Решение по дело №5769/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1383
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20224520105769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. Русе, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520105769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ.
Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка” като незаконосъобразно.
Претенцията на ищеца Е. М. Д. се основава на твърдения, че е бил в
трудово правоотношение с ответника считано от *** г. на длъжност
„консултант – клиентска поддръжка“. Труд полагал от гр. Русе. На *** г.
ответникът издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“, като квалифицирал извършеното от него като „критична
грешка“ и приел, че действията на ищеца били небрежни. Мотивирал се и с
това, че ищецът е застрашил резултатите на екипа и отношенията с клиента.
Счита, че в случая липсват вредни последици. В заповедта било посочено, че
е извършил нарушението на *** г., а впоследствие се говорело за дата *** г. и
така не ставало ясно кога и как е нарушил трудовото законодателство и
вътрешните правила. Също така не била удостоверена датата на връчване на
заповедта. Посочва изискванията, които трябва да бъдат спазени при
провеждане на дисциплинарната процедура, включително и по отношение
искането на обяснения за нарушението и реквизитите на заповедта за
налагане на наказание. В условията на евентуалност се позовава на
малозначителност на евентуалното нарушение. Счита, че не са спазени
изискванията за налагане на дисциплинарно наказание, поради което моли да
бъде отменена заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание
1
„забележка“.
Ответникът „Съдърланд Глобъл Сървисиз България”-ЕООД с
ЕИК200182310 е подал отговор, с който оспорва иска. Признава, че ищецът е
служител на ответника за посочената длъжност, като трудовите му
задължения включват оказване на съдействие на потребители на онлайн
платформа в качеството им на клиенти на ответника. Осново негово
задължение било да оказва съдействие на клиенти, за което бил преминал
специално обучение. Освен това била осигурена и система за знания Гуру, до
която ищеца имал непрекъснат достъп и бил длъжен да ползва и спазва. Там
били регламентирани и правилата за оказване съдействие на потребител,
чийто клиентски профил е отнет/недостъпен, като било упоменато и кои
грешки в работата се считат за „критични“. Освен това периодично на
служителите били изпращани имейли с бюлетини, съдържащи скрийншотове
и напомняния за начина на работа и спазване на правилата. Такива били
изпращани и на ищеца като на *** г. бил изпратен имейл от лицето Т.К. до
ищеца, с което били дадени указания, че в случай на компрометиран платен
клиентски профил единствено приложими за верифициране на потребителите
са екранните снимки. На *** г. ищецът повел разговор с клиент – потребител.
При прослушване на разговора на *** г. при осъществен вътрешен контрол
било установено, че ищецът е възстановил достъпа на клиента до профила без
да изиска екранна снимка. Бил сигнализиран съответния ръководител на екип,
а *** г. бил изготвен констативен протокол за установеното, който бил
подписан с електронен подпис и връчен чрез електронната система за
връчване Евротръст. На *** г. от ищеца били поискани обяснения по случая и
той дал такива на *** г. Поради това ответникът счита, че е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание като заповедта била
подписана с електронен подпис. Спазени били всички изисквания за налагане
на дисциплинарното наказание, поради което ответникът моли предявения
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „консултант – клиентска поддръжка“ и като
такъв трудовите му задължения включвали задължение за оказване на
съдействие на потребители на онлайн платформа в качеството им на клиенти
на ответника. Представени са писмени доказателства за това, че ищецът е
обучен за естеството на работата си и правилата, които следва да спазва.
Включително на служителите на ответника е осигурена и система за знания
„Гуру“, до която ищеца също има непрекъснат достъп и в същата са
2
регламентирани и правилата за оказване съдействие на потребител, чийто
клиентски профил е отнет/недостъпен, като било упоменато и кои грешки в
работата се считат за „критични“. Представени са доказателства и за изпратен
на ищеца имейл от *** г., с който са му дадени указания, че в случай на
компрометиран платен клиентски профил единствено приложими за
верифициране на потребителите са екранните снимки /на л.29 от делото/. При
осъществяване на произволен вътрешен контрол на работата на служители на
ответника на *** г. бил прослушан разговор от *** г. между ищеца и клиент-
потребител, който искал възстановяване на достъпа си до платформата, което
искане било удовлетворено от ищеца без да спазва изискването за
верифициране на потребителя чрез екранна снимка. Тези негови действия
били приети от работодателя за нарушение на трудовата дисциплина и
станали повод за иницииране на дисциплинарно производство по Раздел III на
Глава IХ от Кодекса на труда /КТ/. От показаният на разпитания по делото
свидетел е видно, че действията на ищеца, които са квалифицирани като
нарушение на трудовата дисциплина са били извършени на *** г., а на *** г. е
осъществена онлайн кореспонденция между други служители на ответника -
прекия ръководител на ищеца, служител на отдел „Качествен контрол“ и
служител на отдел „човешки ресурси“/която е приложена по делото – на л.31
и л.32/. В същата и в съставен на *** г. констативен протокол на служител на
ответника на длъжност „акаунт мениджър“ е посочено, че нарушението е
осъществено на *** г. и че номерът на случая „case number“ е „***“.
Посочени са и имената на ищеца и агентския му номер и изрично е посочено,
че ищецът при верифициране на клиентски профил е изискал само „Р номер“
вместо да изиска екранна снимка от плащането съгласно процедурата,
уредена в системата „Гуру“. Протоколът и горепосочената онлайн
кореспонденция са връчени на ищеца *** г. чрез три съобщения в системата
за сигурно електронно връчване Евротръст, а на *** г. чрез куриерска пратка
му е връчено и искане за предоставяне на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ,
изготвено на *** г. от пълномощник на прокуриста на ответника. В същото е
посочено, че се искат обяснения за нарушение извършено на *** г., че същото
представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина, че е извършил
„сериозна грешка в работата си“, както и че не е дал обяснения въпреки, че е
запознат с протокола от *** г. Самото нарушение не е посочено като
фактически действия или бездействия на ищеца. Не е посочен и номера на
случая „case number“ по който е допуснато нарушението. На *** г. ищецът е
дало обяснения по искането за такива като е посочил, че на *** г. не е
извършвал каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина. След
получаването им с обжалваната заповед №***/*** г. на ищеца е наложена
дисциплинарно наказание „забележка“ като в същата е посочено, че на *** г.
е извършил сериозна грешка в работата си по case *** и че в 08.45 ч. на *** г.
3
клиент е поискал възстановяване на достъп до акаунт, която е удовлетворена
от ищеца без да поиска скрийншот като вместо това е изискан номер на
поръка.
Гореизложеното се установи от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
По отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда
определени процесуални изисквания – в чл.193 и чл.195 от КТ. Чл.193 от КТ
съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на
работника по повод нарушението, като изрично го уведоми за наличието на
дисциплинарна процедура срещу него. В настоящият случай не се установи
работодателят да не е изпълнил това си задължение. От представените
писмени доказателства е видно, че обяснения по случая са искани от ищеца
не само с искането от *** г., но и преди това като той е запознат с конкретния
кейс номер като са посочени датата, на която клиентът е искал съдействие,
действията на ищеца, несъответствието им с вътрешните правила на
работодателя, датата на установяване на пропуска при вътрешен контрол, а
дори и кореспонденцията между служителите на ответника по повод
проверката. Следва да се има предвид, че изискванията на чл.193 от КТ не са
произволни, а целят защита на правата на работника да разбере в какво точно
е обвиняван от работодателя, а в случая това е напълно ясно като е допустимо
искането за обяснения да препраща към друга документация, с която
работникът вече е запознат – в случая констативния протокол от *** г. и
онлайн кореспонденцията между служители на ответника от *** г.
Действително е налице известна неяснота относно това кока конкретно в
периода от *** г., когато клиент е поискал съдействие от ищеца по конкретен
кейс до *** г., когато работодателят е установил пропуска на ищеца, са
осъществени действията на ищеца по кейса, които са в нарушение на
вътрешните правила на работодателя. Същата обаче не нарушава правата на
ищеца да разбере в какво е обвинен, т.к. случаят се индивидуализира с
номера на кейса, с който той е запознат и много добре знае какво и кога е
извършил. Освен това и двете дати са в рамките на сроковете за налагане на
наказание по чл.194, ал.1 от КТ. Съдът не и приема доводите на ищеца, че
нарушението е малозначително. Видно е, че същото представлява „критична
грешка“ по смисъла на вътрешните правила на работодателя, видно е и че
ищецът не проявява самокритичност и въпреки, че е наясно с номера на кейса,
по който е допуснал пропуск в работата си не е дал обяснения по същество и
по никакъв начин не е коментирал работата си по конкретния кейс.
4
Отчитайки и това негово поведение работодателят напълно резонно е
преценил да наложи на ищеца най-лекото дисциплинарно наказание, което се
явява съответно на допуснато от него нарушение. Това е направено със
заповед, която отговаря на изискванията на чл.195 от КТ като в нея изрично е
посочен посочено, че е извършил сериозна грешка в работата си по case ***
след като в 08.45 ч. на *** г. клиент е поискал възстановяване на достъп до
акаунт, която е удовлетворена от ищеца без да поиска скрийншот като вместо
това е изискан номер на поръчка. Видно е, че описанието на нарушението в
заповедта съответства на това в предходните актове на работодателя, които са
сведени до знанието на работника, в т.ч. както искане за обяснения, така и
предходен констативен протокол като е ясно кога е обаждането на клиента и
кой е кейса, по който е работил ищеца. С оглед на изложеното съдът счита, че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е. М. Д., ЕГН:********** от гр.Русе
против ответника „Съдърланд Глобъл Сървисиз България”-ЕООД с
ЕИК200182310 иск за отмяна на заповед №***/*** г., с която на ищеца е
наложена дисциплинарно наказание „забележка“
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН:********** от гр.Русе да плати на „Съдърланд
Глобъл Сървисиз България”-ЕООД с ЕИК200182310 сумата в размер на 1800
лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5