№ 10508
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110168269 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Н. Н. Н., чрез адв. Д. М., срещу „,.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2023 г. между ищцата Н. Н. Н.
и „, е сключен договор за потребителски кредит № 1235060, по силата на
който е отпуснат кредит в размер на 400 лв., лихвен процент 3,38%, ГПР
49,85%, обща сума за връщане 413,52 лв. В чл. 5 от договора било разписано,
че кредитът ще бъде обезпечен с поръчителство с „М,Д. Сочи, че била
начислявана сума 118,48 лв. – такса за обезпечение с поръчителство. Твърди,
че е заплатила всички задължения по договора за кредит.
Сочи, че не е подписвал договор за поръчителство, че договора е
недействителен, както и че дължимите вноски по договора за поръчителство
не били посочени в договора за кредит или ОУ. Не била спазена формата на
договора за кредит. Заявява, че договора за кредит е нищожен предвид това,
че е посочен грешен размер на ГПР, възнаграждението за поръчител
представлявало допълнително възнаграждение за кредитора, сумата трябвало
да е в изчисленията за ГПР, сумата била и разход във връзка с предоставяне
на кредита. Действителния размер ГПР бил над 70%. Ищцата счита, че
договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, не е спазен чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на
договор за потребителски кредит № 1235060 спрямо ,, евентуално да прогласи
нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит №
1235060; както и моли съдът да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД да му заплати сума в размер на 5 лв. – частичен иск от 118.48 лв.,
представляваща сума за платена при начална липса на основание по договор
1
за потребителски кредит № 1235060, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Съдът е допуснал изменение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като същия се
счита предявен за сумата от 118,48 лв.
В отговора на искова молба ответникът е оспорил иска, моли съдът да
го отхвърли. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство не е било задължително условие за сключване на процесния
договор за кредит. Твърди, че ищцата можела да посочи физическо лице
поръчител. Аргументира, че размера на ГПР е правилно посочен и
възнаграждението за поръчител не следва да се включва. Твърди, че клаузата
на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена и е включена в договора по
избор на потребителя. Сочи, че иска следва да е предявен срещу поръчителя
„Мултитуюд Банк“.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следното от
фактическа и правна страна:
1/ Иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби,
водещо до нищожност на договора. В тежест на ответника „, е да докаже, че
договора е действителен, включително оспорните клаузи са договорени
индивидуално.
2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби,
водещи до нищожност на клаузите. В тежест на ответника „, е да докаже, че
оспорените клаузи са действителни, включително са договорени
индивидуално.
3/ Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде
уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е
предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума,
размерът и, както и че липса на основание за получаването. В тежест на
ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание,
респективно възражението си, че не е получил сумата.
2
По иска с правна квалификация чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява, че между
ищцата Н. Н. Н. и „, е сключен договор за потребителски кредит № 1235060,
по силата на който е отпуснат кредит в размер на 400 лв., лихвен процент
3,38%, ГПР 49,85%, обща сума за връщане 413,52 лв. В чл. 5 от договора било
разписано, че кредитът ще бъде обезпечен с поръчителство с „М,Д.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от "Multitude Bank" в полза на ответното
дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство)., сключен между
Multitude Bank и Н. Н. Н., което дружество, в качеството му на гарант, се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на ищцата спрямо
кредитора "Фера,я" ЕООД по процесния договор за потребителски кредит.
Уговорено е, че дължимото възнаграждение (такса) за поетата гаранция е в
размер на 118,48 лв.
В производството е изслушано и прието заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което в размера на ГПР е 401.50%, при
включени разходи по кредита възнаградителната лихва по процесния договор
за потребителски кредит и възнаграждение на гаранта.
С оглед предмета на процесния договор - кредит, предоставен на ФЛ,
който не е предназначен за извършването на търговска или професионална
дейност, съдът приема, че той е сключен от лице, притежаващо качеството
"потребител", по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, предвид което
приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е изначално недействителен.
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.
143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят
до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6,
пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО. Нищожни са клаузи, които са неравноправни
и не са индивидуално уговорени между страните по договора. По аргумент на
противното от чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези,
които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
В съответствие с правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК и ТР 1/2020 на ОСГТК
на ВКС, съдът следи служебно за наличието на основание за нищожност на
процесния договор, а с оглед практиката Съда на Европейския съюз, прави
3
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08).
Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1
ЗПК пък се уточнява, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит размерът на ГПР е
посочен като 49,85% .
Според съда в така посочения процент са включени единствено
разходите за възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по Договора
за гаранция (поръчителство), макар и то да трябва да бъде включено в общите
разходи по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Легалната дефиниция определя като „общ разход по кредита за
потребителя“ всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния случай, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено,
че кредитът ще бъде обезпечен от "Мул,", от което може да бъде направен
несъмнен извод, че на кредитора му е изначално известно, че такъв договор
ще бъде сключен. Посочено е също така, че кредитодателят задължително
одобрява предоставеното в негова полза обезпечение. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че наименованията на двете дружества –
"Фера,я" и „М,Д - с предходно наименование -"Фератум Банк" са сходни,
което създава впечатление за свързаност между тях. При справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
кредитодателя ("Фера,я") е „Мул,Е“, което наименование пък е много
идентично със сегашното наименование на „Фе, - „Мул,“).
От всичко гореизложено може да бъде направен извод, че доколкото
кредитодателят предварително е одобрило Дружеството – поръчител, а и
двете дружества се явяват косвено свързани, възраженията на кредитора, че
не е бил запознат с условията, по които се сключват договорите за
поръчителство, както и с размера на възнагражденията по тях, са
4
неоснователни.
В този смисъл, сумата, заплатена като възнаграждение по договора за
поръчителство, представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, които са били известни на кредитора, по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Необходимо е да бъде съобразена актуалната практика на СЕС, в
решението си от 21.03.2024г., по дело С.Р.Г. срещ,рия“ ЕООД (С-714/22),
постанови, че „чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит“.
В процесния случай, в чл. 5.2. и чл. 5.3. от Общите условия, които са
неразделна част от Договора за потребителски кредит, е изрично посочено, че
при оценката на кредитоспособността на кредитополучателя, „Фера,я“ взима
предвид предложените обезщетения, както и че ако предложи обезпечение,
заявителят би повишил вероятността исканият кредит да му бъде отпуснат.
Следователно, в съответствие посоченото по-горе, разходите по
възнаграждението за поръчителство попадат в обхвата на „общите разходи по
кредита за потребителя“ и на ГПР. В част 2, т.8 от преддоговорната
информация, наименувана "изисквани обезпечения; описание на
обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит", изрично
е отбелязано "договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“.
В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие
договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния
процент на разходите (ГПР) в договора за кредит. Ирелевантно е
обстоятелството, че кредитополучателят разполага с възможност да посочи
като гарант ФЛ, вместо дружеството – ответник, доколкото предпоставка за
възникването на така пoсочените благоприятни последици при посочване на
гарант е той да бъде одобрен от ответника. (Решение № 24 от 10.01.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.
гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
На следващо място, нарушен е и чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не
може да бъде по – висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения. В процесния случай, посоченият размер на ГПР не
5
съответства на действителния такъв тъй като процентът, с който би се
оскъпил кредитът, след като в него се включат всички разходи, в това число и
задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, ще доведе
до значителното повишаване на размера му, предвид обстоятелството, че
сумата за възнаграждението е в общ размер почти колкото отпуснатия кредит.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно, пълно и
обосновано, се установява, че действителният размер на ГПР по кредита е
401,50 %.
При това положение се установява, че договорът за потребителски
кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
размер на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да направи своя
информиран избор. Невключването на всички участващи при формирането на
ГПР компоненти, води до неяснота за потребителя относно неговия
действителен и несъответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата от това е закрепена в чл. 22 ЗПК, където е предвидено, че
договорът се явява недействителен (Решение № 261440 от 04.03.2021г. по в.
гр. д. № 13336/2019г., Решение № 24 от 10.01.2022г. по в. гр. д. №
7108/2021г.; Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на
III г. о. на ВКС и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г.).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
предявеният иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, с
който се иска прогласяване на нищожността на договора за потребителски
кредит, за основателен.
Не са налице предпоставки за разглеждане на евентуалния
установителен иск.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е
платил на ФЕРА,Я ЕООД сума в размер на 532,00 лв., от които 400,00 лв. –
главница, 13,52 лв. договорна лихва, 118,48 лв. – такса за гаранция.
Следователно и предвид нищожността на договора за кредит, ищецът се
легитимира като кредитор на вземане в размер на платеното над чистата
стойност на задължението си по договора за кредит, а именно за сумата в
размер на 132 лв.
С оглед принципа на диспозитивното начало на ищеца следва да бъде
присъдена търсената сума в размер на 118,48 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде
6
уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът има
право на разноски. Претендират се и разноски за държавна такса, в размер на
100 лв., и депозит за вещо лице, в размер на 300лв.
Процесуалният представител на ищеца в настоящото производство се
явява безплатно, на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове
(какъвто е настоящият случай), интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
При съобразяване на обстоятелството, че делото не е сложно от
фактическа и правна страна, съдът приема, че на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. с ДДС, определено и с оглед на обичая в практиката по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 78. състав,
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал.1 ЗЗД, по предявения иск от Н. Н. Н., ЕГН ********** срещу
"Фера,я" ЕООД, ЕИК: ,406, Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние № 1235060/30.01.2023 г., сключен между Н. Н. Н., ЕГН
********** и "Фера,я" ЕООД.
ОСЪЖДА "Фера,я" ЕООД, ЕИК: ,406,, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н., ЕГН
**********на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 118,48
лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235060/30.01.2023 г., сключен
между Н. Н. Н., ЕГН ********** и "Фера,я" ЕООД, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Фера,я” ЕООД, ЕИК:,406,
да заплати на Н. Н. Н., ЕГН ********** , сумата от 400,00 лева,
представляваща сторените по делото разноски – държавна такса и депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
“Фера,я” ЕООД, ЕИК:,406, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „
Д. М.“, представлявано от управителя си адв. Д. М. М., сумата от 480 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
7
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8