№ 279
гр. К., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100642 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ИВ. В. Ч. и Т. Н. Ч., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 07.05.2000 г., като по време на брака е
родено детето И.И. Ч., ЕГН **********, пълнолетна в момента. Заявяват желанието си за
прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по
чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен представител – адвокат
В.В., като поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо желание за
прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак, серия УС-0 № 210359, издадено на
07.05.2000 г. от Столична община, район „Т.“ молителите са сключили граждански брак на
07.05.2000 г., за което е съставен акт № 159 от същата дата.
1
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име - Н..
Съпрузите са се споразумели и относно семейното жилище, което е лична собственост на
съпругата и ще се ползва от него след прекратяване на брака.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то останалата сума следва да им се възложи в
равни части, предвид договорката в споразумението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 07.05.2000 година с акт № 159 от същата дата,
на Столична община, район „Т.“, между ИВ. В. Ч., ЕГН ********** и Т. Н. Ч., ЕГН
********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие на съпрузите.
2. Семейното жилище, находящо се в гр. С., район О., ул. Л. 8 /бивша ул.
Х.А./, ет. 3 е лична собственост съпругата. Съпругът И.Ч. е напуснал семейното
жилище и няма претенции за ползването му.
3. Страните заявяват, че по време на брака си не са придобили каквото и да
е недвижимо имущество
4. Движимите вещи, придобити по време на брака, са предварително
разпределени от страните и всяка от тях владее своята част.
5. След прекратяване на брака, съпругата Т. Н. Ч. ще носи предбрачното си
фамилно име, а именно Н. и за в бъдеще ще се казвам Т.Н. Н..
2
6. Страните няма да си дължат издръжка помежду си.
7. Окончателната държавна такса се поема от двете страни по равно.
Настоящото споразумение изчерпва всички имуществени взаимоотношения
между страните по повод прекратяването на брака им и никоя от тях няма да има
претенции спрямо другата.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА ИВ. В. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА Т. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3