Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр.Силистра, 02.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:съдия Маргарита
Славова, при секретаря Антония Стоянова, с участието на прокурор………., като разгледа докладваното
от съдия М.Славова адм.дело № 154 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена
е искова молба за обезщетение от Е.В. ***, за времето, през което не е
бил на служба поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение с Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Силистра. В процеса ищецът
участва чрез представител по пълномощие адв. М.Д. ***, който поддържа исковата молба и релевираното с нея
правно основание. Твърди, че Заповед № РД-11-039/05.11.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“
гр.Силистра, с която е било прекратено служебното му правоотношение от
длъжността „главен инспектор“, с придобит ранг IV старши, в ГД „Аграрно развитие“, на основание чл.106
ал.1 т.2, във връзка с чл.108 ЗДСл, е отменена като незаконосъобразна от съда,
което се установява и от приложеното служебно приключило адм.дело № 301/2019 г.
по описа на АС гр.Силистра. А щом уволнителната заповед е отменена от съда, то
налице били предпоставките за упражняване на правото му на обезщетение по
чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Заявен е общ размер на
главната осъдителна претенция от 5034.00 лева, представляваща 6 месечния сбор
от основната заплата за длъжността, определена към 09.07.2020 г. - датата на
признаване на уволнението за незаконно и по-конкретно - на влизане в сила на
отменящия го съдебен акт. Твърди още, че след прекратяване на служебното правоотношение
с отменената Заповед № РД-11-039/05.11.19 г., не е заемал държавна служба, нито
е полагал труд срещу възнаграждение по трудово или гражданско правоотношение, за
което да е подлежал на задължително осигуряване (арг. чл.4 КСО). Предявен
е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главното задължение след
предявяване на исковата молба, както и за изтекла мораторна лихва в размер на
6.99 лв. от отмяна на прекратителната заповед до предявяването на главния иск -
14.07.2020 г. Претендира присъждане и на съдебни разноски, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното им изплащане.
Ответникът - Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, като юридическото
лице съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на областните дирекции
„Земеделие“ /Обн. ДВ, бр.7/10 г., посл.изм. ДВ, бр.40/05.05.2020 г./, във
връзка с чл.205 АПК, което може да отговаря по предявените искове и в чиято
структура е органът, от чиито незаконосъобразен акт са произтекли
претендираните имуществени вреди, чрез упълномощен представител - директор на
Дирекция „АПФСДЧР“ М.Ч., оспорва главния иск, както и предявената в условията
на обективно съединение претенция за присъждане на законна лихва, в хипотезата
на чл.86 ал.1 ЗЗД, считано от отмяната на прекратителната заповед. Възразява, че
ищецът не е предявил пред органа по назначаване покана/молба за заплащане на
процесното обезщетение, посочвайки конкретен период, през който е бил без
работа, което правело неоснователно сезирането направо на съда с иска по чл.121
ал.1 т.3, във връзка с чл.104 ал.1 ЗДСл. Заявява възражение за прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат по реда на чл.78 ал.5 АПК,
във връзка с чл.144 АПК.
Производството
е по реда на Глава ХІ /чл.203-чл.207/ АПК, във вр.с чл.121 ал.1 т.3 и с чл.104
ал.1 от Закона за държавния служител. Съдът, съобразявайки становищата на
страните, твърденията в исковата молба и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност и, прие за
установено следното:
С
влязло в сила на 09.07.2020 г. Решение № 5/05.02.2020 г., постановено по
адм.дело № 301/2019 г. по описа на АС-Силистра, с оставането му в сила с
Решение № 9250/09.07.20 г., по адм.дело № 4668/20 г. на състав на Пето
отделение на ВАС, е отменена Заповед № РД-11-039/05.11.2019 г. на Директора на
ОД “Земеделие“ гр. Силистра, с която е било прекратено служебното
правоотношение на Е.В.В. от длъжността „главен инспектор“, с придобит ранг IV старши, в ГД “Аграрно развитие“, на основание чл.106
ал.1 т.2, във връзка с чл.108 ЗДСл, като незаконосъобразна, което се установява
и от приложеното приключило адм.дело № 301/2019 г. на АС гр.Силистра.
Ищецът сочи като размер на основната заплата за
длъжността към момента на признаване на уволнението за незаконно, по аргумент
от чл.104 ал.1 ЗДСл, визираният в Заповед № РД-11-038/05.11.19 г. - 839.00 лева,
което обстоятелство е потвърдено от ответния орган с вх. № 740/22.07.20 г.
/л.14-л.16/. Независимо от горното, е представена и Заповед № РД-11-026/16.09.20
г. на органа по назначаването за възстановяването му на длъжността на основание
чл.122 ал.1 ЗДСл, с основна месечна заплата от 839.00 лева /л.33/.
Следователно, по този факт не се спори. Другата група съставомерни
обстоятелства е свързана с установяване на неполагането на труд по трудово или
служебно правоотношение през подлежащия на обезщетяване период от ищеца (шест месеца след незаконното прекратяване на СлПО), за което същият е представил достатъчно убедителни
доказателства, неоспорени от ответната страна, както следва: Служебна бележка
изх. № 60-07-10-38215/20.07.20 г., издадена от Агенцията по заетостта /л.28/,
видно от която е, че от 11.11.2019 г. Е.В. е регистриран като търсещо работа
лице (безработен) и до
датата на издаването ѝ, подходяща такава не му е предложена; Удостоверение
изх. № 190192002872215/18.09.20 г., издадено от ТД на НАП гр.Варна, Офис
гр.Силистра /л.29/, свидетелстващо, че за периода 05.11.2019 г. - 15.09.2020 г.
декларации за действащи трудови договори на Е.В. няма подавани; както и
заверено копие от Служебна книжка № 17/27.07.2001 г. на ищеца, видно от която
е, че след уволнението му на 05.11.2019 г., няма последващи записвания, т.е. не
е бил назначен на друга държавна служба /л.30 - л.32/. Ето защо съдът приема, че
горният релевантен факт е доказан несъмнено.
Не
се спори между страните,че до незаконното уволнение, ищецът е изпълнявал
държавна служба на длъжността „главен инспектор“ в Главна дирекция „Аграрно
развитие“, с придобит ранг IV старши, в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра;
длъжностно ниво от КДА: експертно 7, с основна месечна заплата от 839.00 лева. Главният
иск е оценяем и размерът на неговата основа е потвърден с приложения на л.16 от
делото от ответния орган, фиш за изплатена заплата, както и със заповедта по
чл.122 ал.1 ЗДСл за възстановяването му на предишната длъжност с основна
месечна заплата от 839.00 лева /л.33/
С постановяване на Решение № 9250/09.07.20
г. по адм.д. № 4668/20 г. на ВАС, оставящо в сила Решение № 5/05.02.2020 г.,
постановено по адм.д. № 301/2019 г. на Административен съд гр.Силистра, последното
се е стабилизирало окончателно, влизайки в законна сила на 09.07.2020 г. и
следователно, от тази дата е възникнало правото на ищеца на обезщетение по
чл.104 ал.1 ЗДСл. Последният предвижда, че когато заповедта за прекратяване на
СлПО бъде отменена от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба,
но не за повече от 6 месеца. Следователно, правото на ищеца да получи
обезщетението възниква с влизане в сила на съдебния акт, с който заповедта е
отменена /Вж. Решение № 3919/13.03.20 г., адм.д. № 5732/19 г. на ВАС, III О и
мн.др./ Изложеното сочи на осъществяване на всички елементи от фактическия
състав на чл.104 ал.1 ЗДСл и следователно, на основателност на главния иск, в
предявения му размер от 5 034.00 лева.
Правото
на обезщетение по този законов текст цели да възстанови в патримониума на
незаконно уволненото лице само реално настъпилата празнота /щета/, изразяваща
се в намаления му доход вследствие на това уволнение. Разпоредбата на чл.104
ал.1 изр.1 ЗДСл регламентира хипотеза, при която лицето въобще не е получавало
възнаграждение, тъй като не е работило, както именно се установява в настоящото
производство за релевантния период от 05.11.2019 г. до 05.05.2020 г., а и до
обявяване на делото за решаване в съдебно заседание на 23.09.2020 г.
Правото на лихва за забава е акцесорно и
битува в правния мир доколкото е установено по размер и основание главното
задължение. В този контекст, основателно се явява искането за присъждане на
лихва при условията на чл.86 ал.1 ЗЗД, в размер на законната, съгласно
Постановление на МС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения /Обн. ДВ, бр.106/14 г. - в сила от 01.01.15
г./, считано от датата на възникване на основанието за плащането - 09.07.20 г.,
съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.05 г. на ВКС по
тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК. Исковата молба е заведена в АС-Силистра на 14.09.2020
г., което сочи на забава от 5 дни. Законната лихва, изчислена посредством сайта
Calcula tor.bg,
възлиза на 6.99 лева, в какъвто размер основателно е претендирана и следва да
бъде уважена. В този ракурс преценен спора по акцесорния иск, сочи на
неоснователност на възражението на ответния орган, че не е изпадал в забава
поради липсата на покана от ищеца за плащане, което се опровергава от
нормативната регламентация на чл.104 ал.1 ЗДСл и задължителното за прилагане (арг.чл.130 ал.2 ЗСВ) ТР № 3/2005 г., посочено по-горе, съгласно което
началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизането в сила на решението,с което е отменен унищожаемият
административен акт. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва от
предявяването на главния иск до окончателното му изплащане.
С
оглед изхода на процеса, на уважаване подлежи и искането за присъждане на
съдебни разноски в пълния им размер, който видно от представения Договор за
правна защита и съдействие на л.12 от делото и Фактура № 774/13.07.20 г.
/л.13/, възлиза на 1200 лева, с ДДС съгласно правилото от §2а, пр.2 от ДР на
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението за прекомерност на същия по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган,
следва да бъде отклонено като неоснователно, защото предявените искове са два (главен и акцесорен); оценяеми, т.е. с определен материален интерес и
съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по делото
възнаграждението за един адвокат възлиза на 581.70 лева, а съгласно чл.7 ал.2
т.1 от с.н. за иска за лихва - на 300 лева. Доколкото исковата претенция е
разгледана по реда на чл.203 и следващите от АПК, при субсидиарно приложение на
ГПК от препращането на чл.144 АПК, не се установява разлика в горните размери,
преценени в ракурса на чл.8 ал.1 т.3 и т.1 от с.н. Следователно, минимално
дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
на ищеца в производство от процесния вид, на един адвокат, възлиза на 881.70
лева, като реално заплатеното е 1000 лева, близо до последното. Задължението за
ДДС се начислява върху адвокатското възнаграждение и се дължи от ищеца,
съгласно §2а от ДР Наредба № 1/2004 г., но не е същинско възнаграждение,
подлежащо на преценка в контекста на обсъдените по-горе разпоредби на чл.7 ал.2
и чл.8 ал.2 от с.н. Ето защо като съответно на предмета на делото и на
нормативната регулация за минималните адвокатски възнаграждения, искането за
разноски в предявения му размер, подлежи на уважаване.
В обобщение настоящият състав приема, че предявеният
иск по чл.104 ал.1 ЗДСл следва да бъде уважен изцяло, ведно с искането за
присъждане на законна лихва от датата на предявяването му,както и изтекла лихва
за забава в заявения размер от 6.99 лева. Своевременно поисканите от ищеца и
установени по размер в производството съдебни разноски са дължими от ответната
ОДЗ-Силистра, воден от което и на основание чл.172, във връзка с чл.203 и сл АПК,
във връзка с чл.235 ГПК и във връзка с чл.144 АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“
гр.Силистра; с код по БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: гр.Силистра, ул.
„Христо Смирненски“ № 2, ет. 3, да
заплати на Е.В. ***, с ЕГН: **********, сумата
от 5 034.00 /Пет хиляди тридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение
по чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
ул. „Христо Смирненски“ № 2, ет.3, да
заплати на Е.В. ***, с ЕГН: **********, сумата
от 6.99 /Шест 0.99/ лева, представляваща
мораторна лихва за периода: 09.07.2020 г. - 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
ул. „Христо Смирненски“ № 2, ет.3, да
заплати на Е.В. ***, с ЕГН: **********, сумата
от 1 200.00 /Хиляда и двеста/ лева - съдебни разноски, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до
окончателното им изплащане.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: