Решение по дело №459/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                       тридесети април                           Година 2018                            София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     Наказателно отделение,      смесен въззивен състав

На осемнадесети декември                                                                                   Година 2017

В открито заседание в следния състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА                                                                                             2. СТЕФАН СТОЙКОВ

Секретар Вероника Д.

Прокурор Кр. Дерменджийски

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.н.о.х. дело № 459 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

            Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н.А.Я. - адв. Е. М., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 64/2015 г. по описа Районен съд – С..

            С атакуваната присъда подсъдимият Н.А.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, затова че в периода от 22.03.2014 г. до 03.04.2014 г. в с. Д., общ. С., действайки при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на М.Д.Я. *** и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а именно: на 22.03.2014 г., около обяд, в с. Д., обл. Софийска се е заканил с убийство на М.Д.Я. *** с думите: „Ще ви унищожа, ще ви ликвидирам!“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; на 03.04.2014 г., около 11,00 ч. в с. Д., обл. Софийска се е заканил с убийство на М.Д.Я. *** с думите: „Ще ви запаля, ще ви ликвидирам!“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. За извършеното престъпление на основание чл. 144, ал. 3 НК и при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

Признат е за невинен и е оправдан по обвинението в това, че на 22.03.2014 г., около обяд, в с. Д., обл. Софийска се е заканил с убийство на М.Д.Я. *** с думите: „Вие тука няма да живеете“.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на М.Д.Я. сумата в размер на 2 400 лв. за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.04.2014 г. и до окончателното плащане, като гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълно предявения размер – 14 000 лв. като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на М.Д.Я. и сумата в размер на 1 200 лв. за направените от нея разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за направените по делото разноски и държавни такса, дължими за уважения размер на гражданския иск.

            Недоволен от присъдата e останал подсъдимият Н.А.Я., който чрез своя защитник – адв. Е. М. - и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени атакуваната присъда като подсъдимият бъде признат за невинен по предявеното му обвинение и оправдан, поради недоказаност на обвинението. В тази връзка е отправен упрек към първия съд относно предложения доказателствен анализ, като се твърди, че първия съд е игнорирал противоречия в доказателствените материали, които внасят съмнение в обвинението. Твърди се съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, тъй като първият съд не е изложил мотиви относно съставомерни признаци на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, а именно дали изречената закана от подсъдимия към пострадалата, е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването й, като се изтъкват доводи, че в действителност думите, с които  подсъдимият се е обърнал към пострадала, не могат да възбудят такъв страх на фона на неотдавнашните им добри взаимоотношения. Оспорва се размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че е неоснователно завишен. Предявява се искане за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

            Няма надлежно заявени доказателствени искания.

Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.

            В съдебно заседание представителят на С.о.п. взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди атакуваната присъда. Счита, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия.

            Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.Д.Я. – адв. В. Д. - моли да се потвърди обжалваната присъда както в нейната гражданска, така и в наказателната й част. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, присъдата е обоснована от доказателствата, събрани по делото, без да са допуснати процесуални нарушения.

Пред въззивната инстанция подсъдимият и неговият защитник – адв. Е. М., поотделно поддържат жалбата с доводите, изложени в нея.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

            При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и не се налага подробното им преповтаряне.

От фактическа страна е установено следното:

Подсъдимият Н.А.Я. е роден на *** ***, обл. Софийска, ул. „****“ № *, българин, С българско гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен с ЕГН **********. Същият е пълнолетно наказателноотговорно лице.

Пострадалата М.Я. *** и е съседка на подсъдимия, като имотите им ги дели една ограда. В края на 2013 г. отношенията на семейството на Я. с подсъдимия се влошили, защото последният ги обвинил, че са му отровили кучето. На 22. 03. 2014 г. в дома на пострадалата били тя, съпругът й и свид. Нинова. Те чули, че подсъдимият започнал да вика и да хвърля керемиди и да крещи думите: „ще ви унищожа, ще ви ликвидирам, ще ви колям, ще ви ликвидирам“. Пострадалата отишла до прозореца, а подсъдимият продължил да изрича думите: „ще ви унищожа, ще ви ликвидирам“, като през това време гледал към нея. Пострадалата се обадила на телефон 112. На място пристигнали полицаи от РУ С.. Същите отвели подсъдимия в РУ  С., където го задържали.

На 03. 04. 2014 г. пострадалата М.Я. била в двора на къщата си. Подсъдимият я видял през мрежата на оградата, започнал да псува и й казал, че ще я ликвидира, ще ги запали, ще ги ликвидира и че те няма да живеят там, както и че ще им събори къщата. Свид. М. Я. се прибрала в къщата си и споделила за случилото се на съпруга си.

Установява се, че отношенията между семейството на пострадалата и семейството на подсъдимия са влошени, често има спречквания между тях, като подсъдимият често е агресивен и отправя заплахи към М. Я. и Д. Я., както и че нееднократно са подавани сигнали, на които се отзовават служители на РУ С.. Пострадалата често се оплаквала на свид. Г. – кмет на с. Д. - за заплашване, нагрубяване с нецензурни думи. Пострадалата била тревожна и притеснена от тези заплахи /показанията на свидетелите М. Я., Н. Г., Д. Я. - съпруг на пострадалата, Н., полицейските служители свид. М., П. и Х./.

Влошените отношения между съседските семейства се установяват и от показанията на родителите на подсъдимия – Г. Я. и А. Я..

От събраните писмени доказателства се установява, че между същите страни има и други наказателни производства от частен характер - подсъдимият и неговата майка са тъжители срещу П. Я. и П. Ш., което подкрепя извода за силно влошените взаимоотношения между страните.

Подсъдимият не се води на психиатричен отчет, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Същият е безработен, не притежава имущества и не получава доходи. За него са събрани добри характеристични данни.

В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил аргументирани съображения защо ги приема. Първият съд не е констатирал противоречия в доказателствения материал и такива в действителност не са налице. Твърденията в жалбата за наличие на противоречия в доказателствения материал не са конкретизирани и остават голословни. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен и прецизен анализ на събраните доказателствени източници,  като не е допуснал извращаването им, нито е игнорирал неоснователно някои от тях. Събраните доказателствени източници, посочени в мотивите на присъдата, съвкупно обосновават изложената фактическа обстановка.

Като е установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация, като е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК. Неоснователни са упреците, отправени в жалбата, за липса на мотиви относно съставомерните признаци на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Напротив, първият съд е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и авторството му от подсъдимия, които не се налага да бъдат преповтаряни.

По повод доводите в жалбата следва да се отбележи следното:

За обективната съставомерност на престъплението по  чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с определено по вид престъпление против личността, а именно убийство и да може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо деецът, когато оправя заканата, да има предварително оформено решение за извършване на убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Конкретният казус изисква преценка дали приетите от първоинстанционният съд изрази: „Ще ви унищожа, ще ви ликвидирам!“ и „Ще ви запаля, ще ви ликвидирам!“- отправени от подсъдимия към пострадалата, сочат на отправена закана за убийството, която да възбуди основателен страх у нея. От смисловото съдържание и значение на използваните изрази, поставени в аспекта на силно влошените отношения между подсъдимия и пострадалата, настоящата инстанция намира, че могат да бъдат направени еднопосочни и несъмнени изводи, че тези реплики са израз на закана с убийство.

Следва да бъдат споделени и доводите на първия съд за несъставомерност на деянието, извършено от подсъдимия на 22.03.2014 г., изразило се в изричане на думите: "вие тук няма да живеете", тъй като този израз по своя смисъл не съдържа заплаха за живота на пострадалата и правилно е оправдал подсъдимия в тази част от обвинението. 

За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, като първият съд правилно е отчел релевантните за решаването на този въпрос обстоятелства и правилно е оценил относителната тежест на установените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при определяне размера на наказанието.

            В съответствие с целите на наказанието и изискванията на чл. 66, ал. 1 НК първият съд правилно е счел, че за поправянето на подсъдимия не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи и правилно е отложил изпълнението му за срок от три години.

            Обжалвания съдебен акт е правилен и в неговата гражданска част, с която е бил уважен предявения от гражданския ищец М.Я. срещу подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от деянието на подсъдимия неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение районният съд е отчел преживените страх и стрес от гражданския ищец, причинени от деянието на подсъдимия и правилно е преценил, че сумата в размер на 2 400 лв. е достатъчна, за да обезщети тези вреди, като за разликата над уважения до пълно предявения размер – 14 000 лв. иска правилно е отхвърлен като неоснователен. Първият правилно е присъдил и законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от деня на увредата – 03.04.2014 г. и до окончателното плащане.

            В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло като правилен.

            Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С. окръжен съд

Р     Е     Ш     И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 64/2015 г. по описа Районен съд – С..

Решението е окончателно.

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.