№ 449
гр. Варна, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20233100500249 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№
89419/23.12.2022 от Т. И. И. ЕГН ********** от гр.Варна, Вилна зона,
ул.28-ма № 20 ет.2 ап.9, чрез пълномощника си адв.М. Л.Д. от АК-Сливен, с
адрес за връчване : гр.Сливен, ул. „Г.С.Раковски" № 1, офис 6, срещу
решението на ВРС-46с-в № 4063/20.12.2022г по гр.д.№ 13424/2022г, с което
са му наложени мерки по ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
по отношение на Н. Н. Ц. ЕГН ********** и детето А. Т. И. ЕГН **********
двамата с адрес: гр.Варна ул.„Македония" № 25 ет.2 ап.2, на осн.чл.5 ал.1 т.1
ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м молителката Н. Н. Ц., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна
ул.„Македония" № 25 ет.2 ап.2, местоработата й, находяща се в гр.Варна ул.
„Генерал Колев" № 86, както и местата за социални контакти и развлечения
на молителката, за срок от 18 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м детето А. Т. И., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.
„Македония" № 25 ет.2 ап.2, училището на детето - „Св.Св.Кирил и
Методий"-Варна, както и местата за социални контакти и развлечения на
детето, за срок от 6 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН,
1
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск" в
гр.Варна ул.„Синчец" № 21, на осн.чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и
25лв - дължимата държавна такса за водене на делото, на осн.чл.11 ал. 2
ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати на Н. Н. Ц. сумата 800лв, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, а също и постановено при нарушение на процесуалните права.
Не е верен направеният от съда извод, че в първото съдебно заседание
по делото Т. Ив.И. бил признал изложеното в молбата за защита. Въззивникът
не бил правил такова изявление и не се е признавал за виновен за деянията,
чието извършване му е приписано в молбата от Н. Н. Ц..
Показанията на свид.Делчев не следва да бъдат ценени, тъй като е в
лоши отношения с въззивника и е заинтересован от изхода на делото. Затова
всички сведения, предоставени от него, не могат да бъдат приети за верни и
обективни и не е редно въз основа на тях съдът да постановява решението си.
Счита, че съдът неоснователно е оставил без уважение
доказателствените искания на Т. Ив.И., който представил флаш- памет със
съхранени в нея видео-записи от събитията на 10.09.2022г между него и Н.
Н.Ц. в МБАЛ „Св.Анна"-Варна. От тях било видно, че Н. Ц. била в
изключително добро здравословно състояние, с което се опровергавали
твърденията й за осъщественото от въззивника физическо насилие. Сочените
доказателствени средства били относими към предмета на делото и служели
за изясняването на спора, но съдът напълно ги игнорирал. По този начин е
извършено съществено процесуално нарушение, както и е нарушен
принципът на равенството в процеса: съдът уважил всички доказателствени
искания на Н. Ц., а тези на Т. И. - не.
Оставена без уважение била молбата му да бъдат изискани записите от
камерата на входа на МБАЛ„Св.Анна"-.Варна, от който е видно в какво
състояние е била молителката към момента, в който била отишла да бъде
2
освидетелствана на 10.09.2022г.
Счита за неоснователно Т. И. да бъде лишен от правото да осъществява
контакт със сина си А..
На първо място, не било доказано въззивникът да е извършил актове на
домашно насилие нито към Н. Ц., нито към сина си.
На второ място, забраната за лични контакти с детето била за
изключително дълъг период - 6 месеца. Поради ниската възраст, раздялата с
единия родител за половин година, би била пагубна за емоционалното и
психично състояние на детето, което обича баща си е свикнало редовно да
общува с него.
Не на последно място, Съдът неоснователно е наложил глоба на
въззивника в максималния размер на 1000лв, тъй като е безработен.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение от
ВРС в обжалваните му части и вместо това да постанови друго за
отхвърлянето на молбата
Претендира присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и пред
въззивната инстанция.
С жалбата не са направени доказателствени искания
В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 1439/9.01.2023г от
молителката Н. Н. Ц. в лично качество и като майка и законен представител
на детето А. Т. И., чрез адв.Д.Ч., посочена и за съдебен адрес, като оспорва
основателността на подадената въззивна жалба, като се излагат следните
доводи:
1/ поддържа се, че още в първото по делото с.з. на 7.11.2022г е било
направено предложение за споразумение от процес.представител адв.Д. в
присъствието на самия ответник Т.И., в сл.смисъл: "Предлагаме да
признаем иска, заповедта да си остане и да запазим режима на виждаме с
детето, но той да се осъществява само чрез бабата на детето- майката на
ответника."
Изявлението е отразено в протокол № 5570/10.11.2022г. Това изявление
на проц.представител е било възприето от съда като признание и е
обективирано в съдебен акт.
3
2/ не отговаряло на истината, че ответникът бил в лоши отношения с
разпитания свид.Д. и това не можело да се извлече от контекста на разпита му
в съдебна зала,обективирано в протокол № 5570/10.11.2022г, л.7-8 : "И. го
познавам от няколко години, от преди 1-2 години, като щяхме да правим
бизнес с него, но това е дълга история"; "Познавам Т. от 2020г. С него преди
имахме отношения. Бяхме на здравей и добър ден, а впоследствие ме
заплашваше. Мисли си, че е повече от това, за което се представя, и се
разделихме. Щяхме да правим бизнес, но не стана". Пак свидетелят излага, че
с молит.Ц. се познавали от 1-2 месеца; запознали се на плажа, покрай този
инцидент, когато тя го помолила да свидетелства впоследствие. Към датата на
нападението свид.Д. не я е познавал и не били в близки отношения.
Няма как и не може да бъде доказано, че свид.Д. е заинтересован от
изхода на спора.
Н.Ц. не поддържа отношения с него след разпита му в с.з. Същият сам
пожелал да я подкрепи и да свидетелства по делото. И не се е изплашил да
свидетелства, както се случило с другия свидетел, след като разбрал, че
отв.И. бил в близки отношения с членове на водеща политическа партия,
категорично отказал да бъде разпитван по делото.
3/ Що се отнасяло до представените от отв.И. доказателства с молба вх.
№ 84 339/6.12.2022, подадена между първото и второто с.з. година.
Твърди се, че възможността им за събирането била преклудирана след
първото проведено с.з.на 7.11.2022г.
Отделно от това, изрично е посочено в молбата, че клиповете били
направени по съвет на адвоката, което означава, че към датата на първото с.з.
на проц.представител му е било известно тяхното съществуване.
На сл.място, представените записи не са от мястото на инцидента на
плажа пред заведението "Ел Капан" на Крайбрежната алея, а в последствие в
МБАЛ "Св.Анна"-Варна около 18ч, докато Н.Ц. била прегледана веднага в
Спешен център за нанесените травми.
Интерес представлява фактът, че отв.И. не бил прегледан в Спешен
център непосредствено след инцидента, а се е снабдил с мед.у-е дни след
случилото се на 10.09.2022г (събота), а именно - на 13.09.2022г (вторник).
4/ извършеното домашно насилие спрямо майката било доказано с
4
всички възможни доказателствени средства: мед.у-е № 1007/ 13.09.2022г, изд.
от МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД, което не е оспорено, декларация по чл.9 ал.3
вр.чл.8 ал.1 и 3 от ЗЗДН – също неоспорена, както и свид.показания.
Отв.И. в с.з. на 7.11.2022г изрично е дал обяснение пред съда, че детето
било с него и не оспорвал това и това е отразено в протокола от с.з. С
протоколно определение съдът е приел за безспорно установен този факт - че
на процесната дата 10.09.2022г детето А. е присъствало на събитията, случили
се между майката Н. и бащата Т.. Това било установено и от разпита на
свид.Д..
В норма на чл.2 е посочено, че всяко насилие, извършено в присъствие
на дете, е насилие и спрямо самото дете.
Наложените ограничения на отв.И. да не контактува с детето са в
минимални граници-6 месеца. Необходимо било време детето да забрави
случилото се.
Затова счита, че произнасянето на съда е в ползва на отв.И. -баща на А..
5/ По отношение наложената глоба счита мотивите на съда за правилни.
Насилието било извършено на публично място, изключително
назидателно и унизително за Н.Ц..
По делото липсват твърдения, нито доказателства за финансовите
възможности на отв.И. да не е в състояние да плати наложената му глоба.
Поради изложеното моли за потвърждаването на решението в
обжалваните му части.
Моли за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Отправено е доказателствено искане : да бъдат изискани от Спешен
център при МБАЛ"Св.Анна-Варна“АД листи за преглед на пациент Н. Ник.
Ц. от 10.09.2022г в 18ч и от 11.09.2022г от 10:55ч, както и всички други
документи - допълнителни листи искания за рентгенови изследвания и
резултати от извършените рентгенови изследвания.
Чрез тях се цели да установи, че молителката била прегледана
непосредствено след инцидента, когато са били установени травматичните
наранявания, вкл. и на следващия ден - неделя.
От Н. Н. Ц. е подадена и насрещна въззивна жалба вх.№
5
1436/4.01.2023, лично за себе си и като майка и законен представител на
детето А., срещу решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлена
молбата й за налагане на максималния срок от 18 месеца ограничението
бащата да приближава сина си А., като излага следните доводи:
1/ детето А. е станало пряк свидетел на случилото се – побоят е бил
извършен пред очите му. Молителката виждала как детето плачело през
цялото време; било се задавило и не можело да си поеме въздух от уплаха.
2/ в присъствието на детето заплашил молителката, че ще я залее с
киселина и ще запали колата, ако повдигнела обвинения срещу него.
Пред всички обяснил, че имал познати в София и щели без проблем да
му изкарат фалшиво медицинско от какъвто характер си пожелаел.
3/ започна да дърпа детето А. и да го стиска, защото искал да го вземел.
Заплашил го, че ако не тръгне с него, нямало никога повече да го потърси; че
трябвало да тръгне с него иначе няма да го погледне. Детето се разплакало и
отишло при молителката, която отново се обадила на 112. Докато пристигнал
екипът, той ги преследвал из етажите на болницата и ги заплашвал, че ще ги
избие и ще ги заличи – и всичко това пред очите на детето.
4/ разкрил тайната на осиновяването на молителката от баща й пред
детето А.. Нито тя, нито детето знаели за това.
Изрично била описала състоянието на детето – то било травмирано,
объркано и стресирано.
5/ съдът в мотивите СИ е приел, че срокът от 6 месеца бил достатъчен,
за да доведе до промяна в отношението на родителя, до преосмисляне
неговото поведение, до осъзнаване на отговорностите му като родител, както
и за причините, довели до налагане на мярката, които се коренели единствено
в неговата невъздържаност, агресивност и липса на самоконтрол.
На 10.01.2023г ставали точно 4 месеца от извършеното насилие.
Твърди, че за тези 4 месеца промяна в отношението на родителя-баща
не са настъпили. Точно обратното, продължавал да се заканва пред хора от
близкото обкръжение, че отново щял да й посегне, защото не си била научила
урока. Няколко човека я информирали за това.
6/ При едно от идванията си до гр.Варна застанал пред входа на блока и
се обадил на съседа й, за да предаде подаръка за детето, които му действия са
6
в нарушение на Заповедта за незабавна защита № 166/10.10.2022г.
Отв.И. е имал възможност да изпрати подаръка по близки, чрез куриер
или чрез Български пощи, но не се е възползвал от нито един от посочените
начини, за да я подложи отново на стрес.
Действията му са извършени, за да бъде отново подложена на тормоз и
да се страхува от него.
Отделно от това, в деня, когато оставил подаръка за детето, се казал
пред служителката в съседния магазин My market, че ако Денис отново се
появял, го чакало същото – очевидно с ясното съзнание, че ще й бъде
предадено.
От действията на отв.И. и постоянно отправените заплахи към нея
ставало ясно, че не е преосмислял поведението си, а обратното, заканвал се,
че отново ще стори същото.
Счита че отв.И. не осъзнавал отговорностите си като родител – от
м.септ.2022г преустановил изплащането издръжката за детето. Към същия
месец бил вече в забава с 5 месеца. Трябвало да преведе издръжка в размер на
1500лв, но превел само 1000лв.
След подаването на молбата по ЗЗДН не е заплащал издръжка.
Нееднократно я заплашвал, че няма да види нито лев за детето и
трябвало да се оправя сама.
От всичко това из,че той не се чувствал виновен за извършеното в
присъствието на детето и на публично място и не възнамерявал да
преустанови тези си действия.
Затова не споделя мотивите на съда, че ако наложеното наказание било
за по-дълъг период от време щяло да настъпи отчуждение между детето А. и
неговият баща.
Твърди, че, за да настъпи родителско отчуждение, било необходимо
водещият родител /т.е. майката/ да заеме позицията на отчуждаващ родител,
която до този момент не била настройвала и манипулирала детето против
баща му. Освен това, и към настоящия момент говорела на детето за бащата
само в положителен аспект.
Счита бащата, че е с компрометиран родителски капацитет.
Завела гр.дело по реда на чл.127 СК, защото бащата отвлякъл детето в
7
гр.София и не го върнал. Продължил да я заплашва с нови такива действия,
като редовно изтъквал, че никой не можел да го спре. Отделно от това,
редовно злоупотребява с кокаин и е зависим от тази субстанция.
През изминалия период от време от 10.09.2022г до днес детето А.
променило коренно поведението си спрямо майката, близките си и в училище,
което е направило впечатление на кл.ръководител, отчетено като
положително. Молителката отдава това на отсъствието на бащата в живота на
детето и липсата на неговото влияние.
Счита, че детето не е превъзмогнало преживяното; често се сещало и
говорело за това, като се опитвало да оправдава баща си. Намира детето за
жертва на своя баща, то копирало неговото поведение, а това било
несъвместимо с добрия родителски капацитет.
7/ Счита поведението на бащата за пагубно за детето и затова
възнамерява да заведа и други дела срещу него и да докажа компрометирания
му родителски капацитет.
С оглед на гореописаното моли за постановяване на решение в интерес
на детето А., като определеният срок бащата да не доближава детето на по-
малко от 100м разстояние бъде продължен до максималния от 18 месеца.
Моли за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащи на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
По отношение заявеното в ПО на въззивницата искане за изискване на
писмените доказателства за установяване на здравословното й състояние чрез
проведените прегледи на посочените дати, съдът намира, че не се налага
служебното им събиране при положение, че са издадени на самата молителка,
поради което би следвало да са в нейно държане или разполага с
възможността сама да се снабди със същите, а при необходимост може да се
снабди с удостоверение, издадено от съда.
8
Ето защо, жалбата и писменият отговор, както и насрещната въззивна
жалба следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 89419/
23.12.2022 от Т. И. И. ЕГН ********** от гр.Варна, Вилна зона, ул.28-ма
№ 20 ет.2 ап.9, чрез пълномощника си адв.М. Л.Д. от АК-Сливен, с адрес за
връчване : гр.Сливен, ул. „Г.С.Раковски" № 1, офис 6, срещу решението на
ВРС-46с-в № 4063/20.12.2022г по гр.д.№ 13424/2022г, с което са му наложени
мерки по ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
по отношение на Н. Н. Ц. ЕГН ********** и детето А. Т. И. ЕГН **********
двамата с адрес: гр.Варна ул.„Македония" № 25 ет.2 ап.2, на осн.чл.5 ал.1 т.1
ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м молителката Н. Н. Ц., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна
ул.„Македония" № 25 ет.2 ап.2, местоработата й, находяща се в гр.Варна ул.
„Генерал Колев" № 86, както и местата за социални контакти и развлечения
на молителката, за срок от 18 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м детето А. Т. И., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.
„Македония" № 25 ет.2 ап.2, училището на детето - „Св.Св.Кирил и
Методий"-Варна, както и местата за социални контакти и развлечения на
детето, за срок от 6 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН,
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск" в
гр.Варна ул.„Синчец" № 21, на осн.чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС ГЛОБА в размер на
1000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и 25лв - дължимата държавна такса за
водене на делото, на осн.чл.11 ал. 2 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати на Н. Н. Ц.
сумата 800лв, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
9
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.№
1436/4.01.2023, подадена от Н. Н. Ц., лично за себе си и като майка и законен
представител на детето А., срещу решението на ВРС в частта му, с която е
отхвърлена молбата й за налагане на максималния срок от 18 месеца
ограничението бащата да приближава сина си А..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.02.2023г от 13.30ч, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10