Решение по дело №439/2022 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 22.12.2022 г. по НАХД № 439/22 г. на РС Айтос.
Производството е образувано по внесено от РП постановление по чл. 78а НК срещу Д.
Г. Д., род. на *** г. в ***, български гражданин, постоянен адрес: ***, средно образование,
женен, месторабота ***, длъжност - ***, неосъждан, ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, б. “б”, предложение второ, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето от
НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че: на 10.05.2021г., около 13:00 часа, в
***, на ул.“***“, в близост до ***, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка “***”, модел “***”, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 40, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“; чл. 40 ал.2 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, като
при движение назад с управлявания от него товарен автомобил, допуснал пътно транспортно
произшествие с преминаващия зад автомобила пешеходец К.А.Г. от ***, и по
непредпазливост причинил на Г. две средни телесни повреди, изразяващи се в: 1/ счупване
на процесус транзверус на ниво трети лумбален прешлен вдясно, довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок от 3 до 6 седмици, при обичаен ход на
оздравителния процес и 2/ флегмон / неограничен възпалително – гноен процес в меките
тъкани/ на двата горни крайника, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. РП в съдебно заседание поддържа обвинението против подсъдимия, считайки, че са
налице всички признаци на състава на престъплението, както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира за прилагане на чл.78а НК с налагане на глоба, която предлага
да е в размер на 2000 лв., а относно лишаването от правото да се управлява МПС счита, че
не следва да се налага, т.к. обвиняемият се труди и изкарва прехраната си като ***.
Подс.Д. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник адв.А..
Признават се фактите по внесеното обвинение, като се моли на подсъдимия да не бъде
налагано наказание лишаване от право да управлява МПС и да му се наложи глоба по чл. 78а
НК в минимален размер.
В ДП на наследниците на пострадалия Г. е разяснена разпоредбата на чл. 343, ал.2 от
НК, но наследниците на починалия са заявили, че не желаят прекратяване на нак.
производство, искайки същото да продължи срещу обвиняемия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Д. Г. Д. е роден на *** г. в ***, български гражданин, постоянен адрес:
***, средно образование, женен, месторабота ***, длъжност - ***, неосъждан, ЕГН
**********. Подсъдимият е правоспособен водач с придобити категории C, B, DE, СЕ, М,
D, AM, TKT, BE и притежател на СУМПС № ***, издадено на 23.02.2021г. от ОД МВР
Бургас, валидно до 23.02.2026г. /л.117 от ДП/.
Ha 10.05.21г. подс.Д. заедно със свид.Спасов предприели пътуване, за да изпълнят
служебните си задължения за „***, където работели. Двамата пътували с товарен автомобил
марка “***”, модел “***”, с рег.№ ***, от ул. „***“ в *** до ул. ***, където трябвало да
доставят стока, като МПС било управлявано от подс.Д.. След като я доставили, двамата се
качили в т.а. и подс.Д. без да стартира двигателя и без да включи на задна предавка,
започнал да се придвижва на заден ход с управлявания от него т.а. към дом **, където
трябвало да достави хладилник, а скоростта на МПС се ускорила до около 4 км/час.
Придвижвайки се на заден ход, подс.Д. не изпълнил задължението непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, не осигурил и друго лице, което да му сигнализира
за опасности, не използвал и камерата за заден ход, с която бил оборудван т.а., включваща се
1

автоматично при включване на предавка на заден ход. В същия момент пострадалият Г.
предприел пресичане перпендикулярно на оста на платното за движение, в посока от запад
към изток, но когато изминал около 1,8 м., траекториите на т.а. и пострадалия се пресекли,
като настъпил удар между задната част на т.а. и лявата страна на пострадалия, който паднал
на дясната си страна. Автомобилът, управляван от подс.Д., изминал още около 2 м., след
което спрял, т.к. свид. К.Г.а, чувайки виковете на пострадалия, излязла на улицата и
извикала на подсъдимия да спре. Посоченият удар настъпил на около 5,3 м. северно от
приетия ориентир и на около 1,8 м. източно от западния край на платното за движение, в
близост до *** на ул. „***“. Подс. Д., слизайки от автомобила, се притекъл на помощ на
пострадалия. Уверил се, че Г. няма сериозни наранявания, след което си тръгнали заедно със
свид.Спасов. Пострадалият се почувствал зле и постъпил в УМБАЛ-Бургас на същия ден,
където бил лекуван до 19.05.2021г., когато го изписали, а на 11.02.2022г. Г. починал. В
предоставените за изследване проби от подс. Д. кръв и урина не било установено наличие на
алкохол и наркотични вещества.
Механизмът на настъпилото ПТП е изяснен с изготвената в ДП автотехническа
експертиза /л.106-114 от същото/. Вещото лице е заключило, че причините за настъпване на
ПТП е, че водачът на автомобила при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад автомобила и не е забелязал възникването на опасност – навлизането на пешеходец
на платното за движение. ВЛ е посочило, че водачът на т.а. е имал техническа възможност
да възприеме пресичащия зад управлявания от него автомобил мъж чрез страничните
огледала, и камерата, както и че водачът е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако е използвал възможностите за наблюдение на пространството на автомобила
посредством страничните огледала и монтираната в автомобила камера за наблюдение при
движение на заден ход, позволяващи му да възприеме преминаващият зад т.а. пешеходец,
съответно да преустанови движението на автомобила. Следователно ударът между
пострадалия и процесния т.а. обективно е бил предотвратим от обвиняемия. Неправомерно
предприетите действия на подс.Д., довели до възникването на ПТП, се установяват и чрез
показанията на разпитаните свидетели по ДП / л.33-45 от ДП/. От заключението на
назначената съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият Г. получил
счупване на процесус транзверус на ниво трети лумбален прешлен вдясно, довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок от 3 до 6 седмици, при обичаен ход на
оздравителния процес и флегмон /неограничен възпалително – гноен процес в меките
тъкани/ на двата горни крайника, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота /л. 75-78 от ДП/. Съгласно заключението на допълнителната СМЕ /л. 80-83 от ДП/ Г.
починал поради внезапна сърдечна смърт, като смъртта не се намирала в причинна връзка с
настъпилото на 10.05.2021г. ПТП. Този извод относно причината за смъртта се потвърждава
и от заключението на ВЛ по тройната СМЕ /л.88-91 от ДП/. Налице е обаче причинно-
следствена връзка между нарушенията, извършени от подс.Д. на правилата по ЗДвП, и
настъпилите вредоносни последици - нанесените две средни телесни повреди на
пострадалия. Предвид представеното по делото заключение по СМЕ и т. 10 от ППВС
№3/1979 г. следва да се приеме, че причинените на пострадалия телесни увреждания,
описани по-горе, представляват средни телесни повреди по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
като по несъмнен начин е установен по делото и механизма на получаването им. Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които се допълват и кореспондират със самопризнанието на обвиняемия в
съдебно заседание, а именно: разпит на свидетели /л.33-45 от ДП/, протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми към тях /л.3-17 от ДП/, протокол за следствен
експеримент и албум към него /л.18-26 от ДП/, авто-техническа /л.106-114/, комплексна
психолого-психиатрична /л.93-102 от ДП/, съдебно-медицинска /л.75-78 от ДП/,
допълнителна съдебно-медицинска /л.80-83 от ДП/, тройна съдебно-медицинска /л.88-91 от
ДП/, съдебно-химическа /л.51-52 и л.58-59 от ДП/, автотехническа /л.66-72 от ДП/
2

експертизи, чиито заключения не са оспорени и съдът ги възприема изцяло като компентно
и безпристрастно изготвени от ВЛ; справка за съдимост на подсъдимия; справка за
нарушител-водач, както и от обясненията на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка се установява, че от обективна и
субективна страна обвиняемият е осъществил състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б.“,
предл. второ вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК, във вр чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно
за това, че: на 10.05.2021г., около 13:00 часа, в ***, на ул.“***“, в близост до ***, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “***”, модел “***”, с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 40, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“; чл. 40 ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.“, като при движение назад с управлявания от него товарен
автомобил, допуснал пътно транспортно произшествие с преминаващия зад автомобила
пешеходец К.А.Г. от ***, и по непредпазливост причинил на Г. две средни телесни повреди,
изразяващи се в: 1/ счупване на процесус транзверус на ниво трети лумбален прешлен
вдясно, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 3 до 6 седмици, при
обичаен ход на оздравителния процес и 2/ флегмон / неограничен възпалително – гноен
процес в меките тъкани/ на двата горни крайника, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. При установените по делото обстоятелства е очевидно, че
обвиняемият е управлявал т.а., предприемайки движение на заден ход без да включи
двигателя и да превключи на задна предавка и без да използва камерата за заден ход, което
го е задължавало като водач на моторно превозно средство да прояви нужната внимателност
и прецизност, като се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и
задължението при такова движение назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство. Още повече, че в случая обвиняемият е имал възможността да си осигури и лице,
което да му сигнализира за опасности, а освен това управляваният от него процесен т.а. е
имал и камера за задно виждане, която не е била използвана при предприемане на
движението на заден ход. Подсъдимият е пренебрегнал посочените изисквания, подценил е
и не е спазил задълженията си по чл. 40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, действайки несъобразено с
обективните условия за движение, вкл. е подценил и конкретните условия в участъка на
процесното място, което се намира в жилищен район, причинявайки ПТП. Подсъдмият е
следвало да използва възможностите за наблюдение на пространството на автомобила
посредством страничните огледала и монтираната в автомобила камера за наблюдение при
движение на заден ход, възприемайки преминаващият зад автомобила пешеходец, съответно
да преустанови движението на автомобила, избягвайки настъпване на удара.
От обективна страна изпълнителното деяние нa престъплението по чл.343, ал.1, б.“б.“
НК се осъществява чрез действие, a именно с управление нa МПС, като по време
управлението водачът, нарушавайки правилата за движение, допуска ПТП, резултата oт
което е причиняването на средната телесна повреда, какъвто е и настоящият случай.
Констатираните нарушения на норми от ЗДвП от обвиняемия са в причинно-следствена
връзка с последвалото ПТП и настъпилите вредоносни последици – две средни телесни
повреди на пострадалия. От субективна страна деянието е извършено виновно съгласно чл.
11, ал.3 HК - по непредпазливост във формата на небрежност, т.к. кaтo подсъдимият не е
предвиждал настьпването нa общественоопасните последици, нo като правоспособен водач
на МПС е бил длъжен и e могъл дa ги предвиди, нарушвайки нормите на чл. 40, ал.1 и ал.2
от ЗДвП. Подсъдимият не е взел всички възможни мерки при осъщественото от него
движение с процесния т.а. на заден ход, така че да не създаде опасност за другите участници
3

в движението.
Видно от справката за съдимост обвиняемият не е осъждан и не освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК, като за извършеното от него престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация, както и на основание чл. 343г НК и
лишаване от право да управлява МПС по чл. 37, ал.1, т.7 НК. С престъплението не са
причинени имуществени вреди. Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл. 78а
НК, като съдът изцяло възприема становището на прокурора, че наказанието следва да бъде
определено в размер над минималния. Съдът съобрази конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца, като отчете, че деецът е човек на средна възраст, който изцяло
е съдействал с процесуалното си поведение за своевременното приключване на
наказателното производство, а освен това се касае до инцидентен случай от неговия живот.
Също така подсъдимият не е системен нарушител на правилата на ЗДвП, за които да е бил
санкциониран по адм.ред /видно от справката за нарушител-водач – л.117-118 от ДП/,
същият е направил самопризнания, изразил е съжаление и е проявил критичност.
Престъплението, извършено от подсъдимия, не се отличава с обществена опасност, по-
висока от обичайната за този вид престъпления. Същевременно се касае до причиняване на
две телесни увреждания на лице с психически отклонения, имайки предвид вида и броя на
уврежданията на пострадалия, защитната теза за налагане на глоба в минимален размер е
неприемлива. Поради това и предвид, че в случая липсва умисъл за извършеното, то
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства - глоба в
размер на 1500 лв., която санкция е съобразена и с данните за имотното състояние на
пострадалия. Санкцията в пълна степен би постигнала необходимото предупредително и
превъзпитателно въздействие, съответстваща на характера и степента на обществена
опасност на деянието и дееца и в максимална степен обезпечаваща целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл. 36 НК. Същевременно лишаване от право да се
управлява МПС съдът не налага, т.к. преценката за това е изцяло негова /чл.78а, ал.4 НК/,
т.к. налагането на това наказание би ограничило възможностите на подсъдимия да
продължи да работи по трудов договор като ***, съставляващо гаранция, обезпечаваща
евентуално дължимо гражданско обезщетение за вреди от деянието, а също и заплащането
на глобата и разноските в производството.
На основание чл. 189, ал.3 НПК разноските са в тежест на обвиняемия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	157
Дата:	20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия:	Ивайло Красимиров Кънев

Дело:	20222110200439
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 ноември 2022 г.

Решение по дело №439/2022 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите