Решение по дело №254/2024 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 129
Дата: 2 декември 2024 г. (в сила от 2 декември 2024 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20242170100254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Средец, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100254 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, предявена от „КРЕДИТО“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,
р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, РОСЕН НЕДЯЛКОВ
ТАКОВ, като представляващ, чрез адв. С. С. с личен № ********** вписана в
регистъра на Адвокатската колегия с БУЛСТАТ *********, имейл:
***********@*******.**, против В. П. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Средец, ул. *****, телефон: + 359***** Електронна поща:
***********@*****.***.
Иска се, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа на индивидуален
договор за паричен заем № 0L00069930 от 04.11.2022 г. сключен от
разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: сумата в размер на
500,00 лева, представляваща главница, законна лихва за забава върху
главницата – 59,06 лева за периода от 05.12.2022г. до 23.11.2023 г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.11.2023 г. до заплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски
- 18,05 лева - платена държавна такса и 288,08 лева - адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. №23/2024 г. по описа на РС – гр. Средец.
Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение, както в исковото, така
и от заповедното производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
1
ответника. Съдебните книжа за редовно връчени, чрез работодател.
Ищецът „КРЕДИТО“ ООД, редовно призован чрез адв. С. С., не
изпраща представител. Не се явява и процесуален представител. Постъпило е
становище, с което се поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена. Прави се искане при наличие на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1
от ГПК, да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът В. П. М., редовно призован не се явява, не се представлява,
не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява следното:
че е сключен индивидуален договор за паричен заем № OL00069930 от
04.11.2022 г., между „КРЕДИТО“ ООД и В. П. М.. Договорът е сключен от
разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 04.12.2022 г., след
регистрация на потребителя в платформата на ,,КРЕДИТО“ ООД и направен
избор за вида кредит, от „КРЕДИТО" ООД е изпратен имейл на посочената от
ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с
преддоговорната информация и придружаващите го декларации като
прикачен файл в PDF формат, като в текста на имейла било описано, че ако
заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето
съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на
имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от
ответника СМС, който играе ролята на ел. подпис съгласно уговореното между
страните.
С подписването на договора от страна на длъжника се осъществило, чрез
въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен
номер от заемодателя, като при подписването на договора с въвеждане на
изпратения СМС се счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а
,,КРЕДИТО“ ООД получава в програмата си статус на кредита „потвърден“.
Заемодателят е предоставил, съответно заемополучателят е усвоил
сумата по отпуснатия потребителски кредит, като към договора е представен
и погасителен план.
Установява се, че е настъпила изискуемостта на задълженията по
договора в техният пълен размер на 04.12.2022 г., като има само една погасена
вноска.
Установява се, че поради непогасяване на претендираното вземане,
ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр.д №23/2024г. по описа на РС – Средец и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение произтичащо от договор за кредит №
OL00069930 от 04.11.2022 г. за следните суми: главница по договор за заем –
500,00 лева, законна лихва за забава върху главницата – 59,06 лева за периода
от 05.12.2022 г. до 23.11.2023 г., законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.11.2023 г. до заплащане на вземането,
както и съдебно-деловодни разноски – 18,05 лева – платена държавна такса и
288,08 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №23/2024 г. по описа на
2
РС – гр. Средец.
На 16.05.2024г., ищецът е бил уведомен, че издадената Заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал заявителя че може да предяви иск по чл. 422 от
ГПК, в едномесечен срок от съобщаването, като исковата молба е предявена
на 04.06.2024 г.
Установено е, че, до настоящия момент, ответникът не е възстановил
отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на присъдено
нещо.
Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на
24.07.2024 г., чрез работодател. В разпореждането за размяна на книжа
изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
Съдът намира, че, с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане №
312 от 17.06.2024 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен
отговор /чл. 131 от ГПК/, които са получени от ответника, чрез работодател.
Призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 от ГПК/, ведно с
Определение № 340 от 07.10.2024 г. по чл. 140 от ГПК, връчено на 02.11.2024
г. при отказ от негова страна да приеме съдебните книжа.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие –
призовката, ведно с В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са
направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането
на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено
3
решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство,
с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 18,05
лв. – държавна такса и 288.08 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо
306,13 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото
производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се
държавна такса в размер на 75 лева, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева възнаграждение за настоящото исково производство,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Така ответника, следва да
заплати разноски за настоящото производство в общ размер на 475 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното
производство по ч. гр. д. № 23/2024 г. на Районен съд – гр. Средец в общ
размер на 781,13 лева.

Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Средец, ул. *****, ДЪЛЖИ на „КРЕДИТО“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н
Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, РОСЕН НЕДЯЛКОВ
ТАКОВ, като представляващ, СУМАТА в размер на 500 лв., представляваща
главница по договор за заем, законна лихва за забава върху главницата – 59,06
лева за периода от 05.12.2022г. до 23.11.2023г., законна лихва върху главницата
, считано от датата на подаване на заявлението – 24.11.2023г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед № 17 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2024 г., ч. гр. дело № 23 по описа за 2024
г. на Районен съд – гр. Средец.

ОСЪЖДА В. П. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул. *****,
да заплати на „КРЕДИТО“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх №
51Г, офис 32, РОСЕН НЕДЯЛКОВ ТАКОВ, като представляващ, сторените
разноски в общ размер на 781,13 лева, от които – 306,13 лева за заповедното
производство и 475 лева за исковото производство.
4

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Да се отдели ч. гр. д. № 23/2024 г. по описа на PC – Средец от
настоящото дело.

Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5