№ 13377
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110148150 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД от И. Н. М.,ЕГН
**********,от гр.П,с пълномощник адв.Б. З.,с адрес гр.П,против В. Ц. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 10000 лева – главница по договор за заем,ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
заем на 13.07.2017 г.,при което ищецът,като заемодател,предоставил на
ответницата С.,като заемополучател,сумата от 10000 лева при уговорен срок
за връщане на паричната сума от две години,т.е. до 13.07.2019 г. Ищецът
поддържа,че е изпълнил своето договорно задължение и е предал паричната
сума,а ответницата не е върнала заемната парична сума. Ищецът претендира
осъждането на ответницата да заплати сумата от 10000 лева,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
С. със становище за недопустимост и неоснователност на иска – твърди се,че
договорът за заем е недействителен на основание чл.26,ал.2,предл.5 от
ЗЗД,поради което не може да породи правни последици,т.е. не възниква
задължение за ответницата да заплати сума от 10000 лева. Ответницата
твърди,че между страните не е сключен договор за заем,а чрез сключения
привиден договор се цели ищецът М. да заплати част от дължима неустойка
по предварителен договор. Ответницата твърди,че първоначално заедно с
дъщеря си,а впоследствие еднолично се явява собственик на недвижим имот,а
на 20.03.2017 г. е сключен предварителен договор с „П“ЕООД относно
учредяване право на строеж срещу обезщетение със жилища. Ответната
страна сочи,че по вина на дружеството не били изготвени необходимите
1
строителни книжа,поради което на 31.03.2018 г. договорното правоотношение
било прекратено. Ответницата твърди,че сумата от 10000 лева представлява
част от дължима неустойка по сключения договор,а според ответницата
вероятно е посочено сключване на договор за заем,за да бъдат отчетени
разходи. Ответницата сочи,че на 19.12.2017 г. е заплатена и неустойка в
размер от 18000 лева. Ответницата твърди,че в декларация от 15.03.2023 г.
ищецът заявил,че няма финансови претенции по сключения на 20.03.2017 г.
предварителен договор. Ответницата сочи,че не е настъпил падеж на
задължението като се позовава на т.3 б.а от раздел втори на сключения
договор. Ако искът бъде възприет за основателен,то ответницата формулира
възражение за прихващане със сумата от 16984,09 лева,представляваща
остатък от незаплатена неустойка по предварителен договор от 20.03.2017 г.
Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за заем от 13.07.2017 г.,сключен между И. Н.
М.,като заемодател,и В. Ц. С.,като заемател,съгласно който заемодателят
предоставя в заем сумата от 10000 лева на заемателя,а заемателят приема да
върне заетата парична сума при условията,посочени в договора.
Представен е предварителен договор от 20.03.2017 г. за учредяване
право на строеж срещу обезщетение със жилищни,гаражни и магазинни
площи,сключен между В. Ц. С. и Вениана Ангелова Бекярова,като
учредители,и „П“ЕООД,като приемател –строител. Според допълнително
споразумение от 19.12.2017 г. е постигнато съгласие,че считано от 25.08.2017
г. страна по предварителния договор е единствено В. Ц. С.,а срокът на
предварителния договор се счита продължен до 31.03.2018 г.
С декларация от 15.03.2023 г. „П“ЕООД,представлявано от И.
М.,декларира,че няма финансови или други претенции към В. Ц. С. по
предварителен договор за учредяване право на строеж.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД е обусловено
от доказване съществуването на заемно правоотношение,от доказване факта
на предаване на заемната парична сума. С този иск страната заемодател
претендира изпълнение на задължението на заемополучателя да върне
заемната парична сума,когато липсва доброволно изпълнение на това
задължение. Софийският районен съд приема,че е доказано,че между
страните е сключен договор за заем – по делото е представен договор за
заем,подписан от двете страни,съгласно който ищецът М.,като заемодател,и
ответницата С.,както заемател,са постигнали съгласие относно възникване на
заемно правоотношение за парична сума в размер на 10000 лева,в която
насока съдът взе предвид посочения в чл.1 от договора предмет на договора. С
2
оглед това,че договорът за заем е реален договор,за фактическия състав на
възникване на заемното правоотношение не е достатъчно доказването
постигане съгласие между страните относно съдържанието на договорното
правоотношение,както е при консенсуалните договори,а е необходимо и да
бъде доказано,че паричната сума от 10000 лева е предадена от заемодателя на
заемателя. Съдът счита,че ищецът М. е доказал,че е предал сумата от 10000
лева,тъй като съгласно чл.2,ал.2 от сключения договор за заем договорът
служи като разписка за предадената и получена парична сума. Това
означава,че от значение за преценка дали исковата претенция с правно
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД е доказана е дали ответницата С. е доказала
факта на връщане на паричната сума или на част от същата. В хода на
производството не са представени доказателства ответницата С. да е върнала
заемната парична сума или част от същата,поради което съдът намира,че
исковата претенция по чл.240,ал.1 от ЗЗД подлежи изцяло на уважаване – за
сумата от 10000 лева,за която искът е предявен. Не може да бъде споделен
доводът на ответницата С. чрез процесуалния й представител,че искът е
недоказан,защото не е настъпил падеж на задължението. Съдът,отчитайки
съдържанието на договорната клауза на чл.3 от представения по делото
договор за заем приема,че е настъпил падеж на задължението за връщане на
заемната парична сума – при съобразяване уговорения по т.б срок от две
години,считано от датата на подписване на договора,т.е. в срок до 13.07.2019 г.
Съгласно чл.3 от сключения между страните договор заемателят се задължава
да върне заемната парична сума от 10000 лева на по-ранната дата измежду
получена от заемателя парична сума вследствие прехвърляне право на строеж
или право на собственост върху обект в сграда,която „П“ЕООД се е задължила
да построи или до две години,считано от подписване на договора. С оглед
това,че никоя от страните нито твърди,нито доказва да е построена сграда в
собствен на ответницата недвижим имот,съдът счита,че по-ранната дата е две
години,считано от сключване на договора,т.е. падежната дата е настъпила на
13.07.2019 г. и предвид това,че ответницата С. не доказва да е платила на
падежа или в по-късен момент,исковата претенция за връщане на заемната
парична сума подлежи изцяло на уважаване в претендирания размер от 10000
лева.
Изводът на съда за основателност на исковата претенция не се променя
предвид формулирания в писмения отговор довод,че договорът за заем се
явява привиден и като привиден е недействителен. Законът за задълженията и
договорите регламентира,че привидната сделка не поражда правни последици.
Сделката е привидна,когато страните от външна страна са обективирали
наличието на договорно правоотношение,макар действително между тях да не
съществува намерение от възникване на облигационноправна връзка (
абсолютна симулация ) или са обективирали от външна страна
правоотношение,което е различно от правоотношението,относно което в
действителност са постигнали договореност ( относителна симулация ). В
конкретния случай ответницата С. твърди,че договорът за заем е привиден и
прикрива правоотношение относно неустойка по предварителен договор.
Страната,която се позовава на наличието на привидност като основание да
3
бъде счетено,че е налице недействителност на сделката следва да проведе
пълно и главно доказване,че договорът за заем е привиден,респективно
относно различния предмет на договорните отношения между страните.
Софийският районен съд приема,че ответницата С. не е провела доказване на
твърденията си,че договорът за заем е недействителен като привиден. Когато
страна по договор,каквато е ответницата С.,се позовава на привидност,тази
страна следва да докаже наличието на привидност на заемното
правоотношение чрез представяне на обратно писмо,което изхожда от
страните по правоотношението и което съдържа признание,че сделката е
симулативна или поне следва да представи начало на писмено
доказателство,което да позволява да бъде счетено,че съществува вероятност за
симулативност на изявленията – чрез писмени доказателства или чрез
изявления пред държавен орган на насрещната страна. С оглед
обстоятелството,че ответницата С. нито представя обратно писмо,нито
ангажира начало на писмено доказателство,доказването симулативността на
сделка,по която ответницата е страна се явява недопустимо чрез ангажиране
на гласни доказателства и съдът е оставил без уважение доказателственото
искане на ответната страна за допускане събиране на гласни доказателства – в
тази насока необходимостта от наличието на начало на писмено доказателство
като предпоставка за допускане събирането на гласни доказателства е
обективирано в съдебната практика – решение № 437/22.07.2004
г.,постановено по гражд.дело № 907/2003 г. по описа на ВКС, решение №
544/06.01.2011 г.,постановено по гражд.дело № 1053/2010 г. по описа на
ВКС,решение № 163/15.06.2011 г.,постановено по гражд.дело № 1536/2009 г.
по описа на ВКС. Съдът счита,че съдържащата се в чл.3 от договора за заем
клауза,която урежда възможност за заемополучателката да върне парична
сума в срок от пет дни,считано от реализиране на сделка в сграда,която
търговско дружество се е задължило да построи в неин имот,не сочи нито
пряко,нито косвено,че договорът за заем е привиден и прикрива друго
правоотношение. Както беше посочено,доказването на привидността се
реализира или чрез обратно писмо,в което страните изрично признават
симулацията,или чрез начало на писмено доказателство,според което
насрещната страна по договора в свое изявление в писмена форма или
обективирано пред държавен орган прави вероятно наличието на симулация.
В конкретния случай цитираната договорна клауза не позволява да бъдат
формирани каквито и да било изводи относно привидността на договора за
заем,в която насока следва да бъде отчетено,че клаузата на чл.3 б.а от
договора за заем би могла да се тълкува като уговорена във връзка с
реализиране парични средства от страна на заемополучателя С.,които да
позволят изпълнение на задължението за връщане на парична сума по
сключения договор за заем. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване – по основание и
по размер. С оглед това,че са останали недоказани твърденията за привидност
на договора за заем и като отчете,че страни по предварителния договор са
лица,различни от страните по заемното правоотношение – юридическото
лице,макар негов собственик да е ищецът по настоящото производство,е
4
самостоятелен правен субект,съдът счита,че изводът за основателност на иска
по чл.240,ал.1 от ЗЗД не се променя предвид декларацията от 2023 г.,според
която дружеството няма претенции по предварителен договор,сключен с В.
С.,защото тази декларация е неотносима към договора за заем,сключен между
две физически лица. Предвид липсата на идентичност на страните по заемното
правоотношение и страните по предварителния договор,сключен с търговско
дружество,съдът намира,че и формулираното в писмения отговор възражение
за прихващане се явява недоказано – от една страна,не са ангажирани в хода
на производството доказателства,които да установяват възникнало вземане за
неустойка в полза на ответницата С. и в какъв размер е същото,а от друга
страна,една от предпоставките,за да бъде реализирано прихващане е да има
насрещни вземания,а в настоящия случай дори да се приеме,че ответницата С.
има вземане за неустойка по предварителен договор,пасивно легитимиран да
отговаря за заплащане на неустойка е строителят по предварителния
договор,т.е. юридическо лице,различно от ищеца по настоящото производство.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че искът следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 400 лева държавна такса и 2500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение,в която насока съдът взе предвид формулираното
в писмения отговор възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца,което намира за основателно в частта за разликата
над 2500 лева до уговорения и заплатен размер от 4000 лева. Съдът счита,че
следва да бъде отчетено,че при съобразяване цената на иска,фактическата и
правна сложност на делото и разглеждането и решаването на делото в рамките
на едно съдебно заседание,че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение от 2500 лева,в която насока съгласно решение на СЕС по дело
№ 438/2022 г. е възприето,че не е допустимо национална правна уредба да
предвижда минимум на дължимо адвокатско възнаграждение,който да е
обвързващ за съда.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ц. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД на И. Н. М.,ЕГН **********,от гр.П сумата от
10000 ( десет хиляди ) лева – предоставена по договор за заем от 13.07.2017 г.
парична сума,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на
29.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Ц. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. Н. М.,ЕГН **********,от
гр.П сумата от 2900 ( две хиляди и деветстотин ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
5
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6