Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133/04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Нина Борисова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №89/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение от 10.12.2019г., постановено по АНД №325/2019г.,
Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №14/25.09.2019г. на
Директор на РИОСВ-Монтана, с което на М.Д.,
в качеството му на Кмет на Община Берковица, е наложено административно
наказание глоба в размер 3000 (три хиляди) лева на основание чл.151, ал.2, т.6
от Закон за управление на отпадъците (ЗУО).
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно, като развива доводи, които обосноват незаконосъобразност на наложеното
административно наказание. В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си
дъщеря му М*** Д*** , оспорва жалбата и развива обстойни доводи в подкрепа на
развитите касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Н*** оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение
при доводи развити в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, което е установено с
АУАН №Пцп-1/17.09.2019г.. В решението си, въззивния съд е изложил доводи
досежно фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6 от
ЗУО. Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбите на чл.27 и
чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това
законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което има
качеството на Кмет на Община Берковица, тоест попада в кръга на лицата по
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. От свидетелските показания на свидетелите Ц*** Ц*** ,
която е съставила АУАН, и П*** В*** , който е свидетел по установяване на
нарушението, се установява по безспорен и категоричен начин, че на терена на
общинско депо в местността „Б*** ч***“, което е с
преустановена дейност, има изхвърлени отпадъци, тоест Кмета на Община Берковица
не е изпълнил задължението си по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, която му възлага
задължение да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
воденото административнонаказателното производство, като от тях по безспорен
начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и
установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН,
така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като в
тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на
нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на
административното нарушение. Следва да се отбележи, че по аргумента на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в случая се
установява, че тези предпоставки за издаване на наказателното постановление са
спазени.
Въззивния
съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да
мотивира настоящето съдебно решение. За настоящият съдебен състав е безспорно,
че касатора не е изпълнил законовите си задължения по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО,
като законосъобразно по отношение на установеното нарушение му е наложено
административно наказание на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, което е към
минимума предвиден за това нарушение.
По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род
административни нарушение не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, които
обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават с
контрола по управление на отпадъците не може да се приемат за маловажни
доколкото този контрол обуславя защита на съществени обществени нарушения.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 10.02.2019г., постановено по АНД №325/2019г. по описа на
Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: