№ 2456
гр. София , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110125666 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 235 и сл. КТ.
Ищецът „Юроспийд“ ООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. Т. Б. за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение по чл. 6 от договор за обучение от
31.10.2017 г. във връзка с трудов договор № 216/24.11.2017 г., ведно със законна лихва
от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на
80 лв. държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 31.10.2017 г. с ответницата бил сключен договор за
повишаване на квалификацията, въз основа на който Б. преминала цялостно обучение
за международен шофьор – теория и практика, първоначално в школа Юродрайв, а
след това и на терен с шофьор в Западна Европа. Обучението било финансирано от
ищеца, който заплатил и такса за явяване на изпити на ответницата по АДР в ДАИ,
като впоследствие й било издадено свидетелство и карта за квалификация на водача.
Сочи се, че общата сума, заплатена от работодателя възлиза в размер на 2426,20 лева.
Въз основа на преминатото обучение с ответницата бил сключен трудов договор №
216/24.11.2017 г. Както в трудовия договор, така и в договора за повишаване на
квалификация, било включено изискването Б. да работи при работодателя шест
ефективни месеца, а именно – в командировка. В чл. 6 от договора за повишаване на
квалификация било уговорено, че ако работникът напусне работа преди уговорения
срок, то тогава дължи на работодателя обезщетение в размер на 4000 лева.
Ответницата депозирала молба за прекратяване на трудовия договор при ищцовото
дружество на 10.04.2018 г. - преди изтичане на уговорения шестмесечен срок, като
същият бил прекратен на осн. чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 14.05.2018 г. Поради
неизпълнение на поетото от ответницата задължение работодателят претендира
1
заплащане на дължимото му се обезщетение. Поради тези и останалите подробно
изложени в исковата молба съображения, моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
65347/2020 г. на СРС. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Признава изложените от ищеца факти във връзка възникналото
правоотношение по договора за повишаване на квалификацията, преминатото
обучение, както и прекратяването на впоследствие сключения трудов договор преди
изтичането на срок от шест месеца на осн. чл. 326, ал. 1 КТ. Счита обаче, че не дължи
заплащане на претендираното обезщетение. Сочи, че в срока по чл. 5 от договора й
била поставена медицинска диагноза „плексит“, което е наложило болничното й
лечение и временна неработоспособност, като е била в невъзможност да продължи да
изпълнява функциите на длъжността „шофьор тежкотоварни автомобили 12 и повече
тона“ до края на шестия месец по чл. 5 от договора. Сочи, че е налице обективна
причина, водеща до невъзможност да заема длъжността, което е било и причината за
поисканото прекратяване на трудовия договор. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В условията на евентуалност прави възражение за нищожност на чл. 6 от договора
за повишаване на квалификацията поради накърняване на добрите нрави и възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В проведеното на 02.09.2021 г. открито съдебно заседание по делото, ответникът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не се яви
и не изпрати представител в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба, както и не е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ищеца са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /отрязъкът от призовката, съдържаща указание за
последиците е връчено на ответника на 26.07.2021 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства, приети по делото.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юроспийд“ ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 235 и сл. КТ против М. Т. Б., ЕГН:
********** за признаването за установено, че ответницата дължи сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение по чл. 6 от договор за обучение от
31.10.2017 г. във връзка с трудов договор № 216/24.11.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 65347
от 2020 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Юроспийд“ ООД, ЕИК: ********* да
заплати на М. Т. Б., ЕГН: ********** сумата от 500,00 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3