РЕШЕНИЕ
№ 706
гр.Бургас, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 11 юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Росица Дапчева, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 471 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е М.Л.Р. ЕГН:********** с адрес ***3. Жалбоподателят
участва в производството чрез пълномощник – адвокат Красимир Кацарски от АК
Бургас.
Ответник по жалбата е ОДМВР Бургас, сектор ПП, с адрес ***.
Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 17/06.01.2020г. по АНД
№ 4667/2019г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-0769-003526/30.07.2019г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас (АНО), с което на М.Р. са наложени наказания
глоба 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 02.07.2019г. около 23.50 часа в г*** в посока ***, като водач на лек
автомобил Хонда Сивик с рег.№ А 4655 НК, при извършена проверка отказал да му
бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
техните аналози.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Дал е идентична правна квалификация на установените
факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, поради което потвърдил последното.
В касационната жалба се правят две основни оплаквания.
Сочи се, че макар и да се е явил след срока (с минимално закъснение) в лечебното
заведение, следвало е на касатора да бъде взета кръвна проба за изследване.
Отказът да бъде взета кръвна проба е нарушил правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Прави се и оплакване за неправилно приложение на
материалния закон изразило се в това, че отказът на Р. при извършената проверка
да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта и наличие на наркотични
вещества, следвало да се квалифицира като едно административно нарушение.
Съставянето на два АУАН и издаването на две НП за отказа било нарушение на
материалния закон. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови такова, с което
да отмени наказателното постановление. Евентуално се иска връщане на делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав и за изясняване на
фактическата обстановка. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация не взема участие в касационното
производство, редовно уведомен.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Фактическата обстановка е правилно установено от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а същата в
голямата си част не е спорна между страните. Установено е, че Р. е управлявал
посочения лек автомобил във времето и на мястото, посечени в наказателното
постановление. След като бил спрян за проверка от органите за контрол Р. бил
поканен да бъде изпробван с техническо средство както за наличие на алкохол в
кръвта, така и за наличие на наркотични вещества. Водачът отказал да бъде
тестван, при което контролните органи попълнили и му връчили два талона за
изследване на кръвта, съответно за алкохол и за наркотици. Също така
актосъставителят съставил и два акта за установяване на административно
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП – за отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за алкохол в кръвта и за отказ да се тества за наркотични
вещества. По делото няма спор, че кръвна проба не е била взета. От показанията
на разпитаното като свидетел медицинско лице е установено, че Р. се е явил в
посоченото в талона лечебно заведение. Медицинската сестра направила справка в
талона, констатирала, че посочения в него срок за явяване е изтекъл, поради
което отказала на Р. да вземе кръвна проба. Казала му, че може да вземе кръвна
проба ако е придружаван от полицай, при което Р. си тръгнал.
При така установените факти касационната инстанция изцяло
възприема правните изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Ясно е посочено, че отказът
да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества са два различни състава на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,
тъй като двете деяния са посочени алтернативно („или“). Това означава, че всяко
едно от тях е самостоятелна форма на административното нарушение, подлежащо на
отделно наказание. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на
материалния закон са неоснователни.
Неоснователно е оплакването за нарушаване правото на
защита на касатора поради невземането на кръвна проба от медицинското лице.
Приложимата в случая норма е тази на чл.15 ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съгласно която вземането на кръв и урина
за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона
за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при
обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл.12 ал.1 отразява причините за забавянето и часа
на вземането. Нормативният текст предвижда, че въз основа на издадения талон за
изследване, след изтичане на посочения в него срок, може да бъде взета кръвна
проба само в случаите, когато просрочието се дължи на обективна невъзможност
лицето да се яви на време. В случая Р. не е посочил обстоятелства и не е
представил доказателства да е съществувала такава невъзможност, поради което
медицинското лице не е имало право да вземе кръвна проба. Продължителността на
просрочието не е обстоятелство, имащо правно значение при формирането на
последния извод.
При горните изводи относно приложението на материалния
закон касационната инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е стигнал
до извод за законосъобразност на наложените наказания за извършено нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДП.
Предвид неоснователността на направените от касатора
оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция
при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/06.01.2020г.
по АНД № 4667/2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.