№ 67
гр. Айтос, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100756 по описа за 2021 година
Предявен e иск по чл.108 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на С.С.Ч., ЕГН **********, Е. С. Ч., ЕГН
**********, Р. С. А., ЕГН ********** и Д. С. У., ЕГН **********, всички със съд.адрес:
***, чрез адв.Ж.А., против А.С.Ч., ЕГН ********** и Г. А. Ч., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, чрез адв. Н.П.. Ищците твърдят, че са наследници по закон на С. Ч. (починал на
***г.), който бил син на общия наследодател на страните по делото - И. Ч. (починал на
3.2.1976г.) и Р. Ч. (починала на ***г.). Сочат, че отв.А.Ч. бил наследник по право на
заместване на своя баща С.Ч. (син на И. Ч.), както и съпруг на отв.Г.Ч.. Поддържат, че след
смъртта на С. Ч. придобили по наследство собствеността върху имуществото, принадлежало
на общия наследодател И. Ч., а именно: 1/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
поземлен имот с планоснимачен № 4099, в кв.239 по плана на гр.А., с площ от 383кв.м., при
граници на ПИ: изток – ПИ с пл.№ 4098, запад – ПИ с пл.№ 4101 и ПИ с пл. № 4100, север –
ПИ с пл. №№ 4086 и 4087, юг – улица, за който имот, съгласно неприложения в срок
дворищнорегулационен план е отреден УПИ ХІІ-4099, в кв. 239 по плана на гр.А., с площ на
УПИ от 322 кв.м., при граници на УПИ: изток – УПИ ХІ- 4098, запад – УПИ ХІІІ-4101 и
УПИ ХV- 4100, север – УПИ ІІ- 4087, юг – улица, ведно с построените в поземл.имот
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 56 кв.м., ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 кв.м. и паянтова сграда, с площ от 8 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения. Твърдят, че в имота останал да живее С.Ч.
(починал на ***г.), но всички наследници осъществявали факт.власт върху имота.
Поддържат, че отв.Ч. се снабдил с НА № 65, том VІІ, рег. № 5784, дело № 880/27.12.2018г.
на нот.Г.Г., вписан под № 557 на НК, за собственост върху имота на основание наследство и
1
давностно владение, оспорвайки верността на НА и считайки, че не е налице удостоверения
в него ФС, обуславящ правото му на собственост. Намира, че отв.Ч. не е придобил по
давност собствеността върху целия имот, доколкото владял своята ид.част, но бил държател
на ид.части на останалите наследници, не интервенирайки намерението си за своене на
целия имот спрямо тях, нито владял имотите в законовия срок. Сочи, че НА бил издаден на
отв.Ч. преди смъртта на С.Ч., когато все още не било настъпило наследствено
правоприемство между лицата. Считат, че ответниците владеят имота без основание.
Предвид изложеното искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на 1/8 ид.ч. от гореописаните имоти по силата на наследствено
правоприемство от С. Ч., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху имотите. Претендират отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на горепосочения НА в частта
относно оспорените от тях ид.части. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил ОИМ. В о.с.з. пълномощникът
им адв.Н.П. оспорва исковете, правейки правни доводи. Считат, че ищците не били
собственици на посочената ид.ч. от имота, нито техният наследодател С.Ч. бил собственик
на имота към момента на смъртта си, развивайки съображения за недопустимост на
исковете. Намира, че в случая било приложимо ТР №11/12г. на ОСГК на ВКС, считайки, че
издаденият КНА в полза на отв.А.Ч. го легитимирал като собственик на целия имот,
предполагащо оборването му от ищците (като оспорващи собствеността) и обуславящо
неоснователност на иска, сочейки и че ищците не представили доказателства за собственост
(нито на свое име, нито на техните наследодатели С.Ч. и И.Ч.). Считат, че ищците
наследили 1/9 ид.ч. от процесния имот. Твърдят, че ищците не живели в имота след смъртта
на наследодателя си С.Ч., не упражнявали факт.власт върху имота, не демонстрирали
намерение да го своят. Ответниците живеели в масивната жил.сграда в имота, правели
подобрения, влагали средства, плащали данъци, такси и консумативи за имота. Моли за
отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, респ. и на искането по чл. 537, ал.2 ГПК. Претендират
разноски. Представят писмени доказателства в о.с.з., ангажирайки и гласни доказателства.
От събраните доказателства, съдът приема за установено от факт. страна:
Видно от НА №62/16.12.1965г. И. Ч. е закупил ½ ид. ч. от празно дворно място с
площ от 330 кв.м., находящо се в гр.А., съставляващо парцел VI в кв.219, придобивайки
собствеността върху имота.
По делото не се спори,а и се установява от представеното у-е за наследници на И. Ч.,
че същият е починал на 03.02.1976г., оставяйки като наследници: Р. Ч. – съпруга (починала
на ***г.) и осем деца – Р. Ч., Ж.З., С.О., С. Ч. (починал на ***г.), А.Ю., З.Д., С. Ч. (починал
на ***г.) и Я.Й.. Не се спори и се установява, че ищците са деца (наследници) на С. Ч., а отв.
А.Ч. – дете (наследник) на С.Ч., т.е. страните по делото имат общ родоначалник (И. Ч.),
явяващи се роднини по съребрена линия и внуци на общия наследодател.
Не се спори, а и се установява, че ответниците са съпрузи (гр.брак от 27.10.2018г.).
С НА № 65/27.12.18г. на нот.Г.Г., издаден на осн. чл. 587, ал.2 и ал. 3 ГПК, отв.А.Ч. е
признат за собственик на процесния недв.имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен
2
имот с планоснимачен № 4099, в кв.239 по плана на гр.А., с площ от 383кв.м., при граници
на ПИ: изток – ПИ с пл.№ 4098, запад – ПИ с пл.№ 4101 и ПИ с пл. № 4100, север – ПИ с пл.
№№ 4086 и 4087, юг – улица, за който имот, съгласно неприложения в срок
дворищнорегулационен план е отреден УПИ ХІІ-4099, в кв. 239 по плана на гр.А., с площ на
УПИ от 322 кв.м., при граници на УПИ: изток – УПИ ХІ- 4098, запад – УПИ ХІІІ-4101 и
УПИ ХV- 4100, север – УПИ ІІ- 4087, юг – улица, ведно с построените в поземления имот
сгради: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 56 кв.м.,
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 кв.м. и паянтова сграда,
с площ от 8 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения по описаните имоти. Не се
спори между страните, че описаното дворно място е идентично като обект с посочения по-
горе имот (имотът съгласно НА №62/16.12.1965г. ).
Представено е вл. в сила съдебно решение на РС А. от 20.1.20г. по гр.д.672/19г.,
касаещо отново спор по чл. 108 ЗС по отношение на процесния имот, разрешаващо правен
спор между ответниците А. и Г. Ч.и (също ответници и по гр.д.672/19г.) и други от
наследниците на общия родоначалник И. Ч. (ищци по това дело са З.Д., Р.Ч., Ж.З. и С.О.),
като ищците по гр.д.672/19г. са били признати за собственици на ½ ид.ч от процесните
имоти, а ответниците са осъдени да им предадат владението върху съответните ид.ч., както
и на осн. чл. 537, ал.2 ГПК е отменен КНА № 65/27.12.18г. на нот.Г.Г. до размера от ½ ид. ч.
от процесния имот.
От разпита на свид. С.С. се установява, че в имота живял С. Ч. (до смъртта си през
1997г.) заедно със семейството си, след което в имота заживели С.Ч. (до смъртта си през
2019г.) със своите синове (А. и О.-„Р.“), които останали да живеят в имота. Дава показания,
че някои от синовете на И. Ч. ходили в имота и никой не ограничавал достъпа им до него, че
ищецът Ст.Ч. от 2016г. заработил в чужбина, както и че отв.Ал.Ч. ползвал имота, живеейки
със семейството си към момента там. Дава показания, че ищците живели в имота преди
години докато се оженили. От показанията на свид. А.К. се установява, че първоначално в
имота живели И. и Р. Ч.и, след смъртта им останал да живее С. Ч., след чиято смърт в имота
заживял С.Ч., който също починал, и останали да живеят неговите деца (вкл. отв.А. Ч.), като
последният заедно със семейството си живеел в имота към момента, ползвйаки половината
от къщата. Дава показания, че ищците живели в процесния имот докато били малки, след
което се оженили и напуснали имота, както и че ищецът Ст.Ч. от 3-4 години не живеел в
къщата, работейки в чужбина. От показанията на свид. К.С., преценени съгл.чл.172 ГПК, се
установява, че отв.А.Ч. живеел в къщата, направил ремонт в нея преди 13 г., баща му живеел
в имота преди това до смъртта си, ищците не живеели в имота от много години.
Представени са от ответника писм.доказателства в о.с.з. на 28.1.22г. относно платени
данъци, такси и консумативи за имота, които са били налични преди получаване на ИМ, но
не са били представени съобразно изискванията на чл.131,ал.3 ГПК.
Въз основа на така установени факти, съдът стига до следните правни изводи:
При иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че: 1) ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, 2) че вещта се намира във владение или държане на
3
ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. От доказателствата
съдът намира, че ищците доказаха правото си на собственост върху претендираните ид.ч. от
процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Възражението на ответниците,
че общият родоначалник (наследодател) на страните – И.Ч., не притежавал собствеността
върху имота съдът намира за неоснователно, т.к. не се подкрепя от събраните по делото
писмени (НА №62/16.12.1965г.) и гласни доказателства (показанията на свид. С.С. и А.К.,
които съдът кредитира изцяло). Освен това възражението не е заявено от страната в срока
по чл. 131 ГПК, явяващо се преклудирано по см. на чл. 133 ГПК /предвидената преклузия по
чл. 133 ГПК поначало е относима до възраженията, които се основават на фактически
твърдения, изискващи събиране на доказателства, но не се отнася до правни доводи –Р. №
27/25.5.2018г. по гр.д.2136/2017, I ГО на ВКС, какъвто е доводът, че ответникът се
легитимира като собственик на имота по силата на КНА, който следва да бъде оборен от
ищците/. Доколкото общият наследодател и неговата съпруга са починали съответно през
1976г. и 1996г., оставяйки като наследници осем живи деца, всеки от низходящите им – Р.
Ч., Ж.З., С.О., С. Ч., А.Ю., З.Д., С. Ч. и Я.Й., е получил като наследник по 1/8 ид.ч. от
оставеното наследство, част от което са и процесните имоти. При установеното
наследствено правоприемство между С. Ч. и неговите низходящи – ищците, то последните
са получили като негови наследници правото на собственост в размер на полагащата се на
наследодателя им 1/8ид.ч. от процесния имот. В случая не се спори по делото, а и се
установява, че към момента ответниците са във владение на процесните имоти, т.е. налице е
и втората предпоставка за уважаване на иска. Основният спор по делото се концентрира
относно издадения КНА в полза на отв.Ч. (въз основа на наследство и давностно владение),
респ. дали същият е станал собственик на целия имот и налице ли е основание за
осъществяване на факт.власт от ответниците върху имота (вкл. и върху претендираните от
ищците ид.ч.). Доколкото КНА е издаден на осн. чл. 587, ал.3 вр. ал. 2 ГПК на името на
лице, намиращо се в гр.брак с отв.Г.Ч. (обуславящо наличие на СИО върху процесния имот
– ППВС 8/1980г.), последната също притежава легитимация да участва в производството.
Съдържащата се в КНА по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на
собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и е
извън док. сила на нот.акт по см. на чл. 179, ал.1 ГПК. КНА по чл. 587 ГПК притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нот.акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. Да се отрече доказателствената сила на КНА означава да се обезсмисли това
специално уредено производство и резултатът от него. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК. Предвид
обвързващото и легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право (в т.см.
4
ТР№11/2012, ОСГК на ВКС). В случая съдът намира, че правният извод на нотариуса,
обективиран в процесния КНА е бил оборен, доколкото е налице вл. в сила решение на РС
А. от 20.1.20г. по гр.д.672/19г., касаещо отново спор по чл. 108 ЗС по отношение на
процесния имот. Съдът в настоящото производство зачита посоченото решение на осн. чл.
297 ГПК, разрешаващо спор между ответниците Ч.и (също ответници и по гр.д.672/19г.) и
други наследници на общия родоначалник И. Ч. (ищци по това дело са З.Д., Р.Ч., Ж.З. и
С.О.-деца на последния), като ищците по това дело са били признати за собственици на ½
ид.ч от процесните имоти, а ответниците са осъдени да им предадат владението върху
съответните ид.ч., както и на осн. чл. 537, ал.2 ГПК е отменен КНА № 65/27.12.18г. до
размера от ½ ид. ч. от имота.
В случая се касае до спор между роднини по съребрена линия (първи братовчеди,
внуци на общия наследодател), явяващи се наследници на лица, наследници на общия
родоначалник (баща на последните)- съсобственици на процесния имот. Налице е била
съсобственост върху недв.имот, възникнала след смъртта на общия наследодател И.Ч. в
резултат на наследяване. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе
си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните ид.части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите ид. части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи ид.части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата ид.част, съсобственикът трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните ид.ч. за себе си /в т. см. ТР №1/2012, ОСГК на
ВКС/. Въпреки указаната на ответниците док.тежест същите не установиха, че са
интервенирали спрямо останалите съсобственици намерението си да своят целия имот, т.е.
че са станали владелци на същия. Не се събраха доказателства, обосноваващи извод, че
ответниците са извършили действия, с които да обективират спрямо останалите
съсобственици намерение да владеят и ид.ч. на последните, а не просто да ги държат (свид.
С. и К. установяват, че ищците не са препятствали достъпа до имота на другите
5
сънаследници, допускали са ги в него, като в имота през годините са живели различни
лица). Дори да се приеме, че в определен момент ответниците са променили намерението си
да държат ид.ч. на останалите съсобственици, то същото е осъществено от сравнително
скоро време, т.е. не е налице в полза на ответниците първично придобивно основание по см.
на чл. 79 ЗС, още повече при наличие на вл. в сила решение на РС А. от 2020г. и
недоказаност на началния момент, от който е започнала да тече същата. Поради изложеното
съдът прави извод за опровергаване на констатацията на нотариуса, че отв.Ч. е придобил
целия имот, т.е. налице е недоказаност на удостовереното от нотариуса оригинерно
придобивно основание за ответника. Освен това КНА е издаден преди смъртта на
наследодателя на отв.Ч. -Ст. Ч., явяващ се съсобственик, а ответникът -трето лице за
съсобствеността към този момент (поради ненастъпило насл.правоприемство). Според Р.
№45/01.07.2019г. по гр.д.1517/18г., I ГО на ВКС при упражняване факт.власт заедно със
сънаследник, за да се окачестви тази власт като владение, третото лице трябва да извърши
също действия, които явно и несъмнено да показват, че я упражнява в себе си, каквито в
случая не се установяват.
Обстоятелството, че съсобственик се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за ид.части на своя съсобственик, не означава, че при оспорване той е освободен от
тежестта да докаже в процеса настъпването на условията на придобивната давност,
разгледани в ТР №1/2012, ОСГК на ВКС - че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо своя съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се
приеме обратното означава, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по ТР за
придобивната давност между съсобственици е предрешен от крайния акт в едно безспорно
производство по издаване на КНА, в което оспорващата страна не е участвала. Този
резултат не намира опора в закона /в т.см. опр.№ 60342/13.09.21г. на ВКС, II ГО по гр.д.
1857/21г./. При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
ид.част от съсобствен имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната ид.част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца /ТР 3/2020г., ОСГК на
ВКС/. Съобразявайки посочената практика на ВКС, както и вл. в сила решение на РС Айтос
по гр.д. 672/19г., съдът намира, че издаденият КНА в полза на отв.Ч. не го легитимира като
собственик на целия имот, т.е. налице е и третата предпоставка за уважаване на иска,
съобразявайки и задължителните указания на т.2А от ТР 4/2014г., ОСГК на ВКС. Доказа се
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, обуславящо
основателност на искането по чл. 537, ал.2 ГПК (ТР №3/2012, ОСГК на ВКС) - касае се не до
предявен самостоятелен иск, а до уредена от закона правна последица от уважаването на
иска за материалното право, засегнато от охранителния акт.
Предвид изхода от спора право на разноски имат само ищците на осн. чл. 78, ал.1
ГПК, като ответниците следва да им заплатят сумата от общо 665 лв., от които 600 лв. – адв.
възнаграждение, 50 лв. - ДТ, 10 лв. – ДТ за вписване и 5 лв. за СУ. При съобразяване
фактическата и правна сложност на делото съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
6
неоснователно – проведени са 4 о.с.з., като сложността на делото е около средната. Съдът
намира, че следва да се присъди едно-единствено адв.възнаграждение до размер от 600 лв.,
но не и още едно от 600 лв. – касае се за защита на четирима ищци, като защитата на всеки
от тях е еднаква като характер и обем, т.е. заплатените от ищците адв.възнаграждения за
сумата над 600 лв. следва да останат за тяхна сметка.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 ЗС по отношение на ответниците
А.С.Ч., ЕГН ********** и Г. А. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че ищците С.С.Ч.,
ЕГН **********, ЕЛ. С. Ч., ЕГН **********, Р. С. А., ЕГН ********** и Д. С. У., ЕГН
**********, всички със съд.адрес: ***, чрез адв.Ж.А., са собственици на 1/8 ид.ч. от следния
имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 4099, в кв.239 по
плана на гр.А., с площ от 383кв.м., при граници на ПИ: изток – ПИ с пл.№ 4098, запад – ПИ
с пл.№ 4101 и ПИ с пл. № 4100, север – ПИ с пл. №№ 4086 и 4087, юг – улица, за който
имот, съгласно неприложения в срок дворищнорегулационен план е отреден УПИ ХІІ-4099,
в кв. 239 по плана на гр.А., с площ на УПИ от 322 кв.м., при граници на УПИ: изток – УПИ
ХІ- 4098, запад – УПИ ХІІІ-4101 и УПИ ХV- 4100, север – УПИ ІІ- 4087, юг – улица, ведно с
построените в поземления имот сгради: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 56 кв.м., ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 кв.м. и
паянтова сграда, с площ от 8 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения по описаните
имоти, и ОСЪЖДА ответниците ДА ПРЕДАДАТ на ищците владението върху посочените
ид.ч. от описаните имоти.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 ГПК НА № 65, том VІІ, рег. № 5784, дело №
880/27.12.2018г. на нот.Г.Г., вписан под № 557 на НК, до размера на уважената искова
претенция по чл. 108 от ЗС от 1/8 ид.част от гореописания имот.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК А.С.Ч., ЕГН ********** и Г. А. Ч., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Н.П., да заплатят на С.С.Ч., ЕГН **********,
ЕЛ. С. Ч., ЕГН **********, Р. С. А., ЕГН ********** и Д. С. У., ЕГН **********, всички
със съд.адрес: ***, сумата от 665 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7