Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 10240 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 160969 от 27.07.2020
г. по гр. д. № 51164/2014 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
68 състав, е осъден Д.Л.П., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********сумата
от 80 060,63 лв., представляващи сбора от констатирани липси по чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ на парични средства от каса на офис „Симеоновско шосе“ в гр.
София на „Алфа Банка - клон България“ при извършена на 17.07.2009 г. проверка,
удостоверена със съставения Констативен акт за извършена проверка на наличност
в банкова каса при внезапна проверка и други случаи от 17.07.2009 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на откриването на
липсата - 17.07.2009 г. до окончателното плащане на главницата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 202,44 лв. - разноски за държавна
такса за предявяване на иска и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 300 лв.
- юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5120327 от 27.08.2020 г. от ответника Д.Л.П.,
чрез адвокат И.Б., с доводи за неправилност на решението. Сочи се, че по делото
не е доказана липса на парични средства от касата на дружеството - ищец в офис
„Симеоновско шосе“, вкл. чрез съдебно - счетоводна експертиза, която да
установи липсата и размера на липсващите парични средства. В тази връзка съдът неправилно
се е позовал на косвени доказателства като факта, че ответникът не е оспорил
заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, писмени
обяснения от 17.07.2009 г. и от 22.07.2009 г., дадени от ответника под стрес и вероятно
натиск от работодателя и извадки от прокурорско постановление от 25.02.2019 г.
по ДП № 5067/2010 г. по описа на СДВР. Сочи се, че фактически и правни изводи,
приети само на базата на материалите по досъдебното производство, без да са
били потвърдени с влязла в сила присъда са ирелевантни за спора и не обвързват
гражданския съд. Излагат се и съображения, че в банковия клон на ищеца е имало
две отделни и независими една от друга каси - личната оперативна каса на касиер
- счетоводителя, на която е работил ответникът, в която са се съхранявали малко
количество парични средства, и главна каса, в която са се съхранявали парите от
всички оперативни каси в края на работния ден при достигнат определен от
банката лимит на наличност в съответните оперативни каси. В хода на делото не е
установено от коя каса липсват средства - от оперативната каса, на която е
работил ответникът, или от главната каса, до която не е имал достъп. В
длъжностната характеристика на ответника не е предвидено задължение да носи
отговорност и за парите, съхранявани в главната каса, поради което ако се
приеме, че липсват пари от тази каса, то не може да бъде търсена отговорност от
ответника. Съгласно „Вътрешна инструкция № 9 относно: Вътрешни правила за
касова дейност и за контрол върху качеството на банкнотите и монетите“ главната
каса се е отключвала с два физически ключа, съхранявани в две различни лица и с
набирането на електронен код, известен единствено на управителя на банковия
клон или заместника му, поради което касата не е могла да бъде отключена
единствено от ответника поради ограничените задължения на заеманата от него
длъжност „касиер - счетоводител в офис“ и поради липса на управителни
правомощия. Поддържа се, че съдът е извършил процесуално нарушение като е
игнорирал оспорването на истинността на писмените обяснения на ответника от
17.07.2009 г. и от 22.07.2009 г., както и като е постановил съдебно решение
единствено въз основа на обяснения на ответника, дадени пред работодателя му,
вероятно под психически натиск. Твърденията в обясненията не са доказани в хода
на производството с други доказателства. Не е установено, че липсата е с
неизвестен извършител в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Безспорно е
установено, че ответникът е заемал длъжността „касиер - счетоводител“ в банков
клон на адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, като е изпълявал
отчетнически функции. След като съдът е приел, че той е причинил липсата на
парични средства от касата на банковия офис, то извършителят е установен и
известен. На това основание е изпълнена хипотезата на чл. 203 КТ, но не и на
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор вх. № 25133456 от 24.09.2020 г. на въззивната жалба от ищеца „Ю.Б.“ АД,
чрез юрисконсулт Николай Колев, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че липсата
на парични средства в касата на ищеца е доказана чрез представените с исковата
молба констативни актове за проверки на наличността в банковата каса, журнали
за касови наличности и извлечения от счетоводната система, удостоверяващи
наличността непосредствено преди и след установяване на липсата, а освен това
посоченото обстоятелство не е било оспорено от ответника с отговора на исковата
молба, не е оспорен и констативният протокол от 17.07.2009 г. за установяване
на липсата. Едва с въззивната жалба са оспорени и обясненията на ответника от
17.07.2009 г. и от 22.07.2009 г., като по отношение на обяснението от
17.07.2009 г. не е налице оспорване на авторството. Районният съд правилно е
приел, че двете обяснения представляват извънсъдебно признание на неизгодни за
въззивника факти и установяват по безспорен начин, че ответникът е причинил
липсата, като е взел процесната сума от касата. За първи път във въззивната
жалба са изложени и твърдения, че обясненията са били дадени под силен стрес и
под вероятен натиск, а освен това са и недоказани. От длъжностната
характеристика на ответника се потвърждава, че е имал отчетнически функции,
както и достъп до главната каса, което се потвърждава и от подписания от
въззивника и неоспорен от него констативен протокол от 17.07.2009 г. и от
посочените по - горе обяснения. В тежест на ответника е било да докаже, че не е
причинил липсата, което не е сторено в процеса на доказване. Районният съд
правилно е приел, че наложеното на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение“, наред с останалите доказателства сочат, че липсата в касата е
причинена именно от ответника. Няма пречка и постановлението на СГП, макар и
незадължително за граждански съд, да бъде обсъдено наред с останалите
доказателства. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ,
евентуално тези на чл. 203, ал. 2 КТ. Предвид изложеното се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 87174 от 15.07.2014 г. на „Алфа банка“ АД, дружество, учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в
Република Гърция, гр. Атина, действащо чрез клона си с фирма „Алфа банка – клон
България“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** /впоследствие
заместено от правоприемника си „Ю.Б.“ АД/ срещу Д.Л.П., ЕГН **********, с адрес:
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 060,63 лв. /55 847,45 лв. и 12 380 евро/, ведно със законната
лихва от 17.07.2009 г. до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че
ответникът по силата на трудов договор № 404 от 02.11.2007 г. е работил на
длъжност „касиер - счетоводител“ в офис на „Алфа банка - клон България“ в гр.
София, офис „Симеоновско шосе“ - до прекратяване на трудовия му договор със
заповед № 292 от 22.07.2009 г. С оглед заеманата длъжност ответникът е
изпълнявал отчетнически функции, като е бил отговорен при липса на парични
средства в касата на офиса, поверени му от банката за съхранение в качеството
му на касиер - счетоводител на офис. Сочи се, че на 17.07.2009 г. при проверка
на главната каса с отговорен касиер Д.П., в 15 часа, в офис „Симеоновско шосе“ -
София е установена липса на пари в размер на 55 847,45 лв. и 12 380 евро /с
левова равностойност 24 213,175 лв./, или с обща левова равностойност 80 060,63
лв. В писмени обяснения, дадени пред служители от вътрешния одит на банката на
17.07.2009 г. и на работодателя на 22.07.2009 г. ответникът е дал обяснение, че
е взел липсващите от касата пари на банката на 16.07.2009 г., за да се разплати
със свои кредитори, които го заплашили и е заявил, че ще възстанови причинената
на работодателя си липса до 20.08.2009 г., т. е. че установената липса на парични средства е резултат само на
неговите лични действия. Ответникът бил уволнен поради това, което
уволнение не било оспорено по съответния ред, като липсващите парични средства
не са били възстановени до датата на подаване на исковата молба. Предвид
изложеното ищецът моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от деня
на установяване на липсата - 17.07.2009 г. до окончателното плащане на сумата и
за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 1133910 от 22.12.2015 г.
от ответника Д.Л.П., с доводи за неоснователност на иска. Поддържа се, че от
исковата молба не може да се установи от коя каса липсват средства - от
оперативната каса, на която е работил ответникът или от главната каса, до която
той не е имал достъп. Съгласно длъжностна характеристика ответникът може да
носи отговорност само за наличностите в оперативната каса, но не и за парите,
съхранявани в главната каса. Съгласно „Вътрешна инструкция № 19 относно:
Вътрешни правила за касова дейност и за контрол върху качеството на банкнотите
и монетите“ главната каса се е отключвала с два физически ключа, съхранявани в
две различни лица и с набирането на електронен код, известен единствено на
управителя на банковия клон или заместника му, след достигнат лимит на
оперативната каса се уведомяват управителят на клона на банката, който
предприема съответните действия по отключване, влагане на сумата и заключване
на касата, тези действия не могат да се вменят в задължение на ответника поради
ограничените задължение на заеманата от него длъжност „касиер - счетоводител в
офис“ и поради липса на управителни правомощия. Не е установена причинно -
следствена връзка между длъжността на ответника и установената липса в главната
каса на офиса, до която П. не е имал достъп, като отговорно би било лицето,
заемало длъжността „Главен касиер“ на офиса, защото то е носило материалната
отговорност за наличностите в главната каса на клона, не и ответникът, който е
отговарял единствено за наличностите в оперативната каса на офиса. Сочи се
липса на вина от страна на ответника, който е приключил своята каса и в края на
работния ден е внесъл сумата в главната каса, както и че фактът, че главната
каса е била вероятно безнадзорна не може са влече отговорността на П. за
последващи липси. Банката в лицето на служителя, отговорен за сигурността на
главната каса, е създала възможност и предпоставка за нерегламентирано
опериране с наличните суми на всички служители, които са имали достъп до
помещението. Не е оправдано банката да търси отговорност от касиера си в лицето
на П. за нарушаването на процедурата по отваряне, проверка, операции със суми,
отчет и затваряне /заключване/ на главната каса, за която не е носил
отговорност. Като касиер - счетоводител неговите задължения не включват надзор
над главната каса, както и на физическото движение на паричните суми по нея.
Добавя се, че с постановление от 07.06.2012 г. на Софийска градска прокуратура
е прекратено досъдебното производство срещу Д.П. за престъпление по чл. 203,
вр. с чл. 201 НК поради недоказаност. Възразява се и за погасяване на вземането
по давност. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
С определение № 483595 от 07.09.2018 г. по гр. д. № 51164/2014 г. по
описа на СРС, 68 състав, съдът е конституирал по реда на чл. 227 ГПК като ищец
по делото „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********в качеството му на правоприемник на
първоначалния ищец „Алфа банка“ АД.
С проекто - доклада по делото, обективиран в определение по чл. 140 ГПК
от 07.09.2018 г. първоинстанционният съд е посочил по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, че се признават обстоятелствата относно съществуването и съдържанието
на трудовото правоотношение между страните, извършването на проверката на
главната каса и установените липси /л. 29 от делото на СРС/. В съдебно
заседание на 10.05.2019 г. съдът е докладвал делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК така, както е според проекто - доклада, вписан в определението по чл. 140 ГПК, като страните не са възразили срещу частта, в която са отделени
обстоятелствата, които се признават от страните и не са спорни.
Безспорно е, че страните са били обвързани от трудов договор № 404 от 02.11.2007
г., представен по делото и носещ подпис за страните по него, по силата на който
ответникът е заемал длъжността „касиер - счетоводител“ в офис на банката в гр.
София, на пълно работно време - 8 часа, 40 дни в седмицата, като е отбелязано,
че служителят е постъпил на работа на 02.11.2007 г. и е започнал да изпълнява
задълженията си по трудовия договор, което е удостоверено с подписа на
ответника, който не е оспорен. В т. 13.10. от трудовия договор е посочено, че служителят
е длъжен да спазва стриктно трудовата дисциплина и указанията на управителя на
„Алфа банка - клон България“ съгласно одобрена длъжностна характеристика –
неразделна част от трудовия договор.
Видно от приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността
„касиер - счетоводител“ в офис на „Алфа банка - клон България“, неразделна част
от трудов договор № 404 от 02.11.2007 г., в общите задължения на ответника е
това да приема, обработва и изплаща суми на физически и юридически лица, в
местна и чуждестранна валута, да носи пълна отговорност за разликите в лева и
валута в касата си, а сред специфичните задължения е предвидено: своевременно
да изпълнява нарежданията за преводи, след като ги е проверил за достоверност
на данни, подписи, наличност по сметката на клиента, както и за съответствие с
банковите изисквания; стриктно да спазва одобрените лимити за главна/оперативна
каса; стриктно да спазва инструкциите за работа с ключовете от главна/оперативна
каса; в началото на работния ден да отключва, а в края на работния ден да
заключва поверената му каса; да отговаря за надеждното съхранение на шифъра и
ключа за нея; да носи пълна материална отговорност при допуснати пропуски и
злоупотреби с банковите разпоредби, отнасящи се до касовата дейност, изнасяне
на поверителна информация и/или несъответствия в касовата наличност; да
контролира годността на банкнотите като отделя негодни и скъсани, фалшиви или
излезли от употреба емисии банкноти още при получаване от клиента; да отразява
в съответния регистър изходящите и входящите валутни преводи, спазвайки
референтните номера; да отговаря за класирането и пълнотата на ежедневната
документация от дейността си и предаването ѝ за проверка от заместник - управителя
или управителя на офиса; да открива всички видове сметки в съответствие с
изискванията на Вътрешните инструкции на банката; да извършва пълно
комплектоване на клиентските досиета; по нареждане на прекия си ръководител да
участва в извършването на регулярни и внезапни проверки на оперативните каси и
Главна каса, за което да се подписва в Касовата книга и съответните протоколи;
по нареждане на прекия си ръководител да изготвя определени справки и отчети,
свързани с ежемесечната дейност на офиса; по нареждане на прекия си ръководител
да поема функциите на Главен касиер и др.
По делото не е спорно, че със заповед № 292 от 22.07.2009 г. на
представител на управителя на „Алфа банка - клон България“ АД на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ и въз основа на заповед № 291 от 22.07.2009 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекратен, считано от 22.07.2009 г.
трудовият договор между страните, като за причини за прекратяването му е
посочена заповед № 291 от 22.07.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради присвояване на 55 847,45 лв. и 12 380 евро, което е
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, т. 9
и т. 10 КТ, разпоредено е на служителя да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време и полагащата му се
пропорционална част от тринадесетата работна заплата за шестмесечието на 2009
г. /за периода от 01.07.2009 г. до 21.07.2009 г. вкл./.
По делото е прието обяснение от 17.07.2009 г. до Вътрешен одит на „Алфа
банка“ АД, носещо подпис за ответника Д.Л.П., ЕГН **********, който подпис не е
оспорен по делото, в което е посочено, че на 15.07.2009 г. при предстоящо
инкасо на ответника била направена изненадваща проверка на касовата наличност в
Главна каса, при проверката се установило, че няма никакви липси, а
оперативната каса била с 0,04 ст. плюс. На 16.07.2009 г. след инкасото в 12.30
ч. касата му отново била проверена от управителя на клона и всичко било наред.
Ответникът посочва, че на 16.07.2009 г. приключил касата сам в 16.30 ч. без да
присъства някой от управителите, като си тръгнал си позволил да вземе пари от
касата - обща сума от 56 664,45 лв. и 12 380 евро, защото предишната вечер бил
притиснат от хора, на които дължи пари и го заплашили, че ако до утре не върне
парите, ще му се случи нещо много лошо. В обяснението е посочено също, че на
17.07.2009 г. ответникът трябвало да предаде касата на своя колега и при
проверка на касовата наличност се установили липси от 56 664,45 лв. и 12 380
евро.
По делото е прието и обяснение от 22.07.2009 г. до Управителя на „,Алфа
банка - клон България“, гр. София, носещо подпис за ответника Д.П., който
подпис не е оспорен по делото, дадено по повод поискани от последния обяснения
във връзка с установяване на касова липса, в което е посочено, че във връзка с
изпълнението на дейността на ответника като отговорен касиер и отговорно лице
за работа с ключ за главна каса, на 16.07.2009 г. след инкасото в 12.30 ч.
касата му била проверена отново от управителя на клона и всичко било наред, на
16.07.2009 г. ответникът приключил касата сам в 16.30 ч. без да присъства някой
от управителите, като си тръгнал си позволил да вземе пари от касата на обща
сума 55 847,45 лв. и 12 380 евро, защото предишната вечер бил притиснат от
хора, на които дължи пари и го заплашили, че ако до утре не върне парите, ще му
се случи нещо много лошо. В обяснението е посочено също, че на 17.07.2009 г.
ответникът трябвало да предаде касата на своя колега и при проверка на касовата
наличност се установили липси от 55 847,45 лв. и 12 380 евро. Ответникът е посочил,
че съзнава сериозността на нарушението и поема задължението да възстанови
причинената от него щета до 20.08.2009 г.
По делото е приет Констативен акт за извършена проверка на наличността в
банкова каса при внезапна проверка и други случаи, ведно с извлечения от счетоводната система на банката, от
който констативен акт се установява, че на 15.07.2009 г. в 16.30 ч. при
проверка от Д.З.- управител на „Алфа банка“ - офис „Симеоновско шосе“ на
наличността на каса с отговорен касиер - Д.П. е установено, че наличността на
банкноти и монети в главна каса, съгласно приложения опис съответства на
касовата наличност по счетоводни данни - 26 4015 лв., 24 500 евро, не са
констатирани липси, и Констативен акт за извършена проверка на наличността в
банкова каса при внезапна проверка и други случаи, подписан от Д.П., който подпис
не е бил оспорен, от който се установява, че на 17.07.2009 г. в 15.00 ч. при
проверка от Д.З.- управител на „Алфа банка“ - офис „Симеоновско шосе“ на
наличността на каса с отговорен касиер - Д.П. и К.Б.- заместник - управител, е
установено, че наличността на банкноти и монети в главна каса, съгласно
приложения опис е 38 864,62 лв., 16 895 евро и 150 щатски долара, а по
счетоводни данни касовата наличност следва да бъде - 94 712,07 лв., 29 275 евро
и 150 щатски долара, или налице е недостиг в размер на 55 847,45 лв. и 12 380
евро.
По делото е прието Постановление с изх. № 13553/07.06.2012 г. за
прекратяване на досъдебно производство, с което е прекратено досъдебно производство № 5067/2010
г. по описа на СДВР, преписка № 13553/2009 г. по описа на СГП, водено срещу Д.Л.П.
за извършено от него деяние по реда на чл. 203, вр. с чл. 201, пр. 1 НК във
връзка с процесния случай, поради недоказаност на извършено от П. престъпление
по посочената разпоредба на Наказателния кодекс. С определение № 838/14.03.2013
г. по НЧД № 3185/2012 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е било отменено и делото върнато на
СГП със задължителни указания по прилагане на закона. Посоченото определение е
потвърдено с определение № 115/03.06.2013 г. по ВНЧД № 467/2013 г. по описа на
САС, НО, 7 състав. С постановление от 25.02.2019 г. на СГП е спряно
наказателното производство по досъдебно производство № 5067/2010 г. по описа на
СДВР за предприемане на действия по издирване извършителя на престъплението.
С определение от 11.10.2019 г. по гр. д. № 51164/2014 г. по описа на
СРС, 68 състав, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1,
т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка №
13533/2009 г. по описа на СГП.
С определение № 778/14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 16312/2019 г. по описа
на СГС, ТО, VI състав, е отменено протоколно определение от 11.10.2019 г. по
гр. д. № 51164/2014 г. по описа на СРС, 68 състав, с което съдът е спрял
производството по образуваното гражданско дело до приключване на наказателното
производство по прокурорска преписка № 13533/2009 г. по описа на СГП и делото е
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от
отбелязването в същото въззивното определение е влязло в сила на 14.01.2020 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ,
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция
намира за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на
предявения иск като такъв по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, поради следните
съображения:
Определянето
на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, както и от заявеното в
петитума искане за защита. В случая в исковата молба е заявено, че ответникът е
имал задължение да отчита парични средства, с оглед заеманата длъжност, като в
хода на трудовото правоотношение между страните от касата на ищеца са изчезнали
парични средства - т. е. налице е претърпяна имуществена вреда. Ищецът е
изложил твърдения, че липсата на паричните средства се дължи на виновно
поведение на ответника, който е признал, че съзнателно е взел парите, за да се
разплати със свои кредитори, за които признания са ангажирани и съответни
доказателства. Посочено е и че в резултат на това поведение ответникът е бил
уволнен дисциплинарно. При тези факти и с оглед поддържаното през цялото
производство от ищеца, че искът намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 203, ал. 2 КТ, а не в тази на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът цели ангажиране на пълната имуществена отговорност на
ответника по реда на чл. 203, ал. 2 КТ. Обстоятелството, че ответникът е
изпълнявал отчетнически функции не води непременно до квалифициране на иска по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като по чл. 203, ал. 2 КТ работникът също може да
изпълнява отчетнически функции, в която хипотеза отчетникът отговаря пред
работодателя не за липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а по чл. 203, ал. 2 КТ за
вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, за което са
изложени твърдения от ищеца /така решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д. №
970/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Следва да се
посочи, че определението от 22.08.2014 г. по гр. д. № 10498/2014 г. по описа на
СГС, 19 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на СРС, с оглед приетото, че се касае за трудов спор -
предявен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 211 КТ, както и определението
от 14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 16312/2019 г. по описа на СГС, VI
състав, с което е отменено определение на СРС за спиране на делото до
приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 13533/2009
г. по описа на СГП, не обвързват настоящия съдебен състав, доколкото със същите
не е взето отношение по съществото на спора.
Независимо от възприетата от въззивния съд
правна квалификация на предявения иск, първоинстанционното решение не е
недопустимо, тъй като районният съд е разгледал заявените от ищеца
обстоятелства, които подлежат на доказване при иска по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ. Съгласно разясненията на ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, само когато
съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото,
неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на
постановеното решение, само когато решаващият съд е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения
от страните спорен предмет и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато
обаче съдът се е произнесъл по заявените
от ищеца обстоятелства и искания, както е в
случая, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е
допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя правилността на
решението, но не е основание за обезсилване
на решението и връщането му за ново разглеждане /аналогичен казус е разгледан с
решение №
176/06.11.2015 г. по гр. д. № 359/2015 г. по описа на
ВКС, III г. о./. При така изложеното въззивният съд приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд
/подобни спорове с цена на иска над 25 000 лв. са разглеждани като трудови
– решение № 439/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. по описа на ВКС, IV
г. о., решение № 193/09.07.2015 г. по гр. д. № 6436/2014 г. по описа на ВКС, IV г.
о., определение № 888/22.08.2017 г. по гр. д. № 4782/2016 г. по описа на ВКС, IV
г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/, като
по правилността на решението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за
вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон. За да възникне
имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на
причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1) работникът или служителят да е
полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са
причинени имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно
поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане
на имуществени права на работодателя; 3) имуществена вреда, изразяваща се в
претърпени от работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно - следствена
връзка между противоправното поведение на работника или служителя и причинените
вреди, т. е. претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати ползи да са
закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено
от работника или служителя. Всички обективни и субективни материални
предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на пълна имуществена
отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал.
2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя по правилата,
предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК. За отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ ирелевантно
е обстоятелството дали ответникът е заемал отчетническа длъжност. Разпоредбата
препраща към договорната отговорност по ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже
умисъл като форма на вина, който не се предполага, т. е. че ответникът е
предвиждал неблагоприятните последици от деянието, съзнавал е неговата
противоправност и въпреки това го е извършил с ясното съзнание, че ще причини
вреди на работодателя. Нормата урежда случаи на
отговорността на работника или служителя, която се основава на нарушение на
общото задължение да не се вреди другиму /чл. 45 ЗЗД/
и за причинна връзка между вредата и поведението на работника или служителя. Имуществената отговорност на работника или служителя се
прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и
наказателната отговорност за същото деяние.
В разглеждания случай е установено по делото, че между страните е
съществувало трудово правоотношение през периода от 02.11.2007 г. до 22.07.2009
г., по силата на което ответникът е заемал длъжността „касиер - счетоводител“ в
офис на „Симеоновско шосе“ в „Алфа банка - клон България“ АД. Безспорно е, че
ответникът с оглед характера на заеманата длъжност е изпълнявал отчетнически
функции - извършвал е действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване
или отчитане на ценности на работодателя - с основно задължение да приема,
обработва и изплаща суми на физически и юридически лица в местна и чуждестранна
валута, като е предвидено и да носи пълна отговорност за разликите в лева и
валута в касата си.
На следващо място, установено е въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото, че по време на съществуването на трудовото
правоотношение между страните, а именно на 17.07.2009 г., е констатирана имуществена
вреда, изразяваща се в липса на парични ценности в главната каса в офис
„Симеоновско шосе“ - София, на работодателя - в размер на 55 847,45 лв. и
12 380 евро /с левова равностойност 24 213,17 лв./, с обща левова
равностойност 80 060,63 лв. Посочената
по размер парична сума съставлява липсата, която е установена при ревизията на
касата, като проверяваното лице /ответникът/ в обясненията е признал, че парите
ги няма в наличност. Тази липса представлява имуществена вреда за работодателя,
която предвид събраните доказателства е в пряка причинно - следствена връзка с
поведението на ответника. Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба, че липсата на парични средства не била установена, тъй като не била
изготвена съдебно - счетоводна експертиза - видно от данните по делото в срока
за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил наличието на липса на пари от
главната каса в претендирания от ищеца размер, обстоятелството е отделено за
безспорно и в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1 ГПК, поради
което не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства. Имуществената
вреда се установява и от Констативен акт за извършена проверка на наличността в
банкова каса при внезапна проверка и други случаи от 17.07.2009 г., и
счетоводни записи, които удостоверяват извършената проверка на наличността на
главната каса с отговорен касиер - Д.П. и недостига на парични средства в
претендирания размер. Констативният акт, както е посочил и районният съд, не е
бил оспорен по отношение на авторство и съдържание. Като частен документ,
подписан от ответника, констативният протокол се ползва с доказателствена сила
за удостоверените в него неизгодни факти за ответника, поради което съдът
намира за доказан факта на констатирана липса на парични ценности в размер на
55 847,45 лв. и 12 380 евро.
По делото е установено, че недостигът на парични средства е констатиран
в главната каса на офиса /в какъвто смисъл са и твърденията в исковата молба/. Във
връзка с оплакванията, че ответникът не е имал достъп до тази каса, въззивният
съд приема, че с длъжностната характеристика на ищеца са възложени задължения
във връзка с работа както с главната каса, така и с оперативната каса - стриктно
да спазва одобрените лимити за главна/оперативна каса, стриктно да спазва
инструкциите за работа с ключовете от главна/оперативна каса, по нареждане на
прекия си ръководител да поема функциите на главен касиер. Предвидената пълна
отговорност за разликите в лева и валута в касата следва да се счита като отговорност
за липси в касата, до която ответникът е имал достъп към конкретен момент. В
длъжностната характеристика не е предвидно ответникът да носи отговорност
единствено за оперативната каса, а за съответната каса, за която е отговарял
към момента на установяване на липсите. От приетите писмени доказателства
безспорно се установява, че на процесната дата - 17.07.2009 г. ответникът е
имал достъп до главната каса и пряко е отговарял за нея. В обясненията от
22.07.2009 г. ответникът е посочил, че е отговорен касиер и отговорно лице за
работа с ключ от главна каса, което съдът цени като признание, че същият е имал
достъп до главната каса, в която са установени липсващите парични средства. За
твърденията на ответника, че не е имал достъп до главната каса, не са
представени никакви доказателства. Освен това, обясненията от 22.07.2009 г.
носят подписа на ответника, който не е оспорен, не е оспорено и съдържанието на
документа, поради което съдът приема за установено, че именно П. е отговарял за
главната каса, в която са констатирани липси на процесната дата в размер на
55 847,45 лв. и 12 380 евро. Не е налице твърдяното процесуално нарушение от районния съд чрез игнориране
оспорването на истинността на писмените обяснения на ответника от 17.07.2009 г.
и от 22.07.2009 г. Обяснението от 22.07.2009 г. не е било своевременно оспорено
с отговора на исковата молба /а и в хода на производството/. По отношение на обяснението от
17.07.2009 г. ответникът е заявил, че не е ясно пред кого е дадено и кои са
присъствалите лица, как е установена липсата и какво е отношението на ответника
към нея. Не е оспорено обаче авторството на обяснението, в отговора на исковата
молба ответникът не е твърдял, че подписът, положен под обяснението, не е
негов, нито че съдържанието е неистинско.
В тази връзка въззивният съд споделя разрешенията в решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV
г. о., че извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява
доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по
делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК.
Съгласно решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г. на ВКС, III г.
о., макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да
бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание
на иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните
възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата
неистинност/неавтентичност или невярно съдържание. Тези възражения трябва да
бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена
стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът трябва
да зачете признанието на страната. В случая такива възражения не са заявени. Едва
във въззивната жалба се сочи, че писмените обяснения от 17.07.2009 г. и от
22.07.2009 г. са били дадени от ответника под стрес и натиск от работодателя,
поради което тези твърдения са извън обхвата на въззивната проверка по чл. 269 ГПК като преклудирани. Съдът цени доказателствената стойност на дадените
обяснения, че ответникът не само е имал достъп, но е и отговарял за главната
каса /в самите обяснения е посочено пред кого са дадени, а вредите са
установени чрез внезапна проверка на управителя и заместник - управителя на
банката/, при липса на други доказателства, които да опровергават тази
констатация. В случая по отношение на ответника е
реализирана и дисциплинарната отговорност и няма данни последният да е оспорил
законността на дисциплинарното уволнение и да е отменено наложеното
дисциплинарно наказание по надлежния съдебен ред. Следва да се посочи,
че дори и други лица да са имали достъп до касата, предвид данните, че главната
каса се е отключвала с два физически ключа, съхранявани в две различни лица и с
набирането на банков код, известен единствено на управителя или на заместник -
управителя, право на работодателя е да насочи иска си срещу всеки от тях
поотделно или заедно /солидарно/. Обстоятелството, че причина за причинените на
работодателя имуществени вреди може да е и поведението на друго лице, не
освобождава ответника от отговорност.
Така описаната дейност обосновава извод, че е налице
фактическият състав по чл. 203, ал. 2,
пр. 1 КТ - противоправно деяние - вземане на пари от касата на
банката, при липса на право за това, имуществени вреди, които обхващат
претърпяна от работодателя загуба /в размер на исковата сума/, причинна връзка
между деянието на ответника и вредите /вредите са естествена и закономерна
последица от поведението на ответника/. Въззивният съд намира, че ответникът е
действал умишлено - от посочените обяснения, както и от
последвалото дисциплинарно уволнение, се установява, че е съзнавал характера и
правните последици на своята дейност /че с вземането на парите ще причини
имуществена вреда на работодателя/ и е искал/допускал настъпването на тези
последици. По делото не е установена някаква причина, стояща извън
поведението на ответника, която да се намира в причинна връзка с щетата и по
този начин да изключва отговорността му за причинените на работодателя имуществени
вреди. Размерът на вредите не е спорен по делото,
поради което предявеният иск, с който се
реализира пълната имуществена отговорност на ответника - служител е основателен
в пълния му предявен размер. В случая наличието, съответно
липсата на влязла в сила присъда няма значение за изхода на делото, доколкото
предявеният иск е по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ - за умишлено причинена вреда,
като умисълът може да бъде доказан в хода на гражданското производство /така
определение № 147 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 3624/2017 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Единствено в допълнение, с оглед променената правна квалификация на
иска, въззивният съд посочва, че възражението на ответника за погасяване на главното
вземане по давност, което възражение е направено в отговора на исковата молба,
е неоснователно, тъй като петгодишната погасителна давност, приложима с оглед
препращането към разпоредбите на гражданския закон /ЗЗД/, в случая чл. 114, ал.
3 ЗЗД не е изтекла към момента на подаване на исковата молба.
Следователно искът е доказан по основание и
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
17.07.2009 г. до окончателното плащане /при съобразяване, че по отношение
началния момент на изчисляване на законната лихва не са изложени никакви
оплаквания във въззивната жалба/.
Поради съвпадането
на изводите на двете инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено при дадената от въззивния съд правна квалификация на иска,
включително и в частта на присъдените разноски.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК право на разноски има ищецът
/въззиваем/. Ответникът /въззивник/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
/въззиваем/ разноски за въззивното производство в размер 150 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд/.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160969 от
27.07.2020 г. по гр. д. № 51164/2014 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
68 състав, с което е осъден Д.Л.П., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
********сумата от 80 060,63 лв. /55 847,45 лв. и 12 380 евро/,
представляващи причинени на работодателя имуществени вреди по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД /неправилно квалифициран от
районния съд като иск по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ/ от липса на парични средства
от каса на офис „Симеоновско шосе“ в гр. София на „Алфа Банка - клон България“,
констатирана при извършена на 17.07.2009 г. проверка, удостоверена със
съставения Констативен акт за извършена проверка на наличност в банкова каса
при внезапна проверка и други случаи от 17.07.2009 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.07.2009 г. до окончателното плащане на
главницата, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 202,44 лв. - разноски за
държавна такса за предявяване на иска и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, офис 4, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.