Решение по дело №174/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 04.07.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 174 /2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Ш.Р.Е. от ***,  против Решение № 2153-08-106/06.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-08-227#6/22.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“  в  ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата са изложени съображение за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, времето на претърпяна от него незаконна репресия. Позовава се на разпоредбите на чл. 1, т. 1 и чл. 7, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица/ЗПГРРЛ/, както и на §9, ал.1 от ПЗР на КСО. Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира деловодни разноски. В писмено становище, чрез пълномощника си - адв.М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. 

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че от наличните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е претърпял репресия, която се основава на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, поради което липсвало основание за зачитането на стаж по реда на чл. 7 от ЗПГРРЛ.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.№2113-08-2276/05.12.2022 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, както и Удостоверение рег.№ ***/*** г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, според което, в периода от 29.07.1974 г. до 24.08.1974 г., жалбоподателят е пребивал в ***, за изтърпяване на наказание *** по НОХД № **/*** по описа на Окръжен съд – ***.

По делото е приложено и Постановление *** от 02.07.1974 г., с която Ш.Р.Е. е бил ***, като привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 279 от НК.

Към административната преписка е приложена и Присъда №**/*** г. по НОХД № **/*** г. по описа на Окръжен съд – ***, ведно с мотиви, видно от която жалбоподателят е бил осъден ***, за това, че на 01.07.1974 г., като съучастник-съизвършител се опитал да излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи – квалифицирано като престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК. С присъдата е зачетено и предварителното задържане на жалбоподателя, считано 01.07.1974 г.

С Разпореждане № 2113-08-2276#6/22.02.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, респ. добавката по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 03 мес. 03 дни. Прието е, че общия осигурителен стаж, респ. действителния такъв възлиза на 14 год. 02 м. и 01 ден, като периодът от 29.07.1974 г. до 24.08.1975 г. на изтърпяване на наказанието ***, не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ.   

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение № 2153-08-106/06.04.2023 г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. 

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца, както и че общият му осигурителен стаж, зачетен от пенсионния орган, възлиза на 14 год. 02 мес. и 01 ден. Няма спор също, че в периода 01.07.1974 г. – 24.08.1975 г. / 1 год. 1 мес и 23 дни/, жалбоподателят е изтърпявал наказание *** по НОХД № **/*** г. по описа на ОС – *** /с присъдата е зачетено и предварителното му задържане под стража/, за извършено престъпление по чл.279, ал.1 от НК, във вр. с чл. 18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

Спорен е въпросът, дали жалбоподателя, като осъден по горното наказателно дело, попада в някоя от хипотезите на претърпяна незаконна репресия по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ, респ. дали периодът от  01.07.1974 г. – 24.08.1975 г. следва да се зачете за осигурителен стаж, по смисъла на чл. 7 от ЗПГРРЛ.

С чл.1, т.11 от ЗПГРРЛ, е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждение или религиозни вярвания.

Анализът на цитираната норма сочи, че не всяко лице, осъдено за бягство, приготовление за бягство или опит за бягство през границата, принадлежи към посочения кръг лица, а само тези, чиито деяния са осъществени при обстоятелства, свързани с политически причини, религиозни вярвания или с техния произход.

По аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, вида, характера и продължителността на претендираната репресия следва да се установи с писмени доказателства, като вида на документите, доказващ съответната репресия, са изброени в разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1, б.„а“-„е“  и чл. 13, ал.1, т.1-6 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /Наредбата/.

Установи се обсъдените по-горе доказателства – Присъда № **/*** г. по НОХД № **/*** г. по описа на ОС – ***, ведно с мотиви, Постановление *** от 02.07.1974 г., както и Удостоверение рег.№ ***/*** г., издаден от главния директора на ГДИН към Министерство на правосъдието, че жалбоподателят е бил осъден ***, за извършено престъпление по чл.279, ал. 1 от НК във вр. с чл.18, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК – опит за излизане през границата на страната, без разрешение на властите, като наложеното наказание е бил изтърпяно в периода от 01.07.1974 г. до 24.08.1975 г. Съгласно мотивите на осъдителната присъда, извършването на престъплението се дължи на икономически причини: търсене на по-добре заплатена работа и по-хубав живот в чужбина. При така установеното, съдът намира, че жалбоподателят не попада в кръга на незаконно репресираните лица, визирани изрично в чл.1, т.11 от ЗПГРРЛ, тъй като от коментираните по-горе доказателства, не се установява деянието, за което същия е бил осъден, да е извършено при обстоятелства, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания.

Не може да се приеме, че жалбоподателят попада и в кръга на репресираните лица, визирани в разпоредбата на чл.1, т. 1 от ЗПГРРЛ, на която се позовава в жалбата. Цитираната норма обявява политическа и гражданска реабилитация на осъдени по наказателни дела, с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистрирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по нказателно дело № 3/1945 г. В категорията „осъдени по наказателни дела“ попадат осъдените лица, визирани в чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПГРРЛ: 1. осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военно-наказателните закони (Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани; 2. осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.). В конкретния случай, жалбоподателят е бил осъден за престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, което не е в обхвата на по-горе изброените, поради което чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ, е неприложим.

Предвид горното, жалбоподателя не принадлежи към кръга на репресираните лица, визирани в чл. 1  от ЗПГРРЛ, поради което неприложима се явява нормата на чл. 7 от ЗПГРРЛ, регламентираща зачитане за трудов стаж на времето на претърпяна от лицата незаконна репресия. Следва да се отбележи, че права по тази разпоредба имат не всички незаконно репресирани лица, а само изрично посочени в същата: 1. лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3, които са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане; 2. лицата, навършили 16 години, които не са работили, когато са били интернирани, изселвани и заселвани. Осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания /чл.1, т.11 от ЗПГРРЛ/, не са включени в кръга на тези правоимащи лица, поради което дори и хипотетично да се приеме че жалбоподателят попада в тази категория незаконно репресирани лица, периодът на изтърпяното наказание ***, респ. времето на незаконната репресия, не следва да се зачита за трудов стаж при пенсиониране.

С оглед изложеното, приемайки, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 14 год. 02 мес. и 01 дни, като периодът на изтърпяване на наказание *** по НОХД № **/*** г. по описа на ОС – ***  не следва да се зачита за осигурителен стаж, респ. за действителен такъв, административния орган обосновано е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

По силата на чл.9 от ЗПГРРЛ, лицата по чл.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11, получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка в подробно регламентирани размери. При липса на предпоставките за  отпускане на пенсия, не се следва и заявената от лицето добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ.

По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали се явява законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.Е. от ***,  против Решение № 2153-08-106/06.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-08-2276#6/22.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“  в  ТП на НОИ – Кърджали. 

        ОСЪЖДА Ш.Р.Е. от ***, с  ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                          С Ъ Д И Я: