Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260033/21.09. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд
Наказателно отделение
На единадесети септември Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Георги Грънчев
Секретар Соня Дичева
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
ВНОХД № 112 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за
проверка на присъда №
2/21.1.2020г., постановена по НОХД № 1354/18 г. на Окръжен съд Варна, с която
подс. Р.М.П. и подс. К.М.М. били признати за виновни в извършено престъпление
по чл. 242, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК им били наложени наказания
лишаване от свобода за срок от по десет години, при първоначален строг режим, и
глоба в размер на от по 100 000 лева. С присъдата подсъдимите били признати за
невинни в това да са извършили контрабандата до пълния размер на обвинението на
стойност 225 640 000 лв., и на основание чл.304 от НПК оправдани в тази част.
На основание чл.242, ал.7 от НК съдът отнел в полза на Държавата предмета на
контрабандата в размер на 4400 кг. алфа-фенилацетоацетонитрил /APAAN/, оставен
на съхранение в контейнер, находящ се в акцизна клетка на митнически пункт
Варна-Запад, и присъдил в полза на Държавата и сумата от 5 552 952.88 лв. –
равностойност на частта от предмета на контрабандата, който е унищожен. На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачел при изтърпяване на наказанието времето
от 07.06.2018 г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимите М. и П.
са били с мярка „Задържане под стража“. На подсъдимите били възложени
направените по делото разноски.
Делото във въззивния съд е образувано
по протест на прокурор при ВОП и жалби на защитниците на подсъдимите.
Прокурорът счита, че не са налице
основания за прилагане на чл. 55 от НК и иска присъдата да бъде изменена, като
се наложат наказания лишаване от свобода и глоба при условията на чл. 54 от НК
- към предвидените в чл. 242 ал. 4 от НК максимални размери. На следващо място
се иска присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимите са били
частично оправдани относно стойността на предмета на престъплението, като се
постанови нова, с която да бъдат признати за виновни до пълния размер от 225
640 000лв. В допълнителни съображения прокурорът е изложил аргументи в подкрепа
на исканията си.
Защитникът на подс. Р. П., адв. Ал. А.
обжалва присъдата и моли за нейната отмяна и връщане на делото на прокурора
поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
при условията на алтернативност – подсъдимият да бъде оправдан или наложеното
му наказание лишаване от свобода да бъде намалено Изложени са и допълнителни съображения
в подкрепа на исканията. Във въззивното производство като защитници на подс. П.
са встъпили адв. К., адв. А. и адв. Величкова.
Защитниците на подс. М. – адв. Р. Ж.
и В. Ц., считат присъдата за постановена в нарушение на материалния закон, при
редица нарушения на процесуалните правила, в условията на евентуалност молят да
бъде прието, че наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнителни
съображения обосновават становището си.
Протестът и жалбите се поддържат пред
въззивната инстанция в хода на пренията в с.з. от 10-11.09.2020г., съответно от
прокурора при ВАпП, защитниците на подс. П. – адв. А., адв. А., адв. К. и адв.
Величкова, защитниците на подс. Мидердорп - адв. Р. Ж. и В. Ц..
В последната си дума подс. П. сочи,
че е невинен и желае да бъде със семейството си.
В последната си дума подс. М. иска да
се подложи на терапия и заявява, че няма да напусне България.
Съставът на въззивния съд, след като
се запозна с материалите по делото, счита че в хода на първоинстанционното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за
отмяна на постановената присъда.
І.Нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.
С оглед съдържанието на съдебния
протокол от с.з. на 21.01.2020г. по НОХД № 1354/2018г. на ВОС, разглежданата
присъда е била обявена в присъствието на страните и преводача по делото. Следва да се приеме, че съдържанието
на диспозитива на присъдата е бил преведен устно на подсъдимите на разбираемия
от тях език.
От друга страна, в съдебният протокол
не са отбелязани изявления на подсъдимите, че се отказват от правото си на
писмен превод по чл. 55 ал. 4 от НПК и чл. 395 в вр. чл. 395 а от НПК.
Допуснато е нарушение в етапа на постановяване на присъдата по отношение на
подсъдими, невладеещи български език, по чл. 395 в ал. 1 и ал. 2 от НПК.
За изготвяне на мотивите на страните
са били изпратени съобщения, връчени съответно на подс. М. на 20.03.20г., и на
11.03.20г. на подс. П..
От книжата по делото не се установява
да е бил изготвен превод на мотивите към присъдата от съда от български на
нидерландски език, нито да е била проведена процедурата по чл. 395 а ал. 3 от НПК.
Изложеното установява абсолютно
процесуално нарушение на правото на подсъдимите по чл. 55 ал. 4 от НПК и чл.
395 а от НПК, допуснато от първоинстанционния съд. Въззивната проверка
установи, че постановлението за повдигане на обвинение в ДП е било изготвено в
превод и връчено на обвинените лица лично на 29.10.2018г., обвинителният акт е
бил преведен и връчен на подсъдимите, ведно с превод на разпореждането на
съдията-докладчик, на 10.01.2019г., преведен е бил дори постъпилият протест
срещу обявената присъда. Но лишаването на подсъдимите от писмен превод на
присъдата, единство от диспозитив и мотиви, категорично е ограничило и
възпрепятствало правото им на лична защита спрямо приетите от съда факти и
изводи.
Нарушението не може да бъде
компенсирано с оглед упражнените от защитниците на подсъдимите процесуални
права, нито подлежи на отстраняване чрез администриране от въззивната инстанция
с изготвяне и връчване на превод на крайния съдебен акт и мотивите към него.
Обективната невъзможност да узнаят съображенията на първоинстанционния съд
непосредствено е ограничила личното участие на подсъдимите във въззивното
производство. В хода на пренията пред въззивния съд и двамата подсъдими
изразяват незнание въз основа на какви факти и доказателства са били признати
за виновни. В сферата на предположенията остава каква би била позицията им при
пълноценно осведомяване по фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, биха ли били противопоставени различни аргументи, биха ли се възползвали
от правото си лично да обжалват присъдата и с какви искания.
По този начин първоинстанционният съд
не е осигурил на подсъдимите дължимата реална възможност да ползват обема от
предоставените им по силата на закона процесуални права като гаранция за
справедливостта на наказателното производство.
С оглед изложеното и при съобразяване
на относимата съдебна практика, напр. Решение № 405/05.11.2015г. на ВКС, І
н.о.; Решение № 229/25.11.2016г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 10/01.03.2017г. на
ВКС, І н.о. и др., съставът счете за основателни оплакванията на подс. М. и
защитника му за нарушение на националните процесуални норми по транспониране на
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г.,
довело до накърняване на правото на защита на подсъдимите.
ІІ.Нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.
Изготвените към присъдата мотиви нямат
необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на
законосъобразността на взетите решения.
Съществен елемент от фактическа
страна – стойността на веществата, е останал без последователно изследване. За
изготвяне на последното заключение по СОЕ вещото лице не е разполагал с цялата
информация от Евроюст, уточненията и отговорите по „допълнителните задачи“ в
с.з. от 20.01.2020г. са останали само като изявления в съдебния протокол. В
мотивите си съдът е допуснал противоречие между търсеното от него
„най-благоприятно“ за подсъдимите решение с превес обаче на неблагоприятните
данни за стойности от Евроюст (също подбрани по неясен критерий измежду всички
предоставени от институцията – с оглед вида на веществото, състоянието му –
течно или твърдо, целите на предназначението). Тези фактически проблеми имат
своята проекция и от правна страна с оглед признак по квалификацията по
обвинението, но и за присъждането в полза на държавата на сумата от 5 552
952.88 лв., за която съдът е приел, че е равностойност на частта от предмета на
контрабандата, който е унищожен. По този елемент на присъдата не са налице
никакви мотиви, коя част е унищожена, от кого, оценката относима ли е към
изискваната от чл. 242 ал. 7 от НК – „по съответни държавни цени на дребно“.
Отсъстват особено значими изводи от
правна страна, като схематичното отбелязване на отделните елементи на правната
квалификация не предоставя възможност да се узнае кои определени факти са
отнесени към съответните части на правната конструкция, напр. по чл. 20 ал. 2
от НК, по чл. 26 от НК.
Противоречива е позицията на съда по
отношение на фигурата на посредствените извършители – К.и Т.. В диспозитива на
присъдата не е възпроизведено обвинението срещу подсъдимите, включващо
участието на двамата свидетели. От друга страна, в мотивите съдът е приел, че
деянието е извършено от подсъдимите при посредствено извършителство със
свидетелите. Неясно е дали съдът счита посочването на посредственото
извършителство чрез К.и Т. като незадължително съдържание на диспозитива на
присъдата. Видно е обаче, че съдът констатира при тях липса на умисъл да
извършат престъпление, но в друга част на мотивите си ги счита за помагачи на
подсъдимите.
Не са изложени пълноценни и
последователни мотиви към присъдата и в частта на определеното от съда
наказание. Напълно отсъства оценка по чл. 54 ал. 1 от НК относно степента на обществена
опасност на деянието и дейците. Коментирани са с различен знак и тежест едни и
същи обстоятелства, счетени от значение за отговорността на двамата подсъдими.
Основателни са упреците на защитата
пред настоящата инстанция за отсъстващи, непълни, непоследователни и
противоречиви изводи. Смисълът на мотивите е да се
разясни на каква фактическа основа и с какви съображения е достигнато до
съответното решение. Изложеното от фактическа, аналитична и правна страна
обосновава извод, че ВОС не е изпълнил задължението да изготви мотивите към
присъдата в съответствие с дължимите стандарти. С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС – подобен недостатък категорично
ограничава процесуалните права на всички участващи в производството страни.
Допуснатите нарушения са
съществени и неотстраними във въззивното производство, поради което присъдата
следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. С оглед на решаващите изводи, останалите възражения на страните не следва
да бъдат разглеждани.
Тъй като подсъдимите не
владеят български език, на основание чл. 395а във връзка с чл. 55, ал. 4 от НПК, настоящото решение следва да бъде преведено на нидерландски език от
назначения по делото преводач, след което да се предостави на подсъдимите.
Разноските за извършване
на превода, устен – за участието в прегледа на подс. Мидердорп на 06.08.2020г.,
в проведеното съдебно заседание и писмен - на съдебното решение, остават за
сметка на ВАпС.
По
изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл.
348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 2,
постановена на 21.01.2020г. по НОХД № 1354/18г. на Окръжен съд гр. Варна, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се предостави на подсъдимите
писмен превод на решението на нидерландски език, който да се извърши от
назначения по делото преводач.
Разноските за превод във въззивното
производство следва да се поемат от бюджета на Апелативен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: