№ 64
гр. Сливен , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500193 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №400 от 26.03.2021г. на
Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№1131/2021г. по описа на съда, в
частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи
кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу Г.И.Г. за сумата от 121,23лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит от 03.07.2019г., дължимо за
периода от 01.03.2020г. до 03.03.2021г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г.
правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към
процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение
посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на
договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с
измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
1
максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в
законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови
изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част
и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане.
Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София
против Г.И.Г. за заплащане на следните суми: главница в размер на 390,47лв. по
Договор за потребителски кредит №30037860459 от 03.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 121,23лв. за периода 01.03.2020г. – 03.03.2021г.; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 100лв.; неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 316,47лв., дължимо до
12.08.2019г.; лихва за забава в размер на 59,73лв. за периода 02.09.2019г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 03.03.2021г. и лихва за забава в размер на 5,18лв.,
дължима от 03.03.2021г. – датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021г. Посочено
е че за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №30037860459
от 03.07.2019г.; общи условия към договора за кредит и погасителен план.
С Разпореждане №400 от 26.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№1131/2021г.
Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Г.И.Г. за следните суми: 390,47лв. главница по Договор за потребителски
кредит от 03.07.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението; 59,73лв. - мораторна лихва; 5,14лв. мораторна лихва и разноски по
съразмерност в размер на 34,39лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно договорното възнаграждение в размер на 121,23лв., дължимо за
2
периода 01.03.2020г. – 03.03.2021г.; сумата от 316,47лв. – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Флекси и неплатено възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 100лв., както и претендираните разноски за разликата от уважената
част до пълния претендиран размер. В мотивите си заповедния съд е приел, че
искането по отношение на тези вземания се основават на неравноправни клаузи, а
искането за договорна лихва е неоснователно, тъй като не бил посочен в договора
размера на договорната лихва за целия период и при сборуване тя била почти
половината от главницата.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София на 07.04.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
14.04.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС само в частта, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 121,23лв. за периода
01.03.2020г. – 03.03.2021г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника Г.И.Г., имащ качеството потребител. В
случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е
основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът
отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
3
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 48,86%. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за
предоставяне на информация за потребителския кредит. След като разходът е посочен
при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е
въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с
предоставянето му на преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 48,86% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част
разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на
съглашението/, цената на този пакет – общо 600лв. /надхвърляща главницата по
кредита/, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение,
както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като
при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата
лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на
стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва
някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е
изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не
обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод, който въззивната инстанция
споделя напълно/, част на разпореждането по отношение на това вземане, не може да
доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета допълнителни услуги,
тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените
суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно
задължение на кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен
при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане
на договорната лихва – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на тази възнаградителна лихва е
4
неоснователно.
Следва само да се отбележи, че разпореждането в частта относно уважаване на
заявлението по отношение на мораторната лихва не е предмет на въззивното
обжалване и настоящия инстанционен контрол.
С оглед изложеното, макар и по други съображения, като е отказал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за договорно
възнаграждение, районният съд е постановил правилен, като краен резултат, в тази му
част съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №1344 от 15.04.2021г., подадена
чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********** против
Разпореждане №400 от 26.03.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.
№1131/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.И.Г. за сумата от 121,23лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит от 03.07.2019г., дължимо за периода от 01.03.2020г. до 03.03.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5