РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „ТАРСИС АПАРТ“ ООД, ЕИК: *********, против
решение № 324/30.09.2024 г. по гр.д.1352/2023 г. по описа на Районен съд
Несебър, с което е прието за установено по отношение на въззивното
дружество, че Н. В. П. от ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор
51500.507.208, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР, на основание сключен
договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с акт № 112, том V, рег. № 2888
по описа на нотариус Мария Бакърджиева и № 107, том ИИ,
вх.рег.8879/20.05.2005 г. по описа на СВп-Несебър; на основание чл.108 от ЗС
въззивното дружество е осъдено да предаде на въззиваемата П. владението
върху гореописания имот; отхвърлен е искът на въззивника „Тарсис Апарт“
ООД за приемане за установено по отношение на Н. В. П., че „Тарсис Апарт“
ООД е собственик на ПИ с идентификатор 51500.507.208, с площ 680.00 кв.м.,
съгласно КККР, на основание давностно владение, продължило за периода от
м.ноември 2012 г. до настоящия момент; и въззивникът е осъден да заплати на
Н. П. сумата от 2 950,41 лв съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния
закон и при непълнота на доказателствата.
Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
по делото не е доказано, че „Тарсис Апарт“ ООД е придобил процесния
поземлен имот на основание придобивна давност, вследствие на упражнявано
от дружеството чрез неговите органи и служители владение по смисъла на
1
чл.68, ал.1 от ЗС чрез приобщаването му към комплекс „Тарсис“ за периода от
м.ноември 2012 г. до настоящия момент. Сочи се, че съдът неправилно е
изградил изводите си на представените по делото 2 бр. сателитни снимки от
софтуерна програма Гугъл Земя; електронно съобщение от управителя на
„Тарсис Апарт“ ООД – Г. Димитров до пълномощника на Н. П. - адв. Мариана
Трифонова; и показанията на св.Е. С.. По отношение на сателитните снимки
се твърди, че приложените разпечатки не са изготвени по предвидения в ГПК
ред, поради което, въпреки заявеното от въззивника възражение, са приети
като доказателство. Заявява се, че разпечатките от Гугъл Земя отразяват
състоянието на имота, което е било към пролетта - лятото на 2012 г., тъй като
през ноември 2012 г. дървесната растителност е премахната от ответното
дружество. По отношение на показанията на св.С. се твърди, че неправилно
съдът ги е кредитирал и обвързал с разпечатките от Гугъл, като не е отчел, че
свидетелката е близка роднина на ищцата, и е заинтересована от изхода на
делото и както ищцата, тъй като също има наследствени имоти в съседство с
процесния. По отношение на електронното писмо от управителя на „Тарсис
Апарт“ ООД до пълномощника на Н. П. - адв.Трифонова се посочва, че
неправилно съдът е приел, че то се отнася за процесния имот.
Изложени са оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил приетата
съдебно-техническа експертиза, писмените доказателства, представени от
„Тарсис апарт“ ООД, и показанията на незаинтересованите свидетели Б. Х. и
С. С., още повече, че показанията на тези свидетели относно завладяването и
ограждането на процесния имот през ноември 2012 г. кореспондират с
представените и неоспорени официални документи - разрешения за строеж и
удостоверения за въвеждане в експлоатация на сградите в съседство с
процесния имот, както и със заключението на СТЕ.
Твърди се, че въззивникът успешно е провел пълно и главно
доказване относно началния период на придобивната давност - ноември 2012
г. с представените писмени и гласни доказателства.
На следващо място се сочи, че презумпцията по чл.69 ЗС за наличие
на animus във владелеца „Тарсис апарт“ ООД не била успешно оборена от
ищцата, върху която лежи доказателствена тежест.
Твърди се, че по изложените съображения, искът по чл.108 от ЗС на
Н. П. е недоказани и следва да бъде отхвърлен, а насрещният установителен
иск по чл.124 от ГПК на „Тарсис апарт“ ООД следва да бъде уважен, поради
проведеното успешно пълно и главно доказване на придобиването по давност
на имота, считано от ноември 2012 г.
Претендира се съдът да отмените в цялост първоинстанционното
решение и да постанови решение по същество, с което да отхвърлите иска по
чл.108 от ЗС, предявен от ищцата Н. В. П. и да признаете за установено, че
въззивното дружество е собственик на процесния поземлен имот на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години.
Претендират се съдебно-деловодните разноски.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата Н. В. П. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в
законовия срок както и в съдебно заседание - чрез процесуалния си
представител адв.Георги Костадинов. Изложени са подробни съображения във
връзка със заявените от въззивника оплаквания.
По отношение на представените сателитна изображения се твърди,
2
че са свалени от интернет сайт на Google и авторството им и съответно
правата са на този интернет портал. Сочи се, че е ноторно известно, че
цитираният сайт съдържа опция да показва и архивни изображения за минал
период, като датира същите, което е видно и от представените изображения.
Твърди се, че представените изображения не са частно направени
фотоснимки, а изображения, свалени от публично достъпен интернет портал.
По отношение на показанията на св.С. се твърди, че правилно са
кредитирани от съда, тъй като свидетелката е запозната с историята на имота,
притежавала е имот в съседство, ориентира се както по кадастралната скица и
по представените сателитни изображения и показанията й се потвърждават от
показанията на втория свидетел на ищцата. По отношение на електронното
писмо се твърди, че е изпратено като отговор на нотариалната покана на
ищцата до дружеството чрез нейния адвокат и няма никакви основания да се
твърди, че ищцата изпраща покана за друг имот освен за своя, още повече, че в
поканата ищцата цитира идентификатора на имота. Посочва се също, че няма
никакво основание да се приеме, че отговорът на дружеството до Н. П. визира
друг имот, различен от нейния собствен, тъй като отговорът на дружеството е
именно по повод поканата, която е за конкретен имот. Излагат се твърдения, че
изпратеният отговор на дружеството ясно и недвусмислено показва, че в
дружеството са наясно, че Н. П. е собственик на завладения от тях имот;
дружеството предлага да извърши действия от „името на собствениците"; и че
има намерения за придобиване на този имот и е заинтересовано от продажба
на имота.
Оспорени са оплакванията на въззивника, че съдът не е обсъдил
представени от него доказателства. Излага се, че документите за собственост и
строителни актове, свързани със строителството на комплекс „Тарсис" са
неотносими, тъй като предметът на делото не касае нито собствеността на
комплекса, нито неговата законност, съотв.тези документи не касаят
собствеността на дружество върху процесния имот, нито договорни
отношения за същия имот.
По отношение на СТЕ се твърди, че е относима единствено в частта
си, в която констатира изградена ограда около процесния имот и фактическото
му включване в границите на комплекса, които факти не се оспорват от
ищцовата страна.
По отношение на показанията на водените от ответника свидетели се
твърди, че съдът ги е разгледал, но не ги е кредитирал.
Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение.
Също не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявения от въззиваемата Н. В. П. иск за приемане за установено по
отношение на „Тарсис Апарт“ ООД , че ищцата е собственик на ПИ с
идентификатор 51500.507.208, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР на
гр.Несебър, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението
върху гореописания имот.
3
Ищцата твърди, че е собственик на процесния поземлен имот на
основание сключен договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с акт № 112,
том V, рег.№ 2888 по описа на нотариус М.Бакърджиева и № 107, том II,
вх.рег.8879/20.05.2005 г. по описа на СВ-Несебър. Твърди, че с нот.акт № 44,
том 2, дело № 486/1994 г. на НРС е придобила в съсобственост три земеделски
имота в строителните граници на к.к.Слънчев бряг. На 21.01.2002 г. била
извършена доброволна делба, вписана под № 279, том 1, вх.рег.№
1470/21.08.2002 г. на СВ-Несебър, видно от която ищцата, заедно с Х. Н., К. К.
и А. Х. получили общо в съсобственост дворно място, представляващо УПИ
III-438 в кв. 3502, с площ от 2720 кв.м. Излага, че със заповед № 154 от
14.08.2021 г. на Община Несебър от имота били образувани четири нови
имота: УПИ-III, УПИ-X, УПИ-XI, УПИ-XII, след което съсобствениците на
бившия УПИ III-438 са сключили помежду си договор за доброволна делба от
25.05.2005 г., вписан под № 104, том 2, вх.рег.№ 2789/20.05.2005 г. на
СВ-Несебър, при което ищцата получила в самостоятелен дял УПИ II-438 в
кв.3502 по плана на к.к.Слънчев бряг-запад, с площ от 680 кв.м., отразен в
КККР на гр.Несебър като ПИ с идентификатор 51500.507.208, с площ 680.00
кв.м., на който ищцата е вписана като единствен собственик.
Твърди се, че ответното дружество като собственик на съседният ПИ
с идентификатор 51500.507.660, е завладяло имота на ищцата - изградило е
ограда откъм улицата, препятства достъпа на ищцата до имота и
неправомерно владее същия. Излага се, че след като ищцата е провеждала
безрезултатни разговори с представители на ответното дружество за
осигуряване на достъп до имота й и за предаване на владението върху него, с
нотариална покана, връчена на представителите на дружеството на 18.09.2023
г. ищцата е поканила дружеството да й предаде владението върху собствения
й имот и премахне оградата, препятстваща достъпа й. Твърди, че на 27.09.2023
г. е получила отговор от ответника, в който не се оспорвала собствеността на
ищцата, но не се поемало и задължение за предаване на владението върху
имота, което е наложило предявяване на иска.
Ответникът е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок.
Изложени са твърдения по фактите, а именно - че в периода от 2004 г. до 2021
г. с поредица от сделки ответникът е придоби собствеността върху пет
поземлени имота, върху които е изграден комплекс „Тарсис“ от няколко
апартаментни жилищни сгради за сезонно ползване. Заявено е, че след като
през 2012 г. ответното дружество е придобило ПИ с идентификатор
51500.507.213 (съседен от север на процесния ПИ) и ПИ с идентификатор
51500.507.212 (съседен от запад на процесния ПИ), съдружниците са взели
решение „да започнат да стопанисват и облагородяват чуждия имот и да го
приобщят към територията на разрастващия се комплекс Тарсис“. Твърди се,
че през м.ноември 2012 г. дружеството е премахнало намиращите се в
процесния поземлен имот и в съседния имот (двата съставляващи бившия
УПИ III-438) стари бунгала, почистени и извозени са всички отпадъци ,
имотите са засипани с хубава почва, заравнени са и е изградена поливна
система. Твърди се, че в средата на м.април 2013 г., след получено разрешение
за строеж на сградата, изградена в ПИ с идентификатор 51500.507.592,
ответното дружество е изградило ограда около цялата територия на
комплекса, включваща към този момент: ПИ с идентификатор 51500.507.214,
ПИ с идентификатор 51500.507.213, ПИ с идентификатор 51500.507.592, ПИ с
идентификатор 51500.507.209, ПИ с идентификатор 51500.507.660
(притежаван към този момент от друго дружество), и процесния ПИ с
4
идентификатор 51500.507.208. Посочено е, че от този момент комплексът вече
е охраняван с режим на достъп до комплекса само от 4 входа. Посочено е, че
процесният ПИ с идентификатор 51500.507.208 фактически е ограден само
откъм пътя, но поради ограничения достъп до комплекса, част от терена на
който е този ПИ, достъпът до него е възможен само през някой от 4-те входа за
комплекса, съотв.достъп до него имат само гостите на комплекса, ползващи
услугите му.
Твърди се, че от 2012 г. до момента на получаване на нотариалната
покана на ищцата, ищцата не е правила опити да влезе в комплекса или да
предяви претенции спрямо владелеца. Посочва се още, че в изпратения
„неформален“ отговор на нотариалната покана, ответното дружество не е
имало предвид процесния поземлен имот, собственост на ищцата. Твърди се,
че въпреки изпратения отговор на нотариалната покана ответното дружество
нито е предало владението на имота на ищцата, нито е изразило готовност или
съгласие да го стори.
Заявено е твърдение, че поради установено и упражнявано
непрекъснато и явно владение върху процесния имот от м.ноември 2012 г.
повече от десет години, дружеството го е придобило по давност.
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск против
ищцата за приемане за установено по отношение на нея, че дружеството е
придобило по давност процесния поземлен имот.
В предоставения й срок, ищцата е оспорила предявения насрещен
иск с писмен отговор. Оспорила е изцяло твърдяната фактическа обстановка
относно завземането на процесния поземлен имот. Твърди се, че ответното
дружество е оградил процесния имот 51500.507.208 от изток (от към улицата)
не по-рано от есента на 2016 г., тъй като това се е случило след приключване
на последното застрояване и разширяване на комплекса - със строителството в
ПИ с идентификатор *********.660 (прието с удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 280/31.08.2016 г.
Предявени са иск с правно основание чл.108 от ЗС от ищцата против
ответника и насрещен иск от ответното дружество против първоначалната
ищца с правно основание чл.124 ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
ревандикационния иск на ищцата и е отхвърлил насрещния установителен иск
от ответника. Съдът е приел, че представените по делото доказателства
установяват, че ищцата е придобила собствеността върху процесния поземлен
имот на соченото от нея правно основание (договор за доброволна делба от
20.05.2005 г.); ответникът не е доказал (отново с оглед събраните писмени,
гласни и веществени доказателства) да е упражнил владение върху имота в
продължение на 10 години, за да го придобие по давност; а към момента
страните не спорят, и се установява от събраните гласни доказателства и от
заключението по СТЕ, че поземленият имот се ползва от ответника.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне,
съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е
установил и възприел правилно фактическата обстановка, а изводите му по
5
фактите са обосновани.
Между страните по делото не е спорно (а се установява и от
представените доказателства), че с нот.акт № 44, том II, дело № 486/1994 г. по
описа на РС-Несебър за собственост върху недвижим имоти, възстановен по
ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.09.2022 г. и
договор за доброволна делба на недвижим имот от 20.05.2005 г., ищцата Н. П.
е придобила собствеността върху УПИ XII-438, кв.3502 по регулационния
план на к.к.Слънчев бряг-запад, Община Несебър, понастоящем - поземлен
имот с идентификатор 51500.507.208 по КККР на гр.Несебър.
Не е спорно, че ответникът е собственик на съседните поземлени
имоти, върху които в периода от 2004 г. е изградил комплекс „Тарсис“,
включващ жилищни сгради за сезонно ползване, заведение за хранене и
зелени площи, който е ограден и с ограничен достъп до територията на
комплекса. Не е спорно, че процесният ПИ с идентификатор 51500.507.208
попада в оградената територия и макар самият ПИ да е ограден само от
източната страна – откъм улицата, достъпът до него е ограничен и подчинен
на режима на достъп до самия комплекс – само за гости на комплекса. Не е
спорно, че процесният поземлен имот е почистен от ответното дружество от
намиращите се в него стари бунгала и растителност, облагороден е – засипан е
с почва, изградена е поливна система и в момента е част от зелените площи на
комплекса на ответника.
Не е спорно, че на 12.09.2023 г. ищцата е отправила до ответното
дружество нотариална покана, връчена на ответника на 18.09.2023 г. (л.17 от
първоинстанционното дело), с която поканила ответника в двуседмичен срок
от получаване на поканата да премахне поставеното от дружеството
незаконно ограждение на собствения й имот – ПИ с идентификатор
51500.507.208, граничещ със собствения на ответника имот, и да й предаде
владението върху собствения й имот чрез адв.Мариана Трифонова от БАК. В
поканата е посочено, че към нея е приложена скица. Не е спорно, че с писмо
от 28.09.2023 г., изпратено на електронния адрес на адв.М.Трифонова, Г.
Димитров (съдружник в ответното дружество), е изпратил отговор „относно
нотариална покана“, в който отговор е предложил „да бъдат разрешени всички
въпроси безпроблемно и в дух на добросъседство“, да бъдат уведомени за
„желанието на съседите за бъдещи планове“, заявено е, че „ако интересът им
би бил да реализират продажба на УПИ виден на скицата…логично е да са
заинтересовани“. Предложено е, съдействие – да „извърши административни
действия от името на собствениците за своя сметка, ако те не разполагат със
свободно време и ако го упълномощят за това“. Посочено е, че ако съседите
имат други планове, като единствен съсед от трите страни на парцела, би
желал за бъде известен „с цел да продължат разработването на кв.3502 в
бъдеще“.
С оглед основния спорен въпрос по делото – упражнил ли е
ответникът спокойно и необезпокоявано владение по см.на чл.68, ал.1 ЗС
върху процесния поземлен имот в продължение на 10 и повече години,
каквито са твърденията на ответника, съотв.придобил ли го е давност на
основание чл.79, ал.1 от ЗС, спорно по делото е: от кой момент ответното
дружество е завладяло имота – установило върху него фактическа власт,
препятствало достъпа на ищцата до него; и налице ли е било у ответника
намерение за своене на имота.
За уважаване на иска по чл.108 ЗС е необходимо ищецът да докаже,
6
че е собственик на вещта/имота; че ответникът владее имота му; и че това е
станало без правно основание.
Доколкото по делото не е спорно, както се посочи по-горе, че ищцата
е придобила собствеността на процесния ПИ по силата на договора за
доброволна делба и предхождащите го сделки и не е спорно, че в момента
имотът се владее от ответника, за произнасянето по иска по чл.108 ЗС следва
да се установи, налице ли е правно основание у ответното дружество, на което
да владее имот. Това обстоятелство е релевантно и за произнасянето по
насрещния иск на ответника, че е придобил имота по давност.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години (в случая ответникът не твърди да е бил добросъвестен владелец, за да
е приложима нормата на чл.79, ал.2 ЗС). При твърдението на ответника, че е
завладял процесния имот от м.ноември 2012 г. и от този момент е установил
владение върху него, продължило до настоящия момент, ответникът следва да
докаже на първо място, че е установил и упражнявал фактическа власт върху
имота в продължение на 10 години преди завеждането на иска на 08.12.2023 г.,
и на второ място – че е държал имота като свой.
По отношение на началния момент, от който ответникът твърди, че е
установил фактическа власт, а и владение върху имота – съдът приема, че най-
ранният момент, за който следва да се приеме, че ответното дружество е
установило владение върху процесния имот, е краят на лятото на 2014 г. Този
извод на съда е формира на база показанията на св.С., за която няма основание
да се счита, че е заинтересован свидетел, която твърди, че през м.август на
2014 г. имотът на ищцата не е бил ограден, достъпът до него е бил свободен
откъм улицата, имотът все още е бил залесен с огромни храсти и дървета и
свидетелката е паркирала колата си в този имот, макар „да се е виждало
някакво движение“ и в съседство е имало някакъв басейн. Същата свидетелка
твърди, че когато за последен път е посетила имота – през лятото на 2015 г.
теренът е бил разчистен , имало е построена сграда в ляво и имотът е бил
ограден.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те
кореспондират с представените 2 бр. сателитни снимки от софтуерната
програма Google Earth за географска информация с променлива резолюция, от
19.09.2013 г. и от м.12.2013 г., от които се установява, че частта от терена на
комплекс "Тарсис", върху която се намира и процесния поземлен имот, към
края на 2013 г. все още е необработена по описания от ответника начин,
залесена е с храсти и дървета и теренът все още не е ограден. По отношение
представените снимки от програма Google Earth следва да се посочи, че
настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд не е следвало да ги приеме и цени като
доказателство по делото. Приложените по делото цветни изображения са
свалени от публично достъпен интернет портал с възможност за показване на
архивни изображения от минал период, като моментът на изображението е
отразен в горния му ляв ъгъл и изображението може да се провери във всеки
момент.
Показанията на св.С. се подкрепят и от показанията на св.В. – също
незаинтересован свидетел, който също твърди, че в края на м.ноември 2013 г.,
както и през 2014 г., имотът е бил неограден, необработен, залесен от храсти и
дървета и с нахвърляни отпадъци в него.
7
Показанията на тези двама свидетели не се опровергават (според
настоящия състав) от показанията на водените от ответната страна свидетели.
Съдът не кредитира показанията на св.Х., че имотът е ограден от 2012 г. и че
през пролетта на 2013 г. процесният имот вече е бил облагороден и ограден,
тъй като неговите показания се опровергават както от изображенията от
програма Google Earth към 19.09.2013 г. и от м.12.2013 г., от които е видно, че
имотът е необработен и завзет от гъста растителност – храсти и дървета, така
и от твърдението на самия ответник в отговора на исковата молба, че оградата
около цялата територия на комплекса е изградена след получаването на
разрешението за строеж за имот с идентификатор 51500.507.592, влязло в сила
на 15.04.2013 г.
Показанията на св.С. не са категорични до степен да потвърдят или
опровергаят показанията на другите свидетели. Свидетелят твърди, че към
2011-2012 г. е видял в процесния имот две игрища за плажен волейбол
насипани с пясък, които игрища е видял и „в късно лято и ранна есен на 2013
г.“. Твърди, че по това време достъпът до имота вече е бил ограничен от
изградената ограда и е бил достъпен само от една врата на границата с имот
224, която е трябвало да бъде отключвана. Твърдения, че имотът е почистен,
облагороден и ограден преди м.ноември 2012 г., дори ответникът не е въвел.
Освен това твърденията, че в късно лято и ранна есен на 2013 г. върху имота е
имало изградени две игрища за плажен волейбол насипани с пясък,
противоречи на изображенията от Google Earth към 19.09.2013 г. и от
м.12.2013 г. На последно място показанията на св.С. за изградени в имота две
игрища противоречи на заключението по СТЕ, съгласно което в процесния
имот попада част от изграденото волейболно игрище, т.е.волейболното
игрище е изградено в съседен имот и само част от него попада в процесния
поземлен имот, съотв.не може да се приеме с категоричност, че показанията
на св.С. касаят именно процесния поземлен имот.
С оглед изложените съображения съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно
е изградил изводите си на представените по делото 2 бр. сателитни снимки от
софтуерна програма Гугъл Земя; електронно съобщение от управителя на
„Тарсис Апарт“ ООД – Г. Димитров до пълномощника на Н. П. - адв. Мариана
Трифонова; и показанията на св.Е. С.. Тези доказателства кореспондират едно
с друго и не се опровергават от ангажираните от ответника доказателства –
заключението по съдебно-техническата експертиза, писмените доказателства,
представени от „Тарсис апарт“ ООД и показанията на свидетелите Б. Х. и С.
С.. Нито едно от изброените доказателства не установява завладяването и
ограждането на процесния имот през ноември 2012 г. Представените от
ответника разрешения за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация
на сградите в съседство с процесния имот по никакъв начин не касаят
изграждането на оградата, за да може да се установи момента на
извършването му. Заключението на СТЕ също не установява момента на
извършване на ограждането на комплекса, в т.ч.и на процесния ПИ.
При така събраните доказателства съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че от установяването на фактическа власт върху
имота чрез ограждането му и ограничаването на достъпа на ищцата до него
(според настоящия състав – най-рано в края на лятото на 2014 г.) до
завеждането на настоящия иск – 08.12.2023 г. няма изтекъл 10 годишен
период, необходим за придобиването на имота по давност от ответника на
8
основание чл.79, ал.1 ЗС.
На следващо място съдът намира, че ответникът не е доказал и
намерението си да свои имота. Действително ответникът е установил
фактическа власт върху процесния имот, почистил го е от диворастящата в
него растителност, облагородил го е като е засипал почва, изградил е капково
напояване на зелените площи, затревен е с райграс, в него е изграден кът за
почивка и игри и като цяло имотът е приобщен към комплекса чрез
включването му в оградения терен на комплекса.
Изложеното в отговора на исковата молба от ответната страна, че
през 2012 г. съдружниците в ответното дружество са взели решение във връзка
с разрастващия се комплекс „Тарсис“ да започнат да стопанисват и
облагородяват чуждия имот и да го приобщят към територията на комплекса,
съдът не възприема като решение за своене на имота. Посочено, че към този
момент в процесния имот е имало няколко стари бунгала, изсипани камъни и
битови отпадъци и е логично дружеството да е желаело да придаде на
съседния на комплекса имот по-добър вид. Съдът приема, че за намерение за
своене на имота може да се приеме едва ограждането му и включването му в
територията на комплекса, с което се препятства достъпа до този имот от
външни на комплекса лица, вкл.на собственика му.
От разменената на 28.09.2023 г. електронна кореспонденция между
ищцата и ответното дружество чрез неговия съдружник г-н Г. Димитров обаче
не се установява дружеството да твърди, че вече е придобило собствеността
върху процесния имот. Напротив – съдружникът в ответното дружество
изразява желание „в дух на добросъседство“ да се запознае с бъдещите
планове на ищцата…евентуално с намерението й „да реализира продажба на
УПИ виден на скицата“ … изразява готовност за съдействие „на
собствениците“ за установяване на актуалните градоустройствени показатели
на имота, посочва, че е заинтересован „като съсед от трите страни на имота“.
Цялостното съдържание на това писмо, според настоящия състав сочи на
желание на лице, облагородило чужд имот, имащо съзнанието, че този имот не
е негова собственост, да го закупи, евентуално да уреди отношенията със
собственика по повод направените разходи за подобряването на имота. Т.е.към
края на м.септември 2023 г. ответното дружество не е заявило собственически
права по отношение на имота, напротив – изразило е признание на правата на
собственост на ищцата.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че писмото касае именно
процесния поземлен имот. В изпратеното от ответното дружество до ищцата
писмо е посочено, че то е в отговор на изпратената му нотариална покана,
както и, че предложенията касаят „УПИ виден на скицата“. В нотариалната
покана, изпратена от ищцата до ответното дружество ясно и недвусмислено е
посочено, че се касае за ПИ с идентификатор 51500.507.208 (изписан цифром
и словом в поканата), като към поканата е приложена и скица на имота.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не е
доказано и наличие на animus у ответното дружество – намерение за своене на
имота, доколкото непосредствено преди завеждането на иска ответникът е
изразил писмено признаване на собственическите права на ищцата по
отношение на имота.
Ето защо съдът намира, че на първо място по делото не е доказано
ответникът да е придобил по давност вследствие упражнено от него 10
9
годишно необезпокоявано владение върху процесния поземлен имот,
собствеността върху ПИ с идентификатор 51500.507.208, поради което
предявеният насрещен иск е неоснователен.
На второ място, предвид недоказването от ответника, че към
момента на завеждане на иска е придобил по давност собствеността върху ПИ
с идентификатор 51500.507.208, съотв.че го владее на правно основание,
основателен е искът за осъждането му да предаде на ищцата владението на
собствения й поземлен имот.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд.
Предвид постановения резултат, на въззиваемата следва да се
присъдят сторените от нея във въззивното производство съдебни разноски –
1000 лв за заплатено адв.възнаграждение съобразно представените договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 324/30.09.2024 г. по гр.д.1352/2023 г.
по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА „Тарсис Апарт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Модерно предградие“, ул.
„705“ № 1 да заплати на Н. В. П. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1
000 лв (хиляда лева) съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10