Решение по дело №311/2019 на Районен съд - Пазарджик

  РЕШЕНИЕ  

 

№                           14.10.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД ,  ХІІ-ти граждански състав

На  тринадесети септември,  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

секретар: Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №311  по описа за   2019  година.

 

 

 

                                                                                            

Подадена е искова молба с правно основание чл.127а,ал.2 от СК  от  Г.Л.Й., ЕГН-********** ***, срещу А.И.П., ЕГН-********** ***.

В подадената искова молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, ищцата твърди, че с Решение № 201/07.03.2011 г., постановено по гр.д. №3595/2010 г. по описа на PC-Пазарджик,  е бил прекратен бракът им с ответника, като упражняването на родителските права относно детето  Л. А. П. с ЕГН-********** са били присъдени на ищцата.

Твърди се, че много скоро след развода, ответникът заминал да работи и живее в К. , където е и до настоящия момент, като никога не се е прибирал в България, за да види детето си, не е плащал дължимата издръжка  повече от 5 години.

Сочи се, че тъй като семейството им е разделено, и ищцата изцяло поела издръжката и грижите за детето, решила да отиде да работи в Англия. Искала да взема детето с нея, тъй като смята, че там ще има по-големи възможности за достоен живот. Желае да го запише там в училище. Направила опити да осъществи контакт с ответника, за да предприеме необходимите действия по издаването на задграничен паспорт, както и даване на съгласие от негова страна, синът им да пътува в чужбина, но немогла да се свърже с него. Разбрала, от поведението му, че ответникът няма отношение към развитието на детето им, към неговото образование и наклонности. Не го впечатлявала възможността детето им да опознае нови места, с различна култура и природа, нито пък възможности, свързани с усъвършенстване на знанията му по английски език. По този начин ответникът единствено и само лишавал собственото си дете от възможност да обогати впечатленията си, да обогати познанията и културата, да получи нов социален опит, да създаде нови познанства. Тази липса на заинтересованост на бащата относно бъдещето на детето за даване на съгласие за пътуване в чужбина, не на последно място ограничава и нарушава конституционното право на свободно предвижване на детето. Ограничавало се  и възможността да пътува със семейството, в което е отглеждано и възпитавано. С поведението си ответникът ограничавал и нарушавал правата на детето, гарантирани не само с Конституцията, а и тези с Конвекцията за защита правата на детето. А съгласно чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за защита правата на детето, правото на детето да напуска която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в Конвенцията. Също така с тези си бездействия ответникът възпрепятствал упражняването на правата на ищцата и задължения на родител, съгласно чл. 125 от СК.

Твърди се, че тъй като имат възможност със синът им да се установят в една развита държава, което е по-добре за цялото семейство, както и в случай на възможност ищцата и синът й да почиват или да отидат на екскурзия извън страната, и е в интерес на детето, както поради липсата на желание от страна ответника да извърши необходимото, за да даде съгласие за пътуване в чужбина, се моли съдът на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да постанови Решение, с което да даде разрешение на детето Л. А. П. с ЕГН-********** да му бъде издаден международен паспорт, както и да даде разрешение да напуска пределите на Република България и пътува в чужбина, със съгласието от ищцата, негова майка и законен представител, като решение да замести изискващото се по закон нотариално заварено съгласие на бащата А.И.П. с ЕГН-**********, както и синът им да получава визи за страни, за които това е необходимо.

Моли се допускане на предварително изпълнение на постановеното решение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

 Видно от  приетите по делото доказателства, Г.Л.Й., ЕГН-********** ***, и ответника А.И.П., ЕГН-********** ***, са сключили граждански брак на 08.10.2004г.

С влязло в сила Решение № 201/07.03.2011 г., постановено по гр.д. №3595/2010 г. по описа на PC-Пазарджик /приложено по делото/,  е бил прекратен бракът между страните, като упражняването на родителските права относно детето  Л. А. П. с ЕГН-********** са били присъдени на ищцата.

 От сключеният помежду им граждански брак, Й. и П. имат  родено едно  дете – Л. А. П. с ЕГН-**********., видно от приложеното удостоверение за раждане на детето.

От приетите по делото доказателства е видно, че детето Л. А. П. с ЕГН-********** понастоящем е на навършени 10 години, не са налице данни детето да страда от сериозни здравословни проблеми и/или да има специални потребности.

 Установява се от събраните по делото доказателства, че  към настоящият момент ответникът П. не живее с роденото  от  брака му с Й. дете, ответникът не се интересува от детето и не го търси, както и не подпомага майката финансово при отглеждането му. Ответникът се е установил в К. , където живее и работи.

По делото, съдът е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Пазарджик. Видно от съдържанието на приетия по делото социален доклад,  към настоящият момент майката на детето пребивава в гр. Лондон, Великобритания, където работи. Грижи за детето, което живее в България, полагат неговите баба и дядо по майчина линия. Базовите потребности на детето са задоволени, налице са добри битови условия в дома, който се обитава от детето в с.Мало Конаре, обл. Пазарджик.

По делото са били разпитани в качеството си на свидетели Л. Е. Й.  и М. К. Й., които излагат в показанията си известните им по случая факти и обстоятелства.

От показанията на св.Й.  /баща на ищцата/  се установява, че  грижи за непълнолетното дете  Л. А. П. с ЕГН-********** полага неговата майка, а когато последната е на работа в чужбина- бабата и дядото по майчина линия. Ответникът  А.И.П. не се интересувал от детето, тъй като не бил негов биологичен баща, съответно не оказвал съдействие на майката за издаването на международен паспорт на детето. Както желанието на майката, така и на детето , било семейството да се установи в гр. Лондон за постоянно, където детето да посещава училище и да се развива.

Изложеното от св.Й.  се потвърждава от показанията на св. Й.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни и непротиворечиви.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:  Разпоредбата на чл. 76, т.9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК. Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.

Безспорно е, че до завеждане на делото, бащата и ответник в производството А.И.П., ЕГН-********** ***  не е дал съгласието си за пътуване извън страната на децата. 

В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Следователно в тежест на ищеца е да установи, че претенцията му е съобразена и е изцяло в интерес на детето, а ответникът своите възражения за липсата на такъв.

В конкретният случай, съдът намира, че  е в интерес на детето, то да пътува с единият си родител, който полага грижи за него, извън границите на страната, защото няма опасност  този родител   да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му. От приетите по делото доказателства се установява, че майката на детето се е установила трайно да живее и работи в Англия, като желае да вземе при себе си и своят син. Такова е и желанието на самото дете, което би имало възможност да се образова и живее в гр. Лондон, където са и по-голяма част от членовете на семейството му.

Същевременно, другият родител на детето – ответникът П., не проявява каквато и да е заинтересованост за отглеждането и възпитанието на детето, налице са данни, че ответникът не е биологичен баща на непълнолетното дете.

Понастоящем майката Г.Л.Й., ЕГН-**********  е титуляр по упражняване родителските права. Несъмнено, тя и детето имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС, придружавано от своята майка, се явява неоправдано спрямо неговите интереси. Съдът намира искането за основателно, като с уважаването му ще се даде възможност на детето да пътува в чужбина, с което ще обогати впечатленията си, а и ще може да посети и опознае други държави.

При така установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, препятства излишно правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона. Посещението на детето в друга развита страна от ЕС би повлияло положително върху психо-емоционалното му състояние. Посещението на детето в посочената държава ще благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личност. Заявената държава не е място на размирици и природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.

С оглед на горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата следва да бъде уважена напълно, чрез даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува, придружавано от своята майка; да напуска пределите на Република България и пътува в чужбина, със съгласието на ищцата, негова майка и законен представител, като това  решение да замести изискващото се по закон нотариално заварено съгласие на бащата А.И.П. с ЕГН-**********, както и детето да получава визи за страни, за които това е необходимо

С оглед горното следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата за снабдяване на детето със международен паспорт.

На основание чл. 127а, ал.4 СК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение доколкото съдът прецени, че е в интерес на детето да осъществи пътуването.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

        Р          Е          Ш          И :

 

 

           ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание  чл. 127а, ал. 2 СК, заместващо съгласието на бащата  А.И.П., ЕГН-********** ***, на детето Л. А. П. с ЕГН-********** да  бъде издаден международен паспорт, както и  детето Л. А. П. с ЕГН-********** да напуска пределите на Република България и пътува в чужбина без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, със съгласието на своята майка и законен представител - Г.Л.Й., ЕГН-********** *** , както и детето Л. А. П. с ЕГН-********** да получава визи за страни, за които това е необходимо

 

          ДОПУСКА, на основание чл. 127а,ал.4 от СК, предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пазарджик.

Препис от решението да се връчи на страните.                                         

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: