Р Е Ш Е Н И Е  №36

гр.Габрово, 12.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари ................. през две хиляди и двадесета година  в състав :      

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

    при секретаря  …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №301 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда чл. 145 - 178 от Административно роцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „***********“ООД ********* против Решение №37 от 16.10.2019година на Директор на ТП на НОИ – Габрово, с което е отменено Разпореждане № 50-1 от 28.11.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово, като е прието за трудова злополука станала на 07.11.2017г. с А.Х.Ш. декларирана с Декларация №5101-07-50/14.11.2017г.

В жалбата се твърди, че оспореното Решение е неправилно и необосновано. Според жалбоподателя за да се приеме, че е налице трудова злополука следвало да са налице няколко предпоставки- настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на постродалия, довело до временна неработоспособност, като да е налице функционална зависимост между трудовите му функции и нараняването. Увреждането да е настъпило на работно място, указано от работодателя, при извършване на работа по разпореждане на работодателя и в негов интерес. Прави се искане за постановяване на Решение по същество, с което да се отмени Решението на ТП на НОИ Габрово, с което злополуката е призната за трудова. Не се претендират направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Съображения са развити и в депозирана по делото Писмена защита.

Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето ѝ по съображения, развити в депозирана по делото Писмена защита. В хода по същество се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А.Х.Ш. се представлява в открито съдебно заседание от надлено упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

А.Ш. е имал сключен трудов договор № 21 от 10.11.2016 година със заинтересованата страна „**********” ООД – гр. **********, като е бил назначен на длъжност „машинен оператор, дърводобив” със срок за изпитване. На оспорващия е била връчена длъжностна характеристика за посочената по-горе длъжност. Според записаното в трудовата книжка на Ш., последният е бил преназначен на същата длъжост от 01.01.2017 година с по-високо трудово възнаграждение.

„**********“ООД ******** има сключен Договор за услуга от 06.01.2017 година и Споразумение за партньорство с „********” ЕООД гр. **********, като последното дружество е изпълнител по Договор за обществена поръчка № 50-8 от 25.10.2016 година с възложител „**********” АД – гр. ******* с предмет почистване и направа на просеки по трасета на ВЕЛ /въздушни електропроводи/ СрН за нуждите на „************” АД по определена обособена позиция.

„********“ООД ******** има сключена застраховка „Трудова злополука”, като под № 24 в Списъка на работниците и служителите в трудови правоотношения с дружеството към 31.05.2017 година, подлежащи на задължителна застраховка Трудова злополука за 2017 година, фигурира оспорващият А.Ш..

На 07.11.2017 година в 10:55 часа Ш. постъпва в ***********” АД гр. ********* с открита рана на дясната предмишница и след извършена оперативна интервенция е изписан на 09.11.2017 година, като му е издаден болничен лист, приложен по делото.

С Декларация вх. № 5101-07-50 от 14.11.2017 година пострадалият А.Ш. е декларирал случилото се нараняване като трудова злополука, станала в 9:30 часа на 07.11.2017 година в местност в с. ********, община **********, като е посочено, че злополуката е настъпила при почистване на клони и обезопасяване на далекопроводи и направа на просеки, а конкретно - при рязане дърво пада, удря пострадалия, резачката отхвръква и порязва дясната му ръка.

На същата дата – 14.11.2017 година – оспорващият Ш. е подписал декларация, приложена по делото, за това че няма възможност да присъства при разследването на трудовата злополука. При първоначалното разглеждане на делото АД№58/2018г. пред ГАС, производството по което е приобщено към настоящото, е допусната и изслушана съдебно- графологична експертиза. Според заключението на изслушаната по делото съдебно- графологична експертиза, ръкописният текст на декларацията не е писан от Ш., но подписът в декларацията е положен от Ш.. В тази насока са и свидетелските показания на свидетелката Р. К. по АД№58/2018г. на ГАС /протокол от о.с.з. на л. 167-172/.

С Декларация вх. № 5101-07-50-1 от 17.11.2017 година и работодателят „*******” ООД – гр. ****** е дакларирал трудовата злополука. Преди подаване на декларацията, управителят на дружеството- работодател е писмено уведомен от счетоводителя на дружеството, че по непотвърдени сведения битовата злополука по болничния лист на Ш. от 09.11.2017 година е трудова, след което със Заповед №11/15.11.2017 година управителят на дружеството е назначил комисия, която да извърши разследване за установяване вида на злополуката и причините, довели до нея. Комисията е изготвила Протокол от 16.11.2017 година, приложен по делото, относно установените обстоятелства.

Назначена от Директора на ТП на НОИ – Габрово комисия е извършила разследване на декларираната злополука, като комисията е съставила Протокол № 8 от 01.12.2017 година.

Издадено е Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука не е приета за трудова, като е посочено, че Ш. е започнал да извършва работа – рязане на дърва без предварителна заявка и проведен инструктаж.

По оспорване на Ш. е издадено Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена като неоснователна.

Решението е връчено на жалбоподателя на 14 или 15.02.2018 година, видно от копие на известие за доставяне и по предприето в срок оспорване на Решението е образувано съдебно производство  по АД№58/2018г. на ГАС.

С Решение №236/27.12.2018г. по АД№58/2018г. на ГАС е отменено Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово.

Преписката е върната на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

 С Решение №10381/04.07.2019г. по АД№2327/2019г. на ВАС е потвърден първоинстанционния съдебен акт на ГАС.

При повторното разглеждане на административната преписка, в съотвествие с дадените от съда указания в отменителното Решение, административния орган в лицето на длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ Габрово с Разпореждане №50-1/26.08.2019г. са приели, че злополуката, декларирана от А.Х.Ш. като трудова не следва да се определи като такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. А.Ш., недоволен от така постановеното Разпореждане №50-1/26.08.2019г. е оспорил същото пред Директор на ТП на НОИ Габрово, който с процесното Решение №37/16.10.2019г. е отменил обжалваното по административен ред пред него Разпореждане №50-1/26.08.2019г. и по изложени подробни мотиви е приел, че злополуката декларирана от А.Х.Ш. като трудова е действително такава.

Така постановеното Решение №37/16.08.2019г. на Директор на ТП на НОИ Габрово е оспорено от „Стил МС“ООД Трявна и въз основа на което е образувано настоящото съдебно производство.  

Съгласно утвърдената съдебна практика „Злополука“ е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично и което е причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма на човек. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно /непредвидено и спонтанно/ увреждане на здравето, което е резултат /последица/ на вътрешно или външно въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните служител/ работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието /чл. 55, ал. 1 от КСО/. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат /последица, следствие/ на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза /арг. от нейните чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1/. Ирелевантен е и факта, дали работникът е действал по време на работния процес, през което време е получил увреждането неспазвайки утвърдения алгоритъм на провеждане на работните си функции. Т.е. нарушението на утвърдените безопасни и здравословни условия на труд, извръшвайки дейностите си непоследователно и не въз основа на изисуеми нормативни документи, които следва да бъдат издадени от други органи, в случая РДГ, работникът получавайки внезапно увреждане на здравето си при положение че е действал в интерес на работодателя си, при и по повод на дейност която е в негова полза, по време през което същият е бил на работа, а не в отпуск или друга форма на почивка и е налице причинно следствена връзка между внезапното нараняване и осъществяваната дейност, то налице е трудова злополука по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.  

Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие показанията на свидетелката И. К., тъй като същите са конструирани само и едниствено да обслужат защитната теза на Дружеството – работодател на оспорващия и се подкрепят единствено и само от присъствената форма, изготвена от същата тази заинтересована страна, с която свидетелката се намира в трудова зависимост. Свидетелката има ясни знания и спомени за определени факти /че от началото на м. ноември 2017 година Ш. спрял да ходи на работа, като не е бил в отпуск/ и никакви за други обстоятелства /каква е съдбата на трудовото правоотношение на Ш./. От показанията на св. С.С., П.П., З.К., И.М. и самия пострадал става ясно, че в Дружеството в което е работил Ш. има създадена форма на работа, включително присъствена форма съобразно вида и естеството на конкретната задача, които не предполагат административните служители във фирмата да знаят във всеки един момент който от работниците в Дружеството къде се намира и каква трудова дейност осъществява. За това както и къде е изработено се разбира вписледствие, като не е ясно за какъв период е изпълнена всяка конкретна задача. Ако длъжността на свидетелката и изпълняваните от нея трудови функции предполагат да знае кой от работниците кога е на работа, кога е в отпуск или отсъства по друга причина, кога има заявки за работа и на кого е възложено извършването ѝ, то е логично свидетелката да знае и дали трудовото правоотношение с определен работник продължава или е прекратено. В случая, дори и тази свидетелка не твърди, че А.Ш. е бил в отпуск или освобеден от работа на някакво друго основание. По изложените съображения съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетеля С.Е. – управител на „********“ ЕООД – гр. *******, като счита, че същите са повлияни от наличието на договорни отношения със заинтересованата страна – работодател по повод на процесната дейност и целят да подкрепят становището на заинтересованата страна, че злополуката не е трудова. И при този свидетел се установява, че не помни или не помни добре определени обстоятелства, но помни други, които се явяват в подкрепа на тезата на „*******“ООД *******.

От показанията на останалите свидетели – С.С., М. В., З.К., П.П., И.М., както и от обясненията, дадени от Ш., може да се извлече един безспорен факт, а именно, че на 06. и 07.11.2017 година А.Ш. е бил на оглед заедно със служители от „*********” АД с месторабота гр. ********, каквито данни са били събрани и в хода на административното производство. Огледът е бил във връзка с възложена му задача от фирмата в която работи- „*******“ООД ********. Като дейността която същият е извършвал по време на злополуката е била по повод трудовоправните му отношения с посоченото Дружество. Ш. не е бил на цитираното място на увреждането поради свой лични причини и не е извършвал действия в свой личен интерес. Показанията на свидетелите сочат и за това, че е обичайна практика с характер на правило да се извършва оглед преди започване на работа, за да се огледа районът, в който ще се работи, както и да се преценят възможностите на изпратеното лице за изсичане на дървесината с оглед особеностите на терена и наличието на опасни дървета. Нормално е при подобен оглед, при положение че се приеме предложената работа, работника да предприеме действия с които да подпомогне бъдещите си трудови функции. Тук отново следва да се отбележи факта, че това е предприето от Ш. без да се е снабдил той или Дружеството с изискуемите документи за сеч, както и дали му е извършен изискуемия инструктаж, дали е изразил изрично факта, че приема предложената му работа пред работодателя си и впоследствие има иддадена заповед или друг документ във връзка с това. Като обективни и взаимно непротиворечиви относно цялостната фактическа обстановка по повод настъпване на злополуката съдът възприема показанията на свидетелите З.К. /живееща на съпружески начала с оспорващия/ и П.П., като по отношение на последния свидетел не е налице каквато и да било заинтересованост, като неговите показания съответстват на тези на К.. Мястото на настъпване на злополуката се установява от свидетелските показания на С.С. и М.В., както и от представените по делото пътни листи за служебен автомобил с посочен водач С.С., като в тази връзка следва да се посочи, че твърденията на свидетелите С. и В., че на 07.11.2017 година са оставили Ш. и К. в с. ********* и са продължили, за да оглеждат далекопровода дали има още за рязане, не се подкрепят от данните за движение на служебния автомобил според пътните листи – според последните до 10:29 часа на 07.11.2017 година автомобилът е бил в с. *******, който час съвпада с твърдяния от Ш. и посочен в документите за настъпване на злополуката, а в 11:02 часа автомобилът е бил в гр. Габрово на адреса, на който се намира *************“. Няма логика ако Ш. не е харесал показаните му до момента обекти, да остане в с. ********, а свидетелите да продължат сами със служебния автомобил извършването на оглед по протежение на електропровода. Няма логика и служителите на „**********“АД да са се придвижили до цитираното място със служебния автомобил, завеждайки св. К. и Ш. без да им е било известно, чу Ш. е служител на „************“ООД и като такъв ще оглежда предложен му обект за работа. В тази връзка съдът споделя свидетелските показания на К., според които свидетелите С. и В. са преки свидетели на злополуката, настъпила по време на рязане на дърво, като свидетелите са помагали на Ш., поради което е било възможно и незабавното му транспортиране до болницата в Габрово. По делото не бяха събрани доказателства за издадено към 07.11.2017 година „Позволително за сеч“ за имоти по протежението на процесния електропровод „**********“, но това не пречи процесната злополука да бъде квалифицирана като трудова. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага изводът, че злополуката с А.Ш., настъпила около 10:30 часа на 07.11.2017 година, представлява внезапно увреждане на здравето на лицето, станало по повод на извършваната работа,  която е извършена в интерес на предприятието, като е причинило временна неработоспособност, поради което настоящият съдебен състав намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения съдът намира, че Решение № 37 от 16.10.2019 година на Директор на ТП на НОИ Габрово, с което отменил обжалваното по административен ред пред него Разпореждане №50-1/26.08.2019г. и по изложени подробни мотиви е приел, че злополуката декларирана от А.Х.Ш. като трудова е действително такава, са издадени от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, без да са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но отмененото Разпореждане №50-1/26.08.2019г. с което по изложени подробни мотиви е прието, че злополуката декларирана от А.Х.Ш. не е трудова е в нарушение на материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на Разпореждането, която правилно е преценено от горестоящия административен орган в постановеното Решение, което обуславя неоснователност на оспорването. Решението на Директор на ТП на НОИ Габрово е правилно, законосъобразно и обосновано.

             Искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски  е своевременно направено основателно с оглед крайния изход на спора, поради което оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника и предвид разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на сума стойност 100. 00 лв, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

            В законния срок е поискано присъждане на разноски от пр. представител на заинтересованата страна А.Ш., който видно от приложен Договор за правна помощ е представляван оп делото от адвокат. На осн. чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателя „********“ООД ****** предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването, което като факт е благоприятен за заинтересованата страна следва да заплати на А.Х.Ш. сторените от него разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ Оспорване на „*******“ООД гр. ******** ЕИК************ против Решение №37 от 16.10.2019 година на Директор на ТП на НОИ – Габрово, с което е отменено Разпореждане № 50-1 от 28.11.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово, като е прието за трудова злополука станала на 07.11.2017г. с А.Х.Ш. декларирана с Декларация №5101-07-50/14.11.2017г.

ОСЪЖДА „******“ООД *******с ЕИК**********да заплати на ТП на НОИ – Габрово сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА „*******“ООД ******* с ЕИК******** да заплати на А.Х.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестотин/ лева разноски по делото- възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                         

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: