Протокол по в. гр. дело №256/2025 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 197
Дата: 15 октомври 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20252000500256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 197
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20252000500256 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивникът „АПОГЕЙ – 91“ ООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна Народното събрание на Република България,
редовно призована, се представлява от юрк. Г., надлежно упълномощена.
Въззиваемата страна Окръжен съд - гр.Бургас, редовно призована, не
изпраща представител.
Аплативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява
от прокурор В. М..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото на 13.10.2025г. молба от
адвокат Б. П. от САК - процесуален представител на въззивника „АПОГЕЙ –
91“ ООД, с която заявява, че няма да успее да се яви в насроченото за днес
съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото. Не възразява по
доклада на съда, няма доказателствени искания. Изразява становище по
съществото на спора.

1
ЮРК.Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с
Определение № 331/22.07.2025 година, с което въззивната жалба на „АПОГЕЙ
– 91“ ООД против Решение № 59/15.04.2025 год., постановено по гр.д. №
294/2024г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, е приета за допустима и делото е
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ЮРК.Г.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора на въззивната жалба.
Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да
се приключи събирането на доказателствата.
ПРОКУРОР М.: Няма да сочим доказателства и нямаме искания по
доказателствата. Намираме жалбата за неоснователна.

По доказателствата, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
ЮРК. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че не са
налице основания за отмяна на първоинстанцицонното решение. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон, обосновано и в съответствие
с процесуалните правила.
2
Първоинстанционият съд е отбелязал правилно, че не е налице
нарушение на правото на ЕС и е посочил, че с приемането на процесната
разпоредба по чл. 7 от Закона за особените залози, законодателят е спазвал
принципа на професионалност и е запазил баланса между защитата на личния
и обществения интерес, като е взел предвид, че правото на собственост не е
абсолютно и същото може да бъде ограничено при определени хипотези и
това е допустимо както по правото на ЕС, така и съгласно нашето
законодателство.
Не е нарушен и принципа на правна сигурност и легитимните правни
очаквания, с оглед поведението на ищеца и подписването на договор за особен
залог, в който са описани предвидените в закона хипотези и същият е бил на
практика уведомен, както и се е съгласил евентуално с възникването на
подобни на процесната ситуации. Считаме, че претенцията за нарушено
правно очакване е неоснователна и незащитима в този случай. Още повече, че
процесната разпоредба от 1999 година не е обявена за
притовоконституционна, нито е обявена за несъвместима с правото на СЕС
или да нарушава някои от принципите на това право.
Не беше доказан още един елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ – за размера на
претендираните вреди, които не бяха доказани както по основание, така и по
размер. Претендираните вреди на практика не са настъпили, нито са
определени като събитие, което със сигурност ще настъпи, тъй като от една
страна същите са обявени и приети като вземания на ищеца в производство по
несъстоятелност и както беше установено в първоинстанционното
производство същите са привилегировани, а не хирографарни. Освен това, в
първоинстанционното производство ищцовата страна поиска съдът да
определи по справедливост стойността на вредите и това на практика не беше
възприето, тъй като от една страна фактическият състав на чл. 2в ЗОДОВ
изисква те да бъдат реални, а не хипотетични и с оглед на това съдът правилно
отклони несвоевременното искане на ищцовата страна по по чл. 162 от ГПК за
приемане на иска като иск не за вреди, а за пропуснати ползи. Това е
недопустимо най-малкото, защото защитата на ответната страна зависи
изключително от характера на претендираното обезщетение и то трябва да
бъде изрично посочено в исковата молба.
3
Не на последно място, не е налице причинно-следствена връзка между
претендираното обезщетение и вредите, каквито и да са, с оглед на това, че те
наистина не са настъпили и че няма пряка причинно-следствена връзка,
каквато трябва да има.
С оглед изложеното, моля да отхвърлите въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендирам юрк.възнаграждение за настоящата инстанция и ако
ищцовата страна е поискала разноски за адв. възнаграждение, то правя
възражение за прекомерност и моля да имате предвид решението на съда на
ЕС от м. януари 2024г. по дело № С 438/2022г., което допуска размера на адв.
възнаграждение да бъде определен от съда под минималния размер от
Наредбата за адв. възнаграждения, като вземете предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и липсата на процесуалния представител на
другата страна пред настоящата инстанция.

ПРОКУРОР М.: Уважаеми апелативни съдии, намирам атакуваното
решение за валидно, допустимо и законосъобразно. Считам, че хипотезата на
чл. 2в от ЗОДОВ не е налице. Считам, че залогът като вид правен инструмент
по естеството си представлява вид обезпечение и той не е първото
обезпечение възникнало по Закона за особените залози. Залогът е уреден като
вид обезпечение, каквато са и ипотеката или пък поръчителството. Разликата
е, че до 1996 година жалбоподателят е следвало да предостави заложената вещ
на кредитора по дълга, докато с приемането на Закона за особените залози
вече е либерализиран в известен смисъл този режим, като е възможно тази
това да не се случва. Настоящият случай е точно такъв.
Фактически нормата на чл. 7 от ЗОДОВ гарантира свободния търговски
оборот между търговци. Още повече в процесния случай тази законова
разпоредба на чл. 7 е привнесена и в самия договор за сключване на особен
залог, т.е. жалбоподателят е поел този риск.
Присъединявам се и към казаното от представителя на Народното
събрание и ще моля да постановите съдебен акт, с който да потвърдите
първоинстанционното решение.

4

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5