РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Сливен, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230101386 по описа за 2023 година
Предявен е иск от дружество с правно основание, чл. 79, ал.1, предл. 1-
во във вр. с чл. 86 от ЗЗД за непълно и неточно изпълнение на договор за
кредит от разстояние, сключен при условията на ЗПФУР.
Твърди се, че на 13.12.2022 г. между ищцовото дружество и ответника е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415623 г.
Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние са публикувани по
интернет. Сочи се, че сключването на договора е след регистрация на клиента
в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен
съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите.
Обясняват технологията, а именно че следващата стъпка се състои в това, че
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация
за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение
по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен,
уникален код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален
линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По
принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане
на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той
отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. В случая запис не е извършен. При кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният
1
имейл: gpetko220(5)gmail. com. Активиращият код е 4888.
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е
годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и
чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Навеждат съображения, чу съдът следва при преценка на доказването на
факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилагат
по два броя дискове - за съда и за ответната страна с доказателствената
стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от
ГПК. Прилагат и аудио записа в един екземпляр, който е само за съда. В
случай на оспорването му и съгласно Решение №410/16.04.2013 по дело
№1150/2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането подлежи на оглед по чл. 204 от
ГПК.
Твърди се, че кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
карта, от която са взети данните. Предоставена е снимка тип „селфи" с
личната карта, като е видно, че снимащия се и лицето от снимката на личната
карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е
откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките.
Предоставена е и снимка от вайбър. Телефонният номер, с който е
регистриран профила, е същият с който е сключен договора за кредит. В хода
на кандидатстване е извършен видео разговор чрез вайбър с клиента.
Прилагат снимки направени в хода на разговора.
След така разяснената подробна процедура, от която е видно, че
ответникът е знаел в какво правоотношение встъпва. Отпуснат е кредит от
разстояние, а кредитодателят е изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е проведена, а на ответника е отпуснат кредит
с главница в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума
в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора
предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът Г., а именно: в „УниКредит Булбанк" АД с IBAN:
BG55UNCR70001524140874, BIC UNCRBGSF.
Молят, в случай на оспорване и с цел спестяване на процесуално време
на основание чл. 192 от ГПК съда да задължи „УниКредит Булбанк" АД да
предостави справка дали по сметка с IBAN BG55UNCR70001524140874, BIC
UNCRBGSF титуляр е ответника - Г., както и дали по нея е била преведена
сума в размер на 800.00 лв. от „Изи финанс" ЕООД, на какво основание и на
коя дата.
Не е спорно, че в клаузите на договора, а именно в разпоредбата на чл.
4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на 800.00
2
лв. е разпределено на 16 вноски, всяка една от които в размер на 50.00 лв. за
периода 12.01.2023 г. - 06.04.2043 г. Няма плащания за претендираната
главница по договора за кредит. Изпратен е имейл, чрез който на датата на
получаването му - 30.03.2023 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост.
Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е
предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се
приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери
приложение т. 1 от TP № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са
непадежирали към датата на входиране на заявлението или исковата молба и
за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на
вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение
обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение или
исковата молба не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е
условие иска да бъде обявен за недопустим. Молят съда да приеме, че
вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като
изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила
на присъдено нещо, като разяснява, че към дадения момент по всяка
вероятност претендираните вноски за главница ще са падежирали.
С настоящата искова молба е предявен частичен иск за вземания за
главница за периода 12.01.2023 г. - 11.06.2023г., поради което моли да се
уважи претенция за сума в размер на 300.00 лв. за периода 12.01.2023 г. -
11.06.2023 г.
Изтъкват, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да
преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е
фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е
уточнена в Договора, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в
размер на 40.15 %. Сочат, че няма плащания за договорна лихва. Претендират
се само падежиралата договорна/възнаградителна лихва, която е за период от
13.12.2022 г. - 13.03.2022 г. в размер на 74.25 лв.
Съгласно чл. 3 от Договора в случай, че длъжника не обезпечи
вземането по кредита, дължи неустойка, която се начислява след изтичане на
срока по чл. 3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1
от ЗЗД. Размерът й се определя на база на икономически критерии и е
индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел финансово
облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски, като
цялото вземане е с една падежна дата - тази на начисляване. Неустойката е в
размер на 52.65 лв., на вноска за периода: 12.01.2023г. -13.03.2023 г., като
общата претендираш сума е в размер на 157.95 лв.
Към датата на входиране на настоящата молба претендират заплащане
на сумата от 532.20 лв., от които: 300.00 лв. главница за вноските за главница
за периода 12.01.2023г. - 11.06.2023г., като част от цялата главница в размер
3
на 800.00 лв., 74.25 лв. - падежирала договорна лихва за периода 13.12.2022г.
- 13.03.2023г. и 157.95 лв. - неустойка по чл. 3 от Договора, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
исковата молба до пълното погасяване на дължимата сума.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД, молят съда да осъди ответника П. К. Г. с ЕГН **********, да
заплати на "Изи финанс" ЕООД, сумата от 532.20 лв., от които: 300.00 лв.
главница за вноските за главница за периода 12.01.2023г. - 11.06.2023г., като
част от цялата главница в размер на 800.00 лв., 74.25 лв. - падежирала
договорна лихва за периода 13.12.2022 г. - 13.03.2023г. и 157.95 лв. -
неустойка по чл. 3 от Договора, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до пълното
погасяване на дължимата сума.
Моля, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъдите ответника да заплати
направените от представляваното от мен дружество разноски в настоящото
производство включително държавна такса и депозита за изисканите
експертизи. Както и ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
При условията на чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не се
представлява от пълномощник. Направено е искане на основание чл. 238 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е
изразил становище по иска, не е представил молба за неявяването си.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 13.12.2022 г. в гр. Сливен между „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД като кредитодател и П. К. Г., ЕГН **********, като
кредитополучател, е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 415623 при условията на ЗПФУР, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит по банкова сметка
посочена от кредитополучателя, в размер на 800 лв.
От представените по делото писмени доказателства, а именно: 1.
Договор за предоставяне на кредит № 415623, 2. Общи условия, 3.
Кореспонденция чрез електронна поща посочена от стр.19 до стр. 26,
3.Пресдтавени снимки от ищцовото дружество на кредитополучателя
посочени на стр. 27 до стр.37, се доказва, самоличността на ответника, както и
4
че същия е сключил горепосочения Договор както и че е бил запознат с
Общите условия.
От представеното преводно нареждане приложено в настоящото
производство и посочено на стр.38, от процесното производство, се
установява, че ищцовото дружество е извършило отпускането на сумата за
която е бил кандидаствал ответника на 13.12.2022 г., т.е. деня в който е бил
подписан Договора за кредит.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Производството е по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е
следвало да докаже наличието на договорно правоотношение между него и
ответника.
Както вече се посочи, по делото се установи наличието Договор за
кредит на физическо лице, по банкова сметка с IBAN
BG55UNCR70001524140874, BIC UNCRBGSF „Уникредит Булбанк“ АД от
13.12.2022 г., сключен между “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, като кредитодател и П.
К. Г., като кредитополучател, както и задълженията на последната по него.
Съдът счита, че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл.238 и сл. от ГПК на страните са указани последиците от не
представяне на отговор и неявяване в с.з. Искът е вероятно основателен с
оглед представени в исковата молба доказателства налице са условията за
постановяване на неприсъствено съдебно решение, поради което и на осн. чл.
238 от ГПК следва да бъде постановен неприсъствен съдебен акт.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв.
държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА П. К. Г., с ЕГН ********** , с адрес с. Г., общ. С. ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес гр. София
-1408, р-н Т., ж.к. И. В., ул. „..“ № ., ап.. представлявано от Б. И.Н. -
управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., сумата от 532.20 лв., от които: 300.00
лв. главница за вноските за главница за периода 12.01.2023 г. – 11.06.2023 г.,
като част от цялата главница в размер на 800 лв., 74.25 лв. – падежирала
договорна лихва за периода 13.12.2022 г.- 13.03.2023 г. и 157.95 лв. –
неустойка по чл. 3 от Договора, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на входиране на исковата молба –
10.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. К. Г. с ЕГН ********** , с адрес с. Г., общ. С.ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес гр. София
-1408, р-н Т., ж.к. И. В., ул. „..“ № ., ап.. представлявано от Б. И. Н.-
управител, чрез юрисконсулт А. С. Г. направените по делото разноски в общ
размер на 350 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 300 лв. за процесуален
представител.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6