Р Е Ш Е Н
И Е № 260120
гр.Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет
и втора година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №527
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.99 ЗЗД.
Ищецът “ТРАКИЯ ВАЛИ”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Шишманци, обл.Пловдив, ул.”Първа”
№23, представлявано от Е.Ф.Ф., чрез пълномощник адв.И.М., съдебен адрес ****,
твърди, че с договор за цесия от 13.10.2017 г. „АМИТИЦА“ООД, ЕИК *********,
гр.Кресна, представлявано от З.Д.С., му е прехвърлило вземане, което притежава
срещу ответното дружество, в общ размер 386 404 лв., произтичащо от
договор за продажба на феромонови капани (уловки) и препарат за растителна защита
„Нимазал т/с“. Твърди, че по този договор ответникът е получател по три
фактури: ф-ра 3423/02.07.2014 г. за 4 130 бр. феромонови уловки и
1 240 л. Нимазал на обща стойност 156 696 лв., по която е извършено
частично плащане в размер 54 882 лв. и неиздълженият остатък е
101 814 лв.; ф-ра №3439/01.08.2014 г. за 2 478 л. Нимазал на стойност
214 099,20 лв., по която е извършено частично плащане в размер 35 717 лв.
и неиздълженият остатък е 178 382,20 лв.; и ф-ра №3483/02.09.2014 г. за
1 700 бр. феромонови уловки и 1 239 л. Нимазал на обща стойност 127 449,60
лв., по която е извършено частично плащане в размер 21 241,60 лв. и
неиздълженият остатък е 106 208 лв. Ищецът твърди, че с договора за цесия е
оправомощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, като
във връзка с това е изпратил до последния две уведомителни писма, съответно от
29.03.2019 г. и 11.04.2019 г., върнати като непотърсени. Към исковата молба
прилага уведомление за цесия, което моли да бъде съобразено. Стоките, предмет на
описаните по-горе фактури, са препродадени от ответника на трето лице, което според
ищеца потвърждава съществуването на вземанията. Ответникът не е заплатил
остатъка от цената по трите фактури нито на цедента, нито на ищеца. Въз основа
на изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 386 404 лв.,
представляваща остатък от цената по договор за доставка на феромонови уловки и
препарат за растителна защита, материализиран в трите описани в
обстоятелствената част фактури, което вземане е придобито от ищеца чрез договор
за цесия от 13.10.2017 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА
АГРОХИМИЧЕСКА КОМПАНИЯ – ИНТЕРАГРО – БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Антон Папазов“ №30А, представлявано от М.П.П.,
е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че към датата на договора за
цесия процесното вземане не е съществувало – било е погасено. Не се спори, че
ответникът е закупил от „АМИТИЦА“ООД описаните в исковата молба стоки по
посочените там фактури. Възразява се, че на 15.07.2016 г. ответникът и
„АМИТИЦА“ООД са подписали двустранен протокол, с който са удостоверили, че
всички финансови отношения между тях, включително тези по договора за продажба
на Нимазал и феромонови капани от 2014 г. и процесните фактури, са уредени и
страните нямат претенции една към друга. На 16.04.2018 г. е издаден заверен
препис от същия протокол с нотариална заверка на датата и верността му. След
сключване на процесния договор за цесия цедентът „АМИТИЦА“ООД е установил, че е
бил заблуден относно задълженията на ответника, които е прехвърлил на ищеца,
поради което е възстановил на ищеца сумата 20 000 лв., получена по
договора за цесия, и с нарочно писмо от 11.04.2018 г. го е уведомил, че всички
финансови и търговски отношения между „АМИТИЦА“ООД и ответника са уредени и последният
не дължи на „АМИТИЦА“ООД никаква престация по договора за продажба на Нимазал и
феромонови уловки от 2014 г. Това уведомление е получено от ищеца на 18.04.2018
г. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане и доколкото
вземането е било погасено към датата на сключването му, последният се възразява
да е нищожен поради липса на предмет. По изложените съображения е направено
искане за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.
С допълнителна искова молба, подадена в срока по чл.372 ГПК, ищецът възразява, че представеният от ответника двустранен протокол е
антидатиран, съставен за целите на настоящия процес. Възразява, че изявленията
на страните в този протокол нямат правопогасителен ефект, тъй като са общи и не
сочат на конкретен погасителен способ. Възразява, че вземането не е закрито
счетоводно от кредитора и от длъжника. Възразява, че двустранният протокол е
подписан от представляващата „АМИТИЦА“ООД чрез принуда и заплашване от страна
на един от съдружниците в ответното дружество – В.И.. Твърди, че на 13.04.2018
г. е изпратил нотариална покана, с която уведомява ответника за извършената
цесия. Твърди, че представляващата ответното дружество и В.И. са запознати със
съдържанието на поканата на 13.04.2018 г., в резултат на което са предприети
действия по съставяне на процесния двустранен протокол, който има достоверна
дата от 16.04.2018 г., когато е нотариално заверен препис от същия. Към този
момент вземането вече е било надлежно прехвърлено, поради което последващи
изявления на цедента, че вземането е погасено по един или друг начин са без
правна стойност.
С отговора на допълнителната искова молба се
възразява представител на ответното дружество да е запознат със съдържанието на
нотариалната покана от 13.04.2018 г. Оспорват се твърденията, че служители на
дружеството са запознати с поканата по-рано с аргумент, че върху самата
нотариална покана липсва удостоверяване за това дали са извършени посещения от
връчителя на посочения в нея адрес. (С протоколно определение от 18.08.2020 г.
е прието за безспорно между страните, че ответникът има офис и служители ****.)
Оспорва се твърдението, че двустранният протокол е съставен след сговаряне с
цедента във вреда на ищеца. Изтъква се също, че въпросната покана е адресирана
до друго лице – „ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, а не до длъжника,
поради което не е породила правно действие спрямо ответника. Във връзка с
възраженията на ищеца, че в двустранния протокол не е посочен погасителен
способ, се излагат твърдения за съществувало вземане на ответника от
„АМИТИЦА“ООД, произтичащо от договор за заем от 2013 г., във връзка с който е
издаден запис на заповед от 16.05.2013 г. за сумата 70 000 евро. Твърди се
още, че между дружествата, подписали двустранния протокол, са съществували и
други търговски правоотношения в периода от 2008 г. до 2013 г., като с
въпросния протокол е извършено прихващане на насрещни вземания, произтичащи от
процесното и от тези дългогодишни правоотношения. По възраженията, че
представителят на „АМИТИЦА“ООД З.С. е била заплашвана при подписване на същия
протокол, се изтъква, че това не отговаря на обективната действителност.
Напротив, поддържа се, че натиск е бил осъществен от страна на представляващия
ищцовото дружество при подписване на процесния договор за цесия.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор и се
установява, че трето за спора лице „АМИТИЦА“ООД, ЕИК *********, представлявано
от З.С., е издател на три броя фактури за продажба на феромонови уловки и
Нимазал Т/S,
както следва: ф-ра №3423/02.07.2014 г. на стойност 156 696 лв., ф-ра
№3439/01.08.2014 г. на стойност 214 099,20 лв. и ф-ра №3483/02.09.2014 г. на
стойност 127 449,60 лв. Като получател във фактурите е посочено „ОАК-Интерагро
България“ООД, гр.Пловдив, ул.“Антон Папазов“ №30А, представлявано от М.П., ЕИК
*********. Страните не спорят по това, че ответникът, чийто ЕИК е вписан във
фактурите, е страна по договора за продажба, материализиран със същите. Не се
спори, че стоките, предмет на същия договор, са предадени на ответника от
продавача „АМИТИЦА“ООД. От приетата по делото счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че трите фактури са осчетоводени от ответното дружество по сметка
„Доставчици“ и по същите ответникът е ползвал данъчен кредит. Независимо от
това, че наименованието на ответника не е вписано коректно във фактурите (в
наименованието на ответника няма абревиатура ОАК, а е изписано „Обединена
агрохимическа компания“), от останалите събрани по делото доказателства
(счетоводна експертиза, признания на ответника и от показанията на св.С., която
посочва, че ответното дружество е купувач по процесния договор) се установява,
че договорът за продажба е сключен именно с ответника като купувач и в негова
тежест е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена. Съответно в
полза на издателя на фактурите „АМИТИЦА“ООД, ЕИК *********, представлявано от З.С.,
е възникнало вземане за същата цена в общ размер 498 244,80 лв. Няма спор,
че ответникът е извършил частични плащания по процесните фактури. Според
счетоводната експертиза плащания са извършени през 2014 г. – в размер
83 040,80 лв., и през 2015 г. – в размер 28 800 лв., в резултат от
което неиздълженият остатък по договора е 386 404,20 лв. Такова задължение
към „АМИТИЦА“ООД е включено в счетоводния баланс на ответника за 2015, 2016,
2017 и 2018 година. Според експертизата, която в тази й част е работила по
данни от третото лице „АМИТИЦА“ООД, без същото да е осигурило достъп до
счетоводната си документация, трите фактури са осчетоводени и от продавача по
договора за продажба.
В обобщение на горното
съдът намира, че в полза на „АМИТИЦА“ООД, ЕИК *********, представлявано от З.С.,
и в тежест на ответното дружество „ОБЕДИНЕНА АГРОХИМИЧЕСКА КОМПАНИЯ – ИНТЕРАГРО
– БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, е възникнало валидно вземане по
договор за продажба на феромонови капани и препарати за раст.защита от 2014 г.,
което към 13.10.2017 г. е в размер 386 404,20 лв.
Установява се, че с
договор за цесия от 13.10.2017 г., нотариално заверен на същата дата, вземане в
общ размер 386 404 лв. е прехвърлено от кредитора „АМИТИЦА“ООД, ЕИК
*********, представлявано от З.С., в полза на ищеца „ТРАКИЯ ВАЛИ“ООД, ЕИК
*********, с.Шишманци. В договора за цесия изрично е упоменато, че се прехвърля
вземане, произтичащо от неформален договор за продажба и издадени ф-ра
№3423/02.07.2014 г., ф-ра №3439/01.08.2014 г. и ф-ра №3483/02.09.2014 г. По
делото са представени два варианта на договора за цесия, от които съдът
кредитира този на л.259 и сл., тъй като е в нотариално заверен препис. В същия
договор като длъжник е посочено „ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.“Антон Папазов“ №34А, представлявано от М.П.П.. Както се каза
по-горе, действителният длъжник по договора за продажба е друго лице –
ответникът „ОБЕДИНЕНА АГРОХИМИЧЕСКА КОМПАНИЯ – ИНТЕРАГРО – БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК
*********, ***, представлявано от М.П.П.. Неправилното посочване на
наименованието и ЕИК на длъжника в договора за цесия според съда, обаче, не
опорочава последния, нито създава несигурност относно това кое конкретно
вземане е прехвърлено в полза на ищеца поради следното: договорът за цесия е
неформален, не изисква спазване на определена форма за действителност, не
изисква конкретни реквизити в съдържанието си. Нужно е да се индивидуализира
вземането, което се прехвърля, като с посочване на правното основание, от което
то произтича – в случая договор за продажба и документите, които материализират
последния, вземането е в достатъчна степен индивидуализирано. Посочването на
конкретен длъжник в договора за цесия също не е необходимо, когато не
съществува спор по това кое е задълженото лице. В настоящия случай от всички
доказателства (фактури, признание на ответника, счетоводна експертиза,
показания на св.С.) се установи, че именно ответникът е задълженото лице по
въпросния договор и по трите издадени въз основа на същия договор фактури, не
се твърди и установява да е налице встъпване или заместване в дълг, няма
никакъв спор по обстоятелствата кой е купувач по договора за продажба и кое
лице е получило стоките, предмет на същия (а именно ответникът), поради което
съдът намира, че е налице неправилно посочване на длъжника в договора за цесия,
което не може да доведе до извод, че е прехвърлено вземане срещу друго лице,
нито с оглед конкретните обстоятелства може да всее съмнение относно това кое
лице именно е задължено по прехвърленото вземане. Неправилното посочване на
длъжника не води до невалидност на
договора за цесия, поради което съдът намира, че твърденията на ищеца за това,
че процесното вземане му е прехвърлено от кредитора на 13.10.2017 г. са
доказани.
При това положение
следва да бъдат обсъдени възраженията на ответника за това дали същото вземане
е било погасено преди извършване на цесията, респективно преди същата да е
съобщена на длъжника. Съгласно чл.99 ЗЗД цесията има действие между страните –
цедент и цесионер, от момента на сключване на договора, когато прехвърленото
вземане преминава върху цесионера заедно с всички обезпечения, привилегии и др.принадлежности. По отношение на длъжника
действието на прехвърлянето настъпва от момента на съобщаването за цесията. До
този момент длъжникът може валидно да плати на стария кредитор и с това да се
освободи от дълга. До този момент длъжникът може да прихване със свое насрещно
вземане срещу стария кредитор, до този момент е допустимо вземането да се
новира, да се опрости по договор със стария кредитор или да се погаси по друг
допустим от закона начин, който ще е противопоставим на цесионера. В тази
връзка твърденията на ответника са, че още към датата на сключване на договора
за цесия от 13.10.2017 г. вземането е било погасено. Първоначално не се изтъква
конкретен погасителен способ, като само се споменава двустранен протокол, с
който страните се съгласяват, че взаимно не си дължат нищо. В последствие се
претендира да е извършено прихващане с насрещни вземания между „АМИТИЦА“ООД и
ответника, измежду които прехвърленото вземане, респективно насрещни вземания
на ответника по договор за заем и други търговски отношения със същото
дружество (по извършване на услуги и наем на складово помещение). По делото е
приет като доказателство двустранен протокол за липса на неуредени
търговско-финансови отношения (л.60). Договорът датира от 15.07.2016 г., като е
извършена нотариална заверка за дата и вярност на 16.04.2018 г. Ищецът е трето
лице, което може да бъде увредено от въпросния документ и прави възражение, че
същият е антидатиран. Съгласно чл.181 ГПК частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен или от деня, в който е настъпил друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Конкретният
документ е нотариално заверен на 16.04.2018 г., като доказателства,
установяващи по безсъмнен начин предхождащото го съставяне, не са събрани. От
счетоводната експертиза се установява, че протоколът не е осчетоводен от
ответника и от „АМИТИЦА“ООД. Задълженията по процесния договор за продажба са
закрити счетоводно от ответника не в деня, посочен като дата на съставяне на
протокола, нито в деня на нотариалната му заверка, а по-късно – след изтичане
на 5-годишна давност от издаване на всяка фактура, съответно на 02.07.2019 г.,
01.08.2019 г. и 02.09.2019 г. Показанията на св.С. съдът не може да кредитира,
тъй като същите са твърде неконкретни и непоследователни. Тази свидетелка
твърди, че с ответника „изчистили“ окончателно отношенията си през 2017 г.,
което не съответства нито на датата, посочена в двустранния протокол, нито на
тази от нотариалната заверка. Твърди, че „протоколът за прихващане“ е
осчетоводен, което не се установява от доказателствата. Ето защо показанията й
не могат да се възприемат в насока да установят по несъмнен начин датата на
съставяне на представения документ. За това и по аргумент от чл.181 ГПК съдът
приема, че достоверната дата на протокола е тази на нотариалната му заверка от 16.04.2018
г., или същият е съставен след сключване на договора за прехвърляне на вземане
от 13.10.2017 г.
На следващо място следва
да се обсъди съдържанието на процесния протокол, за да се отговори на въпроса
дали същият съдържа волеизявления на страните, навеждащи на извод за това, че е
извършено погасяване на процесното вземане между длъжника и стария кредитор.
Последното е от значение в аспекта на нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като от
доказателствата се установява, че длъжникът е уведомен за цесията след
16.04.2018 г., когато е нотариално заверен протоколът. В тази насока следва да
се отбележи, че от показанията на св.К., ** при **, извършил връчване на
нотариална покана до длъжника, не се установява категорично, че последният е
узнал за цесията преди посочения момент. От показанията на този свидетел и
приетите писмени доказателства – разписка за действия по връчване от 13.04.2018
г., се установява, че при посещението на адреса на управление на ответника в
този ден не е извършено връчване. Проведен е разговор по телефон от лице,
находящо се в офиса, при който е съобщено за поканата. Според св.К. разговорът
е проведен с управителя, но съдът намира, че свидетелят не би могъл да
възприеме с кое лице точно е разговаряно и показанията в тази им част не могат
да бъдат кредитирани. Освен това, поканата, която св.К. е трябвало да връчи на
13.04.2018 г., се намира на л.74 по делото и е адресирана не до ответника, а до
друго дружество. Тази покана, тъй като не е адресирана и получена от длъжника, не
може да произведе ефекта по чл.99, ал.4 ЗЗД, в това число на 20.04.2018 г.,
когато според документа на л.74 е получена от адв.В.И., пълномощник на М.П.. От
документите на л.75 и л.76 се установява, че уведомително писмо до ответника за
извършената цесия е връчено по реда на чл.47 ГПК на 05.08.2019 г. (За пълнота,
въпреки че няма спор по този въпрос, следва да се отбележи, че уведомяването изхожда
от цесионера, но последният е упълномощен за това от цедента със самия договор
за цесия – чл.6 от същия.) Уведомително писмо от ищеца до ответника за
извършената цесия е приложено към исковата молба, препис от която е връчен на
ответника на 16.07.2019 г. (л.56). Според трайно установената съдебна практика
няма пречка уведомяването на длъжника да се извърши с връчването на препис от
искова молба, към която е приложено уведомление за цесията, като този факт следва
да бъде съобразен по реда на чл.235 ГПК. ето защо съдът приема, че длъжникът е
уведомен за цесията за първи път на 16.07.2019 г.
След като се установи,
че длъжникът е уведомен за цесията на 16.07.2019 г., следва да се обсъди
въпросът дали преди този момент е извършено погасяване на вземането, което да е
противопоставимо на цесионера. Защото ако вземането е погасено с действия на
длъжника по отношение стария кредитор, макар и след сключване на договора за
цесия, но преди уведомяването на длъжника за цесията, последният следва да се
счита освободен от дълга и по отношение на новия кредитор, в който смисъл е
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Ответникът възразява, че вземането е погасено
не чрез друг погасителен способ, а чрез прихващане на насрещни вземания, които
кредиторът е имал към него. Във връзка с това следва да се отбележи, че в
двустранния протокол на л.60, за който се поддържа да съдържа воля за
прихващане, няма изрично формулирани изявления на страните относно това, че
същите прихващат свои насрещни вземания. Не е използван изразът прихващане или
друг подобен в същия смисъл. Изявленията на страните са в смисъл, че всички
финансови отношения или задължения между тях, произтичащи от търговски сделки,
са уредени, при което страните нямат финансови или други претенции една към
друга. Така формулирани, според съда, изявленията на страните по коментирания
протокол са изцяло декларативни и установителни, но не и конститутивни – не са
насочени към извършване на прихващане или друго действие, чрез което задълженията
им да бъдат изпълнени, респективно вземанията погасени. В протокола не
фигурират насрещните вземания на „АМИТИЦА“ООД по основание и размер, не става
ясно и от кога същите датират, че да може да се прецени към кой момент
вземанията ще се считат за погасени. Тъй като не са конкретни и ясно
формулирани, изявленията не могат да бъдат категорично свързани с твърденията
за настъпило прихващане. Насрещни вземания не само не се споменават в
протокола, но и не се установяват по делото. Представеният от ответника запис
на заповед на л.160 според взаимосъвпадащите изявления на страните по
двустранния протокол (ответника и св.С. при разпита й) и според счетоводната
експертиза е съставен, за да обезпечи изпълнението по договор за заем, сключен
от последната не с ответното дружество, а с трето за спора лице – В.И., който е
предоставил заемните средства, поради което дори да се приеме, че е направено
изявление за прихващане, то не би могло да породи погасителен ефект, тъй като
кредитор по договора за заем не е ответното дружество и същото няма вземания,
произтичащи от същото правоотношение, които биха могли да бъдат насрещни спрямо
вземането на „АМИТИЦА“ООД по договора за продажба от 2014 г. Други вземания на
ответника срещу „АМИТИЦА“ООД също не са изрично посочени в протокола, поради
което представените от ответника стокови разписки на л.122 и договор за наем на
л.81 не могат с категоричност да установят тезата, че именно вземания по тези
правоотношения са „прихванати“ с процесния протокол. За да се извърши валидно
прихващане с погасителен ефект, необходимо е длъжникът да направи изявление до
кредитора, в което изрично да посочи кои свои вземания прихваща срещу
задълженията си към насрещната страна. Процесният протокол няма такова
съдържание, поради което съдът намира, че не може да се приеме, че с него е
извършено прихващане на насрещни вземания с погасителен ефект по отношение
претендираното от ищеца. Както се каза, протоколът има само декларативно
действие, като изявлението на кредитора, че няма претенции към длъжника може да
се тълкува нееднозначно, например може да се тълкува и в смисъл, че кредиторът
няма претенции към длъжника именно защото вече е прехвърлил вземанията си на
друго лице. Освен всичко изложено, следва да се изтъкне, че според приетата по
делото счетоводна експертиза нито една от страните по въпросния протокол не е
закрила счетоводно вземания/задължения, в т.ч. не са закрити вземанията по
процесните фактури с основание прихващане. Установява се, че ищецът е отписал
счетоводно остатъчните си задължения по фактурите с основание погасителна
давност пет години след издаването на всяка фактура и дълго време след
съставянето и заверяването на протокола от л.60. По същия начин „АМИТИЦА“ООД е
дало сведения на вещото лице, че вземанията не са закрити в счетоводството на
кредитора поради плащане или прихващане, както се твърди. Това извънпроцесуално
поведение на страните по същия протокол е напълно в подкрепа на възраженията на
ищеца, че изявленията им в протокола са симулативни.
За пълнота, въпреки, че
няма такива възражения от страна на ответника, следва да се отбележи, че
протоколът на л.60 няма характер и на договор за опрощаване на задължения по
смисъла на чл.108 ЗЗД, тъй като в него нито една от страните не е направила
изрично изявление, че финансовите отношения ще се считат за уредени именно чрез
опрощаване (отказ от права от страна на кредитора). Общата формулировка, че
страните нямат финансови или други претенции една към друга не съставлява
договор за опрощаване. (В този смисъл Решение №32/30.05.2016 г. по т.д.№95/2015
г. на ВКС, І т.о.) Не следва да се обсъжда въпросът дали вземането е погасено
по давност, тъй като възражение за давност не е правено от ответника и за това
съдът не следи служебно.
По гореизложените
съображения съдът не намира за доказана и обоснована тезата на ответника, че
процесното вземане е погасено преди прехвърлянето му, респективно преди
уведомяването на длъжника за извършената цесия. Договорът за цесия има предмет
и не е нищожен. Доколкото се установява съществуване на изискуемо вземане в
посочения от ищеца размер, което е валидно прехвърлено на последния и длъжник
по което е ответното дружество, и след като се установява, че длъжникът е
уведомен за цесията, то съдът намира, че искът се явява доказан и основателен и
следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора
и с оглед направеното от страната искане, ищецът има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер 15 456,16
лв. и направил и доказал деловодни разноски, както следва: за адвокатско
възнаграждение в размер 9 500 лв., платено изцяло в брой според приложения на
л.60 договор за правна помощ; възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и възнаграждение
за свидетел в размер 20 лв. Общият размер на таксите и разноските на ищеца е 25 276,16
лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА АГРОХИМИЧЕСКА КОМПАНИЯ – ИНТЕРАГРО –
БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Антон Папазов“ №30А, представлявано от М.П.П., да заплати на “ТРАКИЯ
ВАЛИ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Шишманци,
обл.Пловдив, ул.”Първа” №23, представлявано от Е.Ф.Ф., сумата 386 404 лв. (триста осемдесет и шест хиляди четиристотин и
четири лева), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.06.2019
г., до окончателното плащане, представляваща неплатен остатък от цената по
договор за доставка на феромонови уловки и препарат за растителна защита, за
който са издадени ф-ра 3423/02.07.2014 г. за 4 130 бр. феромонови уловки и 1 240 л. Нимазал
на обща стойност 156 696 лв., по която неиздълженият остатък е 101 814 лв.;
ф-ра №3439/01.08.2014 г. за 2 478 л. Нимазал на стойност 214 099,20 лв., по
която е неиздълженият остатък е 178 382,20 лв.; и ф-ра №3483/02.09.2014 г. за 1
700 бр. феромонови уловки и 1 239 л. Нимазал на обща стойност 127 449,60 лв.,
по която неиздълженият остатък е 106 208 лв., което вземане е придобито от “ТРАКИЯ ВАЛИ”ООД чрез договор за
цесия от 13.10.2017 г, сключен с „АМИТИЦА“ООД, ЕИК *********, гр.Кресна,
обл.Благоевград, представлявано от З.С.; както и сумата 25 276,16 лв. (двадесет и пет хиляди двеста седемдесет и
шест лева и 16 ст.) – деловодни такси и разноски в производството по т.д.№527/2019
г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: