, леко съм го чукнал и съм влязъл в аварийната
лента и съм се ударил в ТИР-а. Е., моят пасажер, носеше предпазен колан, по нея имаше
кръв. Таблото беше натиснало крака й и първо дръпнахме буса, след това бутнахме таблото.
Движех се с дистанция от 60-70 м от лекия автомобил. Моят автомобил беше с
изправни спирачки, беше минал ГТП“
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението
се установява, че на 09.05.2021г. в светлата част на денонощието, по автомагистрала
„Хемус”, в землището на село Ч., община Е., в зоната на километър 22+050, в платното за
движение в посока В. – С., в дясната пътна лента, се е движил товарен състав с влекач
„ДАФ ХФ105,ХФ460, с белоруска регистрация АК 734-1, бял на цвят, управляван от Р.З., с
прикачено към него полуремарке с регистрационен номер А 7782Е-1. След него се е движил
лек автомобил марка „Ситроен С2” с рег. № СВ4471МН, сив на цвят, управляван от Д.В.
Д.а. След Ситроена се е движил товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14” с регистрационен номер
ВН 1512АМ червен на цвят, с прикачено към него специализирано за превоз на леки
автомобили двуосно ремарке с регистрационен номер ВН0974ЕК, управляван от ЛЮБ. М.
Н..
Платното за движение по автомагистрала „Хемус” е било със сухо асфалтово покритие,
времето слънчево с нормална видимост, еднопосочно, съставено от две ленти за движение в
посоката, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия „М3”, всяка
с широчина по 3,50 метра и в дясно се е намирала лента за принудително спиране с
широчина 7,0 метра, отделена от дясната активна лента с бяла непрекъсната линия „М1”.
Товарният състав на влекач „ДАФ” е предприел маневра за преминаване от дясната
пътна лента в лентата за принудително спиране, при което водачът на движещият се след
състава лек автомобил „Ситроен” е предприел действия за аварийно спиране в зоната на
дясната пътна лента, като е установил автомобила на място малко след задната част на
товарния състав на влекач „ДАФ”. Водачът на товарния автомобил „Ивеко 35 Ц14” – Л. М.
Н., виждайки светването на стоповете на Ситроена е задействал спирачната система на
автомобила, но тъй като спирачното закъснение на товарният автомобил е сравнително по-
ниско от спирачното закъснение на лекия автомобил, Н. е разбрал, че няма да може да спре,
без да се удари в лекия автомобил и е решил да насочи челната част на Ивекото в
пространството между Ситроена и задната част на полуремаркето на ДАФа, но при тази
маневра челната лява част на Ивекото е ударила задната дясна част на Ситроена и го е
отхвърлила в посока напред. След този удар дясната челна част на Ивекото се е ударила в
лявата задна част на полуремаркето на товарния състав на влекач ДАФ и приплъзвайки се
така по лявата габаритна част на полуремаркето, товарен автомобил Ивеко 35 Ц14” се е
установил мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Т.е. товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14” в зоната на ПТП, се е движил с челната си част
на разстояние около 30 метра от задната габаритна част на лек автомобил „Ситроен”.
От техническа и професионална гледна точка е прието, че за най-малката безопасна
надлъжна динамична дистанция, при сухо асфалтово покритие се приема разстояние в
метри равни на половината от абсолютната стойност на скоростта на движение в километри
за час на задното превозно средство. В конкретния случай, при движение със скорост 86
8
километра за час, водачът на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14” е следвало да осигури
разстояние между челната част на управлявания от него автомобил и задната част на лек
автомобил „Ситроен”, най-малко 43 метра.
Т.е. ПРИЧИНАТА за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия
на водачът на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14”, който при движение след лек автомобил
„Ситроен” не е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция между двата
автомобила.
Този водач от техническа гледна точка, имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция, между челната част на
управлявания от него автомобил и задната габаритна част на движещият се пред него
автомобил.
При направената проверка по номера на рамата на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14” -
ZCFC35A2005603585, се установи, че същият е 2+1 места и за всички места фабрично са
монтирани триточкови инерционни колани.
Пострадалата ЕЛ. Г. АНГ. е пътувала на седалката до водача, но дали към момента на
ПТП е ползвала предпазен колан по технически път не може да се установи, поради липса на
доказателства.
Деформациите в зоната на кабината на този автомобил в протокола за оглед на ПТП са
описани бегло, но в представения с исковата молба Албум на ф.к. от 6 до 11, както и на
ф.к.29, ясно се вижда, че тавана на кабината липсва, като дясната челна и странична част на
автомобила е силно деформирана в посока назад на автомобила. При тези деформации,
задължително има навлизания на части и детайли от оборудването на съударилите се
автомобили към мястото, на което се е намирала пострадалата.
При удара между челната лява част на товарен автомобил „Ивеко” със задната дясна
част на лек автомобил „Ситроен”, поради голямата разлика в масите на съударилите се
автомобили – около 7 пъти, намалената кинетична енергия на товарния автомобил е
сравнително ниска и силата и големината на инерционните сили, действащи върху тялото са
сравнително ниски, но при удара между Ивекото и полуремаркето на товарния състав на
влекач „ДАФ”, за времето на удара – около 0,1 сек. тялото на пострадалата е придобило
много високо ускорение и се е придвижило в посока напред и леко вдясно, по отношение
първоначалната посока на движение на автомобила.
Предпазните колани са много ефективни, но те не могат да предпазят ползващият ги от
навлизане към седалката на части и детайли от съударилите се автомобили.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалата ЕЛ. Г. АНГ. при процесното ПТП ищцата е получила
счупване на тялото на дясно бедрена кост, разкъсно-контузни рани по предната повърхност
в долна трета на дясно бедро, по предно-вътрешната повърхност на ляво бедро и предната
повърхност в средна трета на лява подбедрица.
Описаните в исковата молба болки и затруднения съответстват като вид, интензитет и
продължителност на получените увреди от ищцата.
При направеният амбулаторен преглед на ищцата и контролната рентгенова снимка се
установи срастване на счупването, но в процеса на срастване се е получило скъсяване на
дясното бедро с 1-1,5 см., което води и до общо скъсяване на десния долен крайник. Това
скъсяване ще остане за постоянно ако не се проведе евентуално допълнителна
реконструктивна операция. Травматичните и оперативни рани са зараснали с белези. Те не
9
могат да бъдат заличени по естествен път.
Представените разходи са били необходими за правилното лечение на ищцата.
При личният преглед на ищцата се установи скъсяване десния долен крайник с 1-1,5см.
Това скъсяване е необратимо и би могло да бъде коригирано само с нова оперативна намеса.
Същото води до накуцваща походка, ако не се компенсира с ортопедични средства. Ако
накуцването продължи същото би могло да доведе до деформация на таза и нагоре по
гръбначния стълб, болки и намалена опороспособност.
По делото се разпита свидетелката Г.К.Г., майка на ищцата.
„Майка съм на ищцата Е.А.. За ПТП-то разбрах в късния следобяд, опитах да се
свържа с тях, не ми вдигнаха телефона. След това се свързах, те бяха близки приятели,
гаджета, той каза, че са претърпели катастрофа и Е. е откарана в болница. Беше в И.. Ние
живеем във В. и неговите родители ангажираха човек, който да ме докара в С., веднага след
като разбрах и тръгнах. Беше ужасно - аз не съм присъствала на предоперативното
наместване, тя ми обясни само, че кракът й бил така... Трябвало с някакъв инструмент да го
наместят, болката била ужасна, аз я намерих в състояние, при което вече беше наместен
кракът и тя плачеше... Имаше и други наранявания - левият й крак също беше пострадал,
имаше охлузвания и одрасквания по цялото лице, предполагам от стъклата. Операция имаше
само на счупения десен крак, тя ми каза, че е бил изкривен и с някакъв уред са въртели,
въртели, докато върнат в нормално положение крака. Не беше гипсиран кракът, беше
подложена на операция на следващия ден - на десети. Остана десет дни в болницата. След
изписването й се прибрахме във В., първите дни беше много болезнено за нея, не можеше да
спи, не можеше да се обслужва сама, всичко аз съм правила, дори и личната й хигиена. Не
можеше да се обръща, а за ходене и дума да не става, самочувствието й драстично спадна,
частен рехабилитатор дойде вкъщи, поставяха й инжекции за разреждане на кръвта. Имаше
и паник-атаки, защото се притесняваше ще се възстанови ли, ще може ли да ходи нормално.
За съжаление не можа да се възстанови, първоначално беше с проходилка, след това
минахме на патерици, излизаше навън много рядко с инвалидна количка, беше й трудно да
стъпва и на левия крак, защото той беше също изкълчен. После ни казаха новината, че има
скъсяване на крака, доживот ще продължи с накуцваща походка. Преди това тя беше първа
година студентка в УНСС, изключително социален човек е, обичаше да излиза с приятели,
на почивка, да се забавлява, съответно това драстично секна. Тя след катастрофата успя
само един изпит да вземе, след това записа условно втора година, имаше изпити, на които
трябваше да бъде присъствено, но това нямаше как да се случи за съжаление.
Когато се прибра вкъщи от болницата още първите дни почнахме да правим усилие да
ходи, но на нея й прилошаваше, устните й дори губеха цвят само като се надигне от леглото,
може би месец и нещо й трябваше, за да може да ходи. От ПТП-то до момента, в който тя
можеше да напусне дома и да излиза навън минаха може би три седмици, с инвалидна
количка приятелят й я извеждаше пред блока, а сама не можеше, минаха може би 30-40 дни,
доста време отне. Първите дни, когато се прибра от болницата в С., ни посещаваше
рехабилитатор у дома, не всеки ден, през ден идваше, всеки ден й беше поставяна инжекция
за разреждане на кръвта, може би две-три седмици продължи тази рехабилитация у дома,
след това й беше насрочено да посещава рехабилитация в лечебно заведение в нашия град,
тя и там ходеше да извършват процедури. Сега й е трудно изкачване на стъпала, рязко
обръщане, навеждане, свободен ход леко накуцва, но изпитва болки при резки движения,
както и при промяна на времето изпитва силен дискомфорт, болки. Предполагам, че ще
трябва да взема лечебни медикаменти, защото на никой не му е приятно да търпи болка.
Дъщеря ми каза, че болката при първата процедура в болницата е била ужасна, че е
пищяла от болка, от разказа й, от очите й, от погледа й видях това и разбрах. От Бърза
10
помощ доста са закъснели, не е имала точна представа за времето, но каза, че са чакали
доста, закъснели са. Търпяла е болки при придвижването й от мястото на ПТП до болница
И..
Казаха, че травмата ще й се отрази при бременност. При продължително стоене
права и при продължително седене изпитва болки, тя тогава работеше на летището на
четири часа, това включва продължително стоене, и изпитваше болки и дискомфорт. Моята
дъщеря не може сега да спортува, да танцува, да ходи в планината. Има белези след
операцията на десния крак.
Има белези - един на бедрото горе, друг на коляното, те й се отразяват на
самочувствието, тя е млад човек, притеснява се, носеше дълги дрехи и дълги панталони, как
ще изглежда влияе много на самочувствието й.“
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З.” АД относно т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“, с рег. № ВН 1512
АМ със закачено за него товарно ремарке с рег. № ВН 0974 ЕК към датата на ПТП
09.05.2021г.
Ищцата ЕЛ. Г. АНГ. е предявила застрахователна претенция на 09.08.2021г.
С писмо от 13.08.2021г. застрахователят ЗК „Л.“ АД е поискал доказателства по
застрахователната претенция на ищеца.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Пострадалата ЕЛ. Г. АНГ. е предявила пряко срещу застрахователя осъдителни
искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Правното основание на иска е чл.432
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява,
че на 09.05.2021г. по автомагистрала „Хемус”, в землището на село Ч., община Е., в зоната
на километър 22+050, в платното за движение в посока В. – С., в дясната пътна лента, се е
движил товарен състав с влекач „ДАФ ХФ105,ХФ460, с белоруска регистрация АК 734-1,
бял на цвят, управляван от Р.З., с прикачено към него полуремарке с регистрационен номер
А 7782Е-1. След него се е движил лек автомобил марка „Ситроен С2” с рег. № СВ4471МН,
сив на цвят, управляван от Д.В. Д.а. След Ситроена се е движил товарен автомобил „Ивеко
35 Ц14” с регистрационен номер ВН 1512АМ червен на цвят, с прикачено към него
специализирано за превоз на леки автомобили двуосно ремарке с регистрационен номер
ВН0974ЕК, управляван от ЛЮБ. М. Н.. Товарният автомобил Даф и лекият автомобил
Ситроен предприели спиране и т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“ ударил със своята предна лява
страна задната дясна страна на л.а. „Ситроен“ „Ц2“. Вследствие удара водачът на т.а. „Ивеко
Дейли 35Ц 14“ загубил контрол над автомобила си и се ударил в най-задната лява страна на
ремаркето на т.а. „ДАФ“ „ХР 105“, отскочил назад и се ударил повторно в средата на
същото ремарке.
Причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на
водача на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц14” ЛЮБ. М. Н., който при движение след лек
11
автомобил „Ситроен” не е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция между двата
автомобила С това водачът Н. е нарушил чл.23 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.„,
като е станал причина за настъпването на ПТП, при което е пострадала пътничката в
неговия автомобил Е.А..
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, ЛЮБ. М. Н. не е
предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици е реализирал ПТП, при което са настъпили описаните в СМЕ увреждания на
ищцата ЕЛ. Г. АНГ.. По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от
страна на ЛЮБ. М. Н., неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и
настъпването на вредоносния резултат-уврежданията на ищцата. Страните не спорят по
наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника. От това
следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия
деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди,
причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на водача.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване, съдът
намира същото за недоказано. По делото се доказа, че пострадалата ЕЛ. Г. АНГ. е била с
поставен предпазен колан, който не може да предотврати настъпването на получените
увреждания.
С това съдът приема, че е доказано, че ЕЛ. Г. АНГ. е претърпяла интензивни болки и
страдания от ПТП като е получила счупване на тялото на дясно бедрена кост, разкъсно-
контузни рани по предната повърхност в долна трета на дясно бедро, по предно-вътрешната
повърхност на ляво бедро и предната повърхност в средна трета на лява подбедрица. В
процеса на срастване се е получило скъсяване на дясното бедро с 1-1,5 см., което води и до
общо скъсяване на десния долен крайник. Това скъсяване ще остане за постоянно, ако не се
проведе евентуално допълнителна реконструктивна операция. Травматичните и оперативни
рани са зараснали с белези. Те не могат да бъдат заличени по естествен път. Това скъсяване
е необратимо и би могло да бъде коригирано само с нова оперативна намеса. Същото води
до накуцваща походка, ако не се компенсира с ортопедични средства. Ако накуцването
продължи същото би могло да доведе до деформация на таза и нагоре по гръбначния стълб,
болки и намалена опороспособност. За продължителните и интензивни болки съдът
кредитира и показанията на свидетелката Галя Георгиева.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалата ЕЛ. Г. АНГ. е на 21 г.
към момента на настъпване на ПТП като прогнозите са, че ще останат доживот ограничение
в движенията в зоната на оперативната намеса. След приключване на възстановителните
процеси не може да се очаква и няма да се наблюдава възстановяване на състоянието на
засегнатите кости във вид в каквито са били преди травмата. С оглед на горното размерът на
обезщетението следва да бъде определен на сумата от 60 000 лв. До този размер искът е
основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2
КЗ следва да се присъди от 09.11.2021г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ.
Основателен е иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са
доказани в предявения размер и са извършени за правилното лечение на ищцата. Същите
12
следва да се присъдят със законната лихва от предявяването на иска до окончателното им
изплащане.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв.Е.Х. И. гр.С. ул.
„Проф Н. Михайлов“ №2 ет.3 ап.11 разноски по делото в размер на 2349,12лв. чл.7 ал.2 т.4
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът има право на разноските съответно на
отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 300лв. за експертиза.
Съобразно с отхвърлената част от исковете му се дължи 74,40лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 2425,50лв. (4% върху 60637,40лв.), както и направените разноски в размер на
700,-лв. СМЕ и САТЕ и 120лв. за свидетел или общо 3245,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на ЕЛ. Г. АНГ., с ЕГН**********, гр.В. ул.
„Христо Ботев“ №20 вх.Г ет.8 ап.95, по банкова сметка с IBAN BG88 STSA 9300 0028 2809
90 сумата 60 000,-лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.05.2021г., и наличие на застраховка
„Гражданска отговорност” по полица № BG/22/120002917959, ведно със законната лихва
върху главницата от 09.11.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
остатъка до пълния предявен размер и за остатъка до пълния период на иска за лихви като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на ЕЛ. Г. АНГ., с ЕГН**********, гр.В. ул.
„Христо Ботев“ №20 вх.Г ет.8 ап.95, по банкова сметка с IBAN BG88 STSA 9300 0028 2809
90 сумата 637,40лв. (шестстотин тридесет и седем лева и четиридесет стотинки),
обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение и възстановяване от ПТП, настъпило
на 09.05.2021г., и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица №
BG/22/120002917959, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 16.11.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.” АД, ЕИК . и седалище и
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв. Е.Х. И.
гр.С. ул. „Проф Н. Михайлов“ №2 ет.3 ап.11 сумата от 2349,12лв. (две хиляди триста
четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляващи разноски по делото,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, ЕЛ. Г. АНГ., с ЕГН**********, гр.В. ул.
13
„Христо Ботев“ №20 вх.Г ет.8 ап.95 да заплати на З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А сумата 74,40лв. (седемдесет и четири
лева и четиридесет стотинки), деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр.С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата 3245,50лв. (три хиляди двеста четиридесет и пет лева
и петдесет стотинки), представляващи държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14