МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 14/18.01.2017г. ПО НОХД № 581/2016г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА
Районна прокуратура – гр. С. е
внесла за разглеждане в РС С. обвинителен акт срещу В.Б.А., с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК възоснова на който е било
образувано НОХД № 581/2016г. по ДП № 235/2016г. по описа на РУ МВР С..
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Прокурорът излага съображения за налагане на наказание към средния
предвиден размер.
Подсъдимият се явява лично в
съдебното заседание, не се признава за виновен и не дава обяснения във връзка с
предявеното му обвинение. Неговият защитник пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 05.08.2016г.,
около 08.50 часа, свидетелите А.Л.М. и К.И.П.,
в качеството си на служители при РУ МВР С., изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул на територията на град С.. Те забелязали, че по ул.
„П. Х.“ в посока към площад „С.“ се движел л.а. „А. А*“, с ДК№ СА**** ТК.
Автомобилът спрял на пешеходната пътека на пл. „С.“, като непосредствено до
него спрял патрулният автомобил в който пътували свидетелите. Те излезли от
техния автомобил и последвали водача на А.-то, който излязъл от този автомобил заедно
с още едно лице и му поискали документите. На въпросът им защо е спрял на
пешеходната пътека, полицейските служители получили отговор от нодсъдимия, че
много бързал. При последвалата проверка се установило, че водач на автомобила
бил подсъдимия, както и че същия не притежавал (никога не му е било издавано
СУМПС), както и че управлява МПС в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред за същото деяние.
В
хода на разследването било установено, че действително деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието на А. по административен ред - НП № **-****-******/27.07.2015г. на Началник
група при СДВР, връчено му на 11.09.2015г., влязло в сила на 21.09.2015г., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
За
констатираното нарушение на А. бил съставен АУАН № 323/05.08.2016г. като
екземпляр от него му бил връчен срещу подпис.
От
справката за съдимост на А. е видно, че същия е осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер - такива по чл. 343б ал. 1 и чл. 343в
ал. 2 от НК.
По
цитираните присъди не е настъпила реабилитация.
От
приложената справка за нарушител/водач на името на А. се установява, че на
същия не е било издавано изобщо СУМПС. От същата справка е видно, че въпреки, че е неправоспособен водач, подсъдимия има регистрирани 25 броя нарушения
на ЗДвП..
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените по досъдебното производство доказателства приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие
такива.
С оглед изложеното от фактическа страна се
налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По отношение на съставомерността
на деянието, съдът счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, поради което приема, че подсъдимият В.Б.А., с ЕГН **********, е
осъществил състава на престъплението в което е обвинен.
За да бъде съставомерно
деянието по чл. 343в ал. 2 от НК от правна и фактическа страна и да бъде
привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са необходими
следните кумулативно законово определени предпоставки:
От обективна страна е необходимо да бъде
установено, че лицето е управлявало МПС без
съответно свидетелство за управление съгл. чл. 150а, ал.1 от Закона за движение
по пътищата: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”.
В
конкретния случай безспорно е установено по делото, че А. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „А.“, модел „А*“, с ДК№ СА **** ТК, (установено
с АУАН № 323/05.08.2016г.,
както и от показанията на свидетелите),
като не е притежавал СУМПС. Съдът не споделя изложената от страна на защита
теза, че не е установен по несъмнен начин факта на управление на МПС от страна
на подсъдимия. Според решаващия съдебен състав несъмнено от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и наличния събран във фазата на ДП
доказателствен обем говорят за осъществено от него управление на МПС. В тази
връзка липсва основание да се пренебрегнат дадените от полицейските служители
показания, които съдът цени като обективни, достоверни и логични. Те не са
заинтересовани от изхода на производството и чертаят една напълно логична и
правдоподобна фактическа обстановка намерила отражение в обстоятелствената част
на обвинителния акт и доказана по несъмнен начин във фазата на съдебното
следствие.
Другата
необходима кумулативно изискуема предпоставка за съставомерност на деянието е
управлението на МПС да е станало в едногодишен срок от наказването на лицето по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. В случая и тези предпоставка е осъществена от страна на подсъдимия,
доколкото същия е управлявал описаното по – горе МПС след като е бил наказан с
влязло в сила наказателно постановление подробно описани по - горе.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че няма свидетелство за управление на
МПС - същото му е било отнето. Съзнавал е също така, че е наказван за
управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС по
административен и наказателен ред (при
това неколкократно). Въпреки това и в разрез с разпоредбите на НК и ЗДвП се
е качил на автомобила и го е управлявал, когато е бил спрян за проверка.
Следователно
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е неговите последици - че е забранено управлението на МПС без СУМПС, като е
искал настъпването на тези последици. Изводът на съдебния състав е, че деянието
е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2,
пр.1 от НК.
По делото не са събрани доказателства
даващи основание да се изключи наказателната отговорност на дееца при условията
на чл. 12 – 16 от НК, а следва де се отчете и факта, че той е бил вече осъждан
за друго такова престъпление.
Смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства не се установяват от събрания доказателствен материал
по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на многократни предходни осъждания за други умишлени
престъпления по НК, многократно управлението на МПС без подсъдимият изобщо да е
притежавал СУМПС, както и липсата на корекция в неговото поведение вследствие
наложените към момента административни и наказателни санкции.
Причините
за извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия,
незачитането на установения правов ред в страната.
Предвид всичко изложено се налага единствено
обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимият В.А. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението в което е обвинен, а именно по чл.343в ал.2 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на
размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид обществената опасност
на деянието, обществената опасност на дееца и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът приема, че наказанието на същия следва да бъде определено
при изключителен превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства
– т.е. към средния предвиден за извършеното престъпление размер.
По тези съображения за
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, чиито размер беше определен на 700 лева. Така
определеното наказание „лишаване от свобода”, следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг“ режим в затвор, тъй като А. е бил осъждан
преди извършване на престъплението предмет на настоящото производство, като му
е налагано наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че така
наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и ще
спомогне за превъзпитанието на дееца. Настоящият съдебен състав приема, че не
са налице условията за прилагане при определяне на наказанието на подсъдимия на
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като самото деяние представлява изключително
висока степен на обществена опасност, налице са изключителни и множество
отегчаващи отговорността обстоятелства, а и поведението на подсъдимия и
склонността му към противообществени прояви не предполага приложението на тази
разпоредба.
Така наложеното наказание
следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на
подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято масовост
води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
Съдебният състав прие, че не следва
на подсъдимия А. да се наложи наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС”, т.к. последния не
притежава СУМПС и същия е неправоспособен водач.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: