Р Е Ш Е Н И Е
№ 1844/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1794 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.П.З. *** против решение № 867 от 10.06.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2066 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2909890 на ОДМВР Пловдив,
с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на Д.П.З., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно. Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията в
жалбата относно липсата на издател на електронния фиш, срок за обжалване и
орган, пред който да се обжалва фиша. Неправилен е изводът на районния съд за
липса на съществено нарушение във връзка със съществуващата разлика между
режимите, записани в протокола и снимковия материал. Иска се отменя на
решението и на електронния фиш, както и присъждане на направените разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде
оставена без уважение.Счита мотивите на районния съд за правилни и обосновани,
тъй като нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП е специална спрямо нормите на ЗАНН. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и също претендира
разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин е установено, че електронният фиш е издаден по установения от
закона ред, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са засегнали правото на защита на жалбоподателя, а от приложения снимков
материал към клип № 6103, радар 546, се установяват точната дата, място и
посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географски
координати на разположението на техническото средство и на регистриране на
нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Съдът е
посочил, че съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП на връчване на нарушителя полежи само
електронния фиш, не и снимковия материал към него, който е приложен към
административно-наказателната преписка, което позволя на съда да направи
преценка за законосъобразност на електронния фиш. Според районния съд в случая
са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
изисквания за законосъобразност на използването мобилно техническо устройство.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, от одобрен тип (видно от приложеното по делото
удостоверение – л.6), преминало през последваща метрологична проверка (видно от
протокол – л.7). Според районния съд са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. и надлежно е попълнен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система. Като неоснователно е преценено
възражението на жалбоподателя относно режима на измерване, защото от снимковия
материал е видно, че скоростта на патрулния автомобил е отчетена като нула,
следователно измерването не е било в режим на движение на патрулния автомобил,
а стационарно, както е отбелязано в протокола. Като неоснователно е преценено също
възражението на жалбоподателя за неправилно отбелязване на номера на мобилната
система за контрол, тъй като не кореспондира с протокола (л.7), протокола по
чл.10 от наредбата и снимковия материал.
Според районния съд електронният фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на
деянието, изрично е посочена нарушената правна норма на чл.21, ал.1 ЗДвП, като
са посочени също правните признаци на нарушението – при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч е допуснато наказуемо превишение от 25 км/ч, след
приспадат толеранс от +/-3 км/ч в полза на водача. Наложеното наказание точно съответства
на предвиденото в чл182, ал.1, т.3 ЗДвП, в редакцията на закона към датата на
извършване на нарушението, а предвидената глоба е в абсолютен размер, поради
което не се дължат мотиви относно нейната индивидуализация. Според съда
санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може да намери
приложение чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички възражения на касатора са били обсъдени
от районния съд и на тях е даден обстоен отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се касае до
възражението във връзка с приспаднатия толеранс от 3 км/ч, на първо място, това
приспадане е в полза на касатора и чрез намаляването на скоростта не се влошава
неговото положение в процеса, поради което за него не е налице правен интерес
от подобно оспорване, както не е налице нарушение на закона или на формата на
електронния фиш. На второ място, начина на отчитане на скоростта, измерена от
автоматизираната система за видеоконтрол е разписан подробно в Техническа
спецификация, Следгаранционно абонаментно техническо поддържане на мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, и в конкретния случай този ред е спазен.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 867
от 10.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 2066 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.