О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
18.01.2021г.,
гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание, проведено на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№4/2021г.
и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано въззивна жалба с вх. №
262974/12.11.2020 г. подадена от адв. Н.Н., личен № *****, със служебен адрес гр.Дупница, ул. Цар
Самуил № 13, пълномощник на Т.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***. № 2543/2019 г.
по описа на ДнРС срещу постановеното на 29.10.2019 г. по делото решение, в
частта в която е отхвърлен предявения от Т.Б. срещу ЗД“Булинс“ АД, ЕИК ********** иск за сумата над ** лева до ** лева, претендирана, като обезщенетие за
претърпени неимуществени вреди, представляващи преживени болки и страдания, в
резултат на претърпяно от нея на 11.04.2017 г. ПТП. Жалбоподателят счита, че
при определяне на обезщетението не са взети предвид редица фактически
обстоятелства, които имат пряко отношение към обосноваването на справедлива
обезвреда, като не са отчетени възрастта на пострадалата, нейното здравословно
състояние преди инцидента и след него, грижите които е трябвало да бъдат
полагани след случилото се, по време на лечението в болница и при домашни
условия, както и болезнения характера на всички медицински интервенции, които е
претърпяла. Не са взети предвид
показанията на свид. А.В., която непрестанно е полагала грижи и е била непосредствено
до ищцата по време на лечението й, значителна по обем медицинска документация,
която е приложена към исковата молба и дава ясна представа за болките и
страданието, които е преживяла увреденото лице.
Излагайки разбирането си от
съдържанието на понятието „неимуществени вреди“- включващо всички онези телесни
и психични увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време. Справедливото обезщетяване според въззивника изисква да бъдат
отчетени действителните морални вреди с
оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията до пълното възстановяване, евентуалните бъдещи последици
както и икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Намира
за справедливо с оглед обезщетяване на претърпените болки и страдания,
обезщетение в размер на **
лева. В жалбата се съдържа искане за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен
размер от ** лева,
като обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП неизуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
увреждането – 11.04.2017 г. до окончателното изплащане. На основание чл.38, ал.
2 вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска за двете съдебни инстанции.
Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното
производство. В срока за отговор е подаден писмен отговор. В отговора е
изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Ответникът споделя мотивите на
първоинстанционния съд. Според него по делото не са доказани продължителни
болки и страдания, нито болки и страдания с особен интензитет или тижки
увреждания, поради което присъденото обезщетение, съответства на изискванията
по чл.52 ЗЗД и съдебната практика по дела с подобен предмет. Счита, че решението
на съда е съобразено с тежестта на травмите и възстановителния период,
уврежданията са отшумели бързо, въпреки
болките от удареното коляно те не са били интензивни. Позовава се на установен
максимален срок на възстановителния период за подобни травми 30 дни, като през
този период тя не е търпяла интензивни болки и
последвало пълно възстановяване.
В отговора се съдържа искане за оставяне без уважение на обжалваното
решение. Претендират се съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК ако
жалбата не отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1,2,4 и 7 и чл. 261 ГПК на
страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности,
като според ал. 2, т. 2 ако нередовностите не се отстранят жалбата се връща.
Текстът е озаглавен – „Проверка от първоинстанционния съд“, откъдето следва, че
проверката за съответствието на жалбата с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК
и действията по отстраняване на нередовностите са възложен на
първоинстанционния съд.
При извършената служебна проверка
за допустимостта на жалбата, въззивният съд констатира, че жалбата е подаден в
срок, отговаря на изискванията по чл. 260, т- 1,2,4 и 7 и чл. 261 ГПК, с
изключение на изискването по чл. 261 т. 4 ГПК поради липса на документ за
платена по сметка на КнОС държавна такса. Като има предвид, че по делото
липсват данни жалбоподателят – ищец в първоинстанционното производство да е бил
освободен от държавна такса и като приема, че такава е дължима, въззивният съд
намира, че производството по делото следва да се прекрати, а делото да бъде върнато
на районния съд за осъществяване на необходимите действия по отстраняване
нередовността на жалбата. Съгласно чл.71, ал. 1 ГПК по водене на делото се набират
държавни такси върху цената на иска и разноски по производството. От задължението
за плащане на държавна такса са изключени посочени в чл. 83, ал. 1 ГПК
физически лица – ищци: ищците – работници, служители и членове на кооперации,
по искове, произтичащи от трудови правоотношения; ищците – по искове за
издръжка; по искове, заведени от прокурор; от ищеца – по искове за вреди от
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; от
назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен,
а според ал. 2 такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В ЗДТ също се
съдържат норми предвиждащи освобождаване от държавни такси на определени лица –
сред тях за разлика от чл. 83, ал. 1 ГПК са включени и ищците по искове за
възнаграждения, произтичащи от права на изобретения.
Предмет на делото е искова молба за
заплащане на обезщетение от застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП,
при управление от трето за спора лице на овтомобил, в нарушение на правла за
движение по пътищата. Не се твърди наличие на влязла в сила присъда за
деянието, от което са настъпили вредите. Така очертания спор показва, че ищцата
не попада сред тито едно от изключенията, при които не се внася държавна такса.
Първоинстанционният съд е
администрирал неправилно подадената жалба, която не отговаря на изискването по
чл. 261, т.4 ГПК.
Ето защо производството по настоящото
дело следва да се прекрати, делото да бъде върнато на районния съд с оглед
предприемане на необходимите действия, по привеждане на подадената от Т.С.Б.
чрез адв. Н. въззивна жалба в съответствие с изискването по чл. 261, т.4 ГПК.
Размерът на дължимата държавна такса
съгласно чл. 18 от ТЗДТГПК е в размера на ½ от 4% върху ** лева.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 4/2021 г. по
описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен
съд за осъществяване на необходимите действия по привеждане на подадена от Т.С.Б.,
чрез адв. Н.Н. въззивна жалба в съответствие с изискването по чл. 261 т. 4 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: