№ 708
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110111152 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1
ГПК, че ответникът М. П. С. е задължен да му плати на осн. чл.410 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 243,08 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 1.6.2018 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на
л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №0000-
5060-18-101062, срещу ответника, който е причинил произшествието при
управлението на автобус с рег. №********, ведно със законната лихва от
подаване заявлението по чл.410 ГПК – 12.5.2023 г. до изплащане на сумата,
както и - на осн. чл.78, ал.1 ГПК да го осъди за направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът М. П. С., не представя отговор на исковата молба, но чрез
процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Отрича да
е управлявал лекия автомобил, с който са причинени вредите, както и да е
негов собственик.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на заплатеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
1/Причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение, или
2/Възложителя за възложената от него на трето лице работа при или по
повод, на която са възникнали вредите по чл.49 по ЗЗД или
1
3/Собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.
Ето защо, ищецът носи тежестта да докаже твърденията си – че
ответникът на 1.6.2018 г. е управлявал л.а. с рег. № ******** и в нарушение на
правилата за движение по пътищата е предизвикал ПТП, в резултат на което е
причинил имуществени вреди на собственика на л.а. с рег. № ********,
причинната връзка между деянието и вредите, средните пазарни цени за
отстраняването на повредите, както договорите за застраховка Каско между
ищеца и собственика на л.а. с рег. № ********, съответно - Гражданска
отговорност, между ответника и собственика на л.а. с рег. № ********.
В процесния случай по делото липсват доказателства за авторството на
деянието с л.а. с рег. № ********. От приетия протокол за ПТП от 1.6.2018 г. и
от показанията на свидетеля И. Р. Р. се установява, че на тази дата между двата
автомобила е предизвикано произшествие по вина на неустановено по делото
лице, което е управлявало л.а. с рег. № ******** и се е блъснало в паркирания
л.а. с рег. №********. Нито един доказателствен източник не сочи кое лице е
управлявало автомобила.
От приетия по делото договор за продажба на МПС от 24.1.2018 г., който
е сключен в изискуемата форма за действителността му – писмена с
нотариална заверка на подписите на страните, се установява, че няколко
месеца преди произшествието ответникът е бил собственик на л.а. с рег. №
********, но на 24.1.2018 г. го е продал. Правото на собственост на
автомобила е възможна следа за установяване кой е извършител на
нарушението, но само това обстоятелство не е достатъчно, за да се установи
кой е авторът на конкретното деяние. В настоящия случай обаче още по-малко
може да се намери дори иниция за това въз основа на притежаваното от
ответника право на собственост повече от четири месеца педи
произшествието.
Ето защо, предвид недоказването на елемент от фактическия състав, въз
основа на който са основава твърдяното регресно право, е безпредметно да се
обсъждат останалите факти от предмета на доказване и искът следва да се
отхвърли изцяло.
Относно направените по делото разноски: Ответникът на осн. чл.78,
ал.3 ГПК има право да иска обезщетение за направените по делото разноски и
да докаже, че ги е извършил, но в случая ответникът нито е поискал, нито е
доказал да е направил разноски по делото.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* за признаване на
осн. чл.422, ал.1 ГПК ответникът М. П. С. с ЕГН ********** да е задължен му
плати на осн. чл.410 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 243,08 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 1.6.2018 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0000-5060-18-101062, срещу ответника, който е причинил
произшествието при управлението на автобус с рег. №********, ведно със
законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК – 12.5.2023 г. до
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
2
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3