М О Т И В И
към Присъда № 221/28.08.2018 г. по
НОХД № 1575
по описа за 2018 година на Районен съд Варна, Наказателно
отделение, Пети състав
По отношение на обвиняемия В.Н.А. *** обвинителен акт от Районна прокуратура
Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер
за извършено деяние по чл.216 ал.1 от НК - за това, че на 20.08.2017 г. в
гр.Варна унищожил протовозаконно чужди движими вещи – 2 броя автомобилни гуми марка „Пирели“
17 цола за автомобил „Мерцедес Ес 320“ на обща
стойност 216 лева, 2 броя автомобилни гуми марка „Пирели“
17 цола за автомобил „Мерцедес Ес 320“ на обща
стойност 1190 лева,
3 броя автомобилни гуми марка „Гудиър“
16 цола за бус „Ситроен Джъмпер“
на обща стойност
675 лева и 1 брой автомобилна гума марка „Гудиър“ 16 цола за бус
„Ситроен Джъмпер“ на стойност 237.50 лева, всички движими
вещи на обща стойност 1 318.50 лева, собственост на Й.Н.Й..
В разпоредителното
заседание бе направено искане от прокурора за остраняване на явна фактическа
грешка в обвинителния акт, като стойността на посочените 2 броя автомобилни
гуми марка „Пирели“ 17 цола за автомобил „Мерцедес Ес 320“ да се чете 190 лева
вместо посочената 1190 лева, като общата стойност на вещите 1 318.50 лева
остава непроменена. Със съгласието на страните явната фактическа грешка бе
отстранена и стойността на посочените автомобилни гуми бе променена на 190
лева.
В хода на
разпоредителното заседание бе изявено желание от страна на подсъдимия А. делото
да се разгледа по общия ред.
Тъй като подсъдимият А.
не се яви на следващото съдебно заседание без уважителни причини, мярката му за
неотклонение бе изменена в задържане под стража и съдебното производство
приключи при тази мярка за неотклонение.
Представителят на Районна прокуратура Варна
счита, че безспорно са доказани факта на извършване на престъплението и
авторството на деянието от страна на В.Н.А. с показанията на пострадалия Й.Н.Й.,
както и на свидетелката Г.З., които непосредствено при извършване на деянието
са успели да възприемат подсъдимия, като в своите показания последователно
описват неговите действия и техните показания по никакъв начин не се променят в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие. Като последователни
и логични прокурорът счита, че тези показания следва да бъдат кредитирани като
достоверни, тъй като се подкрепят и от приобщения в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие диск с видеозапис, от който се
наблюдават действията на подсъдимия на противозаконно унищожаване на чужди
движими вещи. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае
подсъдимия В.Н.А. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и да уважи предявения граждански иск.
Пострадалият Й.Н.Й. предяви за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия А. в посочения
в обвинителния акт размер за причинени имуществени вреди, както и в размер на
2000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.216
ал.1 от НК. В частта за причинени неимуществени вреди в резултат на деяние по
чл.216 ал.1 от НК гражданският иск бе отхвърлен като недопустим, в частта
относно причиняване на имуществени вреди искът бе приет за съвместно
разглеждане и Й.Й. бе конституиран като граждански
ищец по делото.
Повереникът на
пострадалия – адв.Б. поддържа становището
на прокурора. Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна,
потвърдено от записа, който бе изгледан, като там се виждало посегателството, а
личността на подсъдимия е установена от свидетелските показания на неговия доверител
и на свидетелката Г.З.. Моли съда да постанови осъдителна присъда, да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание. Моли да бъде уважен предявения
гражданския иск в размера, който вещото лице е установил и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски, за което е представил договор за
правна помощ и съдействие.
Защитникът на подсъдимия адв.К.
моли съда да признае подзащитния й В.Н.А. за невинен
по така повдигнатото му обвинение и да отхвърли предявения граждански иск, тъй
като се установило, че има лице, което извършва деянието, но това не е В.А.. В
условията на алтернативност, ако подсъдимият А. бъде
признат за виновен, моли да му наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият В.Н.А. не
дава обяснения по обвинението. В последната си дума не се признава за виновен.
След преценка на
събраните в досъдебното и съдебно производство доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Й.Н. *** на
семейни начала със свидетелката Г.А.З.. Й. притежавал лек автомобил Мерцедес Ес
320 с рег.№ В 1777 ВН и микробус Ситроен Джъмпер с рег.№ В 8489 НВ, които
паркирал непосредствено пред къщата. Лекият автомобил Мерцедес бил с гуми
Пирели, а микробуса – с гуми Гудиър. Св.Й. бил монтиран отпред на фасадата на къщата
две видеокамери, чийто периметър обхващал и мястото, където паркирал превозните
средства.
На 20.08.2017 г. подсъдимият
В.Н.А. около 03.20 часа отишъл пред дома на св.Й., като увил лицето си с шал,
за да не бъде разпознат. С пробивен инструмент, неустановен в хода на
досъдебното и съдебно производство, започнал да пробива гумите на
горепосочените автомобили, при които от гумите започнал да излиза въздух под
налягане със силен характерен звук. От този звук се събудили свидетелите Й. и З.,
които спяли на отворен прозорец в стая на първия етаж на къщата непосредствено
до паркираните автомобили. Те веднага станали и погледнали през прозореца и
непосредствено до автомобилите видели подсъдимия А.. Мястото, на което били
паркирани автомобилите, било осветено от улично осветление и от външно осветление
на къщата. Подс.А. продупчил многократно всяка една
от осемте гуми. При тези негови действия шалът паднал от лицето на врата му и
той бил разпознат веднага от св.Й., който го познавал отпреди този случай, също
така лицето му било възприето добре и от св.З. Й. и З. се облекли и веднага излезли, но подсъдимият А.
вече бил избягал, св.Й. се обадил в полицията.
От протокол за
разпознаване на лица по фотоснимки/л.26 от досъдебното производство/ДП/ е
видно, че на 19.10.2017 г. св.Й.Й. е разпознал по
фотоснимки лицето В.Н.А., като е посочил, че го е познал по лицето, по очите и
по носа, по фигурата, по фанелката и по горната открита част на лицето, като е
сигурен, че това е човекът, който е видял на 20.08.2017 г. сутринта до колите
му.
От протокол за
разпознаване на лица по фотоснимки/л.34 от досъдебното производство/ е видно,
че на 19.10.2017 г. св.Г.З. е разпознала по фотоснимки лицето В.Н.А. като този,
който е видяла до колите сутринта през месец август, като е посочила, че го е
познала по формата, дължината и цвета на косата, по веждите и по големия широк
и гърбав нос, като е категорична, че това е той.
От заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, изготвено в хода на досъдебното производство
от д-р Р.Б., е видно, че подс.В.А. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни
вещества. Синдром на зависимост към опиоиди/хероин/. Към момента на извършване
на деянието на 20.08.2017 г. той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да носи наказателна
отговорност. В съдебно заседание вещото лице д-р Б. поддържа заключението си.
Вещото лице Б. уточнява, че при неусложнена абстиненция, каквато е била в
случая с подсъдимия, не се нарушава контрола върху действията.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство от
вещото лице Д.Й.Й. е видно, че стойността на
унищожените при този случай 8 броя автомобилни гуми възлиза на 1318.50 лв.
От Експертна справка №
172 от 12.10.2017 г., изготвена от експерт Т.И.от Сектор Базова
научно-техническа лаболатория при ОД на МВР Варна е видно, че при
видео-техническото изследване на представения диск качеството на изображението
не позволява отграничаване на общи и частни признаци, характеризиращи заснетото
лице. Не могат да се отчетат достоверно формата и елементите на лицето: чело,
вежди, очи, конфигурация на носа, брада и др. Причината за това е ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, недостатъчната запълненост
на кадъра от заснемания обект и недобра осветеност. Изследваното изображение е
негодно за целите на идентификацията на лицето.
В съдебно заседание бяха
възпроизведени видеозаписите от охранителните камери на къщата на св.Й.. От
същите е видно лице, което се движи около автомобилите и прикляква до гумите,
но не се вижда ясно лицето му.
Горната фактическата
обстановка съдът счита за изяснена чрез събраните доказателства по досъдебното
и съдебно производство, съдържащи се в: обяснения на подсъдимия В. Атанасов А.,
свидетелските показания на Й.Н.Й. и Г.А.З. и писмените доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно установено е,
че на 20.08.2017 г. около 03.20 часа в гр.Варна, пред къща на ул.Петър Берон №
21 били многократно пробити гумите на лек автомобил Мерцедес Ес 320 с рег.№ В
1777 ВН и на микробус Ситроен Джъмпер с рег.№ В 8489 НВ, собственост на св.Й..
Спорното обстоятелство в
случая е дали подс.А. е извършител на това деяние.
Според свидетелските
показания на Й.Н.Й. е имало два случая, когато са пукали гумите на моторни превозни средства
негова собственост. При първия случай му били пукнати три гуми. В настоящия
случай били срязани осем гуми. Били пукнати гумите на „Мерцедес Ес 320“ с рег.№
В 1777 и на микробус марка „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ В 8489. Автомобилите били
паркирани пред къщата, където живеел в гр. Варна, ул. „Петър Берон“ № 21. Пред
къщата св.Й. бил монтиран две видеокамери. Чул съскането от гумите и погледнал
през прозореца. Видял подс.А., когото познавал,
непосредствено до автомобилите. Приятелката му – св.З., с която живеели заедно,
също видяла извършителя. Няколко дни преди инцидента Й. видял подсъдимия със
същата тениска с надпис № 11. Свидетелят Й. е сигурен, че е видял подсъдимия.
Пукането на гумите станало около 03.20 – 03.30 часа сутринта. Там, където били
паркирани автомобилите, имало улични стълбове с лампи, които осветявали
мястото. Когато св.Й. погледнал през прозореца, подсъдимият А. се намирал на
около 2 метра от прозореца, видял го как пука едната гума, след това другата и
отскочил между мерцедеса и микробуса и се насочил към прозореца, точно тогава
го видял. Видял му и лицето. Бил облечен в панталон, тениска с надпис № 11 и с
плитки маратонки. Бил подстриган късо, на главата си нямал нищо. Отдолу на
брадата си имал шалче, което не попречило на свидетеля да го разпознае. Видял
му лицето и понеже го познавал отпреди, го разпознал веднага. Познавал го от
района, в който живял, тъй като и подсъдимият е живял там. Не са били съседи,
но го познавал много добре и знае, че се занимава с кражби. Събудил се от
съскането на гумите, което се получава като се прободат гумите. Понеже живеели
на първия етаж, микробусът бил на метър и нещо от прозореца, където спяли. Било
лятно време и прозорецът бил отворен. Точната дата не си помня, но била тази,
която е посочил при разпита в полицията. И двамата с приятелката му видели
извършителя. Докато излязат подсъдимият през това време избягал. Св.Й. се
обадил на полицията. Разпознал подсъдимия по носа, очите, главата и по тялото.
Уличното осветление било достатъчно добро, за да го види. На 100 процента е
сигурен, че извършителят е подсъдимият. Установил го и по фланелката и по
всички други белези. Няколко дни преди случката го видял със същата фланелка,
тя била бяла с надпис № 11. След това в полицията извършил разпознаване по снимки
и категорично го разпознал, че е той.
Според
показанията на свидетелката Г.А.З. тя се събудила от шума на пукане
на гуми, веднага станала от леглото и погледнала през прозореца. Видяла
подсъдимия как отива от предната гума на микробуса към задната гума. Бил с шал,
сложен на устата, облечен с къси гащи и тениска. Тя се намирала в къщата,
където живеела с Й.Н.Й. ***. Автомобилите били на Й.. Тя видяла подсъдимият до
предната гума на буса. Това било през нощта между 02 и 04 часа. Тя спяла, но се
събудила от пукането на гумите, което се чуло много силно. Подсъдимият бил на
около 3 метра от прозореца. Колите били осветени от уличните лампи, както и от
осветлението на къщата. Й. също се събудил и заедно отишли до прозореца.
Веднага се облекли и излезли, но лицето вече го нямало, след което се обадили
на полицията. Тя видяла мургав мъж, с голям нос, с шал на устата, с къса коса.
Не го била виждала преди това. Св.З. потвърди, че това е бил подсъдимият А., в
което е сигурна. Видяла лицето му от косата до устата. Имало камери на къщата и
записите предали на полицията.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Й.Н.Й. и Г.А.З. като обективни, логични и достоверни.
Действително те са заинтересовани от изхода на делото, но съдът не намира
причини да поставя под съмнение достоверността и обективността на техните
показания. Свидетелите лично са възприели действията на подсъдимият А.. Те са
се намирали близко до него, възприели са лицето и облеклото му, мястото е било
сравнително добре осветено, след това категорично са разпознали подсъдимият А.
като лицето, което са видели да се навежда над гумите на автомобилите. Следва
да се отчете и факта, че св.Й. е познавал подсъдимия преди този инцидент и го е
видял няколко дни преди това. Свидетелските показания се подкрепят и от
писмените доказателствени средства по делото.
По искане на защитника на
подсъдимия бяха допуснати двама свидетели при условията на водене от негова
страна, с показанията на които според защитата щеше се докаже, че на инкриминираната
дата той не се е намирал на описаното в обвинителния акт място. Но въпреки
предоставената възможност не бяха осигурени такива свидетели, което
потвържадава приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира безспорно
заключенията на съдебнопсихиатричната и съдебнооценителната експертиза,
експертната справка относно записите от охранителните камери и протоколите за
разпознаване на лица по фотоснимки.
След преценка на всички доказателства
по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият
В.Н.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.216 ал.1 от НК с това, че на 20.08.2017 г.
в гр.Варна унищожил противозаконно чужди движими вещи – 2 броя автомобилни гуми марка „Пирели“
17 цола за автомобил „Мерцедес Ес 320“ на обща
стойност 216 лева, 2 броя автомобилни гуми марка „Пирели“
17 цола за автомобил „Мерцедес Ес 320“ на обща
стойност 190 лева, 3 броя автомобилни гуми марка „Гудиър“
16 цола за бус „Ситроен Джъмпер“
на обща стойност
675 лева и 1 брой автомобилна гума марка „Гудиър“ 16 цола за бус
„Ситроен Джъмпер“ на стойност 237.50 лева, всички вещи
на обща стойност
1 318.50 лева, собственост
на Й.Н.Й..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в противозаконно
унищожаване на чужди движими вещи. След многократното
пробождане на автомобилните гуми са станали негодни за бъдещо използване по първоначалното си предназначение.
Накърнени са обществените отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Деянието е извършено чрез
действия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал, че чрез
действията си уврежда и унищожава чуждо имущество и е целял настъпването именно
на тези последици.
Не бяха установени
смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – предишни осъждания, невлияещи на
квалификацията. Подсъдимият А. е осъждан многократно за престъпления
против собствеността, управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС,
като е търпял и ефективно наказание лешаване от свобода.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и на дееца, призна подсъдимия за виновен в извършване на деянието по
чл.216 ал.1
от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът взе предвид,
че подсъдимият А. е осъждан многократно за престъпления от
общ характер, което говори за наличието на трайно
изградени престъпни навици. Деянието е извършено с
пряк умисъл и с оглед на сравнително високата стойност на щетите се приема от
съда като такова със средна степен на обществена опасност на обичайните за този
вид деяния. Предвиденото в чл.216 ал.1 от НК, действащ по време на
извършване на деянието, наказание е лишаване от свобода до
пет години. Не са налице
материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наказанието. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото,
тъй като така единствено ще бъдат изпълнени целите на наказанието. С оглед личността на подсъдимия,
липсата на критично отношение към деянието, съдът прецени, че целите
на наказанието ще бъдат постигнати
с определяне на наказание лишаване от
свобода. Тъй като унищоженото чуждо имущество е било на една сравнително висока
стойност, съдът прецени, че лишаване от свобода за срок от една година отговаря
на тежестта на извършеното нарушение. На основание чл.59 от НК от това
наказание бе приспаднато времето, през което подс.А.
е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
След като съдът призна подсъдимия
за виновен в извършването на престъпление по чл.216 ал.1 от НК, прие, че предявеният
в наказателното производство
граждански иск е доказан по основание.
В резултат на деянието гражданският ищец Й.Н.Й. е претърпял
имуществени вреди в размер на стойността
на унищожените автомобилни гуми. Тъй като причинените имуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на подсъдимия, съдът счита, че
подс.А. следва да възстанови причинените
вреди на граждански ищец. В този смисъл съдът прие,
че по справедливост
граждански иск следва да бъде
уважен за сумата от 1 318.50 лв. като основателен.
Подсъдимият бе осъден да заплати такса върху уважения граждански иск.
Подсъдимият А. бе осъден
да заплати на гражданския ищец Й. и направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Съдът възложи направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.
Съдът разпореди
вещественото доказателство по делото – 1 брой диск за компютър, съдържащ
видеозаписите от охранителни камери, да остане по делото.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: