№ 68
гр. Габрово, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20234210201089 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Мак Ди” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 9, представлявано от
управителя Д. Т., против Наказателно постановление № 07-
2300143/13.11.2023 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл.
62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
В жалбата управителят, а в съдебно заседание представителят на
дружеството – жалбоподател адв. С. Б., молят за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление поради изцяло гражданскоправен характер на
отношенията с лицето В. М. към процесната дата. Направено е и искане за
присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
моли за цялостно потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление
с оглед несъмнената доказаност на описаната в него фактология и
установеното по несъмнен начин трудово правоотношение на „Мак Ди”
ЕООД с цитираното лице. Моли да и бъде присъдено и юрисконсултско
1
възнаграждение и възразява срещу размера на заплатеното адвокатско такова
в случай на отмяна на атакувания санкционен акт.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.
Дружеството – жалбоподател стопанисва хотел „Мак” в гр. Габрово,
като с оглед инцидентна необходимост за обслужване на свои гости наемало
лица /предимно ученици/ за временна подневна заетост на граждански
договори. Във връзка с подобен възникнал ангажимент за посрещане и
изхранване на група чужди туристи, с лицето В. М. на 16.08.2023 г. бил
сключен граждански договор за „аранжиране и подреждане на петнадесет
броя маси за хранене” в ресторанта на хотела и „осъществяване на
комуникация между гостите и обслужващия персонал” на 18.08.2023 г. По
силата на същия договор „Мак Ди” ЕООД следвало да заплати на В. М.
сумата от 50 лева, като същият бил включен и в графика за работа на
18.08.2023 г.
Следобяд на 18.08.2023 г. В. М. отишъл в ресторанта на хотела и зедно
със служителите на „Мак Ди” ЕООД и настоящи свидетели Ц.а Д. и С.Т.
започнал да изпълнява уговорените дейности – първоначално аранжиране на
маси, а впоследствие – комуникация с група чуждестранни туристи.
Същевременно в диапазона от 20:40 ч. до 21:30 ч. на проверка в обекта
пристигнали служителите на АНО Д. Г. и Ц. Р., които установили свидетеля
В. М. да отсервира чинии. Същият в 21:00 ч. на 18.08.2023 г. попълнил
декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочил, че работи в „Мак Ди”
ЕООД от м. март 2023 г. като „наемане за дадено събитие”, с работно време
на две смени, както и че има сключен граждански договор за „подреждане на
зала и отсервиране”. В дадените в хода на проверката обяснения
2
управителката на „Мак Ди” ЕООД Д. Т. вписала, че В. М. е нает с граждански
договор за обслужване на туристическата група. Въз основа на всички свои
констатации Д. Г. и Ц. Р. преценили, че отношенията между дружеството -
жалбоподател и В. М. са трудови по своята правна природа, и въпреки това
той е бил допусната до работа на 18.08.2023 г. на длъжността „сервитьор” без
сключен в писмена форма трудов договор. За това деяние, квалифицирано
като нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, Д. Г. и Ц. Р.
съставили против „Мак Ди” ЕООД АУАН № 07-2300143/18.10.2023 г., станал
основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление. Препис от
него е връчен на дружеството на 12.12.2023 г., като на 21.12.2023 е подадена и
настоящата жалба срещу него.
Безспорно ключовият въпрос в настоящото производство е за
обективният правен характер на взаимоотношенията В. М. и „Мак Ди” ЕООД
към момента на проверката, като според съда липсват достатъчно
доказателства те да са били трудовоправни. Според АНО същият е
изпълнявал функциите на „сервитьор” в дружеството, за което заключение
обаче няма налична доказателствена основа. За него индикации съществуват
в преките впечатления на проверяващите, установили В. М. да отсервира
чинии, както и изключително оскъдни по своя характер – в попълнената от
последния декларация чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. Същата като цяло е доста
противоречива от информационна гледна точка, съдържа доста задрасквания
и донякъде – взаимоизключващи се твърдения, поради което и следва да бъде
изключително внимателно съпоставена с останалата доказателствена
съвкупност. А в нея са налице категорични индиции за изцяло
гражданскоправен характер на изследваното правоотношение, като на водещо
място това са показанията на самия В. М., който при разпита си заяви, че на
процесната дата действително е бил ангажиран с извършване на конкретна
дейност - „подреждане на зала и отсервиране”, точно както е упоменато и в
приложения Граждански договор между него и „Мак Ди” ЕООД от
16.08.2023 г. Свидетелят бе категоричен и че го е подписал преди започване
на работа, както и че с приключване на поставената задача отношенията му с
дружеството са били финализирани, като му е било заплатено и уговореното
възнаграждение от 50, 00 лева, посредством РКО № 1536/18.08.2023 г.
Липсват каквито и да е данни за антидатиране на приложения Граждански
договор, като информацията в него се потвърждава също така и от разпита на
3
свидетелите Ц.а Д. и С.Т., както и от наличния график за работа за м. август
2023 г., където има изрично посочване, че В. М. ще бъде ангажиран
единствено за 18.08.2023 г. До голяма степен самият той собственоръчно и
доброволно е вписал същото и в приложената декларация по чл. 402, ал.1, т.3
от КТ, където ясно е посочил, че има сключен граждански договор с „Мак
Ди” ЕООД за извършване на конкретна дейност на цитираната дата срещу
уговорено еднократно платимо възнаграждение. В тази декларация
действително В. М. е посочил и че работи от м. март 2023 г. на двусменен
режим, но съдът придава на тези две обстоятелства характер на техническа
грешка от страна на автора, който очерта съвсем различен характер на своята
дейност в хотел „Мак” към 18.08.2023 г. и заяви, че е вписал това от
неразбиране. А това е логически обосновано, доколкото се касае за лице в
изключително млада възраст /18 годин към момента на проверката/, без
налични познания в областта на трудовото законодателство, което и видно от
направените задрасквания не е било съвсем наясно какво точно трябва да
декларира. Но разпитан пред съда, самият В. М. ясно посочи изцяло
инцидентния и времево лимитиран характер на своята дейност /която по
негови думи е извършвал и през м. март 2023 г./, за характеристиките на
която са налице и други доказателства, а именно тези, анализирани по – горе.
Ето защо и по-горните съображения съдът констатира, че в случая
между „Мак Ди” ЕООД и свидетеля В. М. е бил налице валидно сключен
граждански договор от 16.08.2023 г. за изпълнение на ясно фиксирано
еднократно задължение, между равнопоставени правни субекти, с изрично
уговорени резултат и възнаграждение, с което отношенията между страните
се финализират. В случая не се доказа тезата на АНО, че В. М. системно е
изпънявал функциите на „сервитьор” в интерес на дружеството в посочения
обект в предварително фиксиран времеви пояс с дължимо периодично
заплащано възнаграждение и със поето задължение за спазване на трудова
дисциплина, респ. няма доказани отношения по предоставяне на работни сила
от негов страна в интерес на жалбоподателя. Ето защо и изследваното
нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ се явява категорично
недокозано, а това от своя страна мотивира съда да отмени в цялост
атакуваното Наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН
Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” дължи заплащане на направените
4
от „Мак Ди” ЕООД разноски за наетия защитник в настоящото производство.
Дружеството е ангажирало такъв в лицето на адв. С. Б. от АК - Габрово, на
която съобразно представеното по делото пълномощно е заплатена сумата от
600 лева. От страна на юрк. С. по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН е направено
искане за редуциране на този размер поради завишеност и ниска степен на
фактическа и правна сложност на делото, което съдът намира за основателно.
Безспорно материалите по делото са с ограничен обем, предметът на
доказаване не може да бъде бъде отличен като комплициран от правна страна,
поради което и заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно
и следва да бъде редуцирано. След това заключение съдът намира, че
неговият размер следва да е минимално възможният по смисъла на чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и да възлиза на сумата от 450 лева, като друго последващо
негово намалание, макар и възможно с оглед цитираното Решение на Съда на
ЕС, е необосновано. Ето защо и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция
„Инспекция по труда – Габрово” следва да бъде осъдена да заплати на „Мак
Ди” ЕООД сумата от 450 лева за осъщественото спрямо дружеството от адв.
С. Б. от АК - Габрово процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 07-2300143/13.11.2023 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във
вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „Мак Ди” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 9, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в
качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с
чл. 1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по
труда” - Габрово, да заплати на "Мак Ди” ЕООД, ЕИК: *********,
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
5
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6