ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 01.02.2021 г.
Административен
съд-Русе, 6 състав,
в закрито заседание на втори феврари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 670 по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на П.Ц.Ц.,
жалбоподател по адм.д. 730/2020г.,присъединено към към адм.д.670/2020г. и по
молба на адв.Я.П., пълномощник на жалбоподателя Д.Ц.Ц. –жалбоподател по
адм.д.670/2020г. , за допълване на определение № 1 / 12.01.2021г. , постановено
по настоящото дело, в частта за разноските чрез присъждане на направените от
молителите разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 900лв.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата
Община Ценово е депозирал писмен отговор, в който се счита претенцията за
неоснователна и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Молбите са депозирани в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, поради което са допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
В съобразителната част на определението е прието, че за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна
помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за
извършен банков превод.
Съдът е приел, че макар в хипотезата на
чл.143 ал.2 АПК при оттеглен адм.акт жалбоподателите да имат право на разноски
, не е доказано заплащането на адв.възнаграждение. Независимо от
формираната в мотивите на определението воля в обратен смисъл, искането за
неговото изменение в частта за разноските, с оглед акцесорния характер на тази
претенция, следва да бъде разгледано в нарочното производство по чл.248 от ГПК.
Тъй като произнасянето по въпроса за разноските, макар и обусловено от изхода
на делото, не е част от произнасянето по съществото на спора, ако при
присъждането им е допусната грешка, то няма процесуална пречка съдът, на
основание чл.253 от ГПК, не само да измени, но и изцяло да отмени своя акт в
частта за разноските (с характер на определение) в рамките на производството по
чл.248 от ГПК, което се развива пред него (в този смисъл вж. определение №
586/17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.). За пълнота следва да се
посочи, че изменение, респ. отмяна може да се търси само на диспозитива на
съдебния акт, но не и на изложените в него мотиви, като в тази връзка съдът
отбелязва излишните и неетични коментари в искането, което явно е изготвено от
пълномощника адв.С. М., като се има предвид непълнолетната възраст на
жалбоподателя П.Ц. и дадените пълномощия, за което допълнително следва да му се
напомни за разпоредбата на чл.21 от Етичния кодекс на адвоката и чл.100а ГПК.
Поради опущение съдът не е съобразил, че на л.9- 10 от присъединеното
адм.д. 730/20г. с нарочна молба от адв.пълномощник С. М. от 15.12.2020г. е приложен допълнително и
договор за правна защита и съдействие на
форматен лист А 4 с договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 900лв., при плащане в брой при
подписване на договора 14.12.2020г. , поради което искането на П.Ц. за допълване
на определението в частта за разноските се явава основателно.
Основателно е възражението на ответната страна за прекомерност на
уговореното възнаграждение.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност,
съдът може да присъди по –нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА
Тъй като оспорения и оттеглен адм.акт е издаден на основание чл.195 ал.5
и ал.6 вр.чл.196 ЗУТ съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения , минималното възнаграждение „за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по ЗУТ „е в размер на 900лв.
В случая обаче макар и договорено в този размер, а с оглед характера на
разписка на представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира за
нужно да отбележи, че реално процесуално представителство не е осъществено.
Изготвена е само жалба. Приложимата в случая норма на чл.9 ал.1 от Наредбата
предвижда за изготвяне на жалба,
възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7
или 8, но не по-малко от 300 лв.
Съдът намира за нужно да отбележи, че възможността му да присъди
по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение е разгледан в
практиката на СЕС по преюдицилано запитване на национален съд- решението на СЕС от 23.11.2017 г. по
присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на
Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение/ т.52 и т.58/ е даден
положителен отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат -
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Посочено
е ,че националната правна уредба съгласно която съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС./т.52/ Посочено е, че националният съд
следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАдвС е
приета или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения,
могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната
легитимна цел. /т.58/. Основната легитимна цел на приетата от ВАдвС наредба е
да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата, обема на предоставената правна помощ,
предмета на делата и/или защитавания материален интерес. Действително съгласно
чл.36 ал.2 от ЗА на първо място размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента,който размер трябва да бъде справедлив и
обоснован за съответния вид работа и на
второ е налице ограничение ,че не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер. Познавайки контекста на прилагане на
тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща
друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при
хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално
не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на иска, а в конкретния
случай без материален интерес - посочвайки общо дела по ЗУТ и ЗККР, без да
отчита тяхното разнообразие и специфика/ чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата/, то
посочената правна уредба, към която препраща чл.78 ал.5 ГПК налага ограничения, които, според настоящият
състав на съда не са необходими за постигане на посочените легитимни цели.
Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от
националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка
53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с
позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77). В посоченото
последно решение на СЕС изрично следва ,че всяка разпоредба на национална
правна система и всяка законодателна, административна или съдебна практика,
която може да намали ефикасността на правото на Съюза, поради факта, че отказва
на компетентния да прилага това право съд, правомощието в самия момент на
прилагането да извърши всичко необходимо, за да изключи прилагането на
националните законови разпоредби, които евентуално представляват пречка за
пълната ефикасност на пряко приложимите норми на Съюза, е несъвместима с
изискванията, произтичащи от самото естество на правото на Съюза (Решение по
дело Simmenthal, посочено по-горе, точка 22 и 23, както и Решение по дело
Factortame точка 20). СЕС сочи, че
съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите
конституционни традиции на държавите членки, уреден е в членове 6 и 13 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи,потвърден също в член 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, както и че в това отношение съдилищата на държавите членки са
длъжни съгласно предвидения в член 10 ЕО принцип на сътрудничество да гарантират
съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза
(Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet, C‑432/05, Сборник,
стр. I‑2271, точки 37 и 38, както и цитираната съдебна практика).
Именно ефективната правна защита е този обем работа, за която се дължи
обосновано възнаграждение.
И тъй като отговорността за разноските е обективна,
присъждането на разноски ,най-вече в
случая на чл.143 ал. 2 АПК, не е и не може да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на действително направените разноски при направено възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК , който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2
от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен
на извършената правна защита и съдействие , без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Поради това в тежест на Съда е да
прецени дали заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в конкретния случай не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото и обема на извършената работа,респ. осъществената ефективна защита ,
като дори с оглед на тълкуването с
решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16
година за връзката между минималния размер на адв.възнаграждение в случая и
невъзможността на съда съгласно чл.78 ал.5 ГПК да го намали под минимума , да
го прецени към минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делото, предмета му,защитавания
материален интерес и развитието на процеса.
Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение макар и в
минималния предвиден размер е прекомерно, тъй като първо същото е договорено в
общ размер за процесуално представителство и защита до приключването му във
всички инстанции, като до ефективно такова не се е стигнало поради оттеглянето
на адм.акт, преди органа да е узнал за подадената жалба, с което правните
последици от оспорения акт не са настъпили и интересите на жалбоподателя не са
накърнени. Жалбата е била подадена директно в АдмС-Русе с вх. №
4424/14.12.2020г., като е образувано адм.д. 730/2020г., присъединено към настоящето
на 11.01.2021г., без да е била дадена възможност на органа съгласно чл.152 АПК
да представи в цялост преписката, включително и доказателства за връчването на
оспорената заповед, които не са били представени от оспорващата страна. Видно
от материалите по адм.д.730/2020г., призовката до адм.орган за насроченото за
04.02.2021г. открито с.з. по делото, ведно с жалбата и указанията на съда, е
получена на 04.01.2021г., като междувременно на 31.12.2020г. / две седмици след
изготвянето на жалбата/ и преди АО да узнае за нея, оспорената заповед вече е
била отменена от издателя й.
Реално до процесуално осъществено представителство и защита по реда на
АПК до окончателното приключване на делото, което е и предмета на договора за
правна защита и съдействие не се е стигнало, като защитата е свързана само с
изготвянето и подаването на жалбата, т.е приложим е реда на чл.9 от Наредбата,
като и в тази връзка е основателно възражението за прекомерност и с оглед
предвиденото от ¾ от сумата по чл.8 ал.2 т.1
Следва да се има предвид и съдържанието на оспорената заповед
РД-11-177/09.10.2020г. на Кмета на Община Ценово, с която е разпоредено на
братята Д. и П. Ц. премахването за своя сметка на останки от бетонен
цокъл,погрешно ситуиран в чужд имот, като вече на база подадена на 18.11.2020г.
жалба от Д.Ц. е образувано настоящето адм.д. 670/2020г. Настоящето производство
не е фактическа и правна сложност , а като се съобрази и фазата на
производството и неговото прекратяване поради оттегляне чрез отмяна на
атакувания акт, преценката относно обема на осъществената защита е за
присъждане на адв.възнаграждение в размер на 300лв. за изготвяне на жалба
съгласно чл.9 от Наредбата за адвокатските възнаграждения ,приложима по аналогия съгласно параграф 1 от
ДР на Наредба 1/ 2004г за минималните адвокатски възнаграждения
Воден от горните съображения и по отношение молбата от адв.Я.П. , пълномощник на
жалбоподателя Д.Ц.Ц. –жалбоподател по адм.д.670/2020г., съдът я намира за частично
неоснователна с оглед на размера на заявената претенция за присъждане на
адв.възнаграждение в размер на 900лв. и с оглед на възражението за
прекомерност.
Действително искането за разноските не е задължителен
реквизит на жалбата.Искането за разноски може да бъде направено до приключване
на устните състезания пред съда, било то писмено или устно с приложен списък на
разноските по чл.
80 ГПК или без списък. В случая в жалбата е направено искане за присъждане
на разноски, но доказателства за извършването им / изключая присъдената д.т./
са представени едва с искането по чл.248 ГПК. Искането за разноски е акцесорно
вземане, основано на облигационните отношения между страните и се дължи от страната,
която с поведението си неоснователно е предизвикала правния спор, в случая от
адм.орган издал оттегления адм.акт
Тук за разлика от ситуацията за опущение от страна на
съда по повод жалбата на П.Ц. и своевременно представения към пълномощното и
договор за правна защита и съдействие , следва да се подчертае , че е представено само пълномощно за процесуално
представителство общо пред съдилищата и за подаване на жалби, искови молби и
завеждане на дела, без договор за правна защита и съдействие, като изрично в
жалбата от 18.11.2020г. относно приложенията е налице забелване в т.4 , в която
прозира текст ,свързан с договор за правна защита и съдействие, което се и
признава в молбата-искане. Т.е. действително и при изготвянето на жалбата срещу
оспорената заповед, между страните не е бил сключен договор за правна защита и
съдействие и не е уговорено и заплатено в брой/ както се твърди/
адв.възнаграждение. Представения договор за правна защита и съдействие едва с
искането по чл.248 ГПК, с възможността за поставяне на условно или избрано
определена дата, с оглед на развитието на производството, носи саморъчно
изписана дата 20.11.2020г., т.е преди датата на прекратителното определение
Ползването на адвокатски услуги се основава на принципа
на свободно договаряне, което се материализира чрез договор за правна помощ
съгласно ЗА. Както ЗА и този договор уреждат какви са възможностите, правата и
задълженията както на клиента, така и на адвоката при осъществяване на
поръчаните правни услуги.
Предмет на договора
обикновено е оказване на правна помощ и защита законните интереси на клиента
във връзка с образуване и водене на конкретно дело или дела, което не е налично
в представения допълнително такъв. Договора за правна помощ и съдействие в
случая, макар и не под формата на извлечение от кочан за нуждите на ЗСч, макар
и късно представен, едва с искането, е за процесуално представителство, което
не е осъществено и дори не е представен анекс към него и не е посочено
конкретно дело.
Независимо от това съдът счита, че при липсата на
изразено процесуално представителство и ефективна защита по конкретното
производство, което е предмет на договора и уговореното за него възнаграждение/
мотиви за това по-горе/, същото е не само прекомерно, но и несъответно на
оказаната защита.
Настоящето производство не е фактическа и правна сложност , а като се
съобрази и фазата на производството и неговото прекратяване поради оттегляне
чрез отмяна на атакувания акт, преценката относно обема на осъществената защита
е за присъждане на адв.възнаграждение в размер на 300лв. за изготвяне на жалба
съгласно чл.9 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, приложима по
аналогия съгласно параграф 1 от ДР на Наредба 1/ 2004г за минималните
адвокатски възнаграждения, при липса на осъществено ефективно процесуално
представителство в съдебна фаза.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №1/
12.01.2021 г., постановено по настоящото адм.д. 670/2020г. по описа на
Административен съд - Русе, в частта за разноските, като :
ОСЪЖДА Община Ценово ЕИК
00530671 ,представлявано от кмета на Общината д-р П.Г.П. да заплати на П.Ц.Ц. сумата от 300лв , представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение пред АдмС-Русе
ОСЪЖДА Община Ценово ЕИК 00530671 ,представлявано от кмета на
Общината д-р П.Г.П. да заплати на Д.Ц.Ц.
сумата от 300лв, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред АдмС-Русе
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ