Решение по дело №296/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№     139                                                        19.05.2021г.                                  град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на десети май                                                                  две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 296 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

Адв.В.П. *** като пълномощник на А.В.А., ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-1/30.06.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. против разпореждане №**********/25.03.2020г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с чл.22ц от ПЗР на КСО е изменена в действителен размер, отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 04.12.2019г. на основание чл.68, ал.3 от КСО. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилно категоризиране на труда през периода 28.07.1984г. – 31.07.1986г. от втора категория вместо от първа като подземен, което е довело до погрешно изчисляване на размера на пенсията. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заявление вх.№2113-09-1193/26.11.2019г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представяйки документи за трудов стаж, трудова и военна книжка.

            С разпореждане от 04.12.2019г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.68, ал.3 от КСО е отпуснал исканата пенсия, считано от 26.11.2019г.  в минимален размер съгласно чл.70, ал.13 от КСО, а с разпореждане от 25.03.2020г. е изменил размера на пенсията при условията на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с §22ц от ПЗР на КСО в действителен размер. Зачетеният с разпореждането осигурителен стаж е както следва:

- от 1 категория по чл.104, ал.2 от КСО в размер на 2г, 08м, 11 д.,

-от 2 категория в размер на 9г, 09м, 24д и

-от 3 категория – 21г, 02м, 12д, като на основание чл.104 от КСО общия осигурителен стаж, превърнат към 3 категория труд е 37г, 11м, 18д. В описа на осигурителния стаж от 11.02.2020г. е посочено, че към датата на заявлението 26.11.2019г. заявителят има навършени 66г, 6м, 2д, а положеният труд през периода 28.07.1984г. – 03.05.1988г.  при осигурителя „Минстрой“ – обект Руен и обект Божурище на длъжностите фадромист и булдозерист е зачетен от 2 категория по трудовата книжка на лицето. Съдържанието на трудовата книжка за посочения в описа период, видно от копието на книжката на л.35-38 и констатацията при сравнението с оригинала, извършено в съдебно заседание на 22.03.2021г. отразява следните данни:

            -положен труд през периода 28.07.1984г. – 22.06.1984г. в СО „Минстрой“, обект Руен, дейност – подземно минно строителство на длъжността „фадромист“ и

            -положен труд през периода 23.06.1986г. - 03.05.1988г. в СО „Минстрой“, Божурище, дейност – обект водоснабдяване на длъжността „машинист на булдозер“.

            Трудовата книжка е оформена с всичко прослужено време от 3г, 7м, 7д с подписи на главен счетоводител и началник обект и печат на осигурителя.

            Съгласно Удостоверение изх.№5506-09-8756-1/06.01.2020г., обр. УП-15, изготвено въз основа на разплащателните ведомости на осигурителя „Минстрой“ АД – гр.Бобов дол в отдел „ООА“ към ТП на НОИ – гр.Кюстендил, през периода м.07.1984г. – м.07.1986г. жалбоподателят фигурира като фадромист в звено „шофъори“ на обект „Руен“ /надземни/. Видно от писмо изх.№5506-09-8756-2/06.01.2020г. на началник отдел „ООА“, за периода м.08.1986г. – м.05.1988г. не може да се издаде удостоверение за осигурителния доход на лицето, т.к. осигурителят не е предал разпращателната документация.

            С жалба от 15.06.2020г. А. е оспорил разпореждането на пенсионните органи от 25.03.2020г. С процесното решение №2153-09-1/30.06.2020г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата като неоснователна, сочейки че съдържанието на трудовата книжка и удостоверението обр.УП-15 определят осигурителният стаж на лицето през периода 28.07.1984г. – 31.07.1986г.  на длъжността „надземен фадромист“ в СО „Минстрой“, обект „Руен“ по записа на т.7а от ПКТП /отм./, поради което правилно стажът е зачетен от 2 категория.

            Решението е връчено на адресата на 08.07.2020г., а жалбата е подадена на 22.07.2020г.

            По делото е приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Т.Д.Л.. След преглед на платежните ведомости в ООА – с.Невестино експертът е установил, че през процесния период 28.07.1984г. – 31.07.1986г. жалбоподателят не е получавал доплащания за подземен труд, като единствено през м.12.1984г. е начислено доплащане за работа в силикозна среда. Вещото лице сочи, че в Архивохранилището на ТП на НОИ не се съхранява длъжносната характеристика за заеманата от А. длъжност и личното му трудово досие, като се пазят само разплащателните ведомости. Установява, че обект „Руен“ на СО „Минстрой“ е подземен минностроителен обект. На обекта са прокарани, оборудвани и пуснати в действие две вертикални шахти, галерии, щолни и травербани на различна надморска височина в условията на високата планина Осогово. На всички работили на този обект лица са начислявани „високопланински“ допълнителни плащания включително и на А., който като фадромист е извършвал товаро-разтоварна и транспортна дейност според нарежданията на преките му ръководители. В съдебно заседание вещото лице допълва, че рудникът е подземен, силикозен и се касае за подземно строителство, като фадромата е товаро-транспортна машина, която товари материали, разтоварва ги, пълни камиони и т.н. и може да пренася двигатели, машини, тежести и други, които се карат по райони.

            Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.

            По делото са приобщени показанията на св.Беловодски и св.И.. Двамата са работили с жалбоподателя на обект „Руен“ към осигурителя през процесния период. От показанията на свидетелите се установява, че А. бил единствен фадромист на рудника. Работил е с две фадроми - малка и голяма. С малката фадрома влизал в рудника, извозвал отвътре скална маса или руда, разтоварвал ги навън пред галерията в бункера и пак се връщал. С голямата фадрома извършвал обща работа, обслужвайки минните галерии  - вкарвал шини за релсите. Имал 8-часов работен ден и условията на работа били съпоставими с тези на минъорите. Рудник „Руен“ към мина „Осогово“ е подземен. В него се добивала оловно-цинкова руда. Св.И. сочи, че почти половината от работното време жалбоподателят е работил в рудника.

            Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са взаимно допълващи се и не противоречат на останалите доказателства по делото.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила.

Решението е съответно на материалния закон.

            Доказването по делото се подчинява на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40, ал.1-3 от НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените документи, между които са записванията в трудовата книжка, разплащателните ведомости на осигурителя, други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд и др., респ. с документ по утвърден образец въз основа на данните от първичните документи за положен труд.

            Доказателствата по делото за положен труд от вида на посочените такива в чл.40 от НПСО са трудовата книжка и удостоверението обр. УП-15.

            Трудовата книжка е надлежно оформена. Отделните записвания са хронологично последователни с подписи и печати на работодателя. На отделен ред след прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязана общата продължителност на стажа с подписи на длъжностните лица и печат на фирмата. Записването на първия ред за крайна дата на периода 23.06.1984г., преценено във връзка с първоначалната дата 28.07.1984г., касае техническа грешка в годината, която следва да се счита 1986г., което съответства  с данните от разплащателните ведомости по удостоверението обр. УП-15 и заключението на вещото лице. В този вид, трудовата книжка има съдържанието по чл.349, ал.1 от КТ и се ползва с материална доказателствена сила относно вписаните в нея обстоятелства по правилото на чл.347 от КТ.

Удостоверението от пенсионните органи обр.УП-15 е официален писмен документ с необорена материална доказателства сила и съдържа данни от първичните счетоводни документи – разплащателните ведомости на осигурителя.

В своята съвкупност, за спорния период 28.07.1984г. – 31.07.1986г. трудовата книжка и удостоверението носят безспорните данни за трудова заетост на жалбоподателя на длъжността „фадромист“ в звено „шофъори“ към обект „Руен“ при СО „Минстрой“, който обект е подземно минно строителство, но на който работата на А. е отразена като надземна. Съгласно заключението на вещото лице, А. не е получавал доплащания за подземен труд. Инцидентното доплащане за силикозна среда през м.12.1984г. потвърждава този извод. По делото се установи, че няма запазени други разходо-оправдателни документи и длъжностна характеристика досежно трудовата дейност на лицето.

Посочените характеристики на длъжността, звеното, вида на обекта, начина и условията на полагане на труда определят труда на жалбоподателя като такъв от 2 категория в обхвата на правилото на т.7а от ПКТП /отм./. Записът на т.7а от ПКТП /отм./ включва работниците от надземния комплекс към подземните рудници, мини, минностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти: рудничен транспорт и др. През спорния период по делото А. е полагал труд в подземен рудник на длъжността „фадромист“, която е част от рудничния транспорт от надземния комплекс на мината. По делото липсват доказателства за положен подземен труд. Записванията в разплащателните ведомости определят еднозначно труда като надземен, което не се опровергава от съдържанието на трудовата книжка и заключението на вещото лице, изготвено след преглед на ведомостите. Нещо повече - показанията на св.И. установяват полагане на подземен труд от жалбоподателя само през половината от работното време, което съответства на данните, че с фадромите се е извършвала товаро-разтоварна дейност в рудника и обща работа, а това изключва непрекъснат престой под земята. Полагането на подземен труд предполага изцяло или преимуществено работа под земята, което жалбоподателят не успя да докаже, съгласно разпределението на доказателствената тежест по делото в определение №559/29.09.2020г. на съда /вж л.47/.

Изводът от изложеното е, че при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, органът е достигнал до законосъобразен извод за причисляване на труда през периода 28.07.1984г. – 31.07.1986г. от 2 категория. Въз основа на това отнасяне и във връзка с останалите данни в описа на осигурителния стаж, с разпореждането от 25.03.2020г. е извършено категоризирането на осигурителния стаж и изчисляването на действителния размер на пенсията на правоимащото лице.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Поради изхода от делото жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.В.П. *** като пълномощник на А.В.А. /с посочени лични данни/ срещу решение №2153-09-1/30.06.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. против разпореждане №**********/25.03.2020г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с чл.22ц от ПЗР на КСО е изменена в действителен размер, отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 04.12.2019г. на основание чл.68, ал.3 от КСО.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: