РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Ямбол, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330102299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на *** „НД МЕНИДЖМЪНТ“
ООД, против Д. Б. А., с която желае да бъде осъден ответника, да им заплати
сумата в размер на 408.00 лева, представляващи неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законна лихва върху
същата до окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на
79.56 лева, представляващи обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за
периода от деня след датата на падежа, а именно от 21.08.2019г. до датата на
завеждане на настоящата молба - 22.07.2021 г.
Претендира и за заплащане на направените разноски в производството,
както и с оглед крайният изход на настоящото производство -направените
разноски по обезпечаване на предявените искове.
Ищецът твърди, че на 31.01.2019 г. с ответника Д. Б. А, е сключил
Договор за потребителски кредит № *** г.с *** „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
ответника и съдържащ, индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.
Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на
Кредитополучателя на сумата в размер от 1848 лева и влиза в сила с
подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
1
кредита на Кредитополучателя, са уредени от Договора и Общите условия
към него. Кредитът следва да бъде изплатен с 28 седмични вноски, всяка в
размер на 66 лева. Кредитополучателят е изплатил общо 1440 лв. по кредита,
като остатъкът от вземането на кредитора е в размер на 408 лв. за главницата
по кредита, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване
на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 79.56 лева, което
представлява законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а
именно от 21.08.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба-
22.07.2021г.
Поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът е предприел
събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал молба за
обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд П., на основание на която е
образувано ч.гр.дело № ***г. и въз основа на което е допуснато обезпечение
на бъдещите осъдителни искове. В указания срок НД Мениджмънт предявява
пред настоящия съд иска си.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл. чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
пълномощника на ответника, с който счита предявения иск за неоснователен
и недоказан.
Не оспорва, че „НД Мениджмънт“ ООД гр. Перник, в качеството му на
кредитор и Д. Б. А. в качеството му на кредитополучател са подписали
договор за потребителски кредит № ***г. при описани условия по смисъла на
Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./.
Сочи, че съгл. клаузите на договора размерът на отпуснатия кредит е
1848.00 лв., записан в договора, който трябва да върне 28 месечни вноски по
66.00лв. всяка, поради което счита, че страните не са уговорили лихви за
забава. В същото време от клаузите в договора се установява, че в сумата
1848.00лв. са включени и лихвите и разходите, които могат да възникнат във
връзка със заема, без по никакъв начин да може да се установи колко е
дължимата главница, колко са дължимите лихви и в какво се изразяват
възможните разходи, които могат да възникнат във връзка със заема.
Сочи, че в погасителен план е включена и сумата от 117.20лв., която е
начислена върху общия размер на кредита, но не ставало ясно дали този
разход е включен в ГПР по кредита, който е 49.86 % или се цели заобикаляне
на императивната разпоредба за максимален размер на ГПР, визирана в чл.
19, т. 4 от ЗПК. Според ответника от договора не става ясно как е формиран
2
ГПР и дали е спазен законоопределен алгоритъм, който следва да се приложи
при изчисляването му .
Счита, че ако не са включени в годишния процент на разходите по
кредита, разходи които, съгласно действащата уредба е следвало да бъдат
взети включени при посочване на годишния процент на разходите по кредита,
както и такива, които представляват скрита печалба на дружеството, което
води до посочване в договора на годишен процент на разходите, различен от
действителния, е налице липса на задължително съдържание на договора, а
именно липса на посочване на ГПР.
Поради това прави извод, че сключеният договор за потребителски
кредит № ***г. се явява недействителен по смисъла на чл. 22, вр. с чл. 11,
ал.1, т.9 и вр. с чл. 12, ал.1, т.8 и т.9 от Закона за потребителския кредит и
като такъв не е породил правно действие, от което следва, че ответникът не
дължи никакви суми на това каузално основание, което води до отхвърляне на
иска като неоснователен.
Претендира за направените по делото съдебни разноски. В съдебно
заседания възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е представи сключеният с ответника
договор за потребителски кредит № ***г. , при условията посочени в
исковата молба, приложение №1 към него – погасителен план, искане за
кредит вх.№ ***г. отправено от ответника до ищеца, декларация-съгласие за
обработване на лични данни, Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД МЕНИДЖМЪНД“ ООД, подписано от
ответника и стантартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити. С касов ордер №***г. ищецът е предал на
ответника сумата от 1848лв. за кредит по договор ***г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове е с правно осн. чл.79,ал.1
ЗЗД и вр. с чл.9 и чл.33 от ЗПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е
3
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в
качеството на заемател и ищеца, в качеството на заемодател, по сключен
между тях договор за потребителски кредит № *** г.,
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва
да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е
посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая тези основания
не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.86 %.
Поради това съдът намира направените възражения за нищожност за
основателни и приема, че договорът е недействителен на основание чл.22 вр.
с чл.11,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. В случая в договора е посочен ГПР от
49.86%, а като годишен лихвен процент е посочен 0%. В чл.1 от договора е
посочен размер на кредита от 1848.00лв. , платима на 28 месечни вноски,
4
всяка от 66.00лв., като е посочено, че всяка погасителна вноска съдържа
главница и лихви, без да е пояснето какъв е размерът им. При изчисляване на
всички вноски съдът установи, че те се равняват на сумата отпусната по
кредита от 1848.00лв., поради което при ГПР от 0%, в уговорената вноска
ищецът не е включил размер на лихва. Поради това направените възражения,
че в сумата 1848.00лв. са включени и лихвите и разходите, които могат да
възникнат във връзка със заема, съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че в погасителния план е включена и сумата
от 117.20лв., която е начислена върху общия размер на кредита, т.к. според
договора това е такса за определяне степента на кредитния риск, уговорена е
отделно от главницата, и представлява еднократна комисионна за определяне
на кредитния риск начислена върху общия размер на кредита, т.е. определен е
начина й на изчисляване върху общия размер на кредита, а не е начислена
върху него.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това искът
за лихва за сумата от 79.56лв. следва да се отхвърли. При това положение
ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по
договора, а именно 1848.00 лева. Съгласно посоченото в исковата молба към
датата на депозиране на исковата молба кредитополучателят е заплатил по
кредита сума в размер на 1440 лева., която се установява и от приложения
погасителен план. Останали са неиздължени 408лв., чийто падеж е изтекъл на
20.08.2019г., поради което искът за тяхното плащане е основателен и следва
да се уважи.
При този изход на делото страните си държат разноски по съразмерност.
Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ищецът не е представил списък на разноски, като е представил
доказателства за тях, вкл. и за тези направени в обезпечителното
производство, които безспорно се дължат по настоящото дело. Според
същите ищецът е направил разноски за платена държавна такса по
настоящото дело от 50лв., по обезпечителното производство от 40лв., за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело от 300лв. и по
5
обезпечителното производство от 300лв. или всичко от 690.00лв. Съдът
намира , че разходите направени в изпълнителното производство не следва да
се вземат предвид и не са дължими по настоящото производство. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски, направени по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /
в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца
разноски от 577,41лв. Ответникът е направил разноски за адв.възнаграждение
от 350лв. Съобразно минималните размери установени в чл.7, ал.2,т.1 от
Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, за предявеният иск минималното възнаграждение е 300лв., с
оглед на което като се има предвид, че делото не е сложно и е проведено 1
съдебно заседание съдът счита, че са налице основания за намаляне на
възнаграждението до този размер, като направеното възражение за
прекомерност е основателно. Съобразно отхвърлената част от исковете
ищецът дължи на ответника разноски в размер на 48,95лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ ***, вх.***,
ет.***, ап.*** да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНД“ООД, ЕИК *** с адрес на
управление: гр.Перник, ул.“Рашко Димитрова“ бл.80, вх.В,ет.6,ап.71,
представлявано от Л.Д., чрез адв.К.Т. от ***АК със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“***“№*** сумата от 408,00лв., представлявяща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит №***г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „НД МЕНИДЖМЪНД“ООД против Д. Б.
А. иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 76.56лв., като
неоснователен.
6
ОСЪЖДА Д. Б. А. да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНД“ ООД
направените по делото разноски в размер на 577,41лв.
ОСЪЖДА„НД МЕНИДЖМЪНД“ООД да заплати на Д. Б. А.
направените по делото разноски в размер на 48,95лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7