Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2089 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.Д.” ЕООД против наказателно постановление № 03-012257/11.12.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „К.Д.” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.416 вр.
чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.261 от Кодекса на труда и чл.128 т.2 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано, като посочва, че при отчитане на допълнителния положен труд от Н.Т. поради
допусната грешка в счетоводната програма
не е бил начислен положения извънреден труд (надлежно документиран в
присъствена форма и графика за работното време), като същият е бил начислен за
месец ноември и реално заплатен на служителя. Поради изложеното се моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
редовно призован не се явява, но процесуален представител се явява в съдебно
заседание и моли за уважаване на жалбата на заявените в нея основания. Моли и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП. От своя страна претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Посочва,
че не можело да се установи с категоричност в кой момент е било отстранено
нарушението, за да се приложи разпоредбата на чл. 415в КТ.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена
проверка от служители на ДИТ Варна било
установено следното-„К.Д." ЕООД, БУЛСТАТ ********* в качеството на
работодател, не е изплатил допълнително трудово възнаграждение за нощен труд на
Н.Ж.Т., на длъжност „продавач-консултант", полагаща труд по Трудов договор
№ 046/15.04.2019 г., положила труд през м. юни 2019 г. в шест работни смени
„3/6" /от 19:00 часа до 05:00 часа, с почивка от 00:00
часа до 01:00 часа/ и в десет работни смени „4/7" /от 18:00 часа до 06:00
часа, с почивка от 23:00 часа до 00:00 часа/, при
установено сумирано отчитане на работното време за период от шест месеца
съгласно Правилник за вътрешния трудов ред. Нарушението е било извършено на
11.07.019 г., в пекарна и магазин „Верде", гр.
Варна, ул. „Кирил и Методий" № 53, към който момент е следвало да бъде
изплатено допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд през м.
юни 2019 г. на лицето Н.Ж.Т., съгласно договорениата
периодичност в Трудов договор № 046/15.04.2019 г. между страните по трудовото
правоотношение.
Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно производство срещу въззивниците, като бил съставен АУАН. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.261 от Кодекса на
труда и чл.128 т.2 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната
заплата. След като не постъпило възражение в законоустановения
срок, АНО издал наказателното постановление.
В хода на съдебното
производство бе разпитан свид. Ж., показания на която
съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита
на свидетелите в хода на съдебното производство и приложените допълнителни
писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по
същество е не основателна.
Обжалваното НП е издадено
от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл.
416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Издавайки НП
административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено
от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на
наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна,
а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.261 от Кодекса на труда и
чл.128 т.2 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма.
Съгл. чл. 261 КТ, положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет. Нормата в чл. 128, т. 2 КТ
възлага задължение на работодател в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като за да има нарушение на чл.
261 КТ, е достатъчно да се установи полагане на нощен труд и липса на заплащане
на допълнително възнаграждение за него.
От доказателствата се установява, че „К.Д.” ЕООД, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е начислил и
заплатил с увеличение за всеки отработен час през времето от 19.00 часа до
05.00 часа положения нощен труд от Н. Тодорова през месец юни 2019г, което е
видно от представените графици за работа и от ведомост за заплати за същият
период. Лицето е положило през месец юни нощен труд. Нарушението е извършено на
11.07.2019г., т.к. съгласно трудов договор, имено до тази дата е следвало да се
изплати. С тези се действия работодателят е осъществил състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 261, във вр.
с чл. 414, ал. 1 КТ.
Съдът намира обаче, че по
делото са налице доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му (още на
30.11209г. , ден след съставянето на АУАН), поради което и представлява
маловажен случай, при който е приложима разпоредбата на чл.415в от КТ.
В този смисъл
съдът намира, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ,
според която за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
От нарушението не са произтекли вредни последици за
работника, защото на работника видно от приетите писмени доказателства е било
изплатено възнаграждение за нощен труд, т.е. нарушението е отстранено веднага
след установяването му и преди издаване на НП.
Следователно за извършеното от работодателя нарушение по
чл. 414, ал. 1, във вр. с чл. 261 КТ, кумулативно са
налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно по см. на чл. 415в КТ.
Съгласно ТР № 3/ 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, чл. 415в КТ е приложим и за
нарушенията, посочени в чл. 414, ал. 1 от същия кодекс и съдът има правомощието
да преквалифицира нарушението, като "маловажно" по смисъла на чл.
415в КТ.
За нарушение по чл. 415в, ал. 1 КТ е
предвидено наказание “Имуществена санкция” от 100 до 300 лв. При определяне
размера на наказанието с оглед конкретните обстоятелства около нарушението,
съдът счита, че адекватният размер на имуществената санкция е 100 лв, като това
наказание би постигнало нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, тъй като по преписката няма доказателства жалбоподателят да е имал
и други нарушения, предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника.
С оглед изхода на спора,
съдът намира, че са налице основания за присъждане на разноски в полза и на
двете страни (предвид изменителния диспозитив). На жалбоподателя следва да се присъди сума в
размер на 15 лева, съобразно уважената част, а на АНО се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 лева (при
принципно дължими 80 лева при пълно потвърждаване на НП, каквото в случая не е
налице), съобразно отхвърлената (намаления размер на НП) част.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-012257/11.12.2019г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „К.Д.”
ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414,
ал.1 от КТ за нарушение по чл.261 от Кодекса на труда и чл.128 т.2 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като НАМАЛЯВА наказанието "имуществена
санкция" на 100 лева
на основание чл.415в от КТ.
ОСЪЖДА „К.Д.” ЕООД да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна сумата от 4 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Варна да заплати на „К.Д.” ЕООД
сумата от 15 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: