№ 20439
гр. София, 14.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110148338 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Б. АЛ. К. срещу адвокатско дружество „Тошев
и партньори“, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Такъв е
постъпил извън срока. С оглед на това релевираното с отговора възражение за прихващане
не следва да бъде прието за съвместно разглеждане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, следва да се
остави без уважение с оглед становището на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. от часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане релевираното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи ч.гр.д. № 20211110145174/2021 г. по описа на СРС, 118-
ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13 700 лева, представляваща неизплатени и неправомерно задържани суми
от ответника по изплатено обезщетение от застрахователно дружество „Евроинс“ АД по
щета № **********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 10 619,52 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.04.2019 г. до 20.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2017 г. е сключен договор за правна защита и
съдействие между ищеца в качеството му на възложител и Адвокатско дружество „Тошев и
партньори“ в качеството му на изпълнител, по силата на който ищецът възложил на
ответника да осъществява процесуално представителство по НОХД № 235/2017 г. по описа
на ОС Враца. Сочи се, че по този договор ищецът е заплатил сума в размер на 2 500 лева в
брой, с което е погасил задълженията си за адвокатски възнаграждения. Излага, че
първоинстанционното производство е приключило с присъда, която е била обжалвана,
поради което и на 16.11.2017 г. страните подписали отново Договор за правна защита и
съдействие AD – 2017 – 0200, с който на ответника било възложено процесуално
представителство по оказване на правна защита и съдействие по НОХД № 1273/2017 г. по
описа на САС. По посочения договор ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 2 500 лева в брой. Поддържа, че решението на САС е обжалвано пред ВКС, като
процесуалното представителство на трета инстанция отново е възложено на АД „Тошев и
партньори“. На 14.06.2018 г. страните подписали договор № 616217 за правна защита и
съдействие, с който уговорили възнаграждение в размер на 2 500 лева. Сумата твърди, че е
заплатена в брой към момента на подписване на договора. Сочи, че на 13.07.2018 г. е
постановено Решение № 121 по наказателно дело № 501 /2018 г. по описа на ВКС , с което е
изменена Присъдата на САС, а гражданският иск върнат на втора инстанция. След
връщането на гражданския иск твърди, че е постановено Решение № 445 от 15.11.2018 г. по
ВНОХД № 959 / 2018 г. на САС , с което подсъдимият по делото е осъден да заплати на
гражданския ищец сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 3 177,42 лева, представляваща имуществени вреди.
За посочените суми се твърди, че е издаден и изпълнителен лист. Ищецът излага, че на
21.03.2018 г. е направил нотариално заверено пълномощно , с което е упълномощил
ответника да го представлява пред Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, като
предявява претенции и ги поддържа във връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие, при което настъпила смъртта на Малинка Стойчева К.а - майка на ищеца,
като пълномощникът имал правото да извършва всички правни и фактически действия,
включително и да получава уважените суми по претендираните обезщетения по сметка на
адвокатското дружество. Ищецът твърди, че на 09.10.2018 г., заедно със своята съпруга
Гергана Божанова Георгиева, в качеството им на законни представители на малолетното им
дете - Орлин Бориславов К. предоставили нотариално заверено пълномощно на
адвокатското дружество „Тошев и партньори“ , с което дали права на дружеството да
защитава правата на малолетното им дете пред Застрахователно дружество „Евроинс“ с
оглед претендиране на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Идентично
пълномощно било предоставено и от другото дете на Борислав и Гергана - Анелия Б.К.а -
непълнолетна, която упълномощила адвокатското дружество със съгласието на своите
родители за предявяване на претенция спрямо застрахователно дружество „Евроинс“.
Подчертава, че предоставените пълномощия от децата към адвокатското дружество били
само във връзка с водене на преговори със застрахователното дружество. На 07.03.2019 г.
сочи, че е сключен договор за спогодба между Застрахователно дружество „Евроинс“ АД и
ищеца, представляван от адв. Васил Тошев, по силата на който застрахователното
дружество се е задължило да заплати сумата в размер на 72 838,71 лева в срок от 30 от
сключване на договора по банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество „Тошев и
2
партньори“. Поддържа, че Застрахователното дружество „Евроинс“ АД изплатило
посочените суми, както следва: на 02.04.2019 г. сума в размер на 20 000 лева; на 03.04.2019
г. сума в размер на 20 000 лева и на 04.04.2019 г. сума в размер на 32 838,71 лева. Така към
04.04.2019 г. сумата в размер на 72 838,71 лева, предназначена за ищеца, и представляваща
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, била по сметка на
ответника. Твърди, че след получаване на сумите, адвокатското дружество е следвало да ги
преведе на клиента си – настоящ ищец, но сумите били неправомерно задържани почти
около една година. Сочи, че в края на месец март 2020 г. адв. Васил Тошев в качеството си
на представител на адвокатското дружество го е уведомил, че застрахователното дружество
е заплатило суми само за адвокатските разходи по делото. Посоченото се е сторило
съмнително на ищеца, поради което поискал информация от застрахователното дружество.
Последното отговорило с Уведомление, в което било посочено, че всички суми дължими по
щета № **********/02.04.2018 г. са заплатени. Излага, че след като е съобщил на
адвокатското дружество, че знае за преведените суми, последното започнало да изплаща
присъденото и изплатено обезщетение на части. Сочи, че на 08.04.2020 г. адвокатското
дружество превело сума в размер на 20 000 лева, на 15.04.2020 г. - 7 000 лева , а на
27.04.2020 г. - 10 000 лева. Поддържа, че към 27.04.2020 г. адвокатското дружество е
превело суми в общ размер на 37 000 лв., като е задържало остатъка до пълния размер на
изплатените суми в размер на 72 838,71 лева, т.е задържало е по собствената си сметка сума
в размер на 35 838,71 лв. Излага, че адв. Васил Тошев претендирал, че задържаните суми са
за дължими адвокатски възнаграждения за заведени дела от името на децата на ищеца, за
което на 11.05.2020 г. е изпратил имейл, озаглавен „хонорарни листове К.и Рускови“. На
26.06.2020 г. ищецът изпратил имейл до адвокатското дружество с приложено Уведомление ,
с което поканил адвокатското дружество в тридневен срок от датата на получаването да му
преведе неизплатената разлика до пълния размер. Със същия имейл Б.К. е уведомил
адвокатското дружество, че оспорва изпратените от адвокатското дружество хонорарни
листове, като децата на Б.К. - Анелия и Орлин К.и посочили, че не са представяли
пълномощия за завеждане на съдебни дела. На 20.07.2020 г. ищецът изпратил пореден
имейл, към който приложил сканирани четири броя нотариално заверени декларации, с
които оттеглил всички дадени на Адвокатското дружество и на адв. Васил Тошев
пълномощия. На 18.09.2020 г. адвокатското дружество направило превод в размер на 10 000
лева, а на 24.09.2020 г. - 2 138,71 лева, с което ответникът считал, че е изплатил всички
дължими суми. На 12.10.2020 г. ищецът изпратил нова покана за извънсъдебно изпълнение
на парични задължения, след което адвокатското дружество изплатило сума в размер на
10 000 лева, която била преведена на три пъти както следва: на 23.11.2020 г. - 4 000лв.;
14.12.2020 г. - 3 000 лв. и на 21.12.2020 г. - 3 000 лв., с което ответникът считал, че е
изплатил окончателно всички суми. С оглед описаното ищецът подал сигнал за ангажиране
на дисциплинарната отговорност на адв. Васил Тошев, по който била образувана
дисциплинарна преписка, впоследствие внесен обвинителен акт и образувано
дисциплинарно, приключило с Решение от 09.07.2021 г., от което било видно, че адвокатът е
признат за виновен в това, че като представляващ адвокатското дружество е задържал
клиентски суми по банковата сметка на адвокатското дружество, като дори и към датата на
решението (09.07.2021 г.) продължава да задържа клиентски средства по банковата сметка
на адвокатското дружество в размер на 13 700 лв. С оглед изложеното ищецът твърди, че
към дата на завеждане на иска ответникът му дължи сума в размер на 13 700 лева –
незаплатен остатък от присъдено обезщетение и получена от адвокатското дружество като
представител на ищеца. Претендира и законна лихва за забава, като излага подробни
съображения в насока как е формиран общият сбор с оглед извършените частични плащания
от ответника и неизплатена към момента на завеждане на иска сума. Твърди се и още, че в
сключения между страните договор за правна защита и съдействие AD- 2017-0073 от
15.06.2017 г., разпоредбата на чл. IV, която гласи: „ Ocвен възнаграждението no т. III от
3
настоящия договор, КЛИЕНТЪТ се задължава при приключване на наказателното
производство да заплати на АДВОКАТСКОТО ДРУЖЕСТВО възнаграждение в размер на
15 % (петнадесет процента) от присъденото в полза на КЛИЕНТА обезщетение за
неимуществени вреди.“ е нищожна поради противоречие със закона и по-конкретно поради
противоречие с разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че за оказване на правна защита и
съдействие ответникът е уговорил допълнителен адвокатски хонорар. Излага, че на
основание нищожната клауза от договора за правна защита и съдействие ответното
дружество смята, че има вземане спрямо него и отказва да заплати други суми.
Аргументира, че дори да се приеме, че цитираната по- горе клауза не е нищожна и
действително се дължи адвокатско възнаграждение, то същото е недопустимо да бъде
прихващано със средства на клиента. Сочи и още, че на 11.05.2020 г. адвокатското
дружество изпратило имейл с приложени хонорарни листове за дължими адвокатски
възнаграждения от децата на ищеца, която претенция обаче била отправена до ищеца и
негови средства са били задържани за покриване на претендирани адвокатски
възнаграждения от децата на ищеца. В заключение излага, че ответното дружество е
действало незаконосъобразно и недобросъвестно, като е задържало по своя собствена
сметка клиентски средства на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С постъпилия
извън срока отговор исковете се оспорват. Ответникът признава, че между страните е
сключен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017 г., като по силата на адв.
пълномощни ищецът и неговата сестра са го упълномощили да осъществява процесуално
представителство по НОХД № 235/2017 г. по описа на ОС Враца. Признава също и че по
наказателното прозиводство е уважен граждански иск и са присъдени 70 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 3 177,42 лв. за имуществени вреди в полза на ищеца
и неговата сестра. Признава, че е осъществявал процесуално представителство и пред трите
съдебни инстанции. Сочи, че в производството пред върховната съдебна инстанция и в
производството пред САС, при неговото повторно разглеждане, ищецът не е заплащал
адвокатски хонорар. Във връзка с последното развива съображения, че адвокатско
възнаграждение се дължи за всяка съдебна инстанция, като в случая счита, че дължимото
минимално такова е в размер на 2 500 лв. /за всяка инстанция/. Излага и че между страните
не е уговаряно предоставяне на безплатни адвокатски услуги. Признава, че е издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца и сестра му. Сочи, че доколкото наказателното дело е
било върнато в ОС Враца, пътувал до Враца за да получи изпълнителния лист със собствен
транспорт и на собствени разноски. Във връзка с последното счита, че е логично да
претендира възстановяването на тези разноски. Признава, че е бил упълномощен да
осъществява процесуално представителство и пред застрахователно дружество „Евроинс“,
за което твърди, че също не е заплатено адвокатско възнаграждение. Признава, че е получил
сочените от ищеца суми, но твърди, че е имал право да получи и съхранява преведените
суми, както и че не е задължен да ги върне на клиента в определен фиксиран срок.
Поддържа, че адв. дружество е било упълномощено от децата на ищеца да инициира
съдебни производства срещу ЗД „Евроинс“, каквито твърди и че са инициирани, за което
сочи, че ищецът е бил уведомяван. Сочи, че ищецът се е отказал от делата, т.к. майката на
децата била против въвличането им в процеса. Излага, че за завеждане на претенциите пред
ЗД „Евроинс“ и за заведените впоследствие дела от името на децата на ищеца не му е било
заплатено адв. възнаграждение, поради което и счита, че има право да задържи сумите.
Релевира и възражение за прихващане до размера на сумата, която се дължи като адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД
е докаже по делото пълно и главно, че между страните е сключен Договор за правна защита
4
и съдействие, по силата на който ищецът е възложил на ответното дружество
осъществяването на процесуално представителство по НОХД 235/2017 г. по описа на ОС
Враца, както и че по сметка на ответното дружество е преведена сума в общ размер на
72 838,71 лева от ЗД „Евроинс“, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от ищеца, от която сума е останал непогасен остатък в размер на
13 700 лева, а по иска за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже възраженията си, в това число и плащане.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ищецът е възложил на ответното дружество осъществяването на процесуално
представителство по НОХД 235/2017 г. по описа на ОС Враца, както и че по сметка на
ответното дружество е преведена сума в общ размер на 72 838,71 лева от ЗД „Евроинс“,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца,
от която сума е останал остатък по сметката в размер на 13 700 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5