№ 1668
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500817 по описа за 2022 година
Производство по чл. 278 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба,
депозирана от жалбоподателката В. Х. Б., представляна от пълномощника си
адвокат И. В. от ПлАК против определение № 442/30.09.2022 г. по гр. д. №
939/2022 г. на Червенобрежкият районен съд, с което производството по
делото е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателката обжалва определението пред Плевенски Окръжен
съд като неправилно и незаконосъобразно и твърди, че неправилно съдът е
приел, че молбата за защита по ЗЗДН, подадена от нея е недопустима, тъй
като е майка на лице, което е живяло във фактическо съжителство с
ответницата по молбата. Моли се окръжния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени в частната
жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Червенобрежкият районен съд е сезиран с искова молба /ИМ/ от В. Х. Б.
от гр. Червен бряг, с която иска от съда да постанови решение, с което да
наложи на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН на ответницата Н. З. В. от
гр. С. мерките предвидени в закона. В молбата се твърди, че молителката е
майка на бившия съжител на ответницата Н. И. Б., който е починал на
30.08.2022 г. , както и че молителката е била обект на физическо насилие от
страна на ответницата на 03.09.2022 г. в гр. Червен бряг пред дома си.
За да постанови обжалваното определение, в което е приел, че
подадената молба от В. Х. Б. е недопустима, ЧРС се е позовал на разпоредбата
на чл. 3 от ЗЗДН, посочена неправилно като чл. 5 от ЗЗДН и е приел, че към
датата на твърдения акт на домашно насилие ответницата не се е намирала
във фактическо съжителство с починалия син на молителката.
Плевенският окръжен съд споделя изцяло правния извод на ЧРС, тъй
като в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН ограничително са посочени лицата,
които могат да търсят защита по този закон и от такава защита не се ползват
родителите на лице, с което насилникът е или е бил във фактическо
съжителство преди акта на насилие. Предвидената в чл. 3 т. 2 от ЗЗДН
защита касае пострадало лице, което се намира или е било във фактическо
съжителство с насилника. Предвидената в чл. 3 т. 7 от ЗЗДН защита касае
пострадало лице, което се намира или е било в родство по сватовство до трета
степен включително с насилника. Предвидената в чл. 3 т. 9 от ЗЗДН защита
касае пострадало лице, което се намира във фактическо съжителство с
низходящ или възходящ на насилника. Предвидената в чл. 3 т. 10 от ЗЗДН
защита касае пострало лице, с което родителят на пострадалото лице се
намира или е било във фактическо съжителство. Следователно независимо
дали сина на жалбоподателката е починал преди или след акта на твърдяното
насилие, доколкото същият не е имал сключен граждански брак с ответницата
по молбата, а хипотезите на защита при фактическо съжителство са изброени
изчерпателно и разпоредбите не могат да се тълкуват разширително,
жалбоподателката не се ползва със защита по реда на чл. 3 от ЗЗДН и молбата
й е недопустима. За същата не е преградена правната възможност да потърси
правата си по общия исков или частно наказателно-правен ред, както и да
потърси съдействие от органите на МВР за предупреждаване на ответницата
по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗМВР.
2
При тези правни изводи, Окръжният съд намира, че обжалваното
определение на ЧРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Определението на въззивния съд е преграждащо, но като съобрази, че
решението на въззивния съд по делата по реда на ЗЗДН не подлежи на
касационно обжалване, въззивният съд приема, че същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 442/30.09.2022 г. по гр. д. №
939/2022 г. на Червенобрежкият районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 274 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3