РЕШЕНИЕ
№ 17371
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110115356 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Т. Н. М., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 354,94 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот- ап. 75, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля
2, бл. 254, вх. Г, ет. 2, аб. № 267636, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до изплащане
на вземането, сумата от 47,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 23.06.2021г., сумата от 67,44 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 12,98 лева, преставляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 23.06.2021г. върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40306/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е
консумирал топлинна енергия на процесната стойност. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Преписът от заповедта за изпълнение е връчен при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което липсва и депозирано възражение.
1
С молба от 11.10.2023г. третото лице – помагач „Техем Съврисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове и че
дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.
В проведеното на 17.10.2023г. открито съдебно заседание особеният представител на
ответницата е заявил пред съда, че не оспорва извършването на доставка на топлинна
енергия и нейната стойност и е поискал от съда да не допуска експертизи, за да не се
калкулират допълнителни разноски по делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докажат
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с протоколно определение от 17.10.2023г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че процесният имот е топлоснабден, както и че за процесния период ищцовото дружество е
доставило в имота топлинна енергия в претендираното количество и на посочената в
исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая от приетия по делото препис от Нотариален акт за продажба на недвижим
2
имот от 13.10.1997г. се установява,че на посочената дата ответницата Т. Н. М. е придобила
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент №
75, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 254, вх. Г, ет. 2, а от приетата молба-
декларация се установява, че ответницата е поискала от ищеца да й бъде открита партида за
продажба на топлинна енергия за посочения имот. С оглед на това съдът намира за
установено обстоятелството, че потребител по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия е именно ответницата Т. Н. М. като
собственик на процесния топлоснабден имот.
Както беше посочено по-горе въпросите относно топлоснабдяването на имота през
процесния период, количеството и стойността на доставената топлинна енергия в него, са
безспорни между страните. Освен безспорния им характер, те се установяват и от
представените от третото лице-помагач отчетни документи, от които е видно, че за двата
отоплителни сезона – 2018г./2019г. и 2019г./2020г. потребената топлинна енергия е
определена въз основа на реален отчет на находящите се в апартамента пет броя уреди за
дялово разпределение и два броя водомери за топла вода, които показания са нанесени
правилно в индивидуалните справки за отопление и топла вода, и въз основа на тях е
извършена корекция на месечните прогнозни сметки за периода. Ето защо съдът приема за
установено по делото обстоятелството, че стойността на доставената в имота топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. се равнява на 354,94 лева, поради което
предявеният иск за заплащане на тази сума се явява изцяло доказан по основание и размер.
Относно претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, от
приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че за процесния период и
имот предоставянето на тази услуга е възложено на третото лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, което е било избрано от общото събрание на етажната собственост в сградата
съгласно приетия протокол от 25.08.2002г. и ищцовото дружество му е възложило
извършването на услугата по силата на договора на основание чл. 139в ЗЕ от 29.07.2015г. В
чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие, а
видно от представените от „Техем Сървисис“ ЕООД отчетни документи за процесния
период, услугата е действително предоставена. По делото няма спор и от приетите и
неоспорени счетоводни документи се установява, че цената на тази услуга за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г. е 67,44 лева, поради което предявеният иск за нейното
заплащане също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните фактури за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1
ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
3
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия. При извършено от съда по реда на чл.
162 ГПК изчисление с електронен лихвен калкулатор на дължимата за периода от
15.09.2019г. до 23.06.2021г. мораторна лихва върху главницата от 354,94 лева по двете общи
фактури съдът установи, че размерът на лихвата надхвърля предявената претенция от 47,08
лева, поради което този иск също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 12,98 лева, преставляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 23.06.2021г.
върху главницата за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответницата, обаче, не
е сторила разноски, била е представлявана от особен представител, поради което разноски
не следва да й се присъждат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 72,98 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника – в размер на 400 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП, или общо 575 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 559,53 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Н. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „О“, бл. , вх. , ет. , ап., дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № , сумата от 354,94 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. , вх. , ет. , ап. , аб. №
267636, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от
47,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2021г. и
сумата от 67,44 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 40306/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 12,98 лева, преставляваща мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 23.06.2021г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Н. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 72,98 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 559,53 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5