№ 221
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900623 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба № 22408/29.09.2022г. от
“Прокредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Тодор Александров“, № 26, срещу Д. С. И., ЕГН
********** и В. Й. И., ЕГН **********, двамата от *****, с която е предявен
иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 25723.45
лева (след допуснато в о.с.з. на 18.09.2023г. изменение на иска),
представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит овърдрафт
№ 056-1002774 от 28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2014 г. между него и
кредитополучателя „Дани-2002“ ЕООД е сключен процесният договор за
банков кредит № 056-1002774 при ОУ, по силата на който той е предоставил
на посоченото дружество овърдрафт в размер на 50 000 лв. за оборотни
средства срещу насрещното негово задължение да върне ползваната сума
заедно с възнаградителна лихва при ГЛП, формиран от шестмесечния
ЮРИБОР плюс надбавка от 8,5 пункта, но не по-малко от 9 %. Твърди, че
ответниците Д. С. И. и В. Й. И. са солидарни длъжници по кредита, наред с
кредитополучателя. Сочи, че на 31.03.2014 г. средствата по кредита са
преведени по банкова сметка на кредитополучателя, като падежът на
задължението за главница е договорено на 04.04.2024 г. Твърди, че
погасяването на кредита е уговорено автоматично, чрез постъпленията по
разплащателната сметка, а годишната лихва се начислява на база реален брой
дни (360) върху усвоената част от кредита, като олихвяването се извършва
ежедневно, но лихвата е платима ежемесечно в първия работен ден на
следващия месец. Твърди, че при забава в плащането на определена вноска за
1
дължима лихва, длъжниците по кредита дължат обезщетение за забава в
размер, съобразно приложимата към договора Тарифа. Поддържа, че
последното плащане по кредита е извършено на 15.11.2017 г. от солидарния
длъжник В. И., след което плащанията са преустановени. С исковата молба
прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
основание чл. 27 от ОУ – поради неизпълнение на паричните задължения на
длъжниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, в който излагат становище за недопустимост на исковете срещу
ответницата В. И., срещу която са били предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове за същите суми в общ размер на 25723,45 лв.,
които са отхвърлени с влязло в сила решение № 260006/11.01.2021 г. по т.д. №
1458/2019 г. на ВОС. Оспорват предявените искове и като неоснователни.
Поддържат, че банката умишлено е осуетила възможността за предсрочно
погасяване на кредита. В тази връзка твърдят, че предоставеният овърдрафт е
трансформиран в кредит с анюитетни вноски, платими съгласно погасителен
план, с което банката еднолично е започнала да отнася платените от
длъжниците суми като вноски и така е увеличила задължението с
неколкократно претендирани наказателни лихви за забава. Сочат, че тази
промяна е извършена едностранно от банката и по никакъв начин не е
доведена до знанието им. Поддържат, че липсва виновно неизпълнение на
договорните им задължения и неоснователно са натоварени със заплащане на
претендираната наказателна лихва. Оспорват обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Считат, че не дължат процесните суми още поради
преструктурирането на кредита, в което те не са участвали и което е довело до
промяна в индивидуализацията (основание и размер) на задълженията по
кредита, за които те са се задължили солидарно с кредитополучателя.
С оглед отстраняване на временните процесуални пречки по
движението на делото след спирането му по реда на чл.229, ал.1, т. 2 от ГПК е
постъпила молба №26132/18.10.2024г. от ищеца, с която прави искане за
конституиране на наследника на починалия в хода на процеса ответник Д. С.
И. – Й. Д. И., като уточнява, че претендира за осъждането му да заплати ½ от
главницата солидарно с другия ответник – В. Й. И..
С определение №1385/22.10.2024г. ответникът Д. С. И. с ЕГН
**********, поч. на 09.03.2024г., е заличен като страна в производството и на
основание чл.227 от ГПК вместо него като негови универсални
правоприемници са конституирани В. Й. И. с ЕГН ********** – съпруга и Й.
Д. И. с ЕГН ********** - син.
С влязло в сила на 24.04.2025г. Определение №4701/28.03.2025г., е
прекратено производството по първоначално предявения иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1381.76 лева (след
допуснато в о.с.з. на 18.09.2023г. изменение на иска), представляваща
наказателна лихва върху главница от 25723.45 лева, уговорена в чл. 10, буква
„а“ от ОУ към Договор за банков кредит 056-774/28.03.2014г., на основание
чл.232 от ГПК
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че съгласно Договор за овърдрафт №056-
1002774/28.03.2014г., сключен между „Прокредит Банк (България)”ЕАД с
2
ЕИК ********* - като кредитор и „Дани 2002”ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. С. И. - като кредитополучател, банката се е
задължила да предостави кредит в размер на 50000 лева под формата на
овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в банката, с цел осигуряване
на оборотни средства – плащане на СМЗ, с краен срок на издължаване на
главницата – на 04.04.2024г., срещу годишна лихва в размер на шестмесечния
ЮРИБОР плюс надбавка от 8.50 пункта, но не по-малко от 9.00 %. Договорът
е подписан от Д. С. И. и В. Й. И. в качеството им на солидарни длъжници.
По силата на сключения договор кредитополучателят се е задължил
многократно да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер,
като постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват
съответната част от овърдрафта (чл. 4.1.). В чл.4.2. е уговорено правото на
банката при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени
във финансовото състояние или правния статут на кредитополучателя,
едностранно да преустанови усвояване на средства от овърдрафта и да
трансформира усвоената сума в анюитетен кредит. В този случай
кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени суми и дължими
лихви в предоставения от банката срок. Според чл.6.1. банката има право след
извършване на финансов мониторинг, съгласно Общите условия за
кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта в кредит на
вноски за срок до 36 месеца при лихва шест-месечния Юрибор плюс 8.50
пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.
По делото е представен препис от приложимите Общи условия за
кредитиране, станали неразделна част от договора, по силата на съдържащите
се в него изрични изявления на длъжниците. Според чл.26 от ОУ банката има
право да извършва финансов мониторинг минимум веднъж годишно с цел да
провери стабилността на финансовото състояние на кредитополучателя и
солидарните длъжници, като има право да разреши усвояване на нови суми в
рамките на договорения кредитен лимит и да промени срока, лихвата или
таксите по кредита или да откаже усвояване на нови суми, без да мотивира
отказа си. В случай, че кредитополучателят не е съгласен с промените, той има
право да погаси усвоените до момента суми в 30 дневен срок от поставяне на
уведомление на страницата му в системата за интернет банкиране без такса за
предсрочно погасяване. В случай, че са усвоени суми от кредитния лимит
банката има право да позволи ползването на овърдрафта при намален лимит
или да изиска пълното му погасяване под формата на кредит на вноски в срок
до 36 месеца.
С влезли в сила съответно на 26.02.2021г. и 23.08.2022г. Решение
№260006/11.01.2021г. по т.д. №1458/2019г. на ВОС и Решение
№311/22.07.2022г. по т.д. №144/2021г. са отхвърлени исковете на „Прокредит
Банк (България)”ЕАД срещу В. Й. И., съответно срещу Д. С. И., с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата от
25723.45 лева, представляваща падежирала главница по Договор за банков
кредит №056-1002774/28.03.2014г., ведно със законната лихва върху нея
считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.06.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 56.83 лева,
представляваща възнаградителна лихва с падежи съответно 09.09.2018г. и
09.10.2018г., сумата от 1011.32 лева, представляваща неустойка за забава за
периода 15.08.2017г. – 28.05.2019г., сумата от 1950 лева, представляваща
месечни такси за периода м.04.2018г. – м.05.2019г., сумата от 25 лева,
3
представляваща такса вписване удостоверение и сумата от 395.38 лева,
представляваща неустойка за забава върху начислени такси за периода
30.04.2018г. – 28.05.2019г., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК №601/20.06.2019г. по ч.гр.д. №902/2019г. по
описа на РС-Провадия, поправена по реда на чл.247 от ГПК с Определение
№457/01.06.2020г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, първоначалният
ответник Д. С. И. е починал в хода на процеса на 09.03.2024 г. и като негови
наследници по закон се легитимират другият ответник В. Й. И. – съпруга и Й.
Д. И. – син.
От заключението по допуснатата първоначална ССЕ с
вх.№66523/08.09.2023г. се установява, че на кредитополучателя е предоставен
кредит от типа „овърдрафт" с лимит до 50 000,00 лв., който е усвояван и
погасяван многократно в периода от 31.03.2014г. до 11.04.2016г. От сметката
са събрани 10 225,40 лв. договорни лихви, 831,45 лв. наказателна лихва
3005,54 лв. просрочена лихва, редовна главница - 8 325,30 лв. и просрочена
главница - 15 951,25 лв. общо. Последното плащане е извършено на
15.11.2017г. На 11.04.2016г. банката е трансформирала кредита от тип
„овърдрафт" в анюитететн кредит в размер на 50 000,00 лв. при
възнаградителна лихва от 9% с погасителен план с различни погасителни
вноски, включващи главница и лихви за срок от 30 месеца и крайна дата на
издължаване - 09.10.2018г. на основание чл.4.2. и чл.6.1. от Договор
овърдрафт №056-1002774/28.03.2014г. и чл.26 от Общите условия. Към датата
на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението непогасената
главница е в размер на 25 723,45 лв.
Допуснатата допълнителна ССЕ в заключение с вх.№11199/16.04.2025г.
изчислява непогасения остатък от главницата в три варианта: 1./ при
условията на анюитетен кредит след трансформация на овърдрафта – 25723.45
лева (Приложение №1), 2./ без съобразяване на трансформацията на кредита в
анюитетен и без начисляване на неустойка за забава върху главницата, но след
приспадане на всички извършени плащания – 25558.60 лева (Приложение №3)
и 3./ без съобразяване на трансформацията на кредита в анюитетен, но при
начисляване на неустойка за забава върху главницата в размер на 5% -
28545.86 лева (Приложение №4 и №5). След трансформиране на кредита в
анюитетен банката не е начислявала възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 09.11.2017 г. - 01.09.2018 г., поради което вещото лице счита, че
първият вариант е по-облекчен за кредитополучателя.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ съдът намира за
допустим, независимо от наличието на влезли в сила решения за отхвърляне
на иск по чл.422 от ГПК относно процесното вземане. В мотивите на
решенията вземането на ищеца за главница е прието за доказано по основание
и размер, но не и досежно неговата изискуемост, поради липсата на
доказателства за уведомяване на солидарните длъжници за трансформиране
на овърдравта в анюитетен кредит. Предмет на настоящото производство са
осъдителни искове, които са основани на новонастъпили факти,
непреклудирани от силата на пресъдено нещо на решенията, а именно за
настъпила с исковата молба предсрочна изискуемост, а впоследствие за
настъпил в хода на процеса на 04.04.2024 г. краен падеж на задължението.
4
Изискуемостта на задължението е елемент от основанието на иска, поради
което при наведени различни твърдения за начина на настъпването й, не е
налице идентичност в предмета на делата. Следва да се има предвид и фактът,
че решенията по чл.422 от ГПК са постановени в контекста на съществувалата
и преодоляна впоследствие съдебна практика за недопустимост на
упражняването на правото на предсрочна изискуемост с исковата молба. По
изложените съображения направения от ответниците отвод за сила на
пресъдено нещо се явява неоснователен, поради което искът подлежи на
разглеждане по същество.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание
чл.430, ал.1 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по
силата на сключен договор за овърдрафт, по който първоначалните ответници
са солидарни длъжници, качеството си на изправна страна по договора,
настъпила изискуемост на задължението за главница и неговия разме.
Страните не спорят относно съществуването на облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит овърдрафт и обвързаността
на солидарните длъжници Д. С. И. и В. Й. И. от него. Договорът е подписан от
последните именно в качеството им на "солидарен длъжник", видно от
титулната и заключителната му част. Съгласно чл.30 от ОУ солидарният
длъжник има същите задължения като кредитополучателя. Съдържащата се в
процесния договор уговорка за поемане от физическите лица на солидарна
отговорност за задълженията на кредитополучателя, инкорпориран в общ
документ заедно с този за главния дълг, има характер на самостоятелно
съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Предвид това е
налице кумулативно поемане на солидарен дълг от първоначалните
ответници, идентичен по съдържание с дълга на кредитополучателя „Дани
2002”ЕООД. В резултат на това кредиторът е придобил правото да търси
дължимото от кредитополучателя и от встъпилите по реда на чл. 101 ЗЗД
физически лица. Каква правна фигура ще избере при подписване на договора
за банков кредит третото задължено лице - солидарен длъжник
или поръчител, зависи от волята на страните. Поемането на задължение за
чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство. По своята
същност поръчителството и солидарността са видове лично обезпечение, но
поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ
главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и
същ юридически факт. Видно от самия договор за банков кредит, физическите
лица са се задължили спрямо банката-кредитор в качеството на солидарни
длъжници, а не на поръчители. След като нямат качество на поръчител, не
намира приложение и нормата на чл. 147 ал.1 ЗЗД.
Договорът за кредит в конкретния случай не е потребителски с оглед
качеството на кредитополучателя – търговско дружество, което е изключено
от потребителската защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата
страна – физически лица в отношенията им с търговците. С оглед дадените
разрешения в Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1 от ДР на ЗЗП,
досежно понятието «потребител», както и установената практика на СЕС,
когато физическо лице отговаря в качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД
или в качеството си на поръчител по чл. 147 от ЗЗД и същото е тясно
функционално свързано с юридическото лице, не може да се приеме, че
задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и
5
независимо от всяка търговска дейност или професия. В случая договорът за
кредит е сключен от банката с кредитополучател търговско дружество за
посрещане на негови оборотни нужди. Солидарните длъжници, макар и
физически лица, не се ползват с потребителска закрила, тъй като имат
качеството съответно на управител на дружеството кредитополучател и
свързано с него лице. Липсват данни солидарните длъжници да са встъпили в
дълга с оглед цели от частен характер, поради което следва да се приеме, че
при сключване на договора същите са действали поради свързаността, която са
имали с управлението на дружеството кредитополучател. По изложените
съображения процесният договор не подлежи на служебна проверка за
неравноправни клаузи.
Предвид специфичния режим за ползване на банков кредит под
формата на овърдрафт, усвояването на кредита е право на кредитополучателя
и не зависи от поведението на банката, тъй като сумите до определения
кредитен лимит се усвояват чрез волеизявление и по преценка на
кредитополучателя, направено чрез касова или безкасова транзакция, т.е. само
титулярът на сметката има право да се разпорежда със средствата по нея.
Усвояването на кредита не се отнася до фактическия състав по сключване на
договора, а е относимо към неговото изпълнение. В случая изправността на
кредитора по договора се установява от допуснатата ССЕ, която дава
заключение, че към 11.06.2016г. предоставеният кредитен лимит от 50000 лева
е усвоен в пълен обем. С получаване на финансовия ресурс от
кредитополучателя за солидарните длъжници е възникнало задължението да
го върнат на посочения в договора падеж - 04.04.2024г. Поради вида на
финансовата услуга по оборотно финансиране, договорът предвижда
ежемесечно погасяване само на възнаградителната лихва и дължимите такси,
а изпълнението на главницата не е разсрочено на отделни погасителни вноски.
С оглед посочените особености на процесния договор главницата се погасява
без изрично посочване на срокове за това, т.е. преди крайния падеж главното
задължение е изпълняемо, но не и изискуемо.
Искът е основан на твърдения за уговорен краен падеж на 04.04.2024г.
при първоначално договорените условия, без никоя от страните да се позовава
на извършено от банката едностранно трансформиране на кредита в
анюитетен. От ангажираните по делото специални знания се установява, че на
11.04.2016г. трансформацията ефективно е отразена счетоводно. Независимо
от това доколкото никоя от страните не претендира за приложение на
последиците на упражненото потестативно право по чл.4.2. и чл.6.1. от
договора и чл.26 от ОУ, съдът намира, че с оглед диспозитивното начало
следва да се приложат първоначалните условия по договора. Още повече, че в
случая липсва писмено съглашение за изменението им или двустранно
подписан погасителен план, които биха обвързали съда да приложи условията
за анюитетен кредит.
С оглед изложеното съдът намира за меродавен втория вариант по
допълнителната експертиза – с прилагане на първоначалните условия по
договора, които видно от направените изчисления се явяват и по-
благоприятни за длъжниците. Съдът не споделя становището на вещото лице,
че вариантът с погасителен план е по-облекчен за кредитополучателя.
Резултатът от извършените изчисления показва обратното, а и пропускът на
банката да начисли възнаградителна лихва за периода от 09.11.2017 г. -
01.09.2018 г. не се основава на конкретна договореност, което не изключва
6
възможността за претендирането й в бъдеще. Вариант №3 – с включена
мораторна неустойка, не се възприема от настоящия състав, доколкото с оглед
спецификите на договора за овърдрафт, до настъпване на крайния падеж на
договора - 04.04.2024г., главницата не е изискуема, поради което неустойка за
забава върху нея не се дължи. Отделно от изложеното в случая вещото лице е
приложило наказателна надбавка от 5%, която в чл. 10, б. а от ОУ е
предвидена за анюитетен кредит, а не за овърдрафт, каквато е разглежданата в
този вариант хипотеза.
По изложените съображения съдът приема, че непогасеният остатък от
главницата по процесния договор за кредит възлиза на 25558.60 лева съгласно
Приложение №3 към т.4 от експертното заключение с вх. №11199/16.04.2025г.
В рамките на преценката относно разпределението на дълга в
хипотезата на множество длъжници сънаследници съдът съобрази, че за да се
ангажира отговорността на наследник на починало лице за негови
задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН, то да е приело наследството.
Между страните не е спорно, че наследниците на Д. С. И. са приели
наследството, останало от техния наследодател. Според разпоредбата на
чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
В настоящия случай, предвид броя на наследниците и съобразно правилата за
наследяване по закон (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), делът на всеки от
ответниците възлиза на 1/2 част от наследството. Доколкото в качеството си на
солидарен длъжник наследодателят отговаря за целия размер на дълга,
ответникът наследява половината от него. Нормата на чл. 60, ал. 1 ЗН е
императивна и не може да се уговаря солидарна отговорност между
наследниците. В този смисъл общото правило е, че отговорността на
наследниците спрямо кредитора на техния наследодател е разделна, а не
солидарна.
В разглеждания случай обаче е налице особена хипотеза, при която
настъпва сливане в качествата на единия солидарен длъжник с качеството
наследник на другия солидарен длъжник. Смъртта на един от солидарните
длъжници прекратява солидарността за целия дълг и разделя задължението
между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса,
но не погасява задължението на другия солидарен длъжник за цялата
престация. В този случай в отношенията между наследниците отговорността е
разделна, но солидарността между преживелия длъжник и наследниците се
запазва, макар и само до размера на унаследеното. Преживелият солидарен
длъжник носи отговорност за цялото задължение пред кредитора, но за да се
избегне дублиране на дълга, той отговаря солидарно с другия наследник на
починалия за онази част от задължението, която последният е наследил. По
този начин между преживелия длъжник и наследника възниква солидарност за
унаследената част и разделна отговорност във вътрешните им отношения.
Налага се изводът, че преживелият длъжник В. Й. И. отговаря за целия
дълг на собствено основание, а ответникът Й. Д. И. отговаря за дълга
съобразно с наследствената си квота, а именно за 1/2, при условията на
солидарност.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.430, ал.2 от
ТЗ спрямо ответницата В. Й. И. следва да бъде уважен за сумата от 25558.60
лева, от които 12779,30 лева солидарно с Й. Д. И., като за разликата до пълния
предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен. Искът срещу ответника
7
Й. Д. И. следва да бъде уважен за сумата от 12779,30 лева, дължима солидарно
с ответника В. Й. И. и отхвърлен за разликата до първоначално претендирания
размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски съразмерно
с уважената част от иска в размер на 2314,02 лева от общо 2328,94 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса по иска за главница (1028,94 лева) и
депозит за вещи лица (1300 лева). Искането за присъждане на адвокатски
хонорар в размер на 1639,46 лева се явява недоказано, доколкото е представена
единствено фактура №**********/11.09.2023г. за сумата от 819,73 лева,
платима по банков път, без да е представено платежно нареждане.
На основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК в полза на ответницата В. И. също
се следват разноски съразмерно с отхвърлената и прекратената част от иска в
размер на 165,34 лева от общо 2750 лева, изразяващи се в заплатен от нея
адвокатски хонорар, при съобразяване на своевременно направеното в молба
№10184/18.04.2024г. искане за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН ********** с адрес *****, да заплати на
“Прокредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Тодор Александров“, № 26, сумата от 25558.60
лева, от които 12779,30 лева солидарно с Й. Д. И. с ЕГН **********,
представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит овърдрафт
№ 056-1002774 от 28.03.2014 г., дължима на собствено основание и в
качеството й на наследник на починалия в хода на процеса първоначален
ответник Д. С. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ,
като отхвърля иска за разликата над 25558.60 лева до 25723.45 лева.
ОСЪЖДА Й. Д. И. с ЕГН **********, с адрес *****, конституиран в
качеството си на наследник на починалия в хода на процеса първоначален
ответник Д. С. И., ЕГН **********, да заплати на “Прокредит Банк
/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Тодор Александров“, № 26, солидарно с В. Й. И., ЕГН **********,
сумата от 12779,30 лева, представляваща припадащата му се според
наследствената му квота от наследството на Д. С. И., част от незаплатена
главница по договор за банков кредит овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.430, ал.1 от ТЗ, като отхвърля иска за разликата над 12779,30
лева до 12861,72 лева, претендирани солидарно с В. Й. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН ********** с адрес ***** и Й. Д. И. с ЕГН
**********, с адрес *****, да заплатят на “Прокредит Банк /България/“ ЕАД,
8
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Тодор
Александров“, № 26, сумата от 2314,02 лева, представляваща сторени в
производството разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Прокредит Банк (България)”ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тодор Александров“26, да
заплати на В. Й. И. с ЕИК ********** с постоянен адрес: ****, сумата от
165,34 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9